Присъда по дело №243/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 16
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 20 декември 2023 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20223300200243
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Разград, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Съдия:Пламен М. Драганов
СъдебниМаринка Д. Белчева
заседатели:Димитър П. Петров
Юмгюл М. Ахмедова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Наказателно дело от общ
характер № 20223300200243 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. Я. Я., *** г. в гр. Разград, живущ гр. Цар
Калоян, обл. Разград, ул. ***, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на
16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на опасен рецидив се
съвкупил с Х. М. Я. с ЕГН ********** от с. гр., като я принудил към това със
сила и изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на
основание чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК му
ОПРЕДЕЛЯ наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА размера на така
определеното наказание с една трета, като му НАЛАГА наказание ОСЕМ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. Я. Я., със снета по - горе самоличност, за
1
ВИНОВЕН за това, че на 16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в
условията на опасен рецидив, е направил опит умишлено да умъртви Х. М. Я.
с ЕГН ********** от с. гр., като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за пострадалата, с особена жестокост и с цел да бъде прикрито друго
престъпление - изнасилване по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1, т. 2 от НК, като опита е останал недовършен по независещи от дееца
причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, т. 8, пр.
2 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл.115 и във вр. с чл. 18, aл. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ
наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
На основание чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК ЗАМЕНЯ наказанието
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР с наказание ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. Я. Я., със снета по-горе самоличност, за
ВИНОВЕН за това, че на 16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, е
запалил имущество със значителна стойност - жилищна сграда /къща/,
находища се в гр. Цар Калоян, ул.***, на стойност 14 900 лева, ведно с
движими вещи на стойност 8 510 лева, собственост на М. Н. Я. от гр. Цар
Калоян, всичко на обща стойност 23 410 лева, като пожарът е представлявал
опасност за живота на друго лице - Х. М. Я. ЕГН **********, поради което и
на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ
наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА размера на така
определеното наказание с една трета, като му НАЛАГА наказание ШЕСТ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимият Н. Я. Я.
едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду така наложените, а именно най –
тежкото от тях ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 специален, чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на
определеното общо наказание лишаване от свобода.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което
подсъдимия Н. Я. Я. е бил задържан, считано от 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Я. Я., със снета по-горе самоличност, ДА
2
ЗАПЛАТИ на Х. М. Я. от гр. Цар Калоян, ЕГН **********, сумата от 150 000
лева (сто и петдесет хиляди лева) - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Я. Я., със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. Я. от гр. Цар Калоян, ЕГН **********, сумата от 14 706
лева (четиринадесет хиляди и седемстотин и шест лева) - обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Я. Я., със снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на ОДМВР - Разград, сумата от 3448 лева, представляваща
възнаграждения на вещи лица на досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16/27.10.2022 г. по НОХД № 243/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Разград.

Окръжна прокуратура - Разград е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Я. Я.
с обвинения както следва:
- по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК за това, че на
16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на опасен рецидив се съвкупил с Х.
М. Я. с ЕГН ********** от с. гр., като я принудил към това със сила и изнасилената не е
навършила осемнадесет години;
- по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл.115 и във вр. с
чл. 18, aл. 1 от НК за това, че на 16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на
опасен рецидив, е направил опит умишлено да умъртви Х. М. Я. с ЕГН ********** от с. гр.,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата, с особена
жестокост и с цел да бъде прикрито друго престъпление - изнасилване по чл. 152, ал. 3, т. 5
във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, като опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини;
- по чл. 330, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 16.11.2021 г. в гр. Цар
Калоян, обл. Разград, е запалил имущество със значителна стойност - жилищна сграда
/къща/, находища се в гр. Цар Калоян, ул.***, на стойност 14 900 лева, ведно с движими
вещи на стойност 8 510 лева, собственост на М. Н. Я. от гр. Цар Калоян, всичко на обща
стойност 23 410 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на друго лице - Х.
М. Я. ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа
обвиненията като безспорно доказани на съдебното следствие. Изтъква превес на
отегчаващите вината обстоятелства извън квалифициращите признаци за различните
престъпления, а именно близката роднинска връзка с пострадалата, лошите характеристични
данни на подсъдимия, начина на извършване на деянията, усложнената престъпна дейност и
тежките и трайни вредоносни последици . Предвид на това предлага налагане на наказание
към максималния размер от двадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл.
116 от НК, наказание петнадесет години лишаване от свобода за престъпленията по чл. 152
от НК и наказание от около девет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 330,
ал. 2 от НК. С оглед особения характер на производството пледира за редуциране размера на
така наложените наказания с една трета и на чл. 23 от НК определяне на едно общо
наказание в размер на най – тежкото от тях. Предлага така определеното общо наказание да
бъде завишено с една втора по реда на чл. 24 от НК. Гражданския иск според прокурора е
основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
За съвместно разглеждане в настоящия процес е приет предявения от М. Н. Я.
граждански иск против подс. Н. Я. Я. за сумата от 14 706 лв., представляваща обезщетение
за причинени в резултат на престъплението по чл. 330, ал. 2 НК имуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на деликта - 16.11.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
М. Н. Я. е конституиран като граждански ищец в процеса.
За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес е приет и предявения от
Х. М. Я. граждански иск срещу подс. Н. Я. Я. за сумата от 150 000 лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 16.11.221 г. до окончателното изплащане на задължението.
Х. М. Я. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец в настоящия
процес.
1
В съдебно заседание гражданските ищци и частен обвинител се представляват от
редовно упълномощен повереник адв. Н. Г.. Същият също счита повдигнатите обвинения за
безспорно доказани и като изтъква отегчаващи вината обстоятелства, пледира за налагане на
наказание доживотен затвор със замяна за престъплението по чл. 116 от НК, което наказание
да бъде заменено с наказание от тридесет години лишаване от свобода. По отношение
размера на наказанията за останалите две престъпления се солидаризира със становището на
прокурора. Пледира за уважаване на гражданските искове в пълен размер. Изтъква, че по
отношение на гражданския иск, предявен от М. Н. Я., размера на имуществените вреди е
доказан по несъмнен начин от материалите по делото.
