Решение по дело №801/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

“НИКАС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Антон Чехов“ №3, ЕИК *********, представлявано от адвокат Х. Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-1030-000228 от 25.03.2024г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил “ИВЕКО 40 Ц 13“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.

Претендира се обезсилване (отмяна) на заповедта поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се липса на компетентност по отношение на издателя на оспорената заповед.

Ответникът- Р. К. П.- началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 16.04.2024г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№6716 (листи 2-3) от ответника, за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 38) е получен на 28.03.2024г. от Н. Г. Г.- управител и едноличен собственик на капитала на “НИКАС“ ЕООД, а жалбата (листи 4-5) постъпва при ответника на 11.04.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, противно на направеното от ответника възражение в тази насока.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

Според оспорената заповед, на 12.03.2024г. е образувана преписка №103000-5084 по описа на С“ПП“ в ОД на МВР – Пловдив, при обработването на която е прието за установено, че на 11.03.2024г., около 19:18ч., в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. “Родопи“ и ул. “Лозенград“ товарен автомобил “ИВЕКО 40 Ц 13“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “НИКАС“ ЕООД (за което по делото е приета нарочна справка (лист 39)), е управлявано от Н. П. П., [ЕГН], който управлява МПС като неправоспособен водач, след като е загубил правоспособността си по чл.157, ал.4 (от ЗДвП), след като е загубил всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП). Съставен е АУАН (акт за установяване на административно нарушение) GA 1246703 от 21.03.2024г. (лист 8, 47), с който са иззети СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) Част втора (малък талон) и 2 броя регистрационни табели №[рег. номер].

Като доказателство по делото е прието заверено копие на АУАН Серия GA №1246703 от 21.03.2024г. (лист 8, 47), съставен от полицейски инспектор в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, според който акт на 11.03.2024г., около 19:18ч., в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. “Родопи“ и ул. “Лозенград“, Н. П. П. управлява товарен автомобил “ИВЕКО 40 Ц 13“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “НИКАС“ ЕООД, като извършва следните нарушения: 1. При извършване на маневра завиване надясно на горепосоченото кръстовище не се съобразява със скоростта на движение, габарита на превозното средство и радиуса на завоя, като удря намиращия се отдясно на него лек автомобил с Рег.№[рег. номер], като допуска ПТП (пътнотранспортно произшествие) с материални щети. 2. Не остава на място, за да установи щетите от ПТП, като не уведомява органите на МВР. 3. Управлява като неправоспособен водач, след като е загубил правоспособността си по чл.157, ал.4 (от ЗДвП), след като е загубил всички контролни точки с влезнали в сила НП.

АУАН е съставен по преписка с рег.№103000-5084/12.03.24г. по описа на сектор “Пътна полиция“.

С посочените деяния П. виновно нарушава: 1. чл.25, ал.1 от ЗДвП; 2. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.150 от ЗДвП.

Видно от посочения АУАН, в същия няма направено отразяване на иззети доказателства, като актът е подписан от П. без вписване на възражения от негова страна. Препис от акта е връчен на П. на 21.03.2024т., според нарочна разписка, обективирана в самия акт.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на ЗППАМ №24-1030-000213 от 21.03.2024г. (лист 48), издадена от началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив (Р. К. П.), с която на Н. П. П. е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП “изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“. Според посочената заповед, срещу П. в периода от 2019г. до 2023г. са издадени 6 броя НП, които са влезли в сила и на П. са отнети общо 62 броя контролни точки. П. губи придобитата правоспособност да управлява МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.

Пак според посочената заповед, от П. е отнето СУМПС №*********, което обстоятелство е отразено и от самия П.. Според нарочна разписка, обективирана в посочената ЗППАМ, препис от същата е получен на 21.03.2024г. от П..

Тук е мястото да се посочи, че според чл.172, ал.6 от ЗДвП, Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съответно, на заповедите за прилагане на ПАМ по ЗДвП е придадено предварително изпълнение по силата на закона и същите подлежат на изпълнение от издаването им.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 69-70) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 53), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 52) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед се отменя Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (неприложена по делото), като началниците на групи в С“ПП“ (в ОД на МВР - Пловдив) се оправомощават да издават за поведи за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-2836 от 11.03.2024г. (лист 54) на министър на вътрешните работи, с която заповед Р. К. П., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водач“, в С“ПП“ към Отдел “Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност. Според положен от П. подпис върху посочената заповед, същият е запознат със заповедта на 14.03.2024г., респективно встъпил е в посочената длъжност на 14.03.2024г.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП установява, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи. Респективно, водачът е неправоспособен.

В случая, за обстоятелствата, че на Н. П. П. са отнети всички контролни точки (всъщност общо 62) към 16.02.2024г. по силата на влезли в сила 6 броя НП, посочени в ЗППАМ №24-1030-000213 от 21.03.2024г., както и в приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 49-51), не са ангажирани доказателства по делото.

Обстоятелствата, че П. не е върнал притежаваното от него СУМПС в съответната структура на МВР; както и че притежаваното от Н. П. СУМПС е отнето на 21.03.2024г. се явяват установени по делото.

При това положение, доколкото в ЗДвП няма изрично посочен срок, в който следва да бъде върнато свидетелството за управление в съответната служба на МВР (чл.157, ал.4 от ЗДвП), както и по аргумент от разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, според която норма, наказанието “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление, настоящият състав на съда намира, че на 11.03.2024г. Н. П. е могъл да удостовери притежавана правоспособност да управлява МПС, тъй като издаденото му СУМПС №********* е отнето едва на 21.03.2024г.

Ето защо, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на фактическо основание за целта към 11.03.2024г. и съответно в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП.

Противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна.

Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид заявеното от ответника възражение за намаляване на разноските на другата страна (жалбоподателя) за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г., настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес (какъвто е настоящият случай), извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000,00 лв.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна помощ и съдействие от 22.03.2024г. (лист 36) жалбоподателят заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., което очевидно не е прекомерно. Освен адвокатското възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 50,00 лв. (лист 37), представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1030-000228 от 25.03.2024г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на “НИКАС“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил “ИВЕКО 40 Ц 13“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “НИКАС“ ЕООД, за срок от 6 месеца”.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив, да заплати на “НИКАС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Антон Чехов“ №3, ЕИК *********, сумата от общо 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.