Решение по дело №817/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2386
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120100817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2386                                                   21.11.2018 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври                                       две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 817 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК – *********, против Община Бургас за осъждане на ответника да заплати сумата от 257,20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

С определение № 1961/14.03.3018 г. съдът е конституирал „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК - *********, като трето лице помагач на страната на ответника Община Бургас, по предявения срещу нея от застрахователя иск с правно основание чл.410 от КЗ за сумата от 257,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и е приел за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главния иск, обратен иск на Община Бургас срещу ПСТ ГРУП“ ЕАД за сума в размер на 257,20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение.

„ПСТ ГРУП“ ЕАД депозира отговор на исковата молба по предявения обратен иск. Твърди, на първо място, че главният иск е неоснователен. По отношение на обратния иск заявява, че отговорността на дружеството не може да се ангажира, защото Общината не е изпратила възлагателно писмо за ремонт на пътя в ж.к. Изгрев.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като моли съда да уважи претенцията и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на Община Бургас моли съда да отхвърли иска, в условията на евентуалност, ако уважи главния иск, да се произнесе по обратния иск, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание представител на третото лице помагач и ответник по обратния иск „ПСТ ГРУП“ ЕАД не се явява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2017 г. през деня свидетелят Х.П.К. управлява собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** в гр. Бургас. На предната седалка до водача е неговата съпруга, свидетелят М. Р. К.. Същия ден в гр. Бургас се излива пороен дъжд, придружен от силен вятър. Канализацията не успява да поеме огромното количество вода, а на много места шахтите са запушени, има изпочупени клони на дървета и много улици и домове са наводнени (информация на официалната интернет страница на национални медии – Дарик радио, Нова телевизия). По тази причина свидетелите не могат да отидат на екскурзия до остров Анастасия, за което са дошли в гр. Бургас същия ден. Те престояват на паркинг на Морска гара, където нивото на събралата се от бурята вода е около 15 см. Непосредствено, след като бурята утихва, те решават да се прибират към гр. Варна и тръгват от Морска гара, като се движат по улица Димитър Димов. Придвижват се изключително бавно в колона от автомобили. Пътното платно е наводнено, като нивото на водата е около 25-30 см. В участъка от улицата срещу бл.29 в ж.к. Изгрев предна дясна гума на колата пропада и автомобилът почти спира. Въпреки това свидетелят продължава да се движи, за да излезе от водата, като след 250-300 метра спира, за да установи какви са повредите. Те са срязана предна дясна гума и изкривена джанта. Свидетелите не се връщат назад, за да установят дали се касае за дупка на пътя или за необезопасена отводнителна шахта. Предполагат, че е имало шахта без капак.

На място пристигат пътни полицаи, но обясняват на свидетелите, че не могат да съставят протокол за ПТП, защото автомобилът е преместен от мястото, където се твърди, че е настъпил инцидентът. К. се опитва да премести задната дясна гума отпред, защото колата е със задвижване на предните колела („предно предаване“), а малката (резервна) гума да бъде сложена отзад, но колата пада от крика точно, когато сваля задната гума, поради което леко се деформират десният праг на колата и задна дясна врата. При падането автомобилът се опира на задния спирачен диск. Свидетелят се опитва отново да вдигне автомобила с крика, но не успява. Повикана е пътна помощ, колата е изправена, сложена е същата гума, за да се качи превозното средство на платформата. Колата е откарана в близък сервиз, където свидетелят закупува гума, втора употреба, която да бъде поставена на мястото на срязаната. Той заплаща и услугата изправяне на джантата, след което продължава към гр. Варна.

Към дата 27.07.2017 г. между ищцовото дружество и свидетелят К. е налице действащ застрахователен договор за застраховка „Каско стандарт“ от дата 15.05.2017 г. досежно автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, със срок на покритието от 17.05.2017 г. до 17.05.2018 г. Страните са договорили плащането на застрахователната премия да стане разсрочено на четири вноски, първата в размер на 165,87 лева, а останалите три в размер на 165,85 лева.

На 31.07.2017 г. свидетелят подава до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с инцидента на 27.07.2017 г. В заявлението като щети са посочени: срязана задна (а не предна) дясна гума, огънат праг, огъната врата и счупена кора (не се споменава за изкривена джанта). В дружеството е заведена щета под номер ***. Щетите по автомобила са оценени на 257,20 лева.