Подсъдимият Н. Я. в съдебно заседание признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Изказва съжаление за случилото се, което не можел да поправи. В
последната си дума моли за справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ю. Й. в съдебно заседание поддържа искането за
разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК. Заявява, че подсъдимият изцяло признава обстоятелствата по делото. В хода на
съдебните прения защитникът не оспорва, че подсъдимият е извършил деянията, за които е
привлечен към наказателна отговорност, но изтъква като причина за извършването им
нездравата връзка на подсъдимия със св. Рукие М., неговата болестна и ревностна любов
към нея. На следващо място акцентира върху личността на подсъдимия, която според
изготвената му комплексна психиатрична и психологическа експертиза е импулсивна и
нестабилна. Според защитника подсъдимия като цяло не е личност с висока степен на
обществена опасност за обществото, а неговите престъпни прояви се ограничават само по
отношение на неговите близки роднини. С оглед на това предлага налагане на наказания
лишаване от свобода в размер на двадесет години за престъплението по чл. 116 от НК, осем
години за престъплението по чл. 152 от НК и шест години за престъплението по чл. 330 от
НК. Възразява срещу предложението на прокурора за увеличаване на определеното общо
наказание по реда на чл. 24 от НК, като моли съда след редукцията по чл. 58а от НК да
наложи на подсъдимия общо наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от
свобода. Предявените граждански искове счита за основателни и доказани в пълния им
размер и ни възразява да бъдат уважени.
След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установени фактите, изложени в обвинителния акт, а именно:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимия Н. Я. Я. е роден на *** г. в гр. Разград. Постоянния му адрес е в гр. Цар
Калоян, но през последната година живеел на квартира с. Езерче, общ. Цар Калоян.
С присъда № 582/10.10.2016 г. по НОХД № 607/2016 г. по описа на Pайонен съд -
Разград, влязла в сила на 26.10.2016 г., подс. Н. Я. е признат за виновен в извършване на
престъпления по ч. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, по чл. чл. 142а, ал. 1 от НК и по чл. 346, ал. 5, пр.1 във вр. с ал. 1 от НК, като му е
било наложено общо наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
С протоколно определение № 844/27.07.2017 г. по ЧНД № 862/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 04.08.2017 г., подс. Н. Я. е освободен от затвора
условно предсрочно с изпитателен срок от единадесет месеца и 12 дни.
С протоколно определение от 28.12.2017 г. по НОХД № 430/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение, по силата
на което подс. Н. Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1,
2
т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване.
С протоколно определение от 22.01.2018 г. по НОХД № 430/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Разград е постановено подс. Н. Я. да изтърпи и неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХД № 607/2016 г. на Pайонен съд - Разград в размер
на единадесет месеца и 12 дни, за които е бил освободен условно предсрочно.
Наказанията лишаване от свобода, наложени по НОХД № 430/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, подс. Н. Я. е изтърпял на 19.03.2019 г., когато е бил освободен от
затвора Белене.
Подсъдимият Н. Я. и пострадалата Х. М. Я. са първи братовчеди. Баща му Я. Н. Я. и
бащата на пострадалата, св. М. Н. Я., са братя.
Св. М. Н. Я. живеел на семейни начала със св. Р. М. М.. Двамата имали две деца -
пострадалата Х. М. Я. и по - малката й сестра Дафне М. Я.. Живеели в къща в гр. Цар
Калоян, ул. ***. От дълго време св. М. Я. работел в Германия, като се прибирал в дома си
само няколко пъти в годината.
От години подс. Н. Я. и св. Р. М. били в интимни отношения. През 2016 г.
подсъдимият я изнасилил, за което впоследствие бил осъден да изтърпи ефективно
наказание лишаване от свобода. След изтърпяване на наказанието те продължили да се
срещат и да правят секс. Когато свидетелката не искала да правят секс, подсъдимият
започвал да я ревнува, преследвал я, отправял й заплахи.
В началото на м. ноември 2021 г. св. Р. М. спряла да контактува с подс. Н. Я., не се
срещала с него и не отговаряла на обажданията му. По тази причина подсъдимият станал
изнервен и избухлив. Дори заявил на свой колега - св. Ибрям Ибрямов, че при едно скарване
между него и Р. братовчедка му Х. Я. го била нарекла „педераст". Казал му още, че ще
запали къщата на Р. заедно с нея и дъщерите й.
На 16.11.2021 г. св. Р. М. отишла до гр. Разград заедно със сестра си. В къщата
останали двете й деца - пострадала Х. Я., която тогава била на 17 г., по -малката й сестра
Дафне М. Я. на 12 г. и племенникът й Шанал Бюлент Пюскюлю на 10 години.
Същия ден подс. Н. Я. решил да отиде в дома на св. Р. М. и да говори с нея, тъй като
искал да продължат интимната си връзка. Около 18.30 часа той отишъл до къщата на
свидетелката с автомобила си. Къщата била едноетажна. Непосредствено под къщата имало
пристройка, която се състояла от две преходни стаи - салон и спалня, които обитавала
пострадалата Х. Я..
Подсъдимият прескочил през оградната мрежа, влязъл в двора и се приближил до
пристройка.
По същото време в пристройката била пострадалата Х. Я.. По - малките деца били на
горния етаж на къщата. Тя отворила вратата и видяла подс. Я., който я попитал къде е майка
й. Пострадалата не му отговорила и му казала да се маха. Подсъдимият й казал да си вземе
телефона и да звънне на майка си, което тя не сторила. Свидетелката Х. Я. влязла в салона и
подсъдимият тръгнал след нея. Тя се обърнала към него и тогава той я блъснал с ръка по
гърдите назад, при което тя паднала на дивана. Подсъдимият започнал да я удря с шамари и
юмруци по лицето и по врата. Подсъдимият пъхнал пръстите на дясната си ръка в устата й,
притиснал езика й и пострадалата започнала да се задушава и да се дави. Тогава
подсъдимият извадил пръстите си от устата й и казал, че ако вика ще я убие. Свидетелката
се изплашила и спряла да се съпротивлява и да вика. След това той я хванал за ръката,
изправил я и я насочил към спалнята. Там подсъдимият отново я блъснал на леглото и
започнал да я съблича, като свалил клина и тениската й. Смъкнал и своя панталон, хванал
дясната й ръка и я сложил върху половия си член, но не успял да се възбуди. После обърнал
3
свидетелката легнала по корем и се опитал да си пъхне половия си член в ануса и в половия
й орган, но не успял. Затова той легнал по гръб и я дръпнал със сила да е качи върху него.
Накарал я да седне върху половия му член, като през това време опипвал гърдите, но отново
не успял да осъществи полов акт. След това подсъдимият обърнал пострадалата да легне по
гръб и започна да целува краката й и половия й орган. От това той вече се възбудил и
осъществил с нея полов акт, вкарвайки половия си член в нейния полов орган, като накрая
еякулирал върху нея. През цялото време пострадалата мълчала от страх, защото знаела, че
ако вика той ще започне да я удря, което сторил преди това.
След половия акт подс. Н. Я. се облякъл и започнал да обикаля из стаята. Той
осъзнал, че пострадалата ще каже на майка си, а не искал последната да разбира за
изнасилването. Тогава решил да убие братовчедка си Х., за да прикрие извършеното
изснасилване.
За да я остави намира, пострадалата му казала да избяга, като обещала да не казва на
никого за случилото се. Подсъдимият й казал, че не е тъп и ще избяга в Англия сутринта.
След това започнал да рови из шкафовете като казал, че търси крем. После отишъл при
пострадалата, която лежала на спалнята и й казал, че ще легне малко при нея. Легнал до нея,
хванал я с двете си ръце за шията и започнал да стиска. Пострадалата започнала да се бори и
да го блъска с ръце, но той продължавал силно да стиска. Пострадалата започнала да се
задушава и в един момент загубила съзнание и се отпуснала. Подсъдимият помислил, че е
умряла и спрял да стиска шията й. След това решил да я запали, за да прикрие следите си.
Извадил запалката си и запалил чаршафа на спалнята от към главата на пострадалата от
дясната й част. След като чаршафа започнал да гори, той излязъл от помещението и тръгнал
да бяга. Качил се в автомобила си и потеглил. По- късно вечерта с автомобила си се скрил в
една гора край с. Сеново, и останал да нощува там.
Междувременно към 19,30 часа св. Р. М. се прибрала в дома си заедно със сестра си.
Тя влязла в основната къща, където били по - малките деца. Тогава те й казали, че от долния
етаж се били чули викове и тупкане. След като поговорили, свидетелката изпратила сестра
си до входната врата, а после продължила да разговаря с малките деца.
В един момент чула звук като от чупене на стъкла и усетила миризма на пушек, а
малко след това и дим, който идвал от прозореца от стаята на Х.. Тя веднага отишла до
външната врата на пристройката. Отворила вратата на предверието и видяла, че вътре се
стеле гъст дим. Започнала да вика името на дъщеря си. Чула някакво изхъркване, което
идвало от спалнята на Х., и влязла в помещението. Вътре не се виждало нищо, тъй като се
стелел гъст и задушлив дим, от който не можело да се диша. Свидетелката светнала с
фенерчето на телефона си и тогава видяла пострадалата да лежи по гръб на спалнята чисто
гола, с ръце, разперени встрани. Чаршафите на спалнята горели. Започнала да вика на
дъщеря си да стане. Опитала се да я вдигне, но не успяла. Пострадалата дишала трудно, и не
можела да се движи. Свидетелката започнала да дърпа дъщеря си, свалила я на пода и
успяла да я издърпа до външната врата на предверието. Там видяла, че цялото лице на Х. е
подуто, със синини по него, окото й било синьо, по шията имала лилави петна, част от
пръстите на ръката й ги нямало. Краката й били обгорени. Тя успяла да я изправи,
прихванала я зад гърба и двете бавно стигнали до къщата. Св. М. попитала дъщеря си дали
батко й Н. и е направил това. Пострадалата отговорила утвърдително, като заявила, че не й
се живее. Казала й още, че Н. я e изнасилвал, удрял, душал и палил
На мястото пристигнал екип на спешна помощ и пострадалата била откарана в
болницата, където й била оказана неотложна медицинска помощ
Към 20 ч. на мястото пристигнал екип на „РСПБЗН" гр. Разград. Пожарникарите
влезли в пристройката и видели, че стените и пода на външната стая били опушени.
Дограмата на преходната врата между двете помещения била силно обгорена от висока
температура в горната си част. След като разбили преходната врата, в тъмнината, видели, че
4
в средата на вътрешната стая имало легло, върху което имало завивка, която тлеела в лявата
част. Имало пламъци и върху самият матрак в дясната му горна част. В дясната част
завивката била почти изгоряла, но все още имало пламъци по нея. След като загасили огъня
върху леглото, те започнали да обливат стените, тавана и гардероба, който бил обгорял.
Климатикът, намиращ се в дясната част на стаята, бил разтопен. Служителите на „РСПБЗН"
гр. Разград загасили огъня и предотвратили опасността от неговото разпространение.
На мястото бил извършен оглед от следствено - оперативна група и било образувано
настоящото досъдебно производство. Тъй като подс. Н. Я. не бил установен на известните
му адреси, същата вечер бил обявен за общодържавно издирване.
В резултат на проведените издирвателни мероприятия на На 17.11.2021 г., около 17
часа, на разклона за с. Стражец, подс. Н. Я. бил задържан с автомобила си м. "БМВ 325" с
peг. № Р 6975 КН.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза на
пострадалата Х. Я. се установява, че при инцидента на 16.11.2021 г. същата е получила
следните травматични увреждания:
- Изгаряния на кожата на ляв горен крайник, торс и двата долни крайника ПВ - III
степен, на площ от около 30 %, наложило многократни оперативни интервенции и свободни
автопластики на кожа. Овъгляване на леви ръка и предмишница наложило ампутация на
ниво средна трета на предмишница (трансрадиална ампутация);
- Кръвонасядания и отоци по лицето. Кръвонасядания и охлузвания по шията.
Колекции от кръв под лигавиците на двете очни ябълки.
Установените изгаряния са резултат на местно действие на суха температура.
Останалите установените увреждания на Х. Я. са резултат на действието на твърди тъпи
предмети.
Всички установени увреждания по Я. отговарят да са получени при инцидента на
16.11.2021 г.
Установените увреждания на Х. Я. осъществяват следните медико - биологични
признаци:
- Загуба на лява ръка - увреждане представляващо тежка телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК;
- Разстройство на здравето, временно опасно за живота; обезобразяване на други
части от тялото - увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл.
128, ал . 2 от НК.
Според вещото лице при такива увреждания възстановителният период е
продължителен, свързан с множество допълнителни пластични и рехабилитационни
процедури, и при тези данни не може да се даде обоснована прогноза за продължителността
му.
При освидетелстването на Х. М. Я. не са установени следи от увреждания на половия
орган й и аналната област, както и видими следи от извършване на полов акт, но
анатомичното и функционално състояние на половия орган би могло да допусне извършване
на вагинален полов акт и без да останат видими следи от увреждания.
При съдебномедицинския преглед, извършен на 16.11.2021г., е бил взет влагалищен
секрет, при микроскопско изследване на натривка от който, оцветена с ХЕ, не са установени
убедителни данни за наличие на сперматозоиди.
От заключението на съдебно - биологичната експертиза, изследвала иззетия при
извършения медицински преглед секрет от влагалището на Х. Я. е видно, че влагалищен
секрет, иззет при прегледа на Х. М. Я., има наличие на човешка семенна течност, в която не
са открити сперматозоиди и/или части от тях.
5
От заключението на съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства се
установява, че по обекти № 10 (част от розово одеяло), № 11 (обгоряла розово - сива
тениска) и № 12 (част от чаршаф плик от олекотена завивка (шалте), е доказано присъствие
на човешка кръв с наличие на бета аглутинини и А аглутиногени и липса на алфа
аглутинини и В аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата АВО е
определена като А(бета).
Според заключението груповата принадлежност на кръвта по обекти № № 10, 11 и 12
и кръвногруповата принадлежност на пострадалата Х. М. Я. и подсъдимия Н. Я. Я. по
системата АВО си съответстват, като е възможно кръвта по изследваните обекти да
произхожда от Х. М. Я. и/или Н. Я. Я..
Назначената на ДП експертиза по метода на ДНК профилиране, изготвена от НИК -
МВР София, е дала заключение, че по материал от памучен тампон - влагалищна отривка е
доказано наличие на сперма. При изследването на същата е определен ДНК профил на лице
от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила на Н. Я. Я.. Според заключението на
експертизата вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е
оставен от някой друг индивид, освен Н. Я. Я., е 1 на 33 148 000 000 000 000 000 000, поради
което обосновано със заключението е прието, че изследваната сперма произхожда от Н. Я.
Я..
Изследването на отривка от поднокътно съдържимо от лява ръка на подс. Н. Я. Я. и
ноктени изрезки от дясна ръка на Н. Я. Я. са установили еднакви смеси на клетъчен
материал от две лица - от мъжки и женски пол, но в различно съотношение на
представените апели. Алелите с относително по-висок интензитет и в двете смеси съвпадат
с апелите от съответните локуси в ДНК профила на Н. Я. Я. /обект № 9/, а тези с
относително по-нисък интензитет - с алелите от съответните локуси в ДНК профила на Х.
М. Я. /обект № 8/. Част от изследвания клетъчен материал - отривка от поднокътно
съдържимо от лява ръка на Н. Я. Я. /обект № 5/ и ноктени изрезки от дясна ръка на Н. Я. Я.
/обект № 6.2/ произхожда от подс. Н. Я. Я., а останалото количество - от Х. М. Я..
На подс. Н. Я. Я. е била назначена и изготвена съдебно психиатрична и
психологическа експертиза. Според заключението на същата подс. Н. Я. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата. Идентифицирани са известни проблеми в
личностен и социлен план, проблеми с афективността и волята, в ценностната система,
което води до дисхармонични взаимоотношения със заобикалящия свят, криминогенни
прояви, безотговорност и перманентна агресивна нагласа. Заключението е регистрирало
своеобразна личностова патология - Личностово разстройство смесен тип, с диссоциални и
емоционално нестабилни черти. Отклоненията са предимно характерови - свързани с
афективността и волята и поведенчески - водещи до противообществени прояви.
Нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат най-вече
близките. Горепосоченото личностово разстройство се характеризира с незачитане на
моралните норми и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо
несъответствие между поведение и съществуващи социални норми, ниска поносимост към
фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо
насилие.
Клиничното изследване на подсъдимия е отчело наличие на интелектуален потенциал
в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски
опит. Установената личностова патология не променя базисните психични годности на подс.
Я., като към периода на инкриминираното деяние липсват основания за обсъждане на такова
„разстройство на съзнанието", което да го лишава от годности да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 33 от НК.
Според заключението на експертизата към момента на изследването, както и към
периода на инкриминираното деяние, няма данни за болестни разстройства в смисъл на
6
психотична патология, умствена недоразвитост или друг тип психични състояния, които
биха могли да се приравнят към „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" по смисъла на НК. Подсъдимият няма нарушена възможност правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне
на детайли, последователност и логичност на действията.
Вещите лица характеризират подсъдимия като дисхармонична личност, с
доминиращи емоционално - нестабилни черти, неустойчивост в емоционалната сфера и
поведенческа дисрегулация и неуравновесеност. Затворен, емоционално хладен,
незадълбочен в действията и постъпките си, дистанциран от преживяванията на другите,
незаинтересован и незачитащ техните чувства, нужди и потребности, с липса на
сензитивност към тях при същевременно повишена чувствителност към отношението на
другите към себе си и болезнено преживяване на обида, отхвърляне и лична ощетеност на
интересите, изразяващи се хиперестезно анестезии черти на индивидуалността му.
Предпазлив при социалните контакти, резервиран, с проблеми в свързването с другите и
изграждане връзки на доверие, емоционална близост и привързаност. Има нисък толеранс
към фрустрация, което в съчетание с повишената импулсивност, лош самоконтрол над гнева
и слаба волева саморегулация на поведението, резултира в прояви на физическа агресия,
като вината за проблемите се насочва извън него самия. С проява на защитни тенденции,
проектирайки вината върху другата страна в конфликтна ситуация. Поведението му е
непредсказуемо, импулсивно и в най-добрия случай неконформно, като за лица с оформен
диссоциален /психопатен/ личностов профил са характерни проблеми със закона, а
престъпленията могат да включват грубо, жестоко и насилствено поведение. Според вещите
лица базисният риск от бъдещо антисоциално поведение на подсъдимия също остава висок.
По делото е била назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза и по отношение на пострадалата Х. М. Според
заключението на експертизата пострадалата се е развивала правилно, интелектът й е в
рамките на нормата, съответен за възрастта, образованието и социалния опит. Общото й
интелектуално функциониране е в границите на средната норма за възрастта. Отсъстват
данни за някаква патология било като биологичен терен, било като вродени или придобити
органични увреди на ЦНС, които да представляват основание за повдигане на хипотеза за
отклонения в развитието и в интелектуалното съзряване.
