Решение по дело №424/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 817
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Николай Станков Метанов
Дело: 20221001000424
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 274417 от 14.03.2022г. по описа на
Софийски градски съд на Л. В. Д., ЕГН **********, чрез адв.И. Я. Т., срещу решение №
260123 от 15.02.2022г., постановено по т.д.№1229 по описа за 2019г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от Л. В. Д. и К. Д. Г.,
чрез адв.И. Д., гр.***, ул.„***“, № ***, срещу„Организация на българските скаути“, с ЕИК
*********, искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване на нищожност на вписване по заявление рег.№ 20190601135600 от
01.06.2019г., осъществено на 06.06.2019 г., относно Председател на сдружението и
представляващ същото - Ж. И. Ж., и Управителен съвет в състав Ж. И. Ж., С. С. Г., Д. С. К.,
С. И. М., и е прекратено производството по отношение на исковете по чл.25, ал.5 и 6 от
ЗЮЛНЦ, предявени от Л. В. Д. и К. Д. Г., чрез адв. И. Д., гр.***, ул.„***“, № ***,
срещу„Организация на българските скаути“, с ЕИК ********* за отмяна на взетите на
20.04.2019г. решение от Общо събрание на Сдружението „Организация на българските
скаути“ относно избор на Председател на сдружението и Президент на УС - Ж. И. Ж. и на
Управителен съвет в състав Ж. И. Ж., С. С. Г., Д. С. К., С. И. М., Г. Т. С..
Въззивникът твърди незаконосъобразност на решението, тъй като са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено е и при непълнота
на доказателствата, противоречи на материалния закон и е необосновано, за което са
1
изложени подробни съображения, като иска неговата отмяна и уважаване на исковите
претенции. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК Сдружение с нестопанска цел
„Организация на българските скаути“, ЕИК *********, е представило отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за
правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира
направените разноски за въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка
с атакуваните съдебни актове, намира следното:
Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх. № 85126 от 28.06.2019г. по описа
на съда, с която Л. В. Д., ЕГН **********, и К. Д. Г., ЕГН **********, са
предявили обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от
ЗТРРЮЛНЦ и чл.25, ал.4, вр. с чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, срещу Сдружение с нестопанска цел
„Организация на българските скаути“, ЕИК *********, за признаване за установено
вписване на несъщуствуващи обстоятелства в търговския регистър по партидата
сдружението със заявление рег.№ 20190601135600 от 01.06.2019г., осъществено на
06.06.2019г., относно Председател на сдружението и представляващ същото - Ж. И. Ж., и
Управителен съвет в състав Ж. И. Ж., С. С. Г., Д. С. К., С. И. М., евентуално за
отмяна на взетите на 20.04.2019г. решение от Общо събрание на Сдружението „Организация
на българските скаути“ относно избор на Председател на сдружението и Президент на УС -
Ж. И. Ж. и на Управителен съвет в състав Ж. И. Ж., С. С. Г., Д. С. К., С. И. М., Г. Т. С..
Ищците са обосновали исковете на допуснати нарушения при провеждане на общото
събрание на сдружението на 20.04.2019г. - от мандатната комисия, при преценка правото на
участие на представители на скаутски клубове в общото събрание, предвид разпоредби на
устава на сдружението; нарушаване на правата на избрани представители да участват в
общото събрание, предвид представените пълномощни; представянето в
търговския регистър на документ, който не е подписан от тях - списък на присъствалите
лично на общото събраните; недопустимо и незаконосъобразно отстраняване на
скаутски клуб „Компас“ от гласуването.
С молба от 25.07.2019г. ищците са уточнили правния си интерес от иска с
обстоятелството, че са членове на ответното сдружение и качеството си на членове на
общото събрание на скаутски клуб на територията на град Варна, където са регистрирали
скаутски клуб„Компас; видно от представения списък на присъстващите членове техните
имена фигурират, като лица с право на глас – членове на сдружението.
С определение № 264009 от 30.07.2021г., като е съобразил, че на 10.11.2020г. е било
осъществено вписване на нов управителен съвет и представляващ ЮЛНЦ, въз основа на
решения на ОС, взети на 31.10.2020г., съдът е приел, че липсва правен интерес от търсената
защита. Уважаването на исковете - главен или евентуален, не би могло да се отрази в
търговския регистър, тъй като евентуалното заличаване на атакуваните обстоятелства ще
2
има действие за в бъдеще, т. е. от момента на заличаването, въз основа на влязло в сила
съдебно решение. Това обаче не може да доведе до правна промяна, предвид последващите
вписвания в Търговския регистър на други лица като членове на управителните органи, въз
основа на следващи актове на колективния орган.
С определение № 21.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3037 по описа за 2021г.
