П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 25.04.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 14 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и пети април, 2019 г., в следния състав:
|
Председател: |
РАЛИЦА МАНОЛОВА |
||
|
Член съдия: |
И.Н. |
||
|
Съдебни заседатели: |
М.Ц. |
||
|
|
В.Я. |
||
|
|
В.Й. |
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
ЛЮДМИЛА НИКОЛОВА |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МАНОЛОВА
НЧД № 798 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 10.07 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ М.С.М. се явява лично, доведен от СЦЗ с
адв. Т..
За началника на Затвора редовно уведомен, не се явява.
Явява се инсп. М. М..
ИНСПЕКТОР М.- Представям 1 бр. заповед, с която съм
упълномощен от началника на Затвора.
В залата се явяват вещи лица Д.З., Н.И. и М.К..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по разпореждане на председателя на
НО, СГС е сменен член-съдия, като вместо младши съдия М. Г.за участие в настоящото
производство е определен младши съдия И.Н..
Кат като взе предвид това, както и че е даден ход на
делото в друг персонален състав и като съобрази принципа за неизменност на
съдебния състав, счете че следва да отмени определението си от 28.03.2019 г., с
което по делото е даден ход, както и ход на съдебно следствие и същото следва
да започне отначало.
Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 28.03.2019 г., с което е
даден ход на делото.
По хода на делото:
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като намери, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА Самоличност на осъденото лице:
М.С.М. - роден на *** г. в с. Корило, българин,
български гражданин, разведен, осъждан, търпящ наказание доживотен затвор със
средно образование, ЕГН **********.
На осъденото лице се разясниха правата в настоящото производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ - Разбрах правата си .
СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от осъденото лице М.М., с която моли да му бъде заменено наложеното наказание доживотен
затвор с наказание лишаване от свобода.
АДВ. Т. – Поддържам молбата. Моля, отново да допуснете
и днес да бъде изслушана вече изготвената експертиза, държим да бъде изслушано
заключението по същата.
ПРОКУРОРЪТ - Не възразявам.
ИНСПЕКТОР М.- Не възразявам.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ - Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, както и
че исканата за изслушване експертиза от защитата е относима към предмета на
делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на тройна съдебна-психиатрична и
психологична експертиза с вещи лица психиатър и двама психолози, която след
запознаване с материалите по делото и след личен преглед на осъденото лице да
отговори на подробно поставените задачи.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
М.Щ.К. на ** г., неосъждана, без дела и родство със
страните.
Д.С.З. на ** г., неосъждана, без дела и родство със
страните.
Н.Г.И. на ** г., неосъждана, без дела и родство със
страните.
Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за отговорността по НК.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА - Изготвили сме заключение, което сме представили
и поддържаме.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
На осн. чл. 282 НПК СЪДЪТ
ПРОЧИТА заключението на вещите лица.
Прочете се.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Запознати сме със заключението.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА (общо становище) - Поддържаме заключението.
Посочили сме подробно, въз основа на какви изследвания сме изготвили своето
заключението в обстоятелствената част на същото. Няма какво да добавим
На въпрос на прокурора:
ВЕЩИТЕ ЛИЦА - На последната страница на първия ред
след „алкохолно опиване“, има ли сме предвид „но“, да се смята „но като цяло би следвало да има доста
добър спомен за случилото се“.
На въпрос на инсп. М.: Употребен
е термина „вискозитет“, какво означава при вашето изследване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Ние не сме коментирали алкохолното
опиване, тъй като нашата задача беше твърде различна.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. – Вискозитет, значи прилепчивост,
лепливост към определена тема или събитие, това е устойчива личностна характеристика,
която се установява, както при предходни изследвания, така и при нашето.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ З.- Доколкото при него има една много
голяма обстоятелственост на разказа, той е твърде
подробен и възниква тази прилепчивост към темата по един и същи начин, но все
пак вниманието ни е било насочено и към това да не са налице епилептоидни характеристики при него, с тази цел са
проведени изследвания за неговата памет, внимание, тези показатели са абсолютно
в норма, което изключва възможността при него да са налице такива епилептоидни особености на личността.
На въпроси на защитата: При вашето заключение,
казвате, че има отсъствие на емпатия, предполагам, че става дума към жертвите,
този ваш извод е субективен, разбира се, но базира ли се на някакви обективни
признаци или данни, които сте установили или е просто ваш субективен?
ВЕЩО ЛИЦЕ З.- Стигнали сме до извод за липсата на
емпатия сме единодушни, гледали сме го поотделно. Този извод е най-вече на базата
на неговото споделяне, когато никой от нас не е добила усещане за изпитване на
някаква симпатия към жертвата или на някакво действително съжаление за
извършеното, той не е съчувствен спрямо жертвата и пострадалите, декларира
формално съжаление, но то не е изпълнено със съответния емоционален пълнеж,
остава формално.
На въпрос на защитата: Може ли със сигурност да
заявите, че при него има спомени за случилото се или че в никакъв случай няма
липса на спомени?
ВЕЩО ЛИЦЕ И. – От психологична гледна точка няма
причина той да няма спомени. Това според
нас е защитна стратегия.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. - От психиатрична гледна точка, по отношение
на спомена, ако се приеме, че при него тогава към момента на деянието е било
налице алкохолно опиване средна степен, при него е възможно да се наблюдава амнестично алкохолно опиване, отделни детайли от спомена
може да липсват в резултат на токсичното действие на алкохола върху централната
нервна система. В мотивите на присъдата е описано, ние не сме запознати с
експертизите, които са правени по наказателното производство, е описано, че при
него е било налице обикновено алкохолно опиване лека степен. При лекото
алкохолно опиване не се наблюдава амнестично
алкохолно опиване, в такъв случай, ако приемем, че е било такова, от психиатрична
гледна точка може да се допусне, че това защитно поведение.
На въпроси на защитата – Имали психиатричен, психологически
метод, начин или терапия, с която евентуално тези спомени да бъдат
възстановени. Аз поне съм чувал за хипноза и доколкото знам психолога на
затвора му е предложил психоанализа, възможно ли е това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. - Ако въобще има липса на спомен, ние
не знаем дали има липса на спомен. Ако е средно и средно към тежко алкохолно
опиване е възможно някои детайли да останат невъзстановими.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. – Хипнозата е метод, при който би могъл
да си спомни някои моменти и факти, но това също зависи от неговите волеви
желания, зависи от неговото желание дали той ще иска да си спомни. По принцип
хипнозата е надеждна, но при положение, че отсъства внушаемост
и че той е свръхконтролиращ, малко трудно би се поддал на действието на хипнозата.
АДВ. Т. - Нямам други въпроси.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се приеме заключението.
СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и
след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА – Представяме ви 3 броя справки-декларации.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица възнаграждение в размер по
336.00 лв. на всяко от тях, за което се издадоха 3 броя РКО.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други искания за
събиране на доказателства.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и като
намери делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА протоколите и материалите, съдържащи факти,
имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т. - Моля да уважите молбата за замяна на наказанието
доживотен затвор в наказание лишаване от свобода до 30 години. Относно
предпоставките, при които може да се поиска замяна на наказанието доживотен
затвор, Наказателния кодекс не предвижда изисквания, които трябва да са налице,
за да бъде заменено наказанието доживотен затвор, поради това изискванията трябва
да бъдат изведени по тълкувателен път. Според нормата на чл. 38, ал. 1 НК
наказанието доживотен затвор без замяна се налага само, ако конкретно
извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели на наказанието
не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.
Според нормата на чл. 38а, ал. 2 НК наказанието
доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително
тежко.
Съпоставката на двете норми показва, че за разлика от
наказанието доживотен затвор без замяна, наказанието доживотен затвор се налага
когато целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без осъдения да бъде изолиран
до края на живота си в мястото за изтърпяване на наказания. Според чл. 36, ал.
1 НК наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъдения и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото.
Функцията на генералната превенция по т. 3 е осъществена
със самото налагане на присъдата следователно предпоставките за замяна на
наказанието доживотен затвор са поправянето и превъзпитанието на осъдения, отпадането
на опасността от извършване на ново деяние. Според НК наказанието доживотен
затвор не е окончателно определено и закона предвижда възможност за неговата
замяна с 30 години лишаване от свобода. Целта на законодателя е да мотивира
осъдените да полагат трайни и упорити усилия да се поправят, чрез които да
заслужат шанса си да се върнат в
обществото и да действат свободно. Поради изложеното, ви моля да приемете, че в
настоящото производство на изследване подлежат въпросите дали осъденият се е
поправил и е бил превъзпитан, както и дали има основания да се предполага, че може
да извърши ново престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че
изключителната тежест на извършеното престъпление вече е била взета при определяне
на самото наказание и решаващия съд е преценил, че въпреки нея, има възможност
целите на наказанието да бъдат постигнати в по-късен етап и без лишаване от
свобода да продължи до края на живота му. В това отношение състава на Софийски
военен съд е взел предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, младата възраст на подсъдимия, стр. 12 от мотивите на присъдата;
следователно, предмет на преценка от страна на съда е не престъплението, за
което е наложено наказание, а последващото негово поведение. В настоящият
случай, конкретните данни и факти, които ви моля да споделите са следните: подсъдимия
е лишен от свобода на 21.05.1996 г. и оттогава са изминали повече от 22 години и
шест месеца. За целия този период осъдения не е
проявил каквато и да е вербална или физическа агресия, която да дава
основание да се предположи склонност към извършване на друго престъпление. Досието
на подсъдимия показва трайно добро поведение, съдействие и сътрудничество
спрямо администрацията на затвора и надзорно-охранителния състав, а самите вещи
лица по изслушаната експертиза, казват, че той всъщност има „не може да се
твърди, че престоят му в условията на лишаване от свобода е повлиял негативно върху
неговата психика, у него не е породено възмущение, гняв, негативизъм към
институцията или чувство за тежка несправедливост, извършена спрямо него“,
т.е., вещите лица са оценили
осъзнаването на това, което е сторил и това, че той не се чувства всъщност
невинен. За времето от лишаването на свобода, осъденият многократно е бил награждаван
за поведението си, което показва, че не само е спазвал задълженията, но и се е
отличавал със старание. В това отношение моля да вземете предвид и
обстоятелството, че в І група, в която е осъденият възможностите за извършване
на дейности са силно ограничени, тъй като затворниците са затворени постоянно,
поради което и шансовете за заслужаване на награда са малко, поради това броят
на получените наградите и постоянството, с което същия ги получава са меродавно
доказателство за положените от него усилия да се поправи, макар и това да не му
е носило облагата намаляване на срока за изтърпяване на наказанието, осъденият
е работил, когато е имал възможност за това. От м. май 2008 г. до сега той
полага доброволен труд като библиотекар и отговорник на клуб „Социална дейност“.
От 17.04.2004 г. до 2015 г. е работил в килията си към печатарница,
от 20.05.2015 г. до средата на 2016 г. е работил като чистач и перач в района
на І група, подсъдимия има множество публикации в затворническия вестник,
участвал е в различни мероприятия, свързани с националните празници. Горните
обстоятелства моля да приемете, че показват странен стремеж подсъдимия да бъде
полезен с труда си, както и да участва дейно в социалния живот в общността, в
която се намира. През 2007 г. е участвал в курс за компютърна грамотност, през
2016 г. участва в курс по английски език, тези обстоятелства показват желание
за самоусъвършенстване и придобиване на умения, които биха го направили полезен
член в обществото.
Не съществува никаква основание да се приеме, че
осъдения е склонен да извърши ново престъпление. Самите вещи лица казват, че извършеното
престъпление има най-вероятно ситуитивен характер и е
свързано с определена ситуация и употреба на алкохол.
За времето на лишаване от свобода осъдения е запазил
връзките си със семейството, като същите непрекъснато го посещават, подпомагат
го, доколкото възможностите им позволяват. Това обстоятелство показва, че в
случай на замяна на наказанието и освобождаване след изтърпяване на 30 години
осъдения ще има моралната и материална подкрепа на своето семейство, което ще
улесни установяването на социални контакти и дейности. Горните обстоятелства
показват, че осъдения трайно е полагал всички зависещи от него необходими грижи
да се оправи и да действа съобразно законите и добрите нрави. Въз основа на
горното ви моля да приемете, че предпоставките за замяна на наказанието са
налице.
Струва ми се точно, че в подобен случай, по подобно
дело най-вече важи принципа на правото „покаялият се е почти невинен“, точно този
принцип се концентрира най-много в случаи когато се иска замяна на доживотен затвор
с наказание лишаване от свобода 30 години, тъй като осъдения трябва да покаже
истинско разкаяние и едва тогава вие може да прецените дали той има правото да
се нарече почти невинен. Така, че от тук нататък няма значение какво аз казвам
или другата страна, нито вещите лица, всъщност от самия осъден зависи да ви убеди,
че той е почти невинен и че разкаянието за това, което е сторил е истинско.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да оставите молбата без уважение. Считам,
че не са налице основания за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание
лишаване от свобода. Обратно на защитата аз твърдя, че по делото има достатъчно
доказателства да се приеме, че осъдения в никакъв случай не се е разкаял и не
изразява съжаление за стореното, той може и да се чувства виновен, но не
съжалява за това което е извършил и това е видно, както от справките на затворническата
администрация и становището на началника на затвора и психологическото изследване,
така и от приетата в днешното съдебно заседание тройна СППЕ. Искам да посоча конкретни
елементи от експертизата, а именно „изразеното от осъдения отношение към
случилото се е по-скоро формално, не се долавя емпатия към жертвата. В днешното
съдебно заседание вещите лица казаха, че е изразеното от него съчувствие е
лишено от емоционален пълнеж. Посочено е, че той е свръхконтролиращ,
има желание да се случват нещата при точно определени детайли и при употреба на
алкохол не може да бъде изключен риска отново деяние при сходна ситуация. По отношение
на липсата на спомен вещите лица и в заключението и в днешното съдебно
заседание категорично посочиха, че няма психолигически
и психиатрични показатели, които да обосноват извод за липса на спомен, т.е. тя
е декларативна и е защитна реакция на осъдения, съответно същия е отказал да
обясни и пред тях мотивите за това което е направил. От тези обстоятелства не
може да бъде направен извод, че той съжалява или че се е поправил. Считам, че
към настоящия момент, независимо от изключително дългия период от време, в
което той пребивава в местата за лишаване от свобода или пък именно поради
изключително дългия период от време, в което той е там, остава изненадващо обстоятелството,
че той не е променил отношението си към извършеното от него и продължава да
твърди липса на спомен и да не изразява съжаление към жертвите. Същото
обстоятелство е било обсъждано подробно в предходното производство по
предложение тогава на Градския прокурор и там е изяснено, че осъдения нито е
потърсил контакт с оцелелите две деца, нито е платил кръвнина за тях, по този
начин изразеното от него съжаление остава изключително и само на думи и голословно.
Целта на настоящата молба, както и на предходната такава, намирам, че е, в
случай на постановена замяна на наказанието доживотен затвор с наказание
лишаване от свобода да бъде последвана с молба за условно предсрочно
освобождаване, а аз считам че осъдения не е готов да бъде приет в обществото, тъй
като риска от повторение не е малък и не е само теоретичен, така излиза от
СППЕ, приета днес, поради това моля да оставите молбата без уважение.
ИНСП. М.– Становището на началника на Затвора е
отрицателно по отношение на подадената молба за замяна на наказанието доживотен
затвор с лишаване от свобода от 30 години, смята, че са налице само двете
формални предпоставки относно изтърпяната част и изминали повече от две години
от отказ за замяна на наказанието. По отношение на доказателствата съм
солидарен с изказаните доводи от прокуратурата. Относно това, че това затвора
не му е повлиял в отрицателна насока, това съм убеден, особено с неговия
престой, че малко или много му е повлияло в отрицателна насока, въпреки че той
не го декларира и не го проявява, не може човек след 22 години престой в
затвора да излезе такъв, какъвто е излязъл. За това, че не помни нищо, не знам
дали е взето предвид при налагането на наказанието, след извършването на деянието
лишеният от свобода е залял ръцете си със спирт и ги е запалил и е отишъл след
това в Пирогов, обикновено това се прави за заличаване на линиите. Моля да не
уважавате молбата за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от
свобода за 30 години.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ - Поддържам казаното от моя защитник.
Бих искал да ви благодаря да се обърна към вас за замяна на доживотната ми
присъда със срочна 30 години. Съжалявам за извършеното деяние, съзнавам
неговата тежест и дълбоко съжалявам и съчувствам на близките на Златина, и това,
че причиних смъртта на Златина, съзнавам каква болка съм им причинил, какво
страдание със загубата на тяхната майка. Не съм съгласен с това, че не проявявам
състрадание и емпатия, просто не зная как да го изразя с думи. Също така искам
да обърна внимание и на още една точка от експертизата, която беше проведена
сега, където психолога и психиатъра казват, че не мога да бъда ресоциализиран в обществото, оставям се на Вашето чувство
за съпричастност и Ви моля да повярвате, че съм напълно искрен във всичко,
което съм казал и което каза адвоката ми, и което съм казал пред експертите.
Ако ми позволите да се върна към обстоятелствата, които г-н М.засегна, ръката
ми беше изгорена отгоре не да заличавам потериални
линии, а просто самата болка да ме отрезви да се опитам се осъзная, да придобия
ясно съзнание какво се случва, тъй като въпросният ден ми е като в сън, като в
мъгла, просто нямам много съзнателни моменти от него.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ – Бих искал, въз основа на
чл. 38а, ал. 3 НК да удовлетворите молбата ми за замяна на наказанието ми
доживотен затвор със срочна присъда от 30 години.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на Глава 35, раздел 5 НПК и е
образувано по молба на осъдения М.С.М. за замяна на наказанието доживотен
затвор с наказание лишаване от свобода. Настоящия съдебен състав счете, че така
депозираната молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,
при следните съображения:
От материалите по делото се установява, че по НОХД № 80/1998
г. по описа на Софийски военен съд М.С.М. е признат за виновен и му е наложено
наказание доживотен затвор за извършено от него престъпление по чл. 116, т. 4, предл. 2, т. 5, т. 6, предл. 2 и предл. 3, т. 9 вр. чл. 18, ал. 1
и чл. 54 НК за това, че на 20.05.1996 г. в гр. София предумишлено по особено
мъчителен начин и с особена жестокост направил опит да умъртви повече от едно лице,
като причинил смъртта на З.Я.Я.и се опитал да умъртви
дъщерите й К.Г.Д.и Е.Г.Д., намиращи се в безпомощно състояние, като деянието не
е довършено по независещи от дееца причини.
С решение № 96 от 28.09.1998 г. присъдата е потвърдена
от Военно-апелативен съд.
С решение № 727 на ВКС, постановено на 01.02.1999 г. е
оставена в сила присъдата на Военно-апелативния съд.
От представените по делото справка на МП, ГДИН СЦЗ се
установява, че към настоящия момент осъденото лице М. е изтърпял фактически 22
години и 10 месеца. Първоначално същия започнал да търпи наказанието на
доживотен затвор при усилено строг режим, като в Затвора в гр. София същия
пребивава от 21.05.1996 г. Режимът му е изменен на 17.06.2004 г. на „строг“.
От приложения по делото доклад на ИСДВР се установява, че осъденият М. е личност с интелект среден
за общността и съответстващ на образованието му, автономен, самоизолиран,
предпазлив и социално трудно адаптивен. Контактува рядко с другите лишени от
свобода, със завишена самооценка е, което кореспондира при него нужда да се чувства
център на внимание, необходимост за възхищение от страна на околните и усещане
за превъзходство над тях. В доклада е отразено, че е емоционално стабилен към
настоящия момент, въпреки споделени от него периоди на тревожност, стреми се да реализира поставените задачи и да
преследва интересите си по социално приемлив начин, отсъстват расови и
дискриминационни нагласи, прави разумни компромиси за да избегне конфликти.
Наблюдава се стремеж за контрол на импулсивността. Притежава формирани трудови
и професионални умения и многократно е заявявал желание да е трудово ангажиран.
В периода от 05.06.2007 г. до 14.03.2016 г. е бил трудово ангажиран първоначално
в спалното помещение, назначен към цех „Печатница“, дейност, с която се е справял
успешно. От 25.11.2015 г. е назначен на работа като щатен чистач и перач, която
длъжност към момента обаче не изпълнява, поради допуснато дисциплинарно нарушение
и снето доверие, за което е освободен от работа. От доклада се установява, че е
инициирал създаването и оборудването на библиотека, като негово хоби е да чете
книги и да гледа телевизия. Участва в културно масови мероприятия, завършил е курс
по компютърна грамотност и английски език, връзката му със семейството е
съхранена. В доклада е отразено, а това се установява и от приложеното по
делото затворническо досие, че лишеният от свобода е награждаван три пъти с награда
удължаване на свиждане с близки. Отразено е също, че е наказван със заповед №
107 от 11.03.2016 г. на началника на СЦЗ за притежание на непозволени вещи. В
доклада е посочена и първоначалната оценка на риск от рецидив, която е била 39 точки.
