Решение по дело №638/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 400
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700638
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 400

гр. Враца, 28.11.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 07.07.2022г. / седми юли  две хиляди  двадесет и втора  година/ в състав:

 

                                                                АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при  секретаря  ДАНИЕЛА  ВАНЧИКОВА  като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  адм. дело №638 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда  на чл. 156 и сл.  от  Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

        Образувано е по жалба на „Б.К.Т.С.“ ЕООД ***, депозирана чрез * С.В. , срещу РЕВИЗИОНЕН  АКТ №Р-04000620008362-091-001/08.07.2021г. на  ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение №118/14.10.2021г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.04.2019г. в размер на 12 200лв.  и съответните лихви в размер на 2 663.88лв. и за данъчен период м.06.2019г. в размер на 29 000лв. и съответните лихви в размер на 5 832.68лв.

         С жалбата се твърди, че в обжалваната част ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като дружеството е имало право на данъчен кредит за посочените два периода, като в противоречие със събраните доказателства органите по приходите  са  приели,  че това право е упражнено неправомерно. Сочи се, че  не са анализирани всички доказателства в административната преписка в тяхната съвкупност, цялост и единство, вследствие на което е направен необоснованият извод, че не е доказано реалното получаване на облагаеми  доставки  на услуги, поради което не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „*“ ООД  за посочените два периода. Иска се отмяна на оспорения РА в обжалваната част, като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото,съгласно представен списък.

         В писмени бележки, депозирани от пълномощника *С.В., се поддържат идентични съображения за незаконосъобразността на  ревизионния акт в оспорената му част. Допълнително се излагат съображения, че  услугите, възложени  от жалбодателя на „*“ ООД са извършени от „Н.“ ООД, за което са представени доказателства в съдебното производство, които доказват по категоричен начин реалното им изпълнение.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител * Е.У.  прави искане да бъде постановено решение,  с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди ревизионния  акт в атакуваната част. Навеждат се доводи, че актът е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.  Идентични съображения  се развиват и в представената писмена защита, като се изтъква, че правилно е прието от ревизиращите  лица, че представените приемо-предавателни протоколи и издадените въз основа на тях две фактури, не съдържат достатъчно реквизити, които да доказват реалността на доставките и възможността за ползване на данъчен кредит.

Съдът, като взе  предвид  констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно  чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.

Жалбата е депозирана в законния срок / решението е връчено по електронен път на 18.10.2021., а жалбата е депозирана на 01.11.2021г. по пощата/, подадена е от надлежна страна, адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

  „Б.К.Т.С.“ ЕООД е учредено и вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 24.10.2017 г. с управител Ф. Д. Д. и седалище и адрес на управление ***. По партидата на дружеството са вписани няколко премествания на седалището и адреса му на управление, а именно: от 12.02.2019 г. в *****, а от 29.01.2021 г. - *****.  Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 11.02.2019г. Не притежава дълготрайни материални и нематериални активи. Извършваната дейност през ревизирания период е „Научна дейност, производство на  нови продукти, услуги и процеси , изследователска и развойна дейност, производство на иновативни продукти, информационните технологии, както и всяка друга дейност, незабранена от закона“.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000620008362-020-001/29.12.2020г., възложена от Ц. П., **, с обхват на ревизията – корпоративен данък за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за периода 11.02.2019г. – 30.06.2019г. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Г. Т.   – **по приходите, **, В. Н. ** по приходите и М. М., ** по приходите, за срок от три месеца от връчването й. Същата е връчена на  ревизираното лице на 05.01.2021г. по електронен път. С   последваща  заповед за изменение на ЗВР № Р-04000620008362-020-002/02.04.2021г. е  продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип до 04.06.2021г., връчена на дружеството  на 05.04.2022г. по електронен път.

           В  хода на ревизията с Протокол № Р-04000620008362-ППД-001/20.01.2021 г. за целите на ревизионното производство е приобщен Протокол № П-04000619149039-073- 001/20.11.2020 г. от извършена проверка на „Б.К.Т.С.“ ЕООД за установяване на факти и обстоятелства, ведно с всички събрани доказателства.В хода на ревизията и в хода на проверката на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал.1 от ДОПК на „Б.К.Т.С.“ ЕООД са връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № П-04000619149039-040-001/25.09.2019г. и № Р-04000620008362-040-001/ 20.01.2021 г., с които органите по приходите са изискали за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. първични счетоводни и търговски документи, както и придружаващите ги документи за извършено приемо/предаване на свършена работа, свързани с доставките между „Б.К.Т.С.“ ЕООД и контрагентите „*“ ООД (доставчик) и „И.“ ООД (клиент), и други. В отговор на връчените искания от страна на ревизираното лице са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения, писма, справки, декларации, счетоводни регистри, писмени обяснения и други. В писмените обяснения е посочено, че в резултат на публикувана Публична покана с две обособени позиции, а именно: 1) Доставка на кnоw/ how за прилагане на инженерни данни за качество на пътната настилка в софтуерни системи и 2) Събиране на данни - техническа информация за пътни принадлежности и обекти, в информационна система ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средства от Европейския съюз в България) са сключени съответно Договор № ВG16RFОР002-1.005-0081/С01/Sе02/08.02.2019 г. за сумата в размер на 210 000,00 лв. и Договор № ВG16RFОР002-1.005-0081/С01/Sе03/08.02.2019 г. за сумата в размер на 490 000,00 лв. между „И.“ ООД (възложител) и „Б.К.Т.С.“ ЕООД (изпълнител). За изпълнение на част от поетите ангажименти по договорите, в резултат на извършено проучване, ревизираното лице сключва Договор № 329/02.01.2019 г. с „*“ ООД като изпълнител с предмет: „Предоставяне на услуги за събиране на данни за пътни принадлежности и обекти, част от републиканската инфраструктура, както и доставянето на насоки, инструкции и кnоw how/ (ноу-хау) на способите и методите за прилагане на събраните данни за пътни принадлежности и обекти в софтуерни системи. В писмените обяснения е посочено още, че популяризирането на маркетинговата стратегия, създадена от управителя на ревизираното дружество Ф. Д., „Б.К.Т.С.“ ЕООД е възложило на „*“ ООД, като за целта между дружествата се сключват Договор № 346/15.02.2019 г. и анекс към него от  25.04.2019г. с предмет - провеждане на онлайн маркетинг кампания, за рекламиране и популяризиране на продуктите и услугите, включени в портфолиото на „Б.К.Т.С.“ ЕООД и предоставяни на международните пазари в * и *. С цел установяване реалността на доставките от „*“ ООД по фактура № 89/30.04.2019 г. с данъчна основа в размер на 61 000,00 лв. и по фактура № 90/20.06.2019 г. с данъчна основа в размер на 145 000,00 лв., двете с предмет „онлайн маркетинг кампания и изготвяне на дигитални маркетингови продукти“ е извършена насрещна проверка на дружеството доставчик, документирана с ПИНП № П-04000621016673-141 -001/10.03.2021 г. В хода на проверката на проверяваното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК е връчено ИПДПОЗЛ. От лицето не са представени изисканите документи. На анализ са подложени и събраните при ревизията документи, във връзка с доставките от „*“ ООД. В резултат на този анализ, изложен от стр. 4 до стр. 9 на РД, органите по приходите са направили извод, че не са налице доказателства за реално осъществени доставки на услуги по фактури № 88/11.02.2019 г., № 89/30.04.2019 г. и № 90/20.06.2019 г., издадени от „*“ ООД, тъй като от ревизираното лице и от доставчика не са представени доказателства, в т.ч. събрани данни, копия от изготвените дигитални маркетингови продукти от онлайн маркетингова кампания, както и доказателства във връзка с изпълнението на какви облагаеми доставки са използвани тези фактурирани услуги.  В резултат на това на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.9 и чл.25 от ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2019 г., м.04.2019 г. и м. 06.2019 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 138 200,00 лв. и с РА са установени допълнителни задължения за ДДС в същия размер, като са начислени и лихви в размер на 31 320,33 лв. Във връзка с тези фактури от ревизираното лице са представени копия на същите, с приложени към тях Оферта от „*“ ООД за онлайн маркетинг кампания и изготвяне на дигитални маркетингови продукти за международни пазари, носеща дати от 01.02.2019г.  и от 05.02.2019 г., Договор № 346/15.02.2019 г. за провеждане на онлайн маркетинг кампания и изготвяне на дигитални маркетингови продукти, последвалия го Анекс от 25.04.2019 г. за удължаване срока на договора и осъществяване на нова, допълнителна маркетинг кампания и изготвяне на нови дигитални маркетингови продукти, сключени между „Б.К.Т.С.“ ЕООД (възложител) и „*“ ООД (изпълнител). Според предмета на договора изпълнителят приема срещу възнаграждение да проведе от името и за целите на възложителя онлайн маркетинг кампания за рекламиране и популяризиране на продуктите и услугите, включени в портфолиото на „Б.К.Т.С.“ ЕООД и предоставяни на международните пазари в * и *. Представени са също и приемо-предавателни протоколи от 30.04.2019г.   и от 20.06.2019 г., към които са приложени Маркетингови отчети от проведена дигитална социална кампания за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. и от 01.03.2019г.  до 20.06.2019 г.