на САС, 8-ми граждански състав, е отменено определение № 264009 от 30.07.2021г.,
постановено по т.д. № 1229/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав и делото е върнато за
продължаване на содопроизводствените действия.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел
предявените искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за допустими,
но разгледани по съществмо за неоснователни, а исковете по чл.25, ал.4, вр. с
ал.6 ЗЮЛНЦ за недопустими, по следните съображения.
По иска по чл.29, ал.1 ЗЮЛНЦ ищците обуславят правния си интерес с
обстоятелството, че са членове на сдружението, а взетите решения относно управителните
органи са свързани с упражняване на техните членствени права. Излагат, че макар да не са
допуснати до участие в събранието, фигурират в списъка на лично присъствалите, явяващ се
неразделна част от протокола, като срещу имената им са поставени неистински подписи. От
това правят извод, че решенията не са били взети, макар да са отразени в протокола, тъй
като списъкът съдържа лицата направили волеизявления при вземане на решенията по време
на гласуване. Следователно искът се основава на вписване на несъществуващо
обстоятелство - на липсващо (невзето решение) относно избора на управителните органи,
което е отразено в протокола от събранието.
Съгласно приетата в хода на процеса СТЕ, подписите в списъка на присъствалите
лично на ОС на ОБС не са на лицата сочени като техни автори - ищците Д. и Г.. Това налага
да се извърши преценка на този списък в контекстна на твърдението на ищците, че той е
неразделна част от протокола.
В протокола от 20.04.2019г. е отбелязано, че при откриването на събранието в
14:30ч. са присъствали лично 27 члена. След това е сформирана мандатна комисия, която
е прегледала документите и е допуснала или недопуснала до участие явилите се лица.
По отношение на СК „Компас“ е отразено, че се е явила Л. Д. и не е била допусната.
Клубът не се е представлявал и от негово име не е гласувал никой. К. Г. е присъствала като
член на УС.
Следователно протоколът, явяващ се частен свидетелстващ документ, отразява
безспорните между страните факти относно явяването и недопускането на представителите
на клуба до гласуване, провеждането на събранието и вземането на вписаните решения.
Тъй като списъкът не отразява гласувалите членове, а безспорният факт на
присъстващите лица към момента на откриване на събранието, включващ ищците,
то той няма отношение към релевантния момент - на проведените гласувания за
3
избор на УС и Председател и не налага извод, че макар решенията да са взети без участието
на ищците, в протокола е отразено обратното. Следователно не е налице неистинско
удостоверяване в протокола.
Списъкът, макар да неавтентичен по отношение на подписите на ищците, не се явява
част от протокола, а и не отразява факти различни от отразените в този документ. Ищците са
присъствали при откриването на събранието и дали това обстоятелство е удостоверено с
техните подписи е без правно значение. След недопускането им да участват в събранието те
не са гласували и това е отразено в протокола.
От горното е изведен извод, че не е налице липсващо(невзето решение) за избор на
УС и Председател, материализирано в протокола от проведеното събрание, водещо до извод
за неоснователност на иска.
След отхвърляне на главните искове съдът разглежда евентуалните искове.
Между страните съществува спор относно спазването на 1 м. преклузивен срок за
предявяване на иска.
Свидетелят Д., дал показания, че ищците са напуснали събранието заедно с него след
приемането на оставката му. Те кореспондират и с показанията на св.Ж., че
тримата са напуснали именно в този момент. Съгласно протокола от ОС решението за
освобождаване на Председателя на УС е прието второ по ред, след приемане на отчета за
дейността. Това налага извода, че ищците не са присъствали на останалата част на
събранието, когато са взети атакуваните решения.
Ответникът е възразил, че ищците са узнали за атакуваните решения на същия ден, на
проведената вечеря в международния скаутски център в гр.Шумен. Сведетелят Ж. е дал
показания, че след събранието ищците са останали вечерта в сградата на международния
скаутски център в гр.Шумен. В кухнята и столовата по време на вечерята свидетелят и
другите участници в събранието са коментирали неговия избор за Председател на УС, както
и за избора на всички останали членове на УС, което е станало в присъствието на ищците.
Те са чули и възприели тези разговори, участвали са в тях, като са правили коментари и
изразявали критични становища.
От изложеноно е извъден извод, че ищците са узнали за обжалваните решения
относно избора на УС и неговия председател в деня на тяхното вземане -20.04.2019 г., като 1
м. срок е изтекъл на 20.05.2019 г. Исковата молба е предявена на 28.06.2019 г., т.е. след
изтичане на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и исковете са недопустими.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
4
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочени срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По отношение на главния иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЮЛНЦ първоинстанционното
решение е постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена
форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда, но според настоящият
състав на съда при липса на правен интерес, което прави същото в тази част процесуално
недопустимо.
Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни
вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да
установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на
вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на
тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие
за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно
валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на
вписаните обстоятелства. Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът
обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но
отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно
наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното
произнасяне по исковете, т.е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за
недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира
благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него
правен резултат/ В този смисъл Решение № 174 от 5.02.2021г. на ВКС по т.д.
№1748/2019г., II т. о., ТК/.
Правният интерес от предявяване на установителни искове по чл.29,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи
служебно, е налице когато заличаването на вписаните обстоятелства по реда на чл.30
ЗТРРЮЛНЦ, като последица от успешното им провеждане, ще рефлектира благоприятно
непосредствено в правната сфера на ищеца, а такъв е случаят когато ищецът е носител на
права, които са несъвместими с вписаните обстоятелства, или чието упражняване е
препятствано, или осуетено от вписването /В този смисъл Определение №11859 от
21.08.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1522/2020 г./.
5
Чл.8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването -
преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в
чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛЦ, като императивна последица от уважаването на иска по
чл.29, ал.1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма
последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в
следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания,
подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно
поради това активната легитимация на ищеца е предпоставена от възможността вследствие
на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в
правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.
В случая ищците са обосновали правния си интерес от предявяването на исковете
с твърдения за допуснати нарушения при провеждане на общото събрание на
сдружението и нарушени техни членствени права, свързани с упражняване на правото им
на глас, както и с представяне на документ с подправени подписи при вписване на
решенията в търговския регистър.
Предвид изложеното, след вписването по партидата на сдружението на
нов управителен съвет и представляващ сдружението, въз основа на решения на
общото събрание на сдружението, взети на 31.10.2020г., констатирано и от
първоинстанционния съд, за ищците не е налице правен интерес от предявените искове с
правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Това е така, тъй като атакуваното вписване
вече е прекратило своето действие и дори и да бъдат уважени предявените искове, това няма
да рефлектира благоприятно в правната сфера на ищците и да доведе до настъпване на
целения от тях правен резултат. След прекратяване на действието на атакуваното вписване
правната последица по чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не би могла да бъде приложена, от което
произтича недопустимостта, поради отсъствие на правен интерес, на предявения иск / В този
смисъл
Решение № 234 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 54/2016 г., I т. о., ТК/.
Изложените съображения в частната жалба срещу определение № 264009
от 30.07.2021г., постановено по т.д. № 1229/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-12 -
ако бъдат уважени исковете, ще се окаже, че последващото общо събрание е свикано при
нарушена процедура, от нелегитимен УС, което от своя страна е довело и до
незаконосъобразно провеждане на следващото ОС и съответно избора на нов управителен
съвет и представляващ сдружението въз основа на решения, взети на 31.10.2020г.,
се явява нищожно, също не обосновават различен извод от направения. Това
е така, предвид законоустановеното правното действие на заличаването - преустановява
занапред правните последици на вписването/чл.8 ЗТРРЮЛНЦ/, т.е. уважаването на искове
по настоящето дело със съответните правни последици не може да бъде съобразено към
31.10.2020г., съответно да бъде обоснован правен интерес в посочения смисъл. Отделно от
това, към този момент по делото липсват доказателства оспорване на решенията на общото
събрание на сдружението, взети на 31.10.2020г., като по делото е видно, че
6
страните са знаели за това общо събрание преди провеждането му /молба от 16.09.2020г./,
съответно на вписванията по партидата на сдружението, извършени въз основа на
тези решения, поради което твърденията за наличието на хипотетичен правен
интерес, не могат да обосноват различен извод от направения - за липса на правен интерес от
предявените искове, в смисъла посочен по-горе.
Определение № 21.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3037 по описа за 2021г. на
САС, 8-ми граждански състав, е задължително за първоинстанционния съд, на основание чл.
278, ал.3 ГПК, но не е задължително за настоящият състав на съда.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че решение № 260123
от 15.02.2022г., постановено по т.д. № 1229 по описа за 2019г. на Софийски градски
съд, ТО, VI-12 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. В. Д. и К. Д. Г., чрез
адв. И. Д., гр.***, ул.„***“, № ***, срещу„Организация на българските скаути“, с ЕИК
*********, искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на
нищожност на вписване по заявление рег.№ 20190601135600 от 01.06.2019г., осъществено
на 06.06.2019г., относно Председател на сдружението и представляващ същото - Ж. И. Ж., и
Управителен съвет в състав Ж. И. Ж., С. С. Г., Д. С. К., С. И. М., е процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
В останалата частта, разгледано по същество въззивната жалба е неоснователна.
Искове с правно основание чл.25, ал.4, вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ могат да бъдат предявени
от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в определените в закона
преклузивни срокове - в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година
от датата на вземане на решението. Наличието на активна процесуалноправна легитимация
на ищеца да предяви иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ и
предявяването на иска в преклузивните срокове по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ представляват
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за които съдът следи
служебно.
В случая не се спори, че ищците са членове на сдружението, а и същите са посочени
като такива в съставените документи при провеждане на общото събрание. Страните спорят
спазен ли е преклузивният едномесечен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Настоящият състав на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени
в подрепа на извода, че исковете са предявени след изтичане на преклузивния едномесечен
срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, което обуславя тяхната недопустимост, и на основание чл. 272
ГПК препраща към тях.
Ищците са присъствали при откриване на общото събрание, като са напуснали
същото след решение на общото събрание за недопускането на СК „Компас“ да гласува,
преди вземането на решения за избор на представляващ сдружението и избор на
управителен съвет на сдружението. Това обстоятелства, че установява от твърденията на
ищците, съставените документи при провеждане на общото събрание и показанията на
свидетелите Д. и Ж.. Обстоятелството, ищците са узнали за решенията на общото събрание,
7
включително и тези за избор на председател на сдружението и Управителен съвет, на
20.04.2019г., се установяват от показанията на свидетеля Ж., подробно анализирани от
първоинстанционният съд, които следва да бъдат кредитирани, тъй като от една страна не
противоречат на събраните по делото доказателства, а от друга страна, съвпадат с
първоначалните твърдения на ищците в исковата молба, че са присъствали на общото
събрание, на което са взети процесните решения. Едва с допълнителната искова молба
ищците са заявили, че са узнали за приетите решения на 06.06.2019г. - след вписването на
промяната на обстоятелствата по партидата на сдружението в търговския регистър, без да
обяснения за разминаването в твърденията.
С въззивната жалба не са въведени конкретни възражения срещу изводите на
първоинстанционния съд по отношение на исковете по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Посочването, че свидетелят Ж. е лицето, което е внесло в Агенцията по вписванията
въпросния документ с неистинките подписи, може да обоснове извод за необходимост
от преценка на показанията му по реда на чл.172 ГПК, но това води до различен извод
от направения. Както бе отбелязано по - горе, показанията на свидетелят се припокриват в
известна степен с твърденията на ищците, а и липсват каквито и да е други доказателства по
делото, съпоставката с които да обоснове промяна в изводите на съда. Във въззивната жалба,
е посочено, че „не ставало ясно, по каква причина съдът е приел твърденията на свидетеля за
меродавно и не е обсъдил другите доказателства по делото в тази връзка“, но не е
посочено кои доказателства не са обсъдени от съда, за да може да бъде извършена съвкупна
преценка на доказателствата от въззивния съд, поради което възражението се явява
бланкетно и неоснователно.
Изразеното становище във въззивната жалба, че е неприемливо въззивникът да е
узнал за съответните решения по преме на вечела в „кухнята и столовата“ не може да бъде
споделено. Това е така, тъй като доказването на това обстоятелство – в кой момент и как
ищците са узнали за атакуваните решения на общото събрание на сдружението, може да
бъде доказано с всички доказателствени средства. В тази насока липсват разпоредби на
закона, с който първоинстанционният съд не се е съобразил. Въззивникът не е посочил
конкретни разпоредби от закона, които съдът е нарушил при преценката на релевантните
факти, поради което възражението в тази насока е неоснователно и необосновано.
Тъй като не са въведени други конкретни основания за обжалване с въззивната жалба,
а настоящият състав на съда не установи допуснати нарушения на императивни правни
норми, които е следвало да бъдат приложени при разглеждането на предявения иск, в
съответствие с задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, поради което приема, че обжалваното
решение, частта, с която е прекратено производството по отношение на исковете по
чл.25, ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи заплащане на
направените от ответника разноски по въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., за които са представени доказателства, че са платени
8
/договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022г.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 270, ал.3, изр.1 ГПК и чл.271, ал.1,
предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260123 от 15.02.2022г., постановено по т.д. № 1229 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от Л. В. Д., чрез адв. И. Д., гр.***, ул.„***“, № ***, срещу
„Организация на българските скаути“, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.29,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност на вписване по заявление рег.
№20190601135600 от 01.06.2019г., осъществено на 06.06.2019г., относно Председател на
сдружението и представляващ същото - Ж. И. Ж., и Управителен съвет в състав Ж. И. Ж.,
С. С. Г., Д. С. К., С. И. М., и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260123 от 15.02.2022г., постановено по т.д. № 1229 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Л. В. Д., ЕГН **********, да
заплати на Сдружение с нестопанска цел „Организация на българските скаути“, ЕИК
*********, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ - направени разноски по въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9