На 11.08.2017 г. е изготвен доклад по щета № ***, според който признатото обезщетение е в размер на 257,20 лева и тъй като К. дължи премия в размер на 165,85 лева (с падеж 17.08.2017 г.), сумата, която му е определена за изплащане като обезщетение, е 91,35 лева. Същата му е преведена по банков път на 16.08.2017 г. Впоследствие, на 01.11.2017 г., застрахователят изпраща регресна покана до Община Бургас (получена на 07.11.2018 г.) с искане да му заплати сумата от 257,20 лева на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, но ответникът не изплаща никаква сума, поради което е предявена исковата молба.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза скоростта на автомобила не е причина за възникване на ПТП. Стойността на щетите, причинени вследствие на настъпилото ПТП, са в размер на 46,40 лева – цената на гума. Щетите по прага на автомобила и задна дясна врата са в причинно-следствена връзка с друг вид механизъм, а именно – опит за смяна на задна дясна гума, която не е получила увреждания. Според експерта към дата 27.09.2018 г., когато е извършен оглед, срещу бл.29 в ж.к. Изгрев на гр. Бургас на пътното платно има шахта с размери 45 см. на 40 см., която е без капак и е запълнена. Тя е в най-ниската част в участък от пътя около 60 м. Според експерта, след като автомобилът се е движил плътно вдясно в лентата за движение и от водата шахтата не е могла да се види, произшествието не е могло да бъде избегнато.

С договор от 19.06.2015 г. Община Бургас възлага на ДЗЗД „ПСТ БЕТОН“ да извършва дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците (в това число участъците от републиканската пътна мрежа, попадащи в регулацията на Община Бургас, пътни платна за главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение, разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедни алеи и тротоари) и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Център за административни услуги „Изгрев“, включваща ж.к. Изгрев, ж.к. Зорница, кв. Сарафово, с. Черно море, с. Рудник, с. Драганово и с. Брястовец. Срокът на действие на договора е 19.06.2019 г. Според т.3.1 от договора възложителят, т.е. Община Бургас, се задължава да уведомява предварително писмено изпълнителя за дейностите и СМР-тата, които да бъдат извършени по договора с възлагателно писмо, а при неотложни и аварийни дейности и СМР-та да уведоми незабавно изпълнителя. На основание т.15 от Раздел „Права и задължения на изпълнителя” изпълнителят е длъжен до всеки първи понеделник на месеца да представи доклад за необходимите ремонтни дейности по настоящия договор.

Договорът за гражданско дружество е сключен между съдружниците „ПСТ ГРУП“ ЕАД и „М&С БЕТОН“ АД. Видно от чл.12 от този договор всички съдружници са солидарно отговорни пред възложителя – заедно и поотделно за изпълнението на договора. В чл.1 от договора се регламентира разпределението на конкретните дейности между партньорите в рамките на договора за изпълнение на обществената поръчка, като съдружникът „ПСТ ГРУП“ ЕАД осигурява изпълнението на СМР с обхват уличната мрежа на ж.к. Изгрев, ж.к. Зорница, кв. Сарафово, включително ул. Димитър Димов от кръстовището с ул. Транспортна до жп. Прелеза и кръговото движение. Участъкът от ул. Димитър Димов срещу бл.29 на ж.к. Изгрев попада в обхвата на дейност на „ПСТ ГРУП“ ЕАД.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, от показанията на свидетелите М. Райчова К. и Х.П.К. и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Претенцията на застрахователното дружество е с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.50, ал.1 от ЗЗД. Обратният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

По главния иск:

Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно чл.8, ал.3 от Закон за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от Закон за пътищата. Безспорно пътният участък, в който е реализирано твърдяното ПТП, е част път, за който общината отговаря, защото е на нейна територия. В конкретния случай, отговорността на собственика на пътя в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положена за обезопасяването на вещта, за да не излязат от нейната употреба вреди.

В тежест на ищеца по главния иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за реализиране на регресна отговорност на ответника, а именно: налично валидно възникнало застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, въз основа на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, настъпване на вреди на застрахованото имущество от вещ, лицето, което носи отговорност за тази вещ, и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите по застрахования автомобил.

Установява се, на първо място, че пълният размер на изплатеното застрахователно обезщетение на К. (определено на база експертна оценка, а не реално извършени разходи) е 91,35 лева, а не 257,20 лева. Това е така, защото застрахованият е дължал застрахователна премия, която е приспадната от дължимата сума за обезщетение. Нещо повече, застрахователят уведомява К. (л.13 от делото), че застрахователната сума се намалява с размера на „платеното обезщетение“, което е 91,35 лева. Ето защо исковата претенция само на това основание следва да бъде отхвърлена за разликата над 91,35 лева.

На следващо място, побитостите по задна дясна врата на автомобила на К. и по десен праг не са в причинно-следствена връзка с пропадането на колата. Това е така, защото след инцидента, при който увредени са само гумата и джантата, собственикът на превозното средство решава да смени предна дясна със задна дясна гума с помощта на крик, а не да повика пътна помощ, върху което решение Общината не може да влияе. Тези действия на К. не са предприети за минимизиране на вредите. Следователно причинната връзка между дефекта на пътя и повреждането на купето на автомобила е опосредена от действия на трето лице, а не пряка, поради което за тези вреди ответникът не следва да отговаря.

Общината единствено може да отговаря за срязаната гума на стойност 46,40 лева, защото претенцията за изкривяване на джанта не е предявена пред застрахователя. В случая обаче отговорността й не може да бъде ангажирана, като мотивите за това са следните:

По делото не се доказа по категоричен начин, че пропадането на автомобила е в отводителна шахта без капак – свидетелите заявиха, че само предполагат, че се касае за шахта, а служителите на пътна полиция не са съставили протокол за ПТП.

Дори и да се приеме обаче, че е налице отводнителна шахта без капак, по делото няма никакви доказателства, че капакът е липсвал преди бурята. Установи се по категоричен начин, че на 27.07.2017 г. в гр. Бургас има силна буря, в резултат на която има счупени клони на дървета, наводнени улици на много места в града, пожарникари помагат на десетки наводнени автомобили, паркирани пред хипермаркет, т.е. „пострадал“ е целият град, а не само част от него (аргумент от официални интернет страници на национални телевизии и радио – Нова телевизия, БиТиВи и Дарик радио). Очевидно се касае за природно бедствие („обилен дъжд без намесата на човешки фактор“) - аргумент и от Решение № 1340 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2007 г., I г. о. Природните бедствия са събития случайни по своя произход, чието настъпване длъжникът не е в състояние нито да предвиди, нито да предотврати. Те представляват непреодолима сила – в този смисъл Решение № 579 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2003 г.

Каква ще бъде бурята като интензитет и обхват и кога ще настъпи, общината не може да предвиди, нито да предотврати. В този смисъл, дори и да се следи метеорологичната прогноза, необосновано е да се очаква всички улици на територията на града да бъдат затворени за движение превантивно. По време на самата буря всякакви действия по обезопасяване на пътната настилка са лишени от смисъл. Непосредствено след края на бурята, когато свидетелят К. тръгва да пътува, Общината обективно не може да реагира, за да установи какви са пораженията по пътната инфраструктура, така щото те да бъдат отстранени (в случая дали липсва капак на конкретната отводнителна шахта) и/или да бъдат обезопасени. С приоритет са животът и здравето на хората, пострадали от бедствието.

Невъзможността за реакция на Общината е обективна, а не субективна. Не е налице бездействие или неполагане на дължимата грижа. Почистването на уличните канализационни шахти и отвеждането на дъждовните води от имотите на гражданите, което е условие за предотвратяване на наводняване на улици, е задължение на ВиК оператор, а не на Общината - аргумент от чл. 1, ал. 2 от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Като резултат, липсата на капак на улична шахта се дължи на случайно събитие, поради което ответникът не носи отговорност за вредата по автомобила на К., изразяваща се в спукана гума.

Предвид изложеното главният иск следва да бъде отхвърлен в неговата цялост. С оглед този правен резултат, съдът не следва да се произнася по обратния иск, защото същият е предявен при условията на евентуалност - ако бъде уважен главният иск, което процесуалното условие не се е сбъднало.

По разноските:

Тъй като главният иск е отхвърлен, право на разноски по него има само ответникът. Направените разноски от Община Бургас са в размер на 375 лева, от които 50 лева, заплатена държавна такса по обратния иск, 175 лева депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Защитата на ответника срещу предявения иск зависи от неговата преценка, която би могла да включва и други процесуалния действия, а не само отговор на исковата молба, какъвто е настоящият случай, а именно – предявяване на обратен иск. В този смисъл заплатената от Община Бургас сума от 50 лева, представляваща държавна такса по предявения обратен иск, представлява разноски за защита по предявения срещу нея иск и й се дължи – аргумент от Определение № 831 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 587/2012 г., II т. о. Цитираният съдебен акт визира хипотеза на присъждане на разноски на ответника (включително заплатена държавна такса по предявен обратен иск) при оттегляне на иска от ищеца, но е приложима и в настоящия случай. След като ответникът има право на разноски при оттегляне на иска, на още по-силно основание той има право на разноски и когато със съдебен акт е отречена претенцията на ищеца спрямо него като неоснователна, каквото е произнасянето на съда.

Третото лице помагач също претендира разноски – да му бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Тя обаче се отнася само до разноските в производството по първоначалния иск, защото като ответник по обратния иск третото лице дължи разноски на общо основание, ако искът бъде уважен (чл. 78, ал. 1 ГПК). В случая обаче обратният иск въобще не е разглеждан, поради което на третото лице помагач не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК – *********, против Община Бургас, ЕИК – *********, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ за сумата от 257,20 лева (двеста петдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено обезщетение на Х.П.К. за имуществени вреди по автомобил по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК – *********, да заплати на Община Бургас, ЕИК – *********, сумата от 375 (триста седемдесет и пет) лева разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК – *********, на страната на ответника Община Бургас, ЕИК – *********, и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