Решение по дело №250/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20197220700250
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 238

 

гр. Сливен, 06. 11. 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет  и  първи  октомври,  две  хиляди  и  деветнадесета  година,  в  състав:

             

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 250 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

            Образувано е по жалба от Р.Н.П., действаща като п. на м. д. Р.Б.П. в качеството на л. по чл. 26 от Закона за закрила на детето, с адрес: *** , подадена против Експертно решение /ЕР/ № 0801 от заседание № 095 от 04.06.2019 г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по нервни и очни болести. С обжалваното ЕР на НЕЛК е потвърдено ЕР № 0001 от заседание № 001 от 03.01.2019 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, с което след преглед по повод преосвидетелстване, на д. Р.Б.П. са определени ** % вид и степен на увреждане, със срок за 3 години, до 01.01.2022 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение не е съобразено с действителното здравословно състояние на д. Заявено е искане да бъдат признати отново ** % вид и степен на увреждане.

            В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата.

Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен процесуален представител счита, че обжалваното ЕР е законосъобразно, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза.

Заинтересованото лице    Б.П.У., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и изразява съгласие с жалбата.

Заинтересованите лица: Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен; Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен; Агенция за хората с увреждания – София; и ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 842 от 28.09.2017 г., постановено по гр. дело № 4199 / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, в производство по реда на чл. 28 във връзка с чл. 26 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, м. д. Р.Б.П., родена на *** г. от р.: м. – Б.П.У., и б. – н., е настанена в с. на Р.Н.П. и Д. А. П. за срок от три години.

С ЕР № 0001 от заседание № 001 от 03.01.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, след преглед, д. Р.Б.П. е преосвидетелствана и са определени ** % вид и степен на увреждане, със срок за 3 години, до 01.01.2022 г.

  Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от Р.Н.П. с жалба, подадена на 07.01.2019 г., и в резултат е издадено оспореното в настоящото съдебно производство ЕР № 0801 от заседание № 095 от 04.06.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни и очни болести, с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено и на д. Р.Б.П. са определени ** % вид и степен на увреждане със същия срок – за 3 години – до 01.01.2022 г., с водеща диагноза: G. m. п. /с м. п. или без тях/, неуточнени, и общо заболяване: е. – л., и., с честота средно … п. м. на д. лечение.  Решението на НЕЛК е взето по документи – въз основа на съдържащата се в медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице документация, като са направени следните констатации: за е. – л., и. на д. лечение с честота средно …. п. м., нощем с п. на д. к., обуславя ** % вид и степен на увреждане по т. 4.2., част VII. Въз основа на направените констатации, НЕЛК прави заключение, с което потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи.

Оспореното решение е съобщено на оспорващата на 18.06.2019 г. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е входирана в деловодството на съда на 20.06.2019г.

По делото са приложени МЕД на д. Р.Б.П., както и посочените в жалбата амбулаторни листи от 20.03.2019 г. и от 20.06.2019 г. Представен е и Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“– Твърдица.

Изслушано в съдебно заседание в присъствието на с. р., д. Р