          Съставен е Ревизионен доклад №Р-04000620008362-092-001/ 18.06.2021г. от  определения ревизиращ екип, с който са установени задължения  за  внасяне и лихви върху тях, подробно отразени в него. Приложени са събраните в ревизионното производство писмени доказателства, като същите са подробно анализирани. Срещу доклада не е подавано възражение.

            Ревизията  е  завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000620008362-091-001/08.07.2021г. от  Ц. П. на длъжност *** и Г. Т. на длъжност ***, **, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. В   РА  са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на производството,изложени са мотиви, във връзка  със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на същите. Приети са направените установявания и правни изводи в ревизионния доклад относно  посочените по-горе три броя фактури, издадени от „*“.

           Задълженото  лице  е  обжалвало  РА по административен ред  с  жалба вх.№ 16908/09.08.2021г., като  същият е потвърден с Решение №118/14.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.04.2019г. в размер на 12 200лв.  и съответните лихви в размер на 2 663.88лв. и за данъчен период м.06.2019г. в размер на 29 000лв. и съответните лихви в размер на 5 832.68лв., като в останалата част РА е отменен. Относно фактура № 88/11.02.2019 г. за данъчен период м.февруари органът е приел,че в тази си част РА е необоснован и го е отменил. В  решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната му част, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни. Решението е връчено по електронен път на  18.10.2021г. В хода на административното обжалване на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 45 от ДОПК, е инициирана насрещна проверка на „*“ ООД, приключила с ПИНП№ П-04000621150491-141-001/13.09.2021 г. В хода на тази проверка по отношение на процесните две фактури от лицето са представени писмени обяснения и документи, идентични на представените от ревизираното лице, с изключение на анекса към договора и приемо-предавателния протокол от 20.06.2019 г. В писмените обяснения е посочено, че онлайн кампанията е била проведена чрез фейсбук страницата „GFК пеwз“, чрез публикуване на безплатни блог статии на технологична тематика, свързана с трафик данните и значението им за индустрията и решенията на „Б.К.Т.С.“ ЕООД, създадени от А. Д., един от собствениците на „*“ ООД. Към писмените обяснения са приложени 6 бр. материали, които според лицето представляват скрийншоти с резултати от проведена кампания. Горестоящият административен орган е приел, че съдържанието на двете фактури, предмет на настоящето производство, не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като в описанието на предмета на документираните доставки не се съдържа информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Във фактури № 89/30.04.2019 г. и № 90/20.06.2019 г., издадени от „*“ ООД, е посочено най-общо „онлайн маркетинг кампания и изготвяне на дигитални маркетингови продукти“, а като количество е посочено - 1 брой. В процесните фактури не е посочено, че същите са издадени във връзка с конкретни договори и протоколи за приемане на извършена работа, брой публикувани постове, място на публикуване, брой изготвени маркетингови продукти и т.н., което да позволи съпоставка между тях и протоколите и маркетинговите отчети, поради което същите не могат да се свържат с друг конкретен документ, който да даде яснота  относно липсващата във фактурата информация. Взети са  предвид и тълкуванията, направени от Съда на Европейския съюз в решението по дело С-271/12, в което СЕС приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчно задължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки, защото не може да е налице правна сигурност, че представените документи отразяват верни факти от обективната действителност.

  По делото са представени и приети  събраните в хода на ревизионното производство писмени  и веществени доказателства, неразделна част от РД и РА. Представен е и СД диск, приет като доказателство, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите.

           По делото са представени и приети писмени доказателства, които не са представени и обсъдени в ревизионното производство – договор №347/01.02.2019г., сключен между „*“ ООД и „Н.“ ООД за партньорство в областта на онлайн маркетинг и реклама и свързаните с него документи за изпълнението му и издадени фактури. С тези доказателства жалбодателят счита, че е доказана реалността на доставките, които са заплатени със сумите по фактури  № 89/ 30.04.2019 г. и № 90/20.06.2019 г., с предмет на услугата  „онлайн маркетинг кампания и изготвяне на дигитални маркетингови продукти“.

По делото беше открито производство по оспорване на истинността на Приемателно-предавателни протоколи от 30.04.2021г. и от 20.06.2021г. Разпитаните като свидетели Д. и Д., посочени като положили подписите върху документите, заявиха, че това е сторено от тях.

При така  установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно  чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.  Постоянният адрес на  жалбоподателя към датата на извършване на първото действие в ревизионното производство   е  в ***, от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.

          Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид  разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно  чл.112 и чл.113 от ДОПК,  в предвидената от закона форма, съгласно  чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените  процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени                   с тях.

          В  ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния  доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания  за  издаването  му.

            Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното  производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Приходната администрация служебно е събирала доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни факти, касаещи ревизирания период. Действията на органа по приходите по събиране на доказателства, вкл. и приобщаване на такива  са извършени при спазване на изискванията на ДОПК.  Съгласно  чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК  лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи и книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство.  Органът по приходите има право да изиска и писмено от лицето представяне на доказателства в определен от него срок, както и да извършва насрещни проверки на неговите  доставчици, което е сторено в настоящето производство.

          В хода на ревизията не са допуснати и съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните  в  хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В  РД, РА и приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за прилагане на специалния ред обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, както и установяванията  и изводите в оспорения  РА.  В  хода на ревизията освен връчените искания на  жалбоподателя за представяне на съответните документи, надлежно посочени в същите,  органите по приходите са изискали информация  от  компетентни органи и  трети лица/ клиенти на   жалбоподателя/.

           Съдът намира, че  не е опровергана истинността на  Приемателно-предавателни протоколи от 30.04.2021г. и от 20.06.2021г., с оглед факта, че подписите  върху тях са положени от посочените там лица, но това не дава основание за други изводи, освен направените от  извършващите ревизията органи по приходите. Също така  представените едва в съдебното производство  писмени доказателства, свързани със сключения  договор №347/01.02.2019г., сключен между „*“ ООД и „Н.“ ООД за партньорство в областта на онлайн маркетинг и реклама и свързаните с него документи за изпълнението му и издадени фактури, не  могат да се свържат с двете фактури, по които е отказан данъчен кредит.  На първо място, договорът няма достоверна  дата, а също така  от  посочения в него предмет не  може да се направи  връзка, че се касае  до  извършване на дейности,  свързани с  настоящия жалбодател  и  възложени на „*“  ООД, които  това дружество е възложило на подизпълнител.  Освен това,  по този начин се опровергават обясненията   относно изпълнението на  договорените дейности между  жалбодателя и  „*“ ООД, дадени  в ревизионното производство, че  възложените дейности са изпълнени от  лице, което работи в това дружество и  никъде  не  се навеждат доводи, че  е сключен последващ договор с подизпълнител. Съдът приема напълно и аргументите  на горестоящия административен орган, изложени в решението му относно тълкуванията, дадени от Съда на Европейския съюз в решението по дело С-271/12.

             По изложените по-горе съображения съдът намира  РА в оспорената част  за постановен при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба срещу него изцяло неоснователна.

            При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния  представител на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно  чл.161, ал.1 от ДОПК  и чл.8 от Наредба №1/09.07.2004г.  за минималните размери за адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото. Съгласно представен списък от процесуалния  представител на ответника се претендира  юрисконсултско  възнаграждение в размер на  2021 /две хиляди двадесет и един/ лв., определено с оглед материалния интерес по делото, което следва да бъде присъдено изцяло в полза на НАП като ЮЛ, в структурата на което се намира административният орган, издал оспореният АА. На  жалбодателя  не се дължат разноски.

 

           Водим  от  горното  и  на  основание  и  чл.160, ал.1 ДОПК, съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.К.Т.  С.“ ЕООД ***,  депозирана чрез * С.В., срещу РЕВИЗИОНЕН   АКТ  №Р-04000620008362-091-001/08.07.2021г.  на  ТД на  НАП - Велико Търново, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.04.2019г. в размер на 12 200лв.  и съответните лихви в размер на 2 663.88лв. и за данъчен период м.06.2019г. в размер на 29 000лв. и съответните лихви в размер на 5 832.68лв., потвърден с Решение №118/14.10.2021г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“–Велико Търново,

ОСЪЖДА „Б.К.Т.  С.“ ЕООД *** ЕИК ********  ДА  ЗАПЛАТИ на НАП –София  разноски по делото в размер на 2021лв/ две хиляди двадесет и един  лв./.

Решението подлежи  на  обжалване, чрез  АдмС-Враца  пред ВАС-София  в  14-дневен  срок  от  уведомяване на страните, на които на основание   чл.138  от  АПК  да  се  изпрати  препис от същото.

 

               

                            АДМ.СЪДИЯ: