Определение по дело №347/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260317
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20211410100347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                              Гр.Бяла Слатина, 13.05.2021 год.     

 

В    ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито заседание на 13 май, Две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАТЯ   ГЕРДОВА

 

като разгледа гр.д.№ 347/2021 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба от ЗП Ангел Христов Ангелов с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Иван Стойчевски с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца, ул.“Христо Ботев“ № 31, ет.2 против З. „Б.В.И.г.” АД ***, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иво Ивов Груев, Недялко Димчев Чандъров, Пламен Ангелов Шинов, Теодор Илиев Илиев и Никола Йорданов Памуков- Изпълнителни директори, с правно основание по 405 от КЗ  и  чл.86 ЗЗД, с която се иска да се осъди ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Пълно Каско“ и „Официален сервиз“ за зърнокомбайн „Ню Холанд“ модел „СХ6.80“ със сериен номер ЗЕ2015016, с рег.№ ЕН10061  да изплати на ЗП Ангел Христов Ангелов следните суми: 2390,48 лв. главница представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 5С103855/27.06.2019г., 168,66 лв. мораторна лихва за периода от 16.06.2020г. до 25.02.2021г., ведно  със законната лихва върху главницата, начиная от 15.03.2021г.(датата на подаване на и.м. съгл.пощенското клеймо) до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето производство, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответника по предявените искове - З. „Б.В.И.г.” АД ***, чрез процесуалния си представител юрк.Н.З.  е направил възражение за неподсъдност на делото пред РС-Б.Слатина, тъй като ищцовото дружество в качеството си на ответник е със седалище *** и компетентен да разгледа предявените искове, на основание чл. 105 от ГПК  е СРС.

Навежда доводи, че в случая не е налице и подсъдността по чл.115 от ГПК по изложените в отговора съображения и цитирана съдебна практика.

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и направеното възражение констатира, че делото не му е подсъдно.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а разпоредбата на  чл. 108 от ГПК визира, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В исковата молба не са изложени обстоятелства, обуславящи особена местна подсъдност на спора. Предявеният иск е за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а не от деликт, поради което подсъдността по  чл. 115 ГПК е неприложима. Последната е приложима единствено при иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, но не и при искове, основани на договорни правоотношения, какъвто именно характер има искът по чл.405 от КЗ срещу застрахователя. В този смисъл е налице и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. постановена по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007г. /напр. определение №474 от 5.08.2009г. по ч. т. д. № 361/2009г. на ВКС, II т. о.; определение №159 от 14.03.2009г. по ч. т. д. №20/2009г. на ВКС, II т. о. и определение № 3 от 06.01.2010г. на ВКС по ч. т. д. №770/2009г., ІІ т.о. Опр.№ 87/ 21.02.2020г. на ВКС по ч.т.дело № 2870/2019 год. първо т.о./.

В конкретния случай, видно от служебно извършена справка в ТР към АВ за актуално състояние, ответникът е със седалище ***, а предявените искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и за тях важи общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.

Подсъдността на делото по правилата на местната подсъдност е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на подсъдността по чл. 109 от ГПК/. За десезирането на местно некомпетентния съд е необходимо възражение за неподсъдност, което съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. В случая възражението за неподсъдност на делото е направено от ответното дружество в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК, като приложимо с оглед на обстоятелството, че ответникът е търговец се явява правилото на чл. 105 от ГПК. Съгласно това общо правило искът се предявява в онзи съд, в района на който се намира местожителството или седалището на ответника. Данните по делото несъмнено сочат, че дружеството-ответник има седалище и адрес на управление ***.

Правилото на чл. 115 от ГПК, предоставящо право на избор ищеца по иск за вреди от непозволено увреждане да го предяви по местоизвършване на деянието, се отнася до искове с правно основание по чл. 45 – 53 от ЗЗД и е установено в интерес на ищеца спрямо деликвента или лицето, носещо гаранционна отговорност за неговите деяния.

В случая не намира приложение и разпоредбата на чл.113 от ГПК, тъй като ищеца е  земеделски производител, който е търговец. Според съдът легалната дефиниция на понятието „потребител“, съответно лицето, което попада под защитата на закона, е дадена в §13, т.1 от ДР на ЗЗП, като това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая конкретната преценка е с оглед установяване качеството „потребител“ и до колко са приложими предвидените защити. В конкретния случай се претендира вземане от ЗП Ангел Христов Ангелов – търговец по смисъла на Търговския закон, който е сключил застрахователен договор в качеството си на търговец. /Определение №69/29.01.2021г. на ВКС по т.дело № 1049/2020г., второ т.о./

От друга страна, не са налице никакви данни, въз основа на които евентуално да може да се заключи, че страните по правния спор са уговаряли алтернативна местна подсъдност при условията и по реда на чл. 117, ал. 2 ГПК. Щом това е така, то приложима в настоящия случай е общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск е Районен съд гр.София, в чийто съдебен район се намира седалището и адреса на управление на търговеца ответник по делото.

По изложените съображения съдът намира, че производството по гр. дело № 347/2021 год. по описа  на Районен съд –Бяла Слатина следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд гр.София, в района на който е седалището на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 119, ал. 3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 347/2021 год. по описа  на Районен съд –Бяла Слатина.

ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ гр. дело № 347/2021 год., по описа на РС-Бяла Слатина по компетентност на РАЙОНЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския Окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.

 

                         

                                                                                  

 

                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: