Решение по дело №2312/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260066
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20203630202312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260066/28.1.2021г.

 

№......................                                   28.01.2021 г.                                        гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2312/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0001045 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на                3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради неправилно отразена фактическата обстановка, неправилно приложен материален закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

За Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподателят „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Северна“ № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 3 и се представлява от управителя В.Г.В.. „НВ Транс Груп“ ООД упражнява превозваческа дейности и притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари № 0710/14.06.2012 г.

На 02.09.2020 г. на дружеството – жалбоподател „НВ Транс Груп“ ООД била извършена комплексна проверка на транспортната документация за спазване на нормативните изисквания за извършване на транспортна дейност от длъжностни лица към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна. В хода на проверката било установено, че на 28.10.2019 г. дружеството „НВ Транс Груп“ ООД, в качеството си на превозвач, е допуснало извършването на обществен международен превоз на товари с товарен автомобил - влекач, марка „Даф“ от категория N3 с рег. № Н 6393 ВК, с водач И.К.И., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото при извършената справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че водачът Иванов е бил без валидно удостоверение за психологическа годност в периода от 14.07.2019 г. до 17.01.2020 г., в който период са извършени множество превози. Въз основа тези констатации на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А – 2019, № 277706 от  02.09.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 96г,               ал. 1, предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството - нарушител, който бил надлежно предявен и подписан, сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0001045 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП.

 

 

 

 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Н.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят К.Н.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Още повече, доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените дигитална карта на водача и СМR от               28.10.2019 г., от които е видно, че превозът действително е бил извършен, като водач е бил именно И.К.И..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление 23-0001045 от 25.11.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Контрол“в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Императивната разпоредба на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ предвижда, че превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена на основание чл. 91а, ал.1 от ЗАвтП и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията на Закона за автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти – (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) 165/2014. Съгласно ал. 1 на чл. 12 от цитираната наредба се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП. А според          т. 14 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Според императивната разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП лицензираните преводачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания.

В случая административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП,  т. е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от               15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от цитираната Наредба № 36 от               15.05.2006 г. психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно, че съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.

Няма спор, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател „НВ Транс Груп“ ООД е имало качеството на превозвач. Това безпротиворечиво се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя.

Същевременно от приложената по делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че водачът И.К.И., ЕГН ********** не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл много преди извършването на процесния превоз. От показанията на разпитаният свидетел, за който, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност - обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. Като е допуснало извършването на обществен международен превоз на товар от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и следователно неотговарящ на изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, което правилно е квалифицирано като такова по  чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП.

Правилно и законосъобразно също така административно наказателната отговорност е насочена към дружеството-жалбоподател. Следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна /безвиновна/, при което наличието или липсата на виновно поведение от страна на определено физическо лице - служител на дружеството, е без правно значение. Със задължението да не допуска извършването на обществен международен превоз на товар от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност, е натоварен превозвачът, който и следва да носи отговорност за неизпълнението на това задължение.

Съдът намира за неоснователни доводите жалбоподателя, че нарушението не е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 96, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП. Следва да се посочи, че съставомерните елементи на нарушението са очертани в нормата на чл. 96г,  ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП, която освен санкция съдържа и състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В практиката си административните съдилища в РБългария приемат последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки обстоятелството, че не са представили удостоверение за психологическа годност, да осъществяват превоз, се трансформира в допустителство и осъществява състава на административното нарушение по  чл. 96г, ал. 1, предл. второ от ЗАвтП. В този смисъл са Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1443/2020 г.; Решение № 1408 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1760/2020 г. и мн. др. Освен това нарушителят се защитава по фактите, които в случая са изложени пълно и ясно както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление.

По изложените съображения съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило състава на вмененото му неизпълнение на административно задължение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на  чл. 96г,  ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. В разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП е предвидено налагането на „имуществена санкция“ в размер 3 000 лева за лице, което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Дружеството - жалбоподател в качеството си на превозвач е субект на административнонаказателна отговорност по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП и правилно е ангажирана неговата отговорност. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.

Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение, надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.

Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че процесното нарушение  съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/, а процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност на удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и следователно не се касае за пропуск или недоглеждане.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на дружеството жалбоподател, изложени в жалбата за наличие на нарушение по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и              чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като изрично както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочен офисът на дружеството в            гр. Шумен като място на извършване на нарушението. Наказаният правен субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари № 0710/14.06.2012 г. и в тази връзка субектът на нарушението е юридическо лице, като е ангажирана отговорността на „НВ Транс Груп“ ООД като автомобилен превозвач допуснал извършването на нарушението. Действително както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление освен населеното място, в което е извършено нарушението – гр. Шумен, е посочен и адреса на офис на дружеството, който не е идентичен с посочения от нарушителя офис по подадената от него декларация за съответствие с изискването за установяване на територията на РБ по чл. 5 от Регламент /ЕО/ № 1071/2009, но тази неточност не може да се възприеме за съществено процесуално нарушение, което да води след себе си до отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй които не е ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Също така, съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател, че не е спазена изискуемата от закона форма при издаване на наказателното постановление поради неправилно посоченото основание за налагане на имуществената санкция, предвид посочването на чл. 53 от ЗАНН вместо        чл. 83 от ЗАНН. Действително в наказателното постановление е посочено, че се издава на основание чл. 53 от ЗАНН, но доколкото в диспозитива на правораздавателния акт е посочено изрично, че се налага „имуществена санкция“ на дружеството - нарушител, става ясно, че със същото законосъобразно административнонаказващия орган е наложил на юридическото лице „имуществена санкция“ на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП. Това е така, защото законодателят е предвидил в чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица и еднолични търговци да се налага „имуществена санкция“, а на физически лица да се налага административно наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: „обществено порицание“; „глоба“; „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 от ЗАНН и чл. 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на  чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в глава ІV „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“ като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС, съгласно което разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществена санкция“ за юридическите лица се свежда до субекта на отговорността и тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи двете наказания. В случая, с налагането на „имуществена санкция“ на юридическо лице, не е допуснато съществено нарушение на материалния закон, понеже ЗАНН е предвидил единствено за юридическите лица специалната хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, което е съобразено от наказващия орган и правомерно е налажена имуществена санкция на юридическо лице. А с оглед на изложеното не може да се възприеме и за съществено процесуално нарушение, което да води след себе си до отмяна на обжалваното наказателно постановление.       

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, която освен санкция съдържа и състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001045 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на                3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                              

           

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: