№ 228
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Ас. Б. Н.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 23.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 121-ви състав по
НОХД № 12179/2019 година, съдът е признал подсъдимия И.А. И.
ВИНОВЕН за това, че за времето от около 12:30 часа на 07.04.2017 г. до
около 15:30 часа на 12.09.2017 г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като помагач в съучастие с неустановено по делото лице -
извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното по делото лице
имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъпление от
неустановеното лице, което лице възбудило по телефон заблуждение у Л.Х.
П. и у Б. К. СТ., че се обажда полицейски служител и че трябва да съдействат
на полицията за залавянето на измамници чрез предаване на парични суми и
бижута, които П. и С. трябвало да предоставят на посочени от неустановеното
1
лице места в гр. София, като И. И. взимал предоставените от лицата парични
суми и бижута и по този начин съдействал да достигнат до неустановения
извършител, като така причинил на П. и С. имотна вреда в общ размер на 25
041,82 лв., като отделните деяния са извършени, както следва:
1. На 07.04.2017 г. около 12:30 часа в гр. София, ул. „******* като помагач
в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави
за себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага, умишлено
улеснил извършването на престъпление от неустановеното лице, което
лице възбудило по телефон заблуждение у Л.Х. П., че се обажда
полицейски служител и че тя трябва да съдейства на полицията за
залавянето на измамници чрез предоставяне на парична сума и бижута,
които да хвърли в плик през прозореца си, като П. хвърлила от прозореца
на жилището си в гр. София, ул. „******* плик съдържащ сумата от 4
000 лв., 2 бр. златни брачни халки, всяка с единична стойност 637,50 лв.,
на обща стойност 1 275 лв., 1 бр. златен пръстен на стойност 900 лв., 1
бр. златно дамско колие на стойност 360 лв., 1 бр. златен дамски пръстен
с оникс и цирконий на стойност 300 лв., 1 бр. златен дамски пръстен с
форма на змия на стойност 525 лв., 1 бр. златна халка на стойност 375
лв., 1 бр. златен пръстен на стойност 375 лв., 1 чифт златни обеци на
стойност 525 лв., 1 бр. златна гривна на стойност 375 лв., 1 бр. златно
синджирче със златно слонче на стойност 225 лв., 1 бр. коронка за кътен
зъб на стойност 260 лв., 2 бр. мостове от по три зъба, всеки с единична
стойност 390 лв., на обща стойност 780 лв., 2 бр. единични златни
коронки за зъби, всяка с единична стойност 260 лв., на обща стойност
520 лв., всичко на обща стойност 10 795 лв., а И. И. взел плика с
поставените в него вещи и пари и по този начин съдействал да достигнат
до неустановения извършител, като така причинил имотна вреда на П. в
размер на 10 795 лв.;
2. На 07.04.2017 г. около 13:30 часа в гр. София, в близост до УМБАЛ
„Царица Иоанна” като помагач в съучастие с неустановено по делото
лице - извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното по
делото лице имотна облага, умишлено улеснил извършването на
престъпление от неустановеното лице, което лице възбудило по телефон
заблуждение у Л.Х. П., че се обажда полицейски служител и че тя трябва
да съдейства на полицията за залавянето на измамници чрез
предоставяне на парична сума, която да постави в плик в кофа за боклук
в близост до УМБАЛ „Царица Йоанна” гр. София, като П. поставила в
плик сумата от 1 600 лв. и 600 евро (равняващи се на 1 173, 50 лв.)
всичко на обща стойност 2 773, 50 лв. и го оставила в кофа в близост до
УМБАЛ „Царица Йоанна” гр. София, а И. И. взел плика с поставените в
него пари и по този начин съдействал да достигнат до неустановения
извършител, като с това причинил имотна вреда на П. в размер на 2 773,
50 лв.
2
3. На 12.09.2017 г. за времето от около 11:00 часа до около 13:00 часа в гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“ като помагач в съучастие с
неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и
за неустановеното по делото лице имотна облага, умишлено улеснил
извършването на престъпление от неустановеното лице, което лице
възбудило по телефон заблуждение у Б. К. СТ., че се обажда полицейски
служител и че тя трябва да съдейства на полицията за залавянето на
измамници чрез предоставяне на парична сума и бижута, които да
постави в плик и да предаде на цивилен полицейски служител в гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“, като С. поставила в плик сумата от
1200 лв., 3000 евро (равняващи се на 5 867, 49 лв.), 3 бр. златни
пръстена, всеки с единична стойност 150 лв., на обща стойност 450 лв., 1
бр. дамски часовник на стойност 40 лв., всичко на обща стойност 7 557,
49 лв., като И. И. взел от С. плика с поставените в него вещи и пари и по
този начин съдействал да достигнат до неустановения извършител, като с
това причинил имотна вреда на С. в размер на 7 557, 49 лв.;
4. На 12.09.2017 г. около 15:30 часа в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“
като помагач в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с
цел да набави за себе си и за неустановеното по делото лице имотна
облага, умишлено улеснил извършването на престъпление от
неустановеното лице, което лице възбудило по телефон заблуждение у Б.
