Решение по дело №458/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.04.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 458 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение по протокол от 05.04.2018г., гр.д.54271/17г., СРС, 62 с-в отхвърля насрещния иск на Ц.А.К. против „Т.“ ООД с основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 3 220 лв. – обезщетение за периода 05.05.2017г. – 08.12.2017г. и осъжда ищцата по насрещния иск да заплати на ответника сумата 520 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Ц.А.К.. Счита, че не са задълбочено обсъдени свидетелските показания, според които ищцата е търсила предоставената на работодателя своя трудова книжка, но същата не е върната. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се  уважи искът.

         Въззиваемият – ответникът по насрещния иск „Т.“ ООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ.

Обезщетение на това основание се дължи за претърпени вреди от незаконно задържане на трудова книжка, след като трудовото правоотношение е прекратено. Трудовата книжка е основен удостоверителен документ относно фактите, свързани с трудовото правоотношение, поради което нейното задържане осуетява тяхното установяване пред трети лица. В случая с насрещната искова молба се твърди отказ за връщане на трудова книжка, което остава недоказано.

Безспорно е прекратяването на трудовото правоотношение между страните със заповед № 122/05.05.2017г. на основание чл.71, т.1 КТ, считано от датата на издаването, когато заповедта е връчена. Още в деня на прекратяване на трудовия договор, работодателят и настоящ ответник „Т.“ ООД отправя и-мейл до ищцата Ц.А.К., с който във връзка с прекратяването я кани да подпише в неговия офис нужните документи и донесе трудовата си книжка за попълване. Чрез и-мейл от 15.05.2017г., ответникът отново поканва ищцата да си вземе готовите документи. И двете електронни писма удостоверяват, че във фактическо държане на ответника се намират документи, но сред тях не е трудовата книжка, която изрично на ищцата е дадена възможност да предостави, без да има данни това да е изпълнено. Доведеният от ищцата свидетел Кантарски установява, че в негово присъствие, момиче от офиса на работодателя заявява на ищцата, че нейната трудова книжка се намира в жена, която ще дойде по-късно. Показанията му в частта за местонахождението на трудовата книжка са изцяло опосредени от казаното от „момичето“, поради което имат характер на косвено доказателствено средство, но неподкрепено с други доказателствени средства. В този смисъл, ищцата не провежда категорично доказване, че изпълнява трудовото си задължение по чл.348, ал.1 КТ при постъпване на работа да представи на работодателя трудовата си книжка. При това положение за ответника не възниква корелативното задължение по чл. 350, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Не следва да бъде ангажирана неговата отговорност по чл.226, ал.2 КТ за задържане на трудова книжка след прекратяване на правоотношението. Насрещният иск за обезщетение на посоченото правно основание, следва да се отхвърли като неоснователен.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият установяват разноски от 450 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

        

ПОТВЪРЖДАВА решение по протокол от 05.04.2018г., гр.д.54271/17г., СРС, 62 с-в.

ОСЪЖДА Ц.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.“ ООД, ***, офис - партер сумата 450 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.