Пострадалата Х. М. Я. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
понятието, както понастоящем, така и в минало време. Експертизата е установила у Х. М. Я.
Посттравматично стресово разстройство, „отключено“ от преживяното физическо и
психическо насилие. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване
на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени "flashbacks", сънища или
кошмари на фона на продължаващо чувство за вцепененост, емоционална притъпеност,
отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и
избягване на действия или ситуации напомнящи за травмата. У пострадалата съществува
чувство за страх и избягване на сигнали, напомнящи за първоначалната травма, като се
наблюдават и драматични остри пристъпи за страх, паника или агресия, породени от
стимули възбудили внезапно спомен или възпроизвеждане на самата травма или
първоначалната реакция към нея. При постралата е установено често упорито безсъние и
депресия, тревожност и мисли за суицид.
Към момента на извършване на деянието пострадалата е била със съхранени базисни
психични годности и е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. Интелектуалните годности и общото
психично функциониране позволяват на освидетелстваната да разбере престъпния акт
спрямо нея. Постралата Х. Я. е могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем да
7
възпроизвежда факти и събития от значение за разкриване на обективната истина по делото,
както и да дава достоверни показания за тях.
Заключението на експертизата характеризира пострадалата Х. Я. като общителна,
активна и инициативна, с интровертна насоченост на личността. Леко притеснителна, но
без проблеми с общуването, когато има възможност да се изяви. Без отклонения в
поведението, с интереси типични за възрастта. С индикации за наличие на безпокойство,
тревожност, отдръпване от света и хората, дистанциране, поставяне на прегради.
Идентифицирано е наличие на активна физическа и психическа травма.
Според заключението на комплексната строително - техническа и оценъчна
експертиза стойността на запалената сграда е в размер на 14 900 лева, стойността на
последвалите от пожара вреди върху запаленото имущество е в размер на 6 196,00 лева, а
стойността на движимите вещи, увредени от пожара в жилището, е в размер на 8 510,00
лева.
Назначена пожаро-техническа експертиза е определила огнището на пожара,
причините за възникването му, и съществувала ли е опасност пожарът да се разпростре и
върху други имоти и дали е представлявал опасност за живота на някого.
Според заключението на експертизата първоначално горенето е възникнало в дясната
част на леглото в близост до страничната табла. Възникналото горене от пламъчно, е
преминало в тлеене, поради спецификата на горимите материали, които са основно от
синтетични и памучни тъкани. При липса на интензивно топлинно въздействие върху тях и
в условията на лош газообмен, горенето им предимно протича под формата на тлеене.
Единствената възможност за възникването на горене в областта на леглото е преднамерено
вкарване на външен огнеизточник, но не са използвани катализатори (лесно запалими и
горими течности).
Според вещото лице категорично е имало опасност пожарът да се разпростре и върху
други имоти – в случая основната жилищна сграда, имайки предвид факта, че със
пристройката са със свързани дървени покриви. Опасността пожарът да се разпростре върху
намиращите се в съседство недвижими имоти е била малка, поради нали¬чието на
нормативно допустимите разстояния между тях.
Пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалата Х. Я., тъй като по
време на възникване на пожара същата се е намирала в помещението, от което е била
изведена в безпомощно състояние със следи от изгаряния по тялото.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната по - горе фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и
писмени доказателства, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия
самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт и поддържана от прокурора
в съдебно заседание. Съдът възприема и кредитира изцяло така представените заключения
на назначените на досъдебното производство експертизи, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорени от страните.
Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС изискуемата подкрепа на
направените самопризнания от приобщения доказателствен материал не следва да се
абсолютизира и отъждествява с необходимостта от изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълно съответност на всички приобщени чрез тях
фактически данни, което е практически трудно достижимо. Безспорно е обаче, че в
процесния случай връзката на подсъдимия със свидетелката Р. М., като основна причина за
извършване на деянията, причината за посещението на подсъдимия в дома й в гр. Цар
8
Калоян, както и последващите действия на подсъдимия спрямо пострадалата Х. Я. –
употребеното физическо насилие, изнасилването, душенето и последващото запалване на
помещението, така, както са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати декларативно от подсъдимия, изцяло съответстват на доказателствата от
досъдебното производство – обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалата
свидетелка, кореспондиращи напълно с показанията на нейната майка и останалите
свидетели, съдебно – медицинските и съдебно психиатрични и психологически експертизи
на подсъдимия и пострадалата, съдебно –биологичната, съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства, комплексна строително – техническа и оценъчна, пожаро -
техническа експертизи и експертиза по метода на ДНК профилиране, както и останалите
писмени доказателства. Доказателствата са ясни, еднопосочни, взаимно се допълват и
очертават една безпротиворечива фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със
самопризнанията на подсъдимия Н. Я..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установеното от фактическа страна подсъдимия Н. Я. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр.
с ал. 1, т. 2 от НК, като на 16.11.2021 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на опасен
рецидив се съвкупил с ненавършилата осемнадесет години Х. М. Я., като я принудил към
това със сила.
Подсъдимият Я. е нанесъл на пострадалата множество удари с юмруци и шамари,
бръкнал е с ръка в гърлото й и против волята й е съблякъл дрехите й, като по този начин
окончателно е сломил съпротивата й. След това е направил няколко опита за съвкупление,
като в крайна сметка е успял, което по – безспорен начин се доказва от заключенията на
съдебно - биологичната експертиза и експертизата по метода на ДНК профилиране. Тук
следва да се отбележи неоснователността на възражението на защитата, че според
заключението на съдебно медицинската експертиза по пострадалата няма следи от извършен
полов акт и деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 152 от НК. Цитираната
експертиза не изключва категорично с пострадалата да е осъществен полов акт, а
заключението на съдебно - биологичната експертиза установява, че в иззетия секрет от
влагалището на Х. Я. има наличие на човешка семенна течност, която произхожда именно
от Н. Я. Я. според заключението на експертизата по метода на ДНК профилиране. Отделен е
въпросът, че при така развилото се производство по реда на особените правила – хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК такова възражение е и недопустимо, предвид декраративното
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, между които е и
извършеното съвкупление с пострадалата.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК – безспорно
към момента на извършване на деянието пострадалата не е била навършила осемнадесет
години (родена е на 12.07.2004 г.), както е безспорно, че като близки роднини подсъдимият е
бил наясно с нейното непълнолетие.
Предвид предходните осъждания на лишаване от свобода за срок от две години и
осем месеца по НОХД № 607/2016 г. по описа на Pайонен съд – Разград и на девет месеца
лишаване от свобода по НОХД № 430/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград, изтърпени
ефективно от подс. Я., деянието се явява извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – подсъдимият Я. е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година и също така е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като наказанията са
изтърпени ефективно. Изложеното обуславя квалификацията на деянието по чл. 152, ал. 3, т.
5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от с пряк умисъл. Подсъдимият ясно е
9
съзнавал нежеланието на пострадалата да се съвкупи с него, съзнателно е употребил
насилие, като е целял чрез него да сломи съпротивата й и да извърши половия акт. Както
вече бе посочено съзнавал е също, че пострадалата не е навършила пълнолетие.
Според заключението на комплексната психиатрична и психологическа експертиза
установената у подсъдимия Н. Я. личностова патология не променя базисните му психични
годности, като по време на инкриминираните деяния е имал годносттта да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 33
от НК.
Веднага след извършване на изнасилването подсъдимият Н. Я. е осъществил от
обективна страна и състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, т. 8, пр. 2
и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115 и във вр. с чл. 18, aл. 1 от НК, като в условията на опасен
рецидив е направил опит умишлено да умъртви Х. М. Я., и деянието е извършено по
особено мъчителен начин за пострадалата, с особена жестокост и с цел да бъде прикрито
друго престъпление - изнасилване, като опита е останал недовършен по независещи от дееца
причини.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия – хванал е
пострадалата за шията с две ръце и силно е започнал да стиска гърлото й, с което е целял да
я задуши. Въпреки че пострадалата е започнала да се бори и да се го отблъсква с ръце,
подсъдимият не е преустановил действията си до момента, в който тя загубила съзнание и се
отпуснала безжизнено. Деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия
причини – той е преустановил задушаването, след като е останал с впечатлението, че
пострадалата вече е умряла. В този аспект налице е довършен опит по смисъла на чл. 18, ал.
1, пр. 2 от НК.
Убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата, тъй като са й били
причинени изключителни страдания чрез постепенно задушаване, които значително
превишават болките и страданията при обикновено настъпване на смърт. Макар целения от
подсъдимия летален изход да не е настъпил, пострадалата е изпитала предсмъртни мъки за
един продължителен период от време.
Деянието е извършено и с особена жестокост, като подсъдимият е проявил
изключителна ярост, бруталност, отмъстителност и ожесточение, характеризиращи го като
жесток човек. Тук следва да се вземе предвид и предхождащото и последващо поведение на
подсъдимия – изнасилването на пострадалата и последващото й запалване, независимо че
подсъдимият е считал, че тя вече е била умряла.
Без съмнение деянието е извършено със специалната цел да бъде прикрито друго
престъпление, а именно изнасилването на пострадалата, което се установява и от
обясненията на самия подсъдим.
С оглед изложеното по – горе относно съдимостта на подсъдимия убийството е
извършено при условията на опасен рецидив.
От субективна страна и това деяние е извършено от подсъдимия Н. Я. с пряк умисъл.
Подсъдимият е взел съзнателно решение да убие пострадалата, за да не разкаже тя на майка
си за изнасилването, и е пристъпил към изпълнение на взетото решение. При това ясно е
съзнавал, че действа с особена жестокост и с начина на умъртвяване причинява на
пострадалата особени страдания. Подсъдимият е целял настъпването на смъртта на
пострадалата Х. М. и е бил убеден, че е осъществил до край тази своя цел.
По същото време и на същото място подсъдимият Н. Я. е осъществил от обективна
страна и състава на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като е запалил
имущество със значителна стойност - жилищна сграда /къща/, на стойност 14 900 лева, ведно
с движими вещи на стойност 8 510 лева, собственост на М. Н. Я. от гр. Цар Калоян, всичко
10
на обща стойност 23 410 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на друго
лице - Х. М. Я..
Подсъдимият Я. е запалил чаршафа на леглото, върху който е лежала пострадалата
Х., огънят се е разгорял в достатъчна степен, като е обхванал освен леглото и много други
вещи в стаята. Липсата на достатъчно кислород и навременната реакция на служителите на
пожарната са предотвратили неговото разрастване и разпространение върху основата къща.
Налице са всички обективни елементи от основния състав на чл. 330, ал. 1 от НК и
квалифициращия по – тежък признак по ал. 2, т. 2 от същия член.
Вида на запаленото имущество е от примерно изброените в чл. 330, ал. 1 от НК, а
стойността на запаленото от подсъдимия имущество от 23 410 лева надхвърля приетата в
съдебната практика стойност (критерий, възприет в ТР № 1/1998 г. на ОСНК),
характеризираща понятието „значителна стойност“, а именно такава, надхвърляща 14
минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.
Минималната работна заплата за периода 01.01.2021 г. ‑ 31.03.2022 г. е била 650.00 лева
(определена с ПМС № 331/26.11.2020 г.), като при тази стойност на минималната работна
заплата минималната стойност, обосноваваща съставомерност на деянието по чл. 330, ал. 1
от НК е 9 100 лева.
В случая е безспорно, че пожарът е представлявал опасност за живота на Х. Я., тъй
като е бил запален в непосредствена близост до тялото й. Само адекватната реакция майка
й, св. Р. М., е предотвратило задушаването на пострадалата или пълното й изгаряне.
От субективна страна и това деяние без съмнение е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Установените по делото факти разкриват извършените от подсъдимия целенасочени
действия към палеж. Чрез запалването подсъдимият е целял да прикрие следите от
извършените от него предходни деяния, като това е включвало и изгаряне тялото на
пострадалата Х..
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
След като призна подсъдимия Н. Я. за виновен по повдигнатите му обвинения, съдът
му определи наказания както следва:
За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК –
дванадесет години лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 във вр. с
чл.115 и във вр. с чл. 18, aл. 1 от НК – доживотен затвор.
За престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – девет години лишаване
от свобода.
За да определи посочените наказания съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, съобрази подбудите за извършване на деянията, обществената им опасност и
тази на подсъдимия, както и всички обстоятелства, касаещи отговорността му. Като общи за
всички извършени престъпления смекчаващо вината обстоятелства съдът прие сравнително
младежката възраст на подсъдимия и направените от него самопризнания на досъдебното
производство. Самопризнанията на подсъдимия на досъдебното производство не са
способствали значително за изясняване на обективната истина по делото, тъй като от самото
начало на разследването извършителят е бил разкрит, поради което и не следва да им се
отдава решаващо значение.
В случая е налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, които
са общи и за трите престъпления. Касае се за усложнена престъпна дейност – подсъдимият е
извършил последователно три тежки умишлени престъпления, всяко следващо мотивирано
11
от предходното. От тези престъпления са настъпили изключително тежки и трайни
последици за живота, физическото и психическото здраве на пострадалата Х. Я., с която
подсъдимият е в близките родствени отношения (подсъдимият и пострадалата са първи
братовчеди). Липсва каквото и да било разумно обяснение за проявените изключителна
агресивност, брутално незачитане личността на пострадалата, половата й неприкосновеност
и правото й на живот, като действията на подсъдимия се отличават с изключителна
жестокост и безмилостност. Всичко това обуславя високата степен на обществена опасност
на деянията, като според настоящия съдебен състав подсъдимия също е личност с висока
степен на обществена опасност. Характеристичните данни за подсъдимия, съдържащи се в
свидетелски показания на неговите роднини, в характеристиката от РУ на МВР, са за
личност с повишена степен на обществена опасност. Силна подкрепа в тази насока съдът
намира в заключението на изготвената му комплексна психиатрична и психологическа
експертиза, която е констатирала личностово разстройство, характеризиращо се с
незачитане на моралните норми и грубо безразличие към чувствата на другите. Според
заключението на експертизата у подсъдимия е налице „грубо несъответствие между
поведение и съществуващи социални норми, ниска поносимост към фрустрация и нисък
праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие, като
базисният риск от бъдещо антисоциално поведение на подсъдимия е висок“. Липсата на
повод, за да се отключи тази неконтролируема реакция на подсъдимия по отношение на
пострадалата, също е показателна за личността му. Действително осъжданията на
подсъдимия до момента са за престъпления, извършени спрямо негови близки роднини, но
това не може да обуслови по – ниска степен на обществена опасност на дееца като личност.
За престъплението по чл. 152, ал. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление освен изложеното по – горе, съдът отчете още интензитета на проявеното
насилие – множеството удари с шамари и юмруци, бъркането за продължително време с
ръка в устата на пострадалата, довело почти до задушаването й, както и поредицата от
последователни опити подсъдимият да се съвкупи с момичето. Съдът взе предвид и
квалифициращия признак по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК – изнасилената към момента на
извършване на деянието не е била навършила осемнадесет години, както и обстоятелството,
че според съдебно – медицинската експертиза и собствените й показания не е имала полови
сношения до момента, при което извършеното с нея без съмнение е оказало изключително
негативно влияние върху половото й развитие. Предвид всичко изложено дотук съдът
определи наказание над средния размер, предвиден в закона, а именно дванадесет години
лишаване от свобода.
Отчитайки реда на съдебното следствие и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали с една трета така определеното наказание за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във
вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК и наложи на подсъдимия Н. Я. наказание осем
години лишаване от свобода.
Законодателят, съобразявайки изключително високата степен на обществена опасност
на умишлените убийства, като най – тежко престъпление против живота, е предвидил за
квалифицирани убийства по чл. 116, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Предвид на това съобразно указанието на чл. 57, ал. 1 от НК се дължат две оценки на
обстоятелствата – веднъж за определяне вида на наказанието, и втори път – при определяне
на размера му. При индивидуализацията на наказанието за това престъпление извън
изложеното по – горе съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство и последващото
деянието поведение на подсъдимия - проявеното пълно безразличие към жертвата, като с
цел да заличи следите от престъплението, подсъдимият незабавно е пристъпил към палеж.
Деянието се отличава с много висока степен на обществена опасност, а личността на дееца -
със завишена обществена опасност. Налице са четири квалифициращи обстоятелства и
12
тежък вредоносен резултат за психическото и физическо здраве на ненавършило пълнолетие
момиче. Като се има предвид начинът на осъществяване на убийството и липсата на
сериозен мотив, следва категоричен извод за изключителна тежест на престъплението по
смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. „Специфичното по отношение на наказанието "доживотен
затвор" е, че то би могло да се наложи само спрямо извършител, за който е установено, че е
изключително трудно поправим, не се плаши от репресия и съществува опасност да
рецидивира“ (Решение № 218/14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г., II н. о., НК). В
процесния случай изтърпените ефективно наказания лишаване от свобода от подсъдимия
категорично не са изпълнили целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК по
отношение на индивидуалната превенция, след като отново е субект на поредица от тежки
умишлени престъпления. В подкрепа на извода, че е налице опасност подсъдимия да
продължи да извършва престъпления е и заключението на КСППЕ. С оглед изброените
дотук отегчаващи отговорността обстоятелства, на които противостои единствено
сравнително младата възраст на подсъдимия, съдът счете, че следва да определи наказание
по втората алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК - "доживотен затвор".
С оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК, това наказание се
заменя с по- лекото от тях – лишаване от свобода в размерите, посочени в ал. 2, и във връзка
с ал. 3, поради което съдът го определи в посочените предели – в границите между 15
години (най-ниския размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в Особената
част на НК за това престъпление) и 30 години (най- високия размер лишаване от свобода,
определено при условията на чл. 58а, ал. 2 от НК).
При определяне на крайния размер на наказанието, което той следва да изтърпи и
при неговата индивидуализация съдът, като се съобрази и с указанията по т. 1. 1 на ТР №
2/2015 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че вече преценените първоначално обстоятелства за
определяне на адекватната алтернатива на наказание, формират също и извода за
конкретния размер на заместващото наказание лишаване от свобода. Така, обобщавайки
изложеното по - горе относно отегчаващите отговорността обстоятелства – начина на
извършване на опита за убийство (довършен от подсъдимия), броя на квалифициращите
обстоятелства, усложнената престъпна дейност, свързана с предхождащите и последващи
действия на подсъдимия, възрастта и близката родствена връзка на пострадалата с
подсъдимия, тежките и непоправими последици за нейните физическо и психическо здраве,
категорично е налице на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Както вече бе
посочено, според настоящия съдебен състав подсъдимият е личност с висока степен на
обществена опасност, наложените му наказания не са изпълнили целта си и е налице реален
риск да продължи да извършва престъпления.
Съдът прецени, че в случая са налице като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства единствено младата възраст и направените на досъдебното производство
самопризнания.
Затова и при спазване стриктно на правилата на чл. 54 от НК при индивидуализация
на наказанието лишаване от свобода, при посочените по - горе рамки, съдът определи
наказанието в размер на 23 години лишаване от свобода. Подсъдимият следва да се изолира
от обществото за по - дълъг период от време, което ще въздейства поправително -
превъзпитателно на дееца и ще изпълни целите на генералната превенция, като въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото.Този размер ще да е
съответен на целите на чл. 36, ал. 1 от НК.
При определяне размера на наказанието за престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 1 във
вр. с ал. 1 от НК извън изложените по – горе общи за трите престъпления обстоятелства,
съдът прецени като допълнителни отегчаващи вината обстоятелства високата стойност на
запаленото от подсъдимия имущество, надвишаваща повече от два пъти приетата в
съдебната практика „значителна стойност“, и тежкия вредоносен резултат за здравето на
13
пострадалата. На практика повечето от сериозните телесните увреждания на пострадалата са
причинени от предизвикания от подсъдимия пожар - загуба на лява ръка и обезобразяване
на други части от тялото, осъществяващи медико биологичните признаци на тежка и средна
телесни повреди. Като взе предвид и целта, която подсъдимия е преследвал при запалването
на пожара, съдът прецени решаващ превес на отегчаващите вината обстоятелства, и
определи наказанието малко под максималния законоустановен размер от девет години
лишаване от свобода.
Отчитайки реда на съдебното следствие и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали с една трета така определеното наказание за престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 1 във
вр. с ал. 1 от НК и наложи на подсъдимия Н. Я. наказание шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. Н. Я. едно общо наказание
измежду наложените му в размер на най – тежкото от тях, а именно двадесет и три години
лишаване от свобода.
Съдът постанови така определеното общо наказание да бъде изтърпяно от
подсъдимия при първоначален "строг" режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 б.
„а“ от ЗИНЗС.
Според настоящата инстанция така определеното общо наказание по вид и размер
отговарят на обществената опасност на престъплението, на личностната обществена
опасност на дееца и са най - справедливи. С тях успешно би се постигнало поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и би се постигнало възпитателно за останалите членове на
обществото въздействие.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Н.
Я. е бил задържан, считано от 17.11.2021 г.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Положителният извод за авторството на деянията, което са и деликт по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД прави основателни предявените граждански искове срещу подсъдимия.
Безспорно се установи по настоящото дело, че в резултат на противоправните
действия на подсъдимия Н. Я. на гражданската ищца Х. М. Я. са били нанесени
неимуществени вреди - болки и страдания. Между извършеното от подсъдимия деяние и
настъпиля вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка. При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на
пострадалата вследствие на деянието, извършено от подсъдимия, съдът съобрази, че
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия,
предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съобразно създадената съдебна практика – Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В процесния случай е безспорно, че гражданската ищца Х. М. Я. се явява пострадала
и от трите престъпления, за които подсъдимия е признат за виновен по настоящото
наказателно производство.
От заключението по СМЕ се установява, че пострадалата Х. М. Я. е получила
множество травматични увреждания - изгаряния на кожата на ляв горен крайник, торс и
двата долни крайника ПВ - III степен, на площ от около 30 %, наложило многократни
оперативни интервенции и свободни автопластики на кожа. Овъгляване на леви ръка и
предмишница наложило ампутация на ниво средна трета на предмишница (трансрадиална
ампутация). Освен това експертизата е констатирала по пострадалата кръвонасядания и
14
отоци по лицето, кръвонасядания и охлузвания по шията и колекции от кръв под лигавиците
на двете очни ябълки. Загубата на лява ръка представлява тежка телесна повреда по смисъла
на чл. 128, ал. 2 от НК, а обезобразяването на други части от тялото представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал . 2 от НК, като на ищцата са причинени и
множество леки телесни повреди. Без съмнение по време на инцидента пострадалата е
изпитала неимоверни болки и страдания, които са продължили при многократните
оперативни интервенции в болнични заведения и продължават и към настоящия момент.
Съдът не намира основание да се съмнява в становището на вещото лице, че при такива
увреждания възстановителният период е продължителен, свързан с множество
допълнителни пластични и рехабилитационни процедури, и не може да се даде обоснована
прогноза за продължителността му. Загубата пък на лява ръка е безвъзвратно, като по този
начин от ранна младежка възраст драстично е увредено качеството на живот на момичето и
сериозно са ограничени възможностите й за реализация в личен и професионален план.
Освен чисто физическите болки и страдания, в резултат на деянията на подсъдимия
на пострадалата са причинени и психически такива. От заключението на КСППЕ се
установява, че пострадалата е развила Посттравматично стресово разстройство,
предизвикано от преживяното физическо и психическо насилие. Симптоми на това
разстройство са епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно
оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за
вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност
спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия или ситуации напомнящи
за травмата. Вещите лица са констатирали съществуване на чувство за страх и избягване на
сигнали, напомнящи за първоначалната травма, упорито безсъние и депресия, тревожност.
Отчитайки всичко изложено дотук и житейските критерии за справедливост съдът
намира размера на предявения от пострадалата граждански иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени й от подсъдимия дори за занижен. Поради това състава
на съда уважи като основателен и доказан по размер предявения против подсъдимия
граждански иск в пълен претендиран размер за сумата от 150 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на деянията на подсъдимия, ведно със законната лихва от деня на увредата –
16.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед на това, че авторството на деянието по чл. 330, ал. 2 НК и размера на
имуществените вреди от престъплението, които и до момента не са репарирани, са
безспорно доказани, съдът намира гражданския иск, предявен от М. Н. Я., за основателен и
доказан по размер. Подсъдимият се явява задължен към пострадалия собственик на
запаленото имущество със сумата в размер на 14 706 лв, от които 6 196 лв щети по сградата
и 8 510 лв стойността на движимите вещи, увредени от пожара в жилището, и бе осъден да
му заплати посочената сума ведно със законната лихва от датата на деянието - 16.11.2021 г.,
до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Н. Я. да заплати по сметка на
ОДМВР - Разград, сумата от 3448 лева, представляваща възнаграждения на вещи лица на
досъдебното производство.
По изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДИЯ:
15
Съобщи за изтекли лични данни