К. СТ., че се обажда полицейски служител и че тя трябва да съдейства на
полицията за залавянето на измамници чрез предоставяне на парична
сума, която да предаде на цивилен полицейски служител в гр. София, ул.
„Георги С. Раковски“, като С. увила в хартия сумата от 1 960 лв. и 1 000
евро (равняващи се на 1 955,83 лв.), всичко на обща стойност 3915, 83
лв., а И. И. взел от С. увитите в хартия пари и по този начин съдействал
да достигнат до неустановения извършител, като с това причинил имотна
вреда на С. в размер на 3 915, 83 лв. За извършеното престъпление по чл.
209 ал.1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК Софийски районен съд
е наложил на подс. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което е отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок
от три години. Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
СРС е осъдил подс. И. да заплати направените по делото разноски в
размер на 314, 98 лв. – по сметка на СДВР и 160 лева – по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от И.А.
И. чрез неговия защитник адв. Ц. СТ. СЛ., в която се твърди, че присъдата е
неправилна и необоснована. Сочат се допуснати в хода на досъдебното
производство процесуални нарушения, ограничили правото на защита на
подсъдимия, изразяващи се в това, че на подс. И. не е осигурена
своевременно адвокатска защита, въпреки че той изрично е пожелал такава.
Правят се и възражения по отношение на извършените в хода на досъдебното
3
производство разпознавания, като се твърди, че извършването им не е спазен
установения в НПК ред. Коментират се доказателства от досъдебното, които
според защитата сочат, че подс. И. не е виновен по повдигнатото обвинение.
Прави се разбор на доказателствата и се излага становище, че обвинението не
е доказано. В заключение с жалбата се иска първоинстанционната присъда да
бъде отменена и подсъдимият И. да бъде оправдан.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. С. поддържа изцяло жалбата, не прави отводи
и не прави доказателствени искания.
Подсъдимият поддържа жалбата и казаното от неговия адвокат, не
прави доказателствени искания и искания за отводи.
Прокурорът оспорва жалбата, като не прави нови доказателствени
искания.
Редовно упълномощеният повереник на частния обвинител Б.С. – адв.
В., оспорва въззивната жалба и не прави доказателствени искания и искания
за отводи.
В хода по същество адв. С. заявява, че събраните по делото
доказателства са противоречиви и не кореспондират помежду си, поради
което не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието. В
тази връзка счита, че осъдителната присъда на СРС е необоснована и моли
същата да бъде отменена и подзащитният му да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение
Прокурорът намира, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която е безспорно установена въз
основа на доказателствения материал по делото, анализиран подробно в
мотивите на СРС. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не
са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и моли
същата да бъде потвърдена.
Адв. В. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
присъдата да бъде потвърдена.
Частният обвинител Б.С. моли присъдата да се потвърди.
Подсъдимият И. лично в своя защита поддържа казаното от неговия
адвокат и заявява, че не е извършил деянието.
4
В последната си дума подсъдимия И. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите жалбата, както и изложените в съдебно
заседание от страните и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.А. И. е роден на ******* г. в гр. Силистра. Живее в гр.
София, ж.к. „*******
Подсъдимият И. заедно с неустановено по делото лице предварително
се уговорили, че след като неустановеното по делото лице се свързва с
определени граждани и възбужда у тях заблуждение, че е високопоставен
полицейски служител, който иска съдействието им за залавянето на „ало-
измамници”, същите ще предават на И. парични суми и/или ценности, които
впоследствие той ще предаде на съучастника си след като вземе и
уговореното „възнаграждение” от тези суми.
Частната обвинителка Л.Х. П. е адвокат към САК, като към 2017 г. се
грижела за тежко болния си съпруг. На 07.04.2017 г. около 10:30 часа тя била
в дома си в гр. София, ул. „*******. На домашния стационарен телефон й се
обадил непознат мъж, който се представил за „началник на Криминален отдел
към 05 РУ-СДВР”, поискал й мобилен телефонен номер, след което й заявил,
че ще й се обадят телефонни измамници и тя трябва да съдейства за тяхното
залавяне, като предостави наличните си парични суми и ценности. Същите
трябвало да сложи в торбичка, която да хвърли през прозореца. След малко,
действително й се обадило непознато лице, което я молело да заплати голяма
сума пари за животоспасяваща операция на нейна роднина. След това отново
й се обадил мнимият полицейски началник, като заявил на П., че с нейна
помощ ще заловят измамниците и тя трябва да следи нарежданията му, за да
може това да стане факт. П. повярвала, че действително участва при залавяне
на телефонни измамници, сложила в найлонова торбичка намиращите се в
дома й в брой 4 000 лв. и всички ценности, които имала - 2 бр. златни брачни
халки - нейна и на болния й съпруг с датата на сватбата и първите букви от
имената им - „Л” и „И”, 1 бр. златен пръстен, 1 бр. златно дамско колие, 1 бр.
