РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Берковица, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241610200222 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Специализирани болници
за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – София /СБР-НК ЕАД/
против Наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022г. на Министъра
на културата на РБ, с което е прието, че са извършени две административни
нарушения по отношение на две сгради НКЦ, като за всяко от тях е наложена
имуществена санкция в размер на по 3 000 лева на основание чл. 197, ал.1 от
Закона за културното наследство /в редакцията съгл. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009
г./.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение № 991/17.07.2024 г. на АдмС-Монтана по КАНД 307/24 г., с което е
било отменено Решение № 22/01.04.2024 г. по АНД 29/23 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:
„Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс“
ЕАД, като управляващ и ползвател на сгради национална културна ценност
/НКЦ/, находящи се в град Вършец, а именно – „Старата баня“ с
идентификатор ....и бившето „Казино“ /“Градското казино“/ с идентификатор
...., и двете разположени в ПИ с идентификатор ...., в качеството на техен
ползвател не е изпълнило задълженията си съгласно разпоредбите на чл. 71,
ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, а именно да полага
необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние при спазване на разпоредбите на ЗКН и актовете по неговото
прилагане.
При проверката и огледа на място е установено, че: „Старата баня“ е в
лошо, предаварийно състояние: на много места по фасадите има следи от
увредена от влага мазилка, на места паднала с разкрит и увреден тухлен
градеж; липсват стъкла на входната врата и много от прозорците, които в
сутеренната част са заменени с дървесни плоскости: отвори на фасадата
(вероятно прозорци) отляво на входната врага са покрити с текстилна материя,
има деформирани водосточни тръби в приземната част. Сградата на бившето
казино („Градското казино“) е в аварийно състояние: покривната конструкция
е компрометирана, на места с липсващи керемиди и паднали части от нея;
мазилката на фасадите е силно увредена и паднала на места; дограмата също е
увредена от атмосферните условия, с липсващи стъкла на прозорците и
вратата; от направените през отворите на прозорците снимки е видно, че
вътрешността също е силно увредена от атмосферни води вследствие на
падналите части от покрива; по същата причина има и паднали части от
стените на южната фасада на сградата.
Нарушението е установено на 29.03.2022 г. и 30.03.2022 г. при
извършена проверка на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, извършена от
2
инспектор на ГД ИОКН в МК по повод получен сигнал относно аварийно
състояние на двете сгради, като е прието, че за периода от датата на влизане в
сила на разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ЗКН – 10.04.2009 г. до 30.03.2022 г. СБР-
НК ЕАД не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и
поддържане в добро състояние на посочените сгради.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил две отделни
административни нарушения по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН по отношение на
двете сгради.
За всяко извършено административно нарушение на основание чл. 197,
ал. 1 ЗКН е наложена имуществена санкция на жалбоподателя / в редакцията
съгл. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г./ в размер на 3000 лева.
Обжалваното наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022г. /л.22-
л.30 по делото/ е съставено въз основа на АУАН № 14/23.06.2022 г. /л. 32-39 по
делото/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Поземленият имот с идентификатор ....., в който са построени „Старата
баня“ с идентификатор ...-. и бившето „Казино“ /“Градското казино“/ с
идентификатор .... е публична общинска собственост и за него е съставен Акт
за публична общинска собственост № .... г. /л. 56-57 от делото/. В т. 13
„Забележки“ от акта е отбелязано, че в поземления имот са изградени сгради
публична и частна държавна собственост, между които „Старата баня“ и
бившето казино /„Градското казино“/, включени в капитала на СБР – НК
ЕАД.
В КККР на гр. Вършец „Старата баня“ е с идентификатор ....., а бившето
казино /„Градското казино“/ е с идентификатор ....., като за собственик на
двете сгради е записана Държавата чрез СБР – НК ЕАД, съгласно Акт за
публична общинска собственост № 270/28.06.2000 г., съответно Акт за
публична общинска собственост № 282/28.07.2000 г. /Писмо от АГКК от
24.03.2022 г. на л. 58-59 по делото/.
„Старата баня“ и „Градското казино“ притежават статут на единични
архитектурно-строителни недвижими културни ценности, декларирани с
писмо № 2831/09.08.1990 г. на НИПК, като и за двата обекта не са определени
3
категория и режим на опазване по смисъла на ЗКН /Писмо от Национален
институт за недвижимо културно наследство от 07.03.2022 г. на л. 49/.
На 29.03.2022 г. и 30.03.2022 г. е извършена проверка на място от П. И.,
ръководител на РИОКН-Враца към ГД ИОКН на Министерство на културата,
за което е съставен Констативен протокол от 04.04.2022 г. /л. 60-65/. От
неговото съдържание се потвърждава, че при проверката на място е
установено следното:
За „Старата баня“ – сградата е в добро конструктивно състояние, но на
много места по фасадите има следи от увредена от влага мазилка; на
места паднала с разкрит и увреден тухлен градеж; липсват стъкла на
входната врата и много от прозорците, които в сутеренната част са
заменени с дървесни плоскости; прозорци отляво на входната врата са
покрити с текстилна материя, има деформирани водосточни тръби в
приземната част.
за сградата на бившето казино /„Градското казино“/ - сградата е в
аварийно състояние: покривната конструкция е компрометирана, на
места с липсващи керемиди и паднали части от нея; мазилката на
фасадите е силно увредена и паднала на места; дограмата също е
увредена от атмосферните условия, с липсващи стъкла на прозорците и
вратата; от направените през отворите на прозорците снимки е видно, че
вътрешността също е силно увредена от атмосферни води, вследствие на
падналите части от покрива; по същата причина има и паднали части от
стените на южната фасада на сградата.
Във връзка с констатациите в Констативния протокол СБР-НК ЕАД са
подали становище /л. 71-75/, в което са заявили, че в качеството си на
собственик, полага всички необходими усилия за опазване, съхранение и
поддържане на сградите, като са изброили извършени ремонти през годините.
Жалбоподателят е подал и възражение /л. 87-91/ срещу издадения
впоследствие АУАН, в което отново е поддържал, че е собственик на
процесните сгради и е посочил, извършени от него в това качество ремонти
на същите.
Представени са доказателства, че през годините поради лоши
метеорологични условия във връзка, с които е обявявано бедствено положение
са нанасяни щети по сгради, собственост на СБР-НК ЕАД, а именно:
4
през 2015 г. – Заповед за обявяване на бедствено положение от 31.01.2015
г. /л. 126 гръб-л. 127/, Писмо от 03.02.2015 г. от директора на СБР-НК
ЕАД във връзка с възникналото бедствено положение /л. 126/, два броя
Констативни протоколи, издадени от Община Вършец – съответно от
02.02.2015 г. /л. 127 гръб/ и от 24.11.2015 г. /л. 128/, в които е посочено, че
бурен вятър е нанесъл щети на сгради собственост на СБР-НК ЕАД
през 2019 г. - Констативен протокол от 05.11.2019 г., издаден от Община
Вършец /л. 129/, в който е отразено, че ураганен вятър е нанесъл щети на
съоръжение /външен метален сглобяем басейн/, собственост на СБР-НК
ЕАД. Този протокол е неотносим доколкото се отнася за съоръжение,
което не е визирано в издаденото наказателно постановление.
през 2022 г. – Констативен протокол от 04.04.2022 г., издаден от Община
Вършец /л. 130/, в който е отразено, че ураганен вятър е нанесъл щети на
Балнеосанаториум № 3, собственост на СБР-НК ЕАД, през периода
31.03.2022 г. – 01.04.2022 г. Същият е неотносим към настоящия спор,
тъй като видно от неговото съдържание се касае за друга сграда, а не за
процесните и освен това се отнася за период след като са били
извършени двете проверки на място на процесните сгради - на
29.03.2022 г. и 30.03.2022 г., за което е съставен Констативния протокол
от 04.04.2022 г. /л. 60-65/. По същите причини неотносими са и
представените Констативен протокол от 02.09.22 г. /л. 130 гръб/ и Искане
за оценка по застраховка /л. 131/.
Във връзка с нанесените щети от природните бедствия не е искано
съдействие от Община Вършец за възстановяване на двете сгради. /Писмо от
Община Вършец на л. 133/.
По делото са приети писмени доказателства, от които е видно, че такъв
ремонт е извършван по отношение на „Старата баня“
през 2001 г.-2002 г. – Писма от Община Вършец /л. 133 и л. 135/,
Разрешение за строеж за ремонт на покрив и фасади /на л. 134/
през 2018 г., а именно – Договор от 06.02.2018 г. за извършване на
строително монтажни дейности с предмет „авариен ремонт на част от
покрив на балнеолечебница „Стара баня в „СБР-НК“ ЕАД, филиал
„Св. Мина“, гр. Вършец“ /л. 114-116/, Протокол за откриване на
строителна площадка от 07.02.2018 г. /л. 118/, Приемо-предавателен
5
протокол за приемане на действително завършени СМР от 22.02.2018 г.
/л. 120/, Протокол за извършени СМР към 22.02.2018 г. /л. 121/, фактури
/л. 122-л. 123/, банкови извлечения /л. 124-125/.
Неотносимо е разрешението за строеж на ремонт на покрив и фасади
на л. 133 гръб, тъй като същото е за „новата минерална баня“, която не е обект
на административно нарушение.
По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите П. И. И.
– актосъставител, както и Б. Т. Б. – Л., директор на СБР НК ЕАД, филиал
Свети Мина – гр. Вършец и Т. И. В. – техник инвеститорски контрол в СБР НК
ЕАД.
Свидетелят П. И. И. е извършил проверката на място на сградите и е
актосъставител. Същият потвърди описаната от него в Констативния протокол
от 04.04.2022 г. /л. 60-65/ и в АУАН № 14/23.06.2022 г. /л. 32-39 по делото/
фактическа обстановка. Установи, че е извършил оглед на сградите само
отвън, при който е установил, че сградата на „Старата баня“ е в предаварийно
състояние, а сградата на „Градското казино“ – в сериозно аварийно състояние.
От показанията на свидетелите Б. Т. Б. – Л. и Т. И. В. се установи, че
ремонт е правен само на „Старата баня“, но не е и на „Градското казино“.
Б. Т. Б. – Л., директор на СБР НК ЕАД, филиал Свети Мина – гр.
Вършец даде показания, че „Старата баня“ е ремонтирана частично - през
2000 г. - 2001 г. по проект „Красива България“ – фасади, покрив и през 2018 г.,
когато е извършен частичен ремонт на покрива, а „Градското казано“ не е
ремонтирано, а само са правени текущи подмени на керемиди. Цялостен
ремонт на тези две сгради не е правен. Свидетелства, че щетите по двете
сгради са били нанесени от природни бедствия.
В същия смисъл са показанията на Т. И. В. – техник инвеститорски
контрол в СБР НК ЕАД, който свидетелства, че основен ремонт на двете
сгради не е правен. Нанесени са щети по сградите от ураганни ветрове. Ремонт
на „Старата баня“ е правен около 2004 по проект „Красива България“, а след
това е правен частичен ремонт на покрива с местна фирма около 2016 г. По
отношение на „Градското казано“ е извършвана поддръжка на покрива,
подмяна на керемиди, капаци.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
6
жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен
състав са следните:
Възраженията в жалбата и поддържани в съдебно заседание и
представената писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя не могат да бъдат приети от съда за основателни.
Относно времето на извършване на нарушението:
По този въпрос съдът е обвързан от дадените указания в отменителното
решение на АдмС-Монтана, че в АУАН и НП се съдържат данни, приети за
установени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващият
орган, относно времето на извършване на нарушението.
В АУАН е посочено, че извършването на нарушението е констатирано
при извършване на проверка на място и по документи на 29 и 30.03.2022 г. В
НП е прието за установено, че при извършена проверка на място и по
документи на 29 и 30.03.2022 г. е установено, че за периода от датата на
влизане в сила на разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗКН – 10.04.2009г. до
30.03.2022г., в качеството на управляващ и ползвател СБР - НК ЕАД не е
полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на „Старата баня“ и „Бившето казино“ в гр.Вършец.
Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН се осъществява чрез бездействие, от което следва,
че установяването на времето на бездействието съвпада с датата на
установяване на нарушението, а именно - в случая това е 30.03.2022 г.
В тази връзка несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, че
ЗАНН не регламентира „продължаванато“ административно нарушение, тъй
като в случая двете административни нарушения не са извършени чрез две
или повече отделни деяния.
Когато едно административно нарушение се осъществява чрез
бездействие, което трае продължително във времето, както е в настоящия
случай, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява
довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с
предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на процесните сгради. Поради това от възникване на задължението
за предприемане на горните действия до установяване на това бездействие със
7
съставения АУАН се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде
посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява
във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови, а
посочената в АУАН и НП дата 30.03.2022 г. съставлява датата, на която видно
от всички материали по административно-наказателната преписка е
констатирано това бездействие от контролните органи и затова именно това е
датата, на която е установено нарушението.
Относно спазването на сроковете за образуване на
административно наказателното производство:
С оглед приетото, че времето на извършване на административното
нарушение е установено, като същото съвпада с датата на установяване на
нарушението следва да се приеме, че не е допуснато процесуално нарушение с
оглед образуване на административно наказателното производство и са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно дадените в отменителното решение на АдмС-Монтана
указания, в случая нарушителят е установен най-рано на датата на
приключване на проверката (на място и по документи) – 30.03.2022 г., на която
дата е извършено и документалното констатиране на извършеното деяние. От
тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2,
предл. 1 от ЗАНН, като в настоящия случай той изтича на 30.06.2022 г.
Именно в рамките на този срок, на 23.06.2022 г., срещу ответника е бил
съставен АУАН. Видно от датата на съставяне на акта – 23.06.2022 г., и датата
на издаване на наказателното постановление – 22.12.2022 г., са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Относно оплакването, че е налице разминаване между АУАН и НП в
посочването на качеството, в което е прието, че СБР НК ЕАД е
извършило административното нарушение, като същият не бил
ползвател и управляващ, а собственик на процесните сгради:
Съдът намира, възражението за неоснователно поради следните
причини.
Разпоредбата на 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН предвижда наказание за
„собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни
ценности“.
8
Жалбоподателят не спори и сам поддържа, че е собственик на
процесните сгради.
Поради това неточното отразяване на качеството, в което е прието, че е
извършил административното нарушение – в случая дали е ползвател или
собственик на процесните недвижими културни ценности, не може да се счете
за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. липса на фактическо
описание, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения акт, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. С оглед на това, неоснователно е възражението, че в
издадения АУАН е посочено, че жалбоподателя е собственик, а след това в НП
е прието, че е ползвател на процесните сгради.
Относно значението на липсата на категория на процесните
недвижими културни ценности:
За съставомерността на административното нарушение е ирелевантно,
че процесните сгради нямат определена категория.
Определящо е, че „Старата баня“ и „Градското казино“ притежават
статут на единични архитектурно-строителни недвижими културни
ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 ЗКН, декларирани с писмо №
2831/09.08.1990 г. на НИПК /Писмо от Национален институт за недвижимо
културно наследство от 07.03.2022 г. на л. 49/.
В този смисъл са дадените указания в отменителното решение на АдмС-
Монтана, в което е прието, че процесните сгради са били надлежно
декларирани, без да се изисква за тях категория.
Това е така, тъй като при влизане в сила на Закона за културното
наследство в него не е съществувала категория "архитектурен паметник на
културата категория, но съгласно § 10 от ПЗР на закона (Обн. - ДВ, бр. 19 от
2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) "Заварените обявени по досегашния ред
недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни
ценности по смисъла на този закон. " Тази разпоредба касае всички заварени,
обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без
значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че
към момента на влизане на закона в сила в него няма категория. С последваща
промяна в Закона за културното наследство - ДВ, бр. 54/2011 г., са променени
както чл. 50, уреждащ категориите недвижими паметници на културата, така и
9
§ 10 от ПЗР. С тези изменения в чл. 50 е уредена категория, а § 10 придобива
следното съдържание: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими
паметници на културата запазват своя статут и категория като културни
ценности по смисъла на този закон. " Следователно с промяната от 2011 г.
само се урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но
не и нейния статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута й
и при обнародване на закона, и при това изменение на закона, процесната
сграда има същия статут, който е придобила през 1990 г. Разпоредбата на § 12
от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности,
като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на
декларирани ценности. Ето защо липсата на такава категория не се отразява
на състава на нарушението.
Относно описанието на нарушението:
Съдът е обвързан от дадените указания в отменителното решение на
АдмС-Монтана, в което е прието, че нарушението е подробно описано, както и
обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН и в НП – посочено е какво
точно е състоянието на „Старата баня“ - в лошо, предаварийно състояние: на
много места по фасадите има следи от увредена от влага мазилка, на места
паднала с разкрит и увреден тухлен градеж; липсват стъкла на входната врата
и много от прозорците, които в сутеренната част са заменени с дървесни
плоскости: отвори на фасадата (вероятно прозорци) отляво на входната врага
са покрити с текстилна материя, има деформирани водосточни тръби в
приземната част. Сградата на бившето казино („Градското казино“) е в
аварийно състояние: покривната конструкция е компрометирана, на места с
липсващи керемиди и паднали части от нея; мазилката на фасадите е силно
увредена и паднала на места; дограмата също е увредена от атмосферните
условия, с липсващи стъкла на прозорците и вратата; от направените през
отворите на прозорците снимки е видно, че вътрешността също е силно
увредена от атмосферни води вследствие на падналите части от покрива; по
същата причина има и паднали части от стените на южната фасада на сградата
в гр.Вършец.
В тази връзка относно обема на дължимите грижи в мотивите на
отменителното решение на АдмС-Монтана се поддържа, че как точно трябва
да се грижи задълженото лице не е посочено в закона – законодателят е казал
10
"необходимите грижи". Предвид което непосочването на „необходимите
грижи“ по отношение недвижимите културни ценности, съответно какво
точно е трябвало да извърши наказаното лице, за да се приеме, че е изпълнил
вмененото му задължение за полагане на „необходимите грижи“ по смисъла на
чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН не съставлява съществено процесуално нарушение,
което да обосновава отмяната на наказателното постановление.
С оглед датата на установяване на нарушението – 30.03.2022 г.
ирелевантно е, че жалбоподателят е извършвал ремонти на сградата на „Стара
баня“ преди тази дата, тъй като очевидно към датата на установяване на
нарушението така предприетите ремонти не са били достатъчни, за да се
приеме, че са положени необходимите грижи за опазване, съхранение и
поддържане в добро състояние на сградата. А по отношение на сградата на
„Градското казино“ дори не се установи да са извършвани каквито и да е
ремонти.
Не може да освободи от отговорност жалбоподателя и факта, че в
региона е имало обявени бедствени положение, поради ураганен вятър, още
повече, че липсват категорични доказателства, такива щети действително да
са били нанесени именно върху процесните две сгради преди датата на
установяване на нарушението – 30.03.22 г.
В Приложеното в тази връзка Писмо от 03.02.2015 г. от директора на
СБР-НК ЕАД относно възникналото бедствено положение /л. 126/ се сочат
нанесени щети само върху „Старата Баня“, но не и върху „Градското казино“,
като в частта, в която са изброени щети по отношение на „Старата баня“
писмото представлява частен документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила.
Фактът дали жалбоподателя е разполагал или не с финансови средства
за осъществяване на ремонт също не може да го освободи от отговорност от
задължението да полага необходимите грижи за процесните сгради.
Ирелевантно е и дали сградите функционират или не по предназначение,
тъй като сам по себе си фактът, че тези сгради за обявени за недвижими
културни ценности е достатъчен за възникване на задължението по чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗКН.
По чл. 197, ал. 1 от ЗКН съставомерно е неизпълнението на
задължението по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗКН за полагане на необходимите грижи за
11
опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на национална
културна ценност.
Не представлява изпълнение на така посоченото задължение опъването
на обезопасителни ленти /което е по-скоро свързано с опазване на сигурността
на минаващите покрай сградите минувачи, но не и с опазване на самите
сгради/ и кандидатстване по проекти за ремонт на същите, чието одобрение,
съответно изпълнение представлява бъдещо несигурно събитие.
Необходими са конкретни и адекватни действия, насочени към опазване,
съхранение и поддържане на сградите, които действително да са подобрили
тяхното състояние и да са отстранили факторите, които влошават същото, така
че да се приеме, че е изпълнено задължението за полагане на „Необходимите
грижи“.
От събраните по делото доказателства се установи, че в случая
бездействието на жалбоподателя своевременно да предприеме мерки по
опазване, съхранение и поддържане на процесните е довело до предаварийно
състояние на „Стара баня“ и аварийно състояние на „Градското казино“ в
какъвто смисъл са направените констатации от извършената проверка на
място, за която е съставен Констативен протокол от 04.04.2022 г. /л. 60-65/.
Следва да се посочи, че задължението за собственика, ползвателя и
концесионера да полага необходимите грижи за опазване, съхранение и
поддържане в добро състояние на недвижимата културна ценност, произтича
пряко от закона и възникването, респективно изпълнението на това
задължение не е обусловено от издаването на нарочен административен акт на
контролен орган. Следователно жалбоподателят носи отговорност за
полагането на необходимите грижи за опазването, съхранението и
поддържането в добро състояние на „Старата баня“ и „Градското казино“.
Относно оплакването, че лицето, което е извършило проверките и
съставило Констативен протокол от 04.04.2022 г. /л. 60-65/ - свидетелят П. И. е
историк по образование и не притежава специализирано образование, като
констатациите са направени само след оглед отвън на двете сгради следва да
се посочи, че по силата на закона проверките е възложено да се извършват от
инспектори съгласно чл. 192 от ЗКН, като законът не е поставил изискване
инспекторите да имат някакво специално образование, още по-малко пък
техническо такова. На основание чл. 16, ал. 6 от ЗКН минималните изисквания
12
за заемането на длъжностите "инспектор" се определят с Класификатора на
длъжностите в администрацията, съгласно който за заемането на длъжностите
инспектор, респективно ръководител на регионален инспекторат е необходимо
лицето да притежава определена образователно квалификационна степен, без
да се уточнява в коя точно област. В случая П. И. е ръководител на
Регионалния инспекторат в център на регион за планиране Враца /РИОКН-
Враца/ към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ /ГД ИОКН/ на Министерство на културата, предвид което в
неговите компетенции е да извършва проверки на място и по документи на
основание чл. 192 ЗКН. Фактът, че същият не е извършил оглед и отвътре на
сградите не влияе по никакъв начин на направените констатации при външния
оглед на сградите, при който е констатирано, че същите не са в добро
състояние.
Относно оплакването, че не били обсъдени възраженията на
жалбоподателя – в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН:
Оплакването е несъстоятелно, тъй като видно от съдържанието на
наказателното постановление на стр. 5-6 от същото направените от
жалбоподателя възражения са обсъдени от административнонаказващият
орган преди да се произнесе.
Дори да беше допусната нередовност при съставянето на АУАН /
каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно
процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо
повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея
възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати
нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е
неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при
съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото
13
наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че
нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в
резултат на конкретното нарушение има вероятност установените
от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако
недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка
или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено
правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В
случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или
съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са
налице.
В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното
постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с
правната квалификация / описание на административното нарушение /,
посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са
изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по
чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време,
място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на
наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. По своето естество
нарушението се отличава с висока обществена опасност, тъй като засяга
историческата и художествената ценност на недвижимите културни ценности
и тяхното опазване и съхраняване за бъдещите поколения. В това именно се
изразява обществената значимост на извършените нарушения. За
съставомерността на деянието е без значение обема на неполагане на
необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържане на сградите.
Самият факт на неполагане на такива грижи е достатъчен да се обоснове
вредоносното значение по отношение на недвижимите културни ценности.
Ето защо правилно административнонаказващият орган не е приложил
14
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В случая размера на имуществената санкция е определен при
съобразяване на най-благоприятния за жалбоподателя закон, като
определянето й над средния, определен от закона размер е обосновано с оглед
значението на двете сгради за културното наследство на страната и
установения продължителен период на бездействие от страна на
жалбоподателя за предприемане на необходимите грижи за тяхното опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние.
Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната или
изменението на издаденото административнонаказателно постановление,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на Министерство на културата за всяко от трите производства в размер,
определен от съда – за въззивното и касационното производство, и за новото
разглеждане на делото пред въззивния съд.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски на
Министерство на културата е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи
по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид
15
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно –
по 80 лева за всяко от трите производства или общо 240 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП - 9 от 22.12.2022г.
на Министъра на културата на Република България, с което на
„Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София 1142, район
Средец, бул. Васил Левски № 54, за извършени две административни
нарушения по отношение на две сгради НКЦ, за всяко от тях е наложена
имуществена санкция в размер на по 3 000 лева на основание чл. 197, ал.1 от
Закона за културното наследство /в редакцията съгл. ДВ, бр. 19 от 13.03.2009
г./
ОСЪЖДА „Специализирани болници за рехабилитация-Национален
комплекс“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София 1142, район Средец, бул. Васил Левски № 54, ДА ЗАПЛАТИ на
Министерство на културата, сумата от 240 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, от които: 80 лева за АНД 222/24 г. по описа на РС-Берковица,
80 лева за АНД 29/2023 г. по описа на РС-Берковица и 80 лева за КАНД 307/24
г. по описа на Адмс-Монтана.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
16