№ 72
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500866 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите не се явяват, редовно призовани. За всички тях се
явява адвокат Ц.А. Ч., упълномощена от първата инстанция
За ответника "МАКРОАДВАНС" АД, редовно призовани, представител не
се явява. Постъпило е писмено становище по ход на делото и по съществото
на спора. Приложен е списък на разноски.
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е въззивно- по чл.258 от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на РС Панагюрище , постановено по гр.д.№ 173 по описа за
2020 година е отхвърлен предявения от ХР. ИВ. Д., ЕГН: **********, Н. К.
Д., ЕГН: ********** и М. ИВ. Д., ЕГН: ********** - всички от град
1
Панагюрище, със съдебен адрес: град ***, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка
адвокатска колегия, против „МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК за
установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат вземането,
обективирано в изпълнителен лист, издаден на 16.10.2009 г. по ч.гр.дело №
441/2009 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ищците в
първоинстанционното производство , представлявани от адв.Ч..
Излагат оплакване за незаконосъобразност на решението.
Считат, съдът не е безпристрастен и че е допуснато отклонение от
утвърдената съдебна практика в този съд.
Крайният извод на съда бил обоснован с друго решение , което не
представлявало задължителна съдебна практика. Излагат се доводи относно
действието и приемането на ТР.
Изводите на съда били изцяло неверни и не кореспондирали с
доказателствата по делото, нито с установените в производството факти.
Съдът приел, че се касае за иск предявен от длъжниците срещу кредитора на
вземането. Взискателят в изпълнителния процес не доказал да е носител на
вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното
дело. Изпълнителният лист бил издаден в полза на „УниКредит Булбанк” АД
на 16.10.2009 г. в производ¬ството по ЧГД № 441/2009 г. на PC Панагюрище
и въз основа на него през 2009 г. е образувано ИД 1384 по описа на ЧСИ ***.
Представения по настоя¬щото дело Договор за цесия от 2012 г. установявал
прехвърляне (цесия) от банка¬та на ответника не на вземането по ИЛ, а на
друго - произтичащо от договор между банката и наследодателя на ищците.
Ако действително договарящите страни по договора за цесия са имали
намерението да се прехвърли вземането по изпълнителния лист, именно и
това са щели да сторят. Вземането по изпълнителния лист не е нито
„привилегия“, нито „обезпечение“, нито какъвто и да било придатък
(„принадлежност“) на цедираното вземане (за действително продаде¬ното
вземане - §1, т. 1.1. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от
04.12.2012 г.). На практика, прехвърлено е „спорното право“, а не правото на
2
вземане по изпълнителния лист. Прехвърленото вземане дава възможност (по
арг. и от чл. 226 ГПК) на приобретателя му да го предяви по исков ред или да
се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, но не и
да се ползва от издадения вече изпълнителен лист на прехвърлителя, ерго -
той не може да се приеме за „частен правоприемник на взискателя“.
Неправилно съдът възприема като даденост и „конституирането на ответника
като нов взискател на 30.07.2013 г. по същото ИД, доколкото евентуално
прехвърляне на вземането по изпълнителния лист или правоприемство в
изпълнителния процес (по арг. и от чл. 429 ГПК) води само до заместване на
страната (защитата и срещу това дейст¬вие също е по реда на чл. 439 ГПК).
При това положение, последното валидно според закона действие на носителя
на вземането по ИЛ за принудителното му изпълнение е предприето на
16.08.2012 г. с молбата му за налагане на запор върху ТВ на длъжниците Иван
и Нонка Д.и (не е наложен). Всички последващи действия по това ИД, вкл. и
по продълженото под №757/ 2015 г. и новообразуваното под № 459/2018 г. по
описа на ЧСИ *** са извършени от нелигитимна страна и не могат да породят
целения правен резултат. В този смисъл, вземането на носителя на вземането
по ИЛ е погасено по давност, доколкото от 16.08.2012 г. до постановяване на
решението от PC не е предприемал никакви действия по принудителното му
изпълнение, а на ответника ищците не дължат нищо, още по-малко -
вземането по процесния ИЛ.
Дори да се приеме, че ответникът по делото е заместил взискателя по
по¬сочените изпълнителни дела (а не „конституиран като нов взискател“), в
продължение на повече от две години след 16.08.2012 г. и той не е поискал
извършването на изпълнителни действия и „по право“ изпълнителното
производство е прекратено на 17.08.2012 г. След тази дата, каквито и
изпълнителни действия да са предприемани по това производство и от когото
и да било - те били негодни да породят последици.
Молят решението да бъде отменено и иска уважен , претендират
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от „Макроадванс“ АД.
За да постанови решението съдът приел, че съгласно Постановление на
пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г. (обявено за изгубило сила едва с
Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. на ВКС) погасителната давност за
3
вземането не тече по време на изпълнителния процес, като се позовава и на
Решение № 170/17.09.2018 Г. по ГД № 2382/2017 г. на ВКС.
Оспорват доводите ,че незаконосъобразността на решението се дължала
и на отклонението му от възприетата според жалбоподателите практика на
този съд и това обосновава и съмнение за безпристрастността на съда. Сочат ,
че всяко решение следва да се основава на доказателствата по делото и
вътрешното убеждение на съда. Считат, че практиката на Върховния
касационен съд и на Върховния административен съд е задължителна за
съдилищата/което не е вярно/.
Считат, че дори да се приеме, че последното валидно изпълнително
действие в настоящия казус е посочената от жалбоподателите дата
(16.08.2012 г.), то изпълнителното производство се е прекратило по силата на
закона на 16.08.2014 г. (две години след това действие съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК) и от този момент е започнала да тече петгодишната давност, но
същата е прекъсната с молбата за образуване на ново изпълнително дело на
22.02.2018 г. при ЧСИ *** ***. Постановените от РС Панагюрище , цитирани
решения, с оглед конкретната фактическа обстановка ,подкрепяли тезата на
ответника.
Обсъдени са доводите във връзка с практиката – решение на ЕС и Т, на
което жалбоподателите се позовават.
Оспорват и довода , че ответникът всъщност не е „кредитор“ спрямо
жалбоподателите, като твърдят, че с процесния договор за цесия цедента е
прехвърлил на представляваното от мен дружество не вземането си по
изпълнителния лист (вземането по който е предмет на настоящото
производство), а друго вземане - произтичащо от договора между банката и
наследодателя на жалбоподателите.
Независимо от етапа, в който се намира съответното вземане на цедента
към датата на цесия, то се прехвърля в своята съвкупност (освен ако не е
уговорено изрично друго), като в случай че е налице висящо изпълнително
производство, то легитимен взискател е цесионерът (след представяне на
договора за цесия). Неразбираемо било твърдението, че процесният договор
за цесия прехвърля спорно право, а не вземането по изпълнителния лист,
доколкото освен че договорът за цесия е „озаглавен“ като „договор за
продажба и прехвърляне на вземания“, то той и в самото си съдържание
4
визира и вземания, инкорпорирани в изпълнителни листа, част от което
съдържание е чл. 4.4. от договора за цесия. Също така в чл. 1.1. от Договора
за цесия страните по него са уговорили, че „вземане“ (предмет на договора)
означава всяко продадено и прехвърлено вземане, ведно с всички
произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности. Като тук накратко бих искала да опиша
същността на изпълнителния лист, а именно като акт на съда, който
удостоверява правото на кредитора на принудително изпълнение срещу
имуществото на длъжника. Ноторно е разбирането, че изпълнителният лист
представлява процесуална книга, която материализира именно правото на
принудително изпълнение на кредитора.
Намират съдебното решение за правилно и по същество.
Позовават се на съдебна практика , като следва да се прави
разграничение между перемпция и погасителна давност и съответно –
последиците им. Новото искане след прекратяване на производството поради
перемпция на свой ред прекъсвало давността ,независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е
изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение, като давността е свързана с
поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Но
дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото
искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.
Действително образуването на изпълнително дело не е предприемане на
принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Дори да бъде прието, че по някое от процесиите изпълнителни дела с
предмет процесното вземане е налице перемпция, то предвид молбите,
депозирани по същите от страна на взискателя, а именно:
• На 09.12.2009 г. е депозирана молба от взискателя при ЧСИ ***
*** за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците ** Д. и Н. К. Д., с
която взискателят възлага на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от
5
ЗЧСИ и въз основа на която е образувано ИД 1384/2009 г. по описа на ЧСИ
*** ***;
• На 09.02.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя, с която е поискано да бъде наложена от съдебния изпълнител
възбрана върху имот собственост на ** Д., както и да бъде наложен запор
върху трудовите възнаграждения и на двамата длъжници ** Д. и Н. К. Д.;
• На 22.03.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения, получавани
от ** Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис на недвижим имот,
собственост на ** Д.;
• На 16.08.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила отново
молба от взискателя за налагане на запор върху трудовите възнаграждения,
получавани от ** Д. и Н. К. Д., както и с искане да бъде насрочен опис на
недвижим имот, собственост на ** Д.;
• На 31.03.2014 г. взискателят депозира молба за снабдяване с
удостоверение за наследници на ** Д., съгласно която и на 19.08.2014 г. по
делото са конституирани и М. ИВ. Д. и ХР. ИВ. Д.;
• На 16.09.2015 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от
взсикателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от ХР. ИВ. Д., който и запор е наложен още същия ден;
• На 08.01.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана друга молба
от взискателя за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ХР.
ИВ. Д.;
• На 22.02.2018 г. „Макроадванс“ АД депозира молба за образуване
наново изпълнително дело с предмет същото задължение, доколкото
давността за вземането към тази дата не е изтекла, въз основа на която молба
е образувано ИД № 459/2018 г. по описа на ЧСИ *** ***, с която молба е
поискано от взискателя налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника ХР. ИВ. Д. и запор върху банковите сметки на Н. К. Д.;
• На 31.08.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагане на
възбрана върху имот, собственост и на тримата към този момент вече
длъжници, като на 04,09.2018 г. съдебният изпълнител е наложил същата;
• На 11.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на
6
запор въру трудовото възнаграждение на Н. К. Д.;
• На 04.10.2019 г. е депозирана молба от взискателя за опис на
движими вещи на адресите на тримата длъжници.
Счита , че с всяка от постъпилите молби , независимо от това дали е
налице перемпция и независимо, че не въз основа на всяка от тези молби е
образувано формално ново изпълнително дело, доколкото между всяка една
от тези молби с инкорпорирани искания за действия по принудително
изпълнение то погасителната давност е прекъсвана и не е налице период на
бездействие от над пет години.
При образуване на изпълнителното дело № 1384/2009 г. по описа на
ЧСИ *** *** на 09.12,2009 г. давността за вземането е спряла да тече съгласно
приетото в действащото към онзи момент Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд и е започнала да тече отново спрямо всеки от
длъжниците на 26.06.2015 г. — датата на влизане в сила на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Така давността би могла да изтече
най- рано на 26.06.2020 г., но доколкото на 22,02,2018 г. „Макроадванс“ АД е
депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело, по което
впоследствие са искани и предприемани множество други действия спрямо
всеки от длъжниците, то всяко от тях прекъсвало отново давността.
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в т. 10 приема, че нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, което разрешение следвало да се прилага от
26.06.2015 г., доколкото до този момент задължително за правоприлагащите
органи е било Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което давността за вземането не тече по време на изпълнителния
процес и което едва ТР № 2/2013 г. изрично обявява за загубило сила.
Дори да се приеме, както е посочено в исковата молба, че изпълнително
дело № 1384/2009 г. по описа на ЧСИ *** *** е перемирано на 16.08.2014 г.
(две години след последното валидно изпълнително действие), то
петгодишната давност за вземането е започнала да тече най-рано от
16.08.2014 г. (датата на настъпване на перемпция, т.е. на която по силата на
закона изпълнителното дело е прекратено), което би означавало, че е следвало
да изтиче на 16.08.2019 г., но същата е прекъсната на 22.02.2018 г. с молбата
7
за образуване на новото изпълнително дело № 459/2018 г. по описа на ЧСИ
*** ***. Точно в този смисъл било и Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д.
№ 1609/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
съгласно което ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към
дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
двугодишения срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога
пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Молят решението да бъде потвърдено, претендират разноски и правят
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Адв. Ч. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Ч.: - Ув. окр. съдии, моля да постановите решение, с което да
уважите жалбата на доверителите ми по съображения, изложени в нея.
Представям списък на разноски. Районният съд не само закона, а и
цитираното от него тълкувателно решение, е приложил неправилно. Екс леге
изпълнителното производство срещу доверителите ми е прекратено на
16.08.2014 г., а новата погасителна давност, според същото тълкувателно
решение, е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие
по него, т.е. от 17.08.2012 г. и е изтекла на 16.08.2017 г. Моля за Вашето
решение. Моля да присъдите на доверители ми, направените от тях в двете
производство съдебно-деловодни разноски.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
16.03.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:35
часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9