златен дамски пръстен с оникс и цирконий, 1 бр. златен дамски пръстен с
форма на змия, 1 бр. златна халка, 1 бр. златен пръстен, 1 чифт златни обеци,
1 бр. златна гривна, 1 бр. златно синджирче със златно слонче, 1 бр. златна
5
коронка, 2 бр. златни мостове от по три зъба, 2 бр. единични златни коронки
за зъби. Преди да хвърли торбичката по указания й начин от прозореца, тя
погледнала навън и видяла униформени полицейски служители, което й
вдъхнало увереност, че чутото по телефона отговаря на истината. П. нямало
как да знае, че точно през този ден, полицейски служители охраняват протест
пред сградата на ДЕКВР, която се намирала в съседство с дома на
пострадалата.
За да изпълни своята част от задълженията си по уговорката с
неустановеното по делото лице, до адреса на П. около 12.30 часа
подсъдимият се придвижил със собствения си лек автомобил марка „Субару“,
модел „Легаци“, с peг. №******* /арг., справка база данни КАТ, л.42 от том 2
от ДП/. Той взел изхвърлената торбичка от П. и се отдалечил от мястото.
През същия ден на телефона на ЧО П. отново позвънило лицето, което
се представяло за началник на Криминален отдел към 05 РУ-СДВР, като й
заявило, че е необходимо да предостави на телефонните измамници още пари,
които да изтегли от банки, в които има депозити. Пострадалата заявила, че
има сметка в „Ц.К.Б.“ ЕАД и се съгласила да изтегли парите и да ги
предостави за залавянето на измамниците. През цялото време неустановеното
по делото лице, държало П. на телефона, убеждавайки я да върши това, което
й нареди, като по този начин намалявал възможността тя да се допита до
приятел или близък как постъпи в конкретната ситуация. Мотивирана от
поддържаната у нея невярна представа, че помага на полицейски органи да
заловят престъпници, П. изтеглила от „Ц.К.Б.“ ЕАД клон „Дондуков“ сумата
от 1 600 лева и 600 евро, равняващи се на 1 173, 50 лв., или всичко сума в
размер на 2 773,50 лв., за което от банката й били издадени нареждане-
разписка с уникален рег.№ 42300Р-АГ-6106/07.04.2017г. и нареждане-
разписка с уникален рег. № 42300Р-АГ-6105/07.04.2017 г. /л.12 от том 1 от
ДП/.
Неустановеното по делото лице й наредило да се качи в такси и да
отиде до УМБАЛ „Царица Йоанна” гр. София, където да остави парите в
каменно кошче, което тя и сторила около 13.30 часа. Отдалечавайки се от
кошчето, П. се разминала с подсъдимия, който отивал да вземе оставените от
нея пари. И. я погледнал и макар, че била уплашена, тя запомнила добре
чертите му - едър, небръснат с набола брада, захлупил главата си с качулката
на суитчер, с който бил облечен, с дебел корем, на не повече от 40 години. От
своя страна, подсъдимият незабелязано от пострадалата взел парите от
кошчето и се отдалечил бързо от мястото. През това време П. получила нови
6
инструкции от мъжа, представящ се за полицейски началник, а именно да
посети друга банка, в която има сметка - „ДСК” офис на бул.”Ал.Дондуков”.
Влизайки в банката обаче, мъжът по телефона я попитал дали има
пълномощно от сина си, за да изтегли и неговите пари, при което тя се
усъмнила, че има нещо нередно и отказала да изтегля суми. Излязла бързо от
банката, обадила се на свои познати, които й заявили, че е станала жертва на
измама и да отива в полицията да подава жалба. П. подала жалба в 05 РУ-
СДВР и било образувано досъдебно производство №ЗМ 833/2017 г. по описа
на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №10555/2017 г. по описа на СРП.
Взетите пари и златни ценности от П., подсъдимият предал на
неустановеното по делото лице и съответно получил уговореното
възнаграждение за това.
Частната обвинителка Б. К. СТ. е пенсионер, живее със семейството си в
гр.София, ул. ”******* На дата 12.09.2017 г., около 10.30 часа била сама в
дома си, когато на стационарния й домашен телефон позвънило неустановено
по делото лице, което започвало да я обижда и заплашва, че ще й се случи
нещо лошо, ако на даде всички пари и ценности, с които разполага. С. веднага
затворила телефона уплашена. След малко получила обаждане на мобилния
си телефон, като непознат мъжки глас й се представил за високопоставен
полицейски служител с фамилия Николов, който заявил, че тя трябва да
съдейства за залавяне на телефонните измамници, които й са се обадили по-
рано. За целта трябвало да предостави всички налични парични суми и
ценности, да ги постави в плик и да ги предаде на цивилен полицейски
служител на име „О.П.”, като мястото на срещата определил на ул. „Георги С.
Раковски“.
С. повярвала, че е потърсена от полицейски служител за съдействие при
залавяне на измамници. Събрала от дома си сумата от 1 200 лв., 3 бр. златни
пръстена, 1 бр. дамски часовник и изтеглила от „Си Банк“ ЕАД, клон
„Княгиня Мария Луиза“, сумата от 3 000 евро, равняващи се на 5 867, 49 лв.
Всички ценности и пари тя поставила в плик и се насочила към указания й от
непознатия мъж, представящ се за полицейски служител адрес. Било й
наредено да не разговаря с цивилния полицейски служител. Непрекъснато
мнимият полицейски началнищ разговарял с нея по телефона, като по този
начин не й давал възможност да помисли или да поиска съвет от близък как
да постъпи в конкретната ситуация.
На 12.09.2017 г. за времето от около 11.00 часа до около 13.00 часа
подсъдимият се намирал в района на ул. „Георги С. Раковски“, докъдето се
придвижил със собствения си лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с per. №*******. И. следвало да вземе парите и ценностите от
пострадалата. Подсъдимият се приближил до пострадалата, която била
непосредствено пред църквата на ул. „Г.С. Раковски” и заявил, че той е
човекът на когото тя трябва да предаде плика. С. запомнила подсъдимия
добре - около 40- годишен мъж, пълен, едър, с шкембе, носел къси панталони
и тениска, като и с шапка с червена козирка. Подсъдимият взел найлоновата
торбичка от пострадалата и се отдалечил от мястото. Малко по-късно на
същия ден, С. отново получила позвъняване от мнимия полицейски служител,
7
като трябвало да предаде нова парична сума. Получила уверение от
неустановения по делото мъж, че всички пари и ценности ще й бъдат върнати
след залавяне на телефонните измамници. Веднага след разговора, С. се
качила в такси и посетила банка „Си Банк“ ЕАД клон на бул. „Горнобански
път“ и изтеглила сумата от 1 960 лв. и 1 000 евро, равняващи се на 1 955, 83
или всичко на обща стойност 3 915,83 лв., за което й били издадено
нареждане-разписка, с което тя увила парите. Било й дадено нареждане по
телефона от непознатия мъж, че отново следва на същото място пред
църквата на ул. ”Г.С.Раковски” да предаде сумите на цивилния полицай.
Около 15.30 часа, подсъдимият дошъл при С., взел от нея увитите банкноти и
бързо се отдалечил от мястото. По неустановен по делото начин, той предал
на съучастника си взетите от С. вещи и пари, както сторил преди и с тези
взети от пострадалата П..
Докато предавала втората сума на подсъдимия, у С. възникнали
определени съмнения, че дори цивилен, полицейски служител не би могъл да
е облечен с къси панталони. Прибирайки се вкъщи тя била посрещната от
притеснените й близки, които категорично я убедили, че е станала жертва на
телефонни измамници. С. подала жалба, като същата била приобщена по вече
образуваното ДП №ЗМ 833/2017 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№10555/2017 г. по описа на СРП.
Материалите, касаещи неустановения по делото извършител са били
отделени в самостоятелно наказателно производство с Постановление на СРП
от дата 19.07.2019 г.
На дата 03.10.2017 г. подсъдимият бил задържан със Заповед за
задържане рег.№229зз-2850/03.10.2017 г. на полицейски орган при 05 РУ-
СДВР, считано от 14.30 часа. При попълване на декларация в 15.10 часа
същият заявил изричното си желание, че желае адвокат като посочил адв. С.-
САК с мобилния му номер. Няма данни адв. С. да е уведомяван за
задържането на И., като последният бил освободен на следващия ден -
04.10.2017 г. в 14.25 часа /л.85 от том 1 от ДП/.
На 04.10.2017 г. за времето от 09.35 часа до 09.45 часа подсъдимият
участвал в разпознаване, /арг. Протокол за разпознаване на лица и предмети
от 04.10.2017 г., л.65 от том 1 на ДП/, като пострадалата Л.Х. П. разпознала
същия като лицето, с което се разминала пред болница „ИСУЛ” след оставяне
на парите в кошчето. Разпознаването от страна на П. било предхождано от
разпит на същата, проведен на основание 170 НПК, продължил в интервала
от 9.20 часа до 9.30 часа на 04.10.2017 г. Разпитът на П. и последващото
разпознаване са проведени от разследващ полицай Н. Л..
На същата дата 04.10.2017 г. за времето от 09.30 часа до 09.45 часа била
разпитана втората пострадала - Б.С., след което участвала в разпознаване на
подсъдимия за времето от 09.50 часа до 10.10 часа. Разпитът на С. и
последващото разпознаване са проведени от разследващ полицай И. Георгиев
/л.46 и л.47 от том 2 от ДП/.
В хода на ДП е изготвена оценителна експертиза на вещите предадени
от ЧО П., представляващи парични суми и златни накити, които са в общ
8
размер на 13 568,50 лв. /2 773, 50 лв. + 10 795 лв./. Общият размер на
причинената на ЧО С. имуществена вреда е 11 473,32 лв. /3 915,83 лв. + 7 557,
49 лв./, или вреди в общ размер на 25 041,82 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото видеотехническа
експертиза на приобщен видеозапис от дата 12.09.2017 г. от охранителна
камера, разположена на ул. „Цар Симеон“ в гр.София се установява, че на
записа е заснет да преминава и паркира автомобил с peг. № ******* -
собственост на И., видно от справка база данни КАТ, л.42 от том 2 от ДП/,
като от автомобила слиза мъж, с тъмна шапка с козирка, тъмни очила, тъмна
тениска и къси панталони, който излиза от кадъра, а после се връща носейки
плик. Изображенията на лицето са негодни за лицева идентификация.
