№ 193
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 159 против Решение № 262290 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 6828/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ПЛ. К. К., в
качеството му на ЕТ с фирма „К. – П.К.“, ЕИК ********* не дължи на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, ЕИК *********, сумата от 2522,33 лева - представляваща стойност на
допълнително начислена ел. енергия за периода 01.02.2020 г. – 01.05.2020 г., за която е
издадена фактура № **********/05.05.2020 г. и жалбоподателят е осъден да заплати
разноските по делото.
Жалбоподателят „ЧЕЗ Разпределение България“ АД твърди, че обжалваното решение е
неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на наличието на правно основание за получаване
на процесната сума, като излага подробни съображения в жалбата. Цитира разпоредби от
ЗЕ, като сочи, че стопанските потребители си избират търговци на ток, който им го доставя
и те нямат отношения с крайния доставчик. Моли решението да се отмени и претендира
разноски.
Въззиваемата страна ПЛ. К. К., в качеството му на ЕТ с фирма „К. – П.К.“, ЕИК *********
чрез адв. М.Ч. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди, че обжалваното
1
решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като съдът е извършил правилна
преценка и тълкуване на относимата, действаща и приложима нормативна уредба. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията си и моли обжалваното решение да се
потвърди. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата e неоснователна.
Производството е образувано по предявен от ПЛ. К. К., в качеството му на ЕТ с фирма
„К. – П.К.“, ЕИК ********* против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от размер от 2522,33 лв. по фактура №
**********/05. 05.2020 г., начислена служебно по „констативен протокол“ по партида с
клиентски номер 540004614321 за неполучена и непредоставена стока и услуга, начислена
служебно без правно основание.
Ищецът твърди, че от телефонно обаждане от неизвестно лице разбрал за дължимост на
сума от 2522, 33 лв., която следвало да плати на ответника, а в противен случай
електрозахранването му щяло да бъде преустановено. Сумата била недължима, поради
липса на основание за начисляването й. Не отговаряла на реално месечно потребление,
което се засичало и фактурирало.
Твърди, че нямал договор с ответника за клиентски номер 540004614321, като между
страните липсвало облигационно правоотношение.
Оспорва да му е връчван протокол за извършена проверка, като не било постигано съгласие
за откриване на сочения клиентски номер на името на ищеца за никой обект на доставка.
Сочи, че откриването на такава партида било извършено без участие и съгласие на страната,
при неясни и неизвестни обстоятелства. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата,
поради противоконституционност на разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Твърди, че договор
за продажба на електрическа енергия с ищеца като краен клиент – липсвал. Счита, че
операторът няма право да издава фактура и да начислява корекция на основание чл. 83 ЗЕ.
Оспорва да е уведомен за извършена корекция и необходимостта от плащане на
допълнителна електрическа енергия. Сочи, че липсва ред за уведомяване при извършване на
корекция, както и предпоставки за възникване на правото за начисляване на търсената сума
в полза на мрежовия оператор. Отново посочва, че не е постигано съгласие за откриване на
клиентския номер, сочен от ответника.
Ищецът твърди, че действията по проверка и корекция на сметка са изцяло
незаконосъобразни. Оспорва изготвения констативен протокол, който не му е връчен лично,
както и да е налице потребление на енергия за претендираната в процесната фактура сума.
Възразява против действията на мрежовия оператор при и по повод извършването на
2
проверката, която протекла при редица нарушения на реда, установен за нея. Сочи, че е
нарушено правото на потребителя на възражение по чл. 50, ал.4 ПИКЕЕ, като периодът на
корекция е неправилно определен. Оспорва да е налице вина на потребителя за твърдяното
от лицензианта неправилно измерване. Оспорва като нищожен чл.16 от ОУ на лицензианта.
На сочения адрес сочи, че не е потребявана електрическа енергия в количество, което да се
равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за електрическа енергия.
Посочва, че извършената корекция на сметка визира електромер, който не обслужва адрес
на ищеца, а евентуална неизправност не може да се вмени в отговорност на потребителя.
Счита, че претендираната сума е недължима и поради нарушение на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. Предвид изложеното се
моли за установяване недължимостта на сумата от 2522,33 лева, начислена като едностранна
корекция на сметка, за която е издадена фактура № **********/05.05.2020 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Посочва, че са приети нови ПИКЕЕ, като корекцията е извършена по реда на тези правила,
които предвиждат фактурата за преизчисляване на неточно измерена електрическа енергия
да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. Твърди, че между страните
има правоотношение като ищецът е обвързан от ОУ на ЧЕЗ.
Посочва, че на 01.05.2020 г. служители на ответника извършили техническа проверка на
СТИ на търговски обект /заведение и магазин/ в село *** на ищеца. За проверката са
уведомени органите на МВР на телефон 112, съгласно чл.58 от ПИКЕЕ. Съставен е
констативен протокол № 1025305, в присъствието на независим свидетел, който не е
служител на ответника. В тази връзка сочи, че е спазено изискването на чл.49, ал. 3 ПИКЕЕ.
Посочва, че потребителят е търсен, за да присъства, на отказал да се подпише. Проверката,
обективирана в протокола, установила извършването на промяна в схемата на свързване на
електроизмервателната система и факта, че процесният електромер не отчита изцяло
потребяваната електрическа енергия. Електромерът сочи, че не изпращан за метрологична
проверка, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване по смисъла на чл.50, ал. 2
ПИКЕЕ. Посочва, че на клиента е изпратено писмо. Сочи, че въз основа на констативния
протокол и на основание чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ е преизчислена сметката за доставена, но
неизмерена и неплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода 01.02.2020
г. – 01.05.2020 г., тоест за период, съответстващ на изискванията на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
Корекцията на сметка счита, че е извършена законосъобразно, а виновно поведение на
потребителя за начисляването на допълнителна енергия не се изисква, т.к. се касае за
нормативно предвидена обективна отговорност. Предприетите действия във връзка с
проверката и начисленото количество електроенергия, сочи, че са по реда на ПИКЕЕ, като
не противоречат на Директивата. Твърди, че съществува и ред за уведомяване на клиента за
корекцията.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира се разноски. Възразява се за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
3
От фактическа и правна страна се установява следното:
Съгласно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия.
