№ 154
гр. гр. Лом, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620100997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК №
*********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. ИВ., срещу М. Г. М., ЕГН
**********, от гр. Лом, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана
вода, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник
– потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 302,33 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода,
от която главница 277,00 лв., за периода от 11.12.2017 год. до 12.12.2019 год., и лихви 25,33
лв., към 17.02.2021 год., за периода от 12.01.2018 год. до 17.02.2020 год., съгласно
извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 250/2020 год. на ЛРС (20.02.2020 год.) до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски.
Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
По делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д.№ 250/2020 г, по описа
на РС – Лом.
В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява. В писмено становище от ю.к.
Н.В., редовно упълномощена, поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен
изцяло. Претендира и направените по делото разноски.
1
Ответникът М.М., редовно призован се явява лично. Няма възражения по доклада на
съда. Признава предявените искове.
Ищецът не е направил искане за произнасяне с решение при условията на чл. 237
ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният
срок – съобщението за връчена Заповед по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47 ГПК на длъжника,
ведно с Разпореждането на съда по чл. 415 ГПК е получено от ищеца на 15.04.2021 год., а
искът е предявен на 17.05.2021 г., понеделник (видно от входящия печат на и.м.).
Ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 1158564.
По ч.гр.д.№ 250/2020 г. на ЛРС е издадена Заповед № 278/12.03.2020 год., за
изпълнение на парично задължение по осн. чл.410 ГПК в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника – М. Г. М. от с. Буковец, обл. Монтана, за сумата от 302,33 лв., от които
277,00 лв. – главница и лихва в размер на 25,33 лв., за периода от 12.01.2018 год. до
17.02.2020 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 20.02.2020 год., до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски по
заповедното производство.
Заповедта по ч.гр.д. № 250/2020 год. е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и
съдът, с Разпореждане от 08.04.2021 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е получено от заявителя,
ищец в настоящото производство на 15.04.2021 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указаният
срок.
Размерът на задължението се установява от приложеното с и.м. Извлечение от
Сметка 411 „Клиенти“ на ищцовото дружество, неоспорена по делото.
Приложено е и извлечение от партидната книга на ищеца, за клиент с абонатен №
1158564– М. Г. М., с адрес: ********.
Ответникът не е подал писмен отговор, а в откритото съдебно заседание признава
иска.
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Предвид процесуалното поведение на ответника, по делото няма спорни фактически
твърдения.
От неоспорената, представена от ищеца партидна книга се установява, че партидата
на ответника е открита през 2009 год. (първото отбелязване е от 08.10.2009 год.).
За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, като отношенията между потребителя и
доставчика се регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като предвид наличието на лични
2
данни на ответника в партидната книга (трите имена, ЕГН, постоянен адрес), партидата е
открита при спазване изискванията на чл. 57 ОУ.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
„В и К” ООД, гр. Монтана, се намира в облигационни правоотношения с ответника по
настоящото производство, М.М..
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този договор, като за
претендираният период е била доставяна питейна вода на адреса – ********.
Предвид признанието на претенцията по размер, съдът приема, че дължимата сума за
главница за исковия период е в размера на претендираната с и.м. – т.е. 277,00 лв.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и доказана. Тази
претенция е за акцесорно спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния
иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви.
След изтичане на падежа на всяко месечно задължение, ответникът – длъжник,
съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия
дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД – в размер на 25,33 лв.
В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и
направените по делото разноски.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 100 лв., от които – 25 лв. държавна
такса за заповедното и 75 лв. държавна такса за исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. М., ЕГН **********, от гр.
Лом, че същият ДЪЛЖИ на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление
– ********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. ИВ., СУМАТА от
302,33 лева (триста и два лева, 33 ст.), представляваща неизплатената стойност на
консумирана вода, от която главница 277,00 лв. (двеста седемдесет и седем лева, 00 ст.), за
периода от 11.12.2017 год. до 12.12.2019 год., и лихви 25,33 лв. (двадесет и пет лева, 33 ст.),
към 17.02.2021 год., за периода от 12.01.2018 год. до 17.02.2020 год., съгласно извлечение от
сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 250/2020
год. на ЛРС (20.02.2020 год.) до окончателното изплащане, за които има издадена Заповед №
278/12.03.2020 год., за изпълнение на парично задължение по осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
250/2020 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, от гр. Лом, да заплати на „В и К” ООД, гр.
Монтана, със седалище и адрес на управление – ********, ЕИК № *********,
представлявано от Управителя, инж. В. Д. ИВ., деловодни разноски за заповедното и
исковото производство, общ в размер на 100,00 лв. (сто лева).
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4