От справки от мобилните оператори се установява, че номерата, от
които двете пострадали са получили обаждания от мнимия полицейски
служител - 0888 ******* и ******* са предплатени карти от системата на
„М.” ЕАД, регистрирани на името на свидетеля Н.Я.М., а номер ******* -
предплатена карта от системата на «М.» на името на свидетеля В.В. А..
В хода на ДП била назначена и техническа експертиза, изпълнена от
вещите лица А. и М., чието заключение е, че от записите, предоставени от
банка ЦКБ и банка Уникредит няма годни за лицево разпознаване
идентификационно изследване изображения.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства както следва:
Гласни доказателствени средства : показанията на свидетелите Л. П.
и Б.С., депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС.
Писмени доказателства и доказателствени средства: нареждане-
разписка с уникален рег.№42300Р-АГ-6106/07.04.2017 г. и нареждане -
разписка с уникален рег. №42300Р-АГ-6105/07.04.2017 г. на името на Л. П.,
писмо от ЦКБ, писмо от Уникредит Булбанк, разпореждания от СРС по реда
на чл.159а от НПК, справки от мобилни оператори, справка за собственост на
МПС-та от база данни КАТ, нареждане-разписка на името на Б.С., бордеро за
обмяна на валута на името на Б.С., данни за пътувания, протоколи за
доброволно предаване на записи от охранителни камери, заповед за
задържане на лице рег. №229 зз/2850/03.10.2017 г., протокол за обиск на лице,
декларация от И., протоколи за разпознаване на лица и предмети от
04.10.2017 г., заключение по СОЕ, заключение по видео - техническа
експертиза, веществени доказателства - дискове, съдържащи записи от
охранителни камери и трафични данни.
9
Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ
на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка,
отговорил е на направените от защитата възражения и е извел правилни
фактически изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя. В основата
на тези фактическите си изводи СРС е поставил свидетелските показания на
пострадалите от престъплението свидетелки Б.С. и Л. П.. Изложеното от тях в
разпита им пред първоинстанционния съд е последователно, логично и
изключително съдържателно. От показанията им по категоричен начин се
установяват с подробности времето, мястото и механизма на извършване на
инкриминираните деяния, както и характера на участието на подс. И. в
същите, като свидетелките демонстрират ясен спомен от протеклите събития
в хронологичен порядък. И двете са категорични, че са срещнали подсъдимия
на местата, където е трябвало да предадат пари, като описват външния му вид
с подробности.
Свидетелката С. разпознава подсъдимия в съдебната зала и заявява, че
именно на него е връчила уговорената сума, както и че при срещата й с него
той се е представил като О.П., името, с което неустановеното по делото лице е
назовало лицето, на което трябвало да се предаде сумата. Свидетелката
описва с подробности протеклите събития в хронологична последователност,
говори за съдържанието на проведените телефонни разговори, къде се
намирала, когато за пръв път са й се обадили, какви вещи и пари и е предала
и къде го е сторила. Изнесеното от свидетелката е убедително, логично и се
подкрепя напълно от събраните писмените доказателства и доказателствени
средства, поради което въззивният състав споделя преценката на
първоинстанционния такъв да кредитира нейните показания в цялост.
Свидетелката П. е категорична, че е срещнала подсъдимия на мястото,
където е била инструктирана да остави уговорената сума – пред болница
„Исул”, като описва външния му вид с подробности и твърди, че същият я е
изгледал свирепо, което й направило силно впечатление, уплашило я е и се
отпечатало в паметта й. Разпитана пред съда свидетелката описва външните
му белези без колебание. Изложението на св. П. също се характеризира с
убедителност и детайлност, свидетелката описва проведените разговори с
телефонните измамници, своите действия, провокирани от създадената от тях
заблуда, сочи какви вещи и суми е предала и по какъв начин, като изнесеното
10
от нея се подкрепя от събраните по делото писмени доказателствени средства
и доказателствени средства. С оглед гореизложеното настоящият съдебен
състав кредитира в цялост и показанията на св. П..
Въззивният съд се солидаризира с преценката на първоинстанционния
такъв да не кредитира събраните в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите Л. и Д.. Тези свидетели действително възпроизвеждат
единствено един неформален разговор с подсъдимия под формата на беседа,
форма, която не е установен в НПК способ за събиране на доказателства.
Правилно е съждението на СРС, че показанията на тези свидетели биха могли
да се ползват само при проверка на достоверността на регламентирано
процесуално действие, каквото в настоящия случай не е налице, поради което
въззивният съд не се ползва от изнесените от тях данни при изграждане на
фактическите си изводи.
По отношение на писмените доказателствени средства, водеща роля в
изграждането на фактическите изводи относно участието на подс. И. в
инкриминираните деяния съдът отдава на протоколите от извършените в хода
на досъдебното производство разпознавания от страна на свидетелките С. и
П.. Тук е мястото да се даде отговор и на възраженията на защитата в тази
насока.
След анализ на протоколите от тези процесуално-следствени действия,
съдът намира, че макар изложеното от защитата, че на И. не е осигурен
незабавно адвокат при неговото задържане, независимо от изявеното от него
желание, то това нарушение не рефлектира върху правата му на обвиняем,
доколкото самите разпознаванията са били извършени при стриктно спазване
на изискванията на НПК, а извършването им предшества привличането на И.
като обвиняем, поради което не може да се приеме, че с тях са нарушени
неговите правата, произтичащи от това му качество, като следва да се
отбележи, че не са налице данни за допуснати след привличането на И. като
обвиняем процесуални нарушения, ограничаващото правото му на защита.
При проверка на протоколите от разпознаванията се установява, че
разследващите органи са спазили установените в НПК изисквания за
провеждането на това процесуално-следствено действие. Свидетелките С. и
П. са разпитани преди разпознаванията, същите са извършени в присъствието
на необходимия брой поемни лица, които са се подписали на протоколите, а
11
видно от приложените албуми със снимки и в двата случая подс. И. е бил
представен заедно с три други лица, имащи сходни на неговите външни
белези, а именно телосложение, височина, приблизителна възраст и цвят на
кожата, което предвид сложността при реализацията това процесуално-
следствено действие, произтичаща от трудностите в своевременното
намиране на няколко лица, споделящи сходна външност с разследваното
лице, съдът намира за напълно достатъчно и отговарящо на волята на
законодателя, изразена в чл. 171, ал. 2 от НПК. Същевременно свидетелките
С. и П. са категорични в разпознаването на подсъдимия и посочват външните
белези, въз основа на които го идентифицират. Във връзка с изложеното съдът
не счита, че обстоятелството, че И. и останалите лица, представени за
разпознаване, не са носили шапка или качулка, след като по този начин е бил
възприет подсъдимия от свидетелките, представлява нарушение на
процесуалните правила. Установеното в цитираната разпоредба правило
лицата да са „сходни с него по външност” се отнася за външните физически
белези на представените за разпознаване, като имайки предвид, че подс. И.
също не е носел шапка или качулка по време на разпознаването, то това не е
негов отличителен белег, които другите не споделят и който би навел
свидетелките към разпознаването му, като следва да се отбележи и че
особеностите, на база на които свидетелките са посочили, че разпознават
подсъдимия, са негови физически белези. По изложените съображения съдът
кредитира извършените разпознавания на лица и се ползва от същите при
извеждане на фактическите си изводи.
Останалите писмени доказателства и доказателствени средства съдът
намира за относими към предмета на доказване и кореспондиращи с гласните
доказателствени средства, като същите са събрани надлежно и не са налице
основания за съмнение в тяхната достоверност, поради което съдът ги
кредитира в цялост.
Във въззивната жалба се коментират и доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство, анализът на които според адв. С. установява
факти в полза на защитната теза и които според него първоинстанционният
съд не е отчел при постановяване на присъдата. Въззивният съд намира това
възражение за неоснователно, тъй делото пред първоинстанционния съд е
протекло по общия ред, а сочените гласни доказателствени средства не са
приобщени от СРС съобразно процесуалните изисквания, поради което
12
същите не представляват годни доказателствени средства и не могат да бъдат
ползвани при установяване на фактическата обстановка или коментирани от
съда и съпоставяни с останалия доказателствен материал. Доколкото се касае
за проведен разпит пред съдия на свидетелката Б.С., който
първоинстанционният съд е пропуснал да приобщи по делото, настоящият
състав не счита, че това обстоятелство е възпрепятствало разкрИ.ето на
обективната истина по делото, тъй показанията на св. С., събрани в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, са изключително
обстойни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от
СРС, а именно, че с действията си подсъдимият И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна:
По делото безспорно се установи, че подсъдимия И.А.И.. за времето от
около 12:30 часа на 07.04.2017 г. до около 15:30 часа на 12.09.2017г. в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като помагач в
съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за
себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага, умишлено улеснил
извършването на престъпление от неустановеното лице, което лице възбудило
по телефон заблуждение у Л.Х. П. и у Б. К. СТ., че се обажда полицейски
служител и че трябва да съдействат на полицията за залавянето на измамници
чрез предаване на парични суми и бижута, които П. и С. трябвало да
предоставят на посочени от неустановеното лице места в гр. София, като И.И.
взимал предоставените от лицата парични суми и бижута и по този начин
съдействал да достигнат до неустановения извършител, като така причинил на
П. и С. имотна вреда в общ размер на 25 041,82 лв., като отделните деяния са
извършени, както следва:
13
1. На 07.04.2017 г. около 12:30 часа в гр. София, ул. „******* като
помагач в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с цел да
набави за себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага,
умишлено улеснил извършването на престъпление от неустановеното лице,
което лице възбудило по телефон заблуждение у Л.Х. П., че се обажда
полицейски служител и че тя трябва да съдейства на полицията за залавянето
на измамници чрез предоставяне на парична сума и бижута, които да хвърли в
плик през прозореца си, като П. хвърлила от прозореца на жилището си в гр.
София, ул. „******* плик съдържащ сумата от 4 000 лв., 2 бр. златни брачни
халки, всяка с единична стойност 637,50 лв., на обща стойност 1 275 лв., 1 бр.
златен пръстен на стойност 900 лв., 1 бр. златно дамско колие на стойност 360
лв., 1 бр. златен дамски пръстен с оникс и цирконий на стойност 300 лв., 1 бр.
златен дамски пръстен с форма на змия на стойност 525 лв., 1 бр. златна халка
на стойност 375 лв., 1 бр. златен пръстен на стойност 375 лв., 1 чифт златни
обеци на стойност 525 лв., 1 бр. златна гривна на стойност 375 лв., 1 бр.
златно синджирче със златно слонче на стойност 225 лв., 1 бр. коронка за
кътен зъб на стойност 260 лв., 2 бр. мостове от по три зъба, всеки с единична
стойност 390 лв., на обща стойност 780 лв., 2 бр. единични златни коронки за
зъби, всяка с единична стойност 260 лв., на обща стойност 520 лв., всичко на
обща стойност 10 795 лв., а И.И. взел плика с поставените в него вещи и пари
и по този начин съдействал да достигнат до неустановения извършител, като
така причинил имотна вреда на П. в размер на 10 795 лв.;
2. На 07.04.2017 г. около 13:30 часа в гр. София, в близост до УМБАЛ
„Царица Йоанна” като помагач в съучастие с неустановено по делото лице -
извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното по делото лице
имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъпление от
неустановеното лице, което лице възбудило по телефон заблуждение у Л.Х.
П., че се обажда полицейски служител и че тя трябва да съдейства на
полицията за залавянето на измамници чрез предоставяне на парична сума,
която да постави в плик в кофа за боклук в близост до УМБАЛ „Царица
Йоанна” гр. София, като П. поставила в плик сумата от 1 600 лв. и 600 евро
(равняващи се на 1 173, 50 лв.) всичко на обща стойност 2 773, 50 лв. и го
оставила в кофа в близост до УМБАЛ „Царица Йоанна” гр. София, а И.И.
взел плика с поставените в него пари и по този начин съдействал да достигнат
до неустановения извършител, като с това причинил имотна вреда на П. в
14
размер на 2 773, 50 лв.
3. На 12.09.2017 г. за времето от около 11:00 часа до около 13:00 часа в
гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ като помагач в съучастие с неустановено
по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното
по делото лице имотна облага, умишлено улеснил извършването на
престъпление от неустановеното лице, което лице възбудило по телефон
заблуждение у Б. К. СТ., че се обажда полицейски служител и че тя трябва да
съдейства на полицията за залавянето на измамници чрез предоставяне на
парична сума и бижута, които да постави в плик и да предаде на цивилен
полицейски служител в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“, като С.
поставила в плик сумата от 1200 лв., 3000 евро (равняващи се на 5 867, 49
лв.), 3 бр. златни пръстена, всеки с единична стойност 150 лв., на обща
стойност 450 лв., 1 бр. дамски часовник на стойност 40 лв., всичко на обща
стойност 7 557, 49 лв., като И.И. взел от С. плика с поставените в него вещи и
пари и по този начин съдействал да достигнат до неустановения извършител,
като с това причинил имотна вреда на С. в размер на 7 557, 49 лв.;
4. На 12.09.2017 г. около 15:30 часа в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“
като помагач в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, с цел
да набави за себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага,
умишлено улеснил извършването на престъпление от неустановеното лице,
което лице възбудило по телефон заблуждение у Б. К. СТ., че се обажда
полицейски служител и че тя трябва да съдейства на полицията за залавянето
на измамници чрез предоставяне на парична сума, която да предаде на
цивилен полицейски служител в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“, като С.
увила в хартия сумата от 1 960 лв. и 1 000 евро (равняващи се на 1 955,83 лв.),
всичко на обща стойност 3915, 83 лв., а И.И. взел от С. увитите в хартия пари
и по този начин съдействал да достигнат до неустановения извършител, като с
това причинил имотна вреда на С. в размер на 3 915, 83 лв.
За съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна
страна е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени
обстоятелства. Основна характеристика на измамата е неправилната
представа на измаменото лице за фактите от обективната действителност,
която представа е от съществено значение за вземане на последващите
15
решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява
активност с цел установяване на една невярна представа и има определен
принос за заблуждението.
По настоящото дело е установено, че двете пострадали лица са въведени
в заблуждение от неустановено по делото лице, като подсъдимият И. е
улеснил извършването на престъплението в качеството си на помагач.
В посочения период неустановеното по делото лице е въвело в
заблуждение свидетелките Б.С. и Л. П. чрез телефонни обаждания, като е
създало в тях представа, че разговарят с полицейски служител и се провежда
полицейска операция, свързана със задържане на измамници, както и че
сумата и вещите, които свидетелките предоставят в тази връзка ще послужат
за залавянето на престъпниците и впоследствие ще им бъдат възстановени.
Тази заблуда неустановеното по делото лице е създало, за да получи имотна
облага и именно въз основа на нея свидетелките С. и П. са извършили актове
на имуществено разпореждане, тоест налице е пряка причинно следствена
връзка между изградената в свидетелките погрешна представа и извършените
от тях действия по разпореждане с имущество.
Действията на подсъдимия И. в качеството на помагач са се изразявали в
това, че същият взимал предоставените от пострадалите лица парични суми и
бижута и по този начин съдействал да достигнат до неустановения
извършител, като така причинил на П. и С. имотна вреда в общ размер на 25
041,82 лв., като по този начин е спомогнал за довършването на деянието.
Налице е и специалната цел у подсъдимия - да набави за неустановения
по делото свой съучастник и за себе си имотна облага, която впоследствие да
бъде разпределена помежду им. Разпоредбата на чл. 20 ал. 4 НК обявява за
помагач този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението
чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието,
отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Със своите
действия, подсъдимият И. е улеснил своя съучастник в извършването на
престъплението, като това е станало чрез взимане на паричните суми и
ценности и впоследствие предаването им на съучастника му. По този начин
И. умишлено е улеснил извършването на инкриминираната измама, макар
самият той да не е участвал в процеса на възбуждане на заблуждение у двете
пострадали лица.
16
Налице е и основание за квалифициране на извършените деяния в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна са налице четири
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите с оглед на
което е налице единно продължавано престъпление.
От субективна страна:
Подсъдимият И. е извършил деянията при форма на вината пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
общественоопасните последици от тях, като е искал и е допринесъл за
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че действа в съучастие с друго
лице и че с действията си ще улесни съучастника си в извършването на
деянието и е целял този резултат.
Показателно за умисъла е, че парите и ценностите е следвало да бъдат
оставени в кошче или предадени в плик или изхвърлени през прозореца, като
това е направено от възрастни лица, непознати за подсъдимия, които не са
имали логична причина за това поведение, различна от невярната представа,
формирана у тези лица от съучастника на И.. Самият подсъдим също е
направил необходимото да прикрие своята самоличност, като - при П. И. е
бил с качулка на суитчер, а при С. - с шапка с козирка, като изрично и на
двете им е заявеното от извършителя да не разговарят с него.
Ето защо и настоящият състав достигна до извода, че подсъдимият И. е
осъзнавал, че участва престъпна схема, свързана със създаването на заблуда
чрез телефонни разговори, като неговата роля е била да прибере дадените
вследствие на погрешно изградена представа ценности от измамените лица.
Установява се и общност на умисъла между подсъдимия и неговия
съучастник, като И. е осъзнавал, че осъществява престъплението заедно с
друго умишлено действащо лице, като в действията им несъмнено се
наблюдава координираност, довела до настъпването на желаните и от двамата
общественоопасни последици.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
Съдът извърши самостоятелна преценка на присъдата в частта за
наложеното на подсъдимия наказание, като не намери основание за нейното
17
изменение в тази й част.
Наложеното наказание е в рамките и вида, посочени в нормата на чл.
209, ал. 1 от НК, като при неговата индивидуализация съдът правилно е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало на
подс. и продължителността на наказателното производство, а като отегчаващо
вината обстоятелство е посочен немалкия размер на вредата, претърпяна от
свидетелките С. и П., както и наличието на четири отделни деяния,
извършени в условията на продължавано престъпление. Правилна е и
преценката на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за
прилагането на чл. 66, ал.1 от НК и че в настоящия случай отложеното по
този ред наказание ще бъде достатъчно, за да изпълни предвидените в НК
цели на наказанието. Проверяваният съд е пропуснал да коментира при
индивидуализацията на наказанието характера и степента на участие на
подсъдимия в извършеното деяние и индивидуалния му принос към
престъпния резултат, доколкото в случая се касае за престъпление,
извършено в съучастие между две лица, в което подсъдимият е участвал като
помагач. Този пропуск обаче не е поставил подсъдимия в по-неблагоприятно
положение, доколкото на същия е наложено наказание към минимума,
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Освен изложеното следва да се отбележи, че предвид определеното в
наказание в минимума, предвиден от закона, отлагането на същото по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК и фактът, че въззивното производство е образувано по
жалба на подсъдимия, за настоящия съдебен състав не е налице правомощие
да измени наложеното наказание, нито режима му на изтърпяване, тъй като с
това би нарушил правилото “reformatio in pejus“, утежнявайки положението
на подсъдимия след обжалването от негова страна на първоинстанционния
акт.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е осъдил
подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по
делото разноски.
Предвид изложеното Софийски градски съд счита, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, поради което
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 23.06.2021 г., постановена от СРС, НО,
121-ви състав по НОХД № 12179/2019 година.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19