По делото са приети като доказателство общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ответното дружество ЧЕЗ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД, в които е предвидено, че ползвател на
електроразпределителната мрежа – потребител е всяка лице, чийто обект е присъединен към
тази мрежа по реда на действащото законодателство.
Видно от депозираното на 17.02.2011 г. заявление за извършване на услуги на битови и
стопански клиенти ищецът е поискал предоставянето на услугите за обект в с. *** (л.115-
116), като в заявлението е посочен ИТН 200073163170, като се иска смяна на тарифност. На
същата дата е депозирано и заявление за възстановяване на обезпечение по договор за
продажба на електрическа енергия за обект ресторант в с. *** с абонатен № 200073163170.
И в двете заявления абонатния номер е записан от заявителя – ищец в настоящото
производство. Доколкото ищецът не установява и не се твърди да е налице друг
електроснабден обект на същия адрес, то обстоятелството, че ответното дружество е
посочило различен от посочения от ищеца абонатен номер е ирелевантно за качеството му
на потребител на електрическа енергия за процесния обект. Още повече, че не се оспорват
изводите на първоинстанционния съд за установяване на качеството потребител на ищеца.
По отношение на останалите възражения на страните относно законосъобразността на
едностранна корекция на сметката на потребителя, са приети писмени доказателства,
събрани са гласни доказателства и е прието заключение на съдебно – техническата
експертиза. Относно така приетите доказателства и установената фактическа обстановка не
са изложени конкретни възражения във въззивната жалба.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недължимост на вземането.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че липсва законово основание
за електроразпределителното дружество да начислява суми за извършена корекция на
сметка в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Посочено е, че краен снабдител, съгласно параграф 28а, б. а) на ДР на ЗЕ, е
енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В тази връзка се
сочи, че няма ангажирани доказателства ищецът да е направил такъв избор, като е
безспорно, че ответникът не извършва такава дейност. Прието е, че както самото дружество
посочва, то има качеството на оператор на електроразпределителна мрежа. Съгласно
параграф 34б, б. а) от ДР на ЗЕ, оператор на електроразпределителна мрежа е лице, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и
отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка,
развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за
4
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания
за разпределяне на електрическа енергия.
При тази уредба се констатира противоречие между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ /2019 г./ от
една страна и чл. 98а ал. 2, т. 6 б. а) ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. а) ЗЕ от друга, защото според
закона сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ /2019 г./
тя се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа, като на основание чл. 15, ал.
3 ЗНА е приложен акта от по – висока степен.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недължимост
на вземането като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на изложеното следва да се посочи, че безспорно между страните е, че
ищецът е краен клиент – потребител на електрическа енергия за обект (с посочен по-горе
ИТН), присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на
потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия,
в т. ч. и процесния, се извършва от друг субект – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД.
Безспорно също е, че ответното дружество е начислило процесната сума като дължима – с
посочената по-горе фактура, вследствие едностранна корекция на сметка за неизмерено
количество електрическа енергия, извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30.04.2019 г.).
Според настоящата инстанция това е сторено при липса на основание цената за доставено и
неотчетено количество електрическа енергия да се начислява посредством корекция на
сметка като дължима в полза на ответното дружество, което е лицензирано за извършване
разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия. Обществените отношения, свързани с
осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на
електрическа енергия и търговията с електрическа енергия се уреждат от Закон за
енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни актове – Наредби и
Правила. Дейностите по разпределение на електрическа енергия и експлоатация на
елктроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–собственици на мрежите), и
по продажба на електрическа енергия (извършвано от крайния снабдител, търговеца на
електрическа енергия или доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен
интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден нарочен
лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се осъществяват по силата
на различни договори при публично известни общи условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ),
по които страни са различни субекти, и следва да се прави разграничение между цена за
пренос и цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а представлява начин за
парично остойностяване на отделено количество електрическа енергия, когато то е било
доставено, но не е могло да бъде измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от
ПИКЕЕ. Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30.04.2019 г.), операторът на
5
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от същият този оператор. От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на
сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ) – а именно
крайния снабдител в настоящия случай, касаещ преизчислено количество електрическа
енергия. Както правилно е прието от първоинстанционния съд налице е нормативно
противоречие относно това кой субект има право да извърши корекция в сметката на
потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019
г.) предвижда, че това е операторът на електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.
„а“ от ЗЕ – крайният снабдител. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между
правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта
от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
правилно е прието, че ответникът не разполага с основание да извърши процесната
корекция на сметка, поради което спорната сума не му се дължи. На това основание – липса
на материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума –
предявеният отрицателен установителен иск правилно е приет за основателен и е уважен
от първоинстанционния съд, поради и което обжалваното решение като правилно,
обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Представен е списък по чл. 80 ГПК
и договор за правна защита и съдействие, като се претендират разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Жалбоподателят е направил своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав счита за неоснователно. Заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство е в размер близък до минималния такъв
от 406,56 лв. и напълно съответства на усилията на процесуалния представител за
осъществяване на защитата по делото, поради което не подлежи на редуциране. В полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262290 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 6828/2020 г. по описа на
РС- Пловдив.
6
ОСЪЖДА ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 да заплати на ПЛ. К. К., в
качеството му на ЕТ с фирма „К. – П.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.***, сумата от 450 лв.- разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. № 98/2022 г. по описа на ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7