Видно е, че след проведената корекционна работа с
лишения от свобода, стойностите на риска са понижени на 31 точки, т.е. само с 8
точки за период на изтърпяване на наказание повече от 22 години. Установява се
още, че риска от рецидив е с ниски стойности за персонала, другите затворници и
за самия него, но е среден за обществото, предвид насилствения характер на извършеното
от него нарушение. Корекционните въздействия досежно
отношението му към правонарушението продължават, но за периода за изтърпяване на
наказанието все още не признава вината си, като оправдава себе си с това, че не
си спомня нищо, въпреки установените в наказателното производство факти, че
след извършването на деянието същият много прецизно и добре обмислено е подготвил
алиби заливайки ръцете си със спирт, след което ги подпалва. Изготвена е и
прогноза, според която, въпреки доброто поведение в местата за лишаване от
свобода, все още не са настъпили промени в отношението към правонарушението и
уменията за мислене, поради което не са постигнати целите на чл. 36 НК. От заключението
на психологическото изследване на М. се установява, че същият е със завишени
стойности на тревожност, склонност да позволява поведенческа изява само на тези
нагласи и афекти, които могат да бъдат социално одобрени, в резултат на което
действията и спомените са силно регулирани, личните и социалните конфликти се
отричат, не им се дава възможност да се появят в съзнанието, което е печка да
бъдат контролирани.
По делото е приложено и становище на началника на СЦЗ,
което е отрицателно, аргументирано със силно изразените у осъдения оправдателни
нагласи и липсата на съжаление по отношение на жертвите на извършеното от него
престъпление.
Всички цитирани
по-горе данни, съдържащи се в затворническото досие и изготвените във връзка с
молбата на осъденото лице доклади, се подкрепят изцяло от заключението на изготвената
в хода на настоящото производство СППЕ.
При така установеното, съдът намери, че не са налице
всички предпоставки за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване
от свобода. За да постанови замяна на това наказание с по-лекото, а именно лишаване
от свобода за срок от 30 години, следва
да са налице убедителни доказателства за трайна промяна, настъпила у
осъденото лице, от която да се направи категоричен извод, че е отпаднала
опасността за обществото от възможността той да извърши ново престъпление.
Съдът счете, че в настоящия случай не са налице такива убедителни доказателства,
а напротив, установи се, че М. е наказван за притежаване на непозволени
средства, снето е доверие от него, поради допуснато нарушение на работното
място, няма критично отношение към извършеното от него изключително тежко
престъпление. Въпреки продължителния си престой в местата за лишаване от
свобода, риск от рецидив е намалял незначително, като все още към средните
стойности за обществото. Съдът отчете при изводите си и негативната психологическа
оценка на осъденото лице, която остава непроменена, въпреки продължителната корекционна работа с него. Съдът прие за достоверни
твърденията, както на психологическото изследване, изготвено по делото, така и
на вещите лица в назначената и изслушана в хода на настоящото производство експертиза,
че разкаянието, което демонстрира осъденото лице е чисто формално, като този
извод на вещите лица е направен въз основа на обективно изследване на
цялостното поведение на осъденото лице. Предвид това, заявеното в днешното съдебното
заседание от него в последната си дума, че се разкайва за извършеното деяние и
изказва съжаление за същото, не намира подкрепа в безспорно установените по
делото данни.
Съобразявайки констатираното по-горе съдът намери, че
следва да остави без уважение молбата на осъденото лице М.С.М., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице М.С.М. за
замяна на наказанието доживотен затвор, наложено по НОХД №80/1998 г. по описа
на Софийски военен съд с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред САС.
След влизане в сила на определението препис от същото
да бъде изпратено на началника на СЦЗ за сведение и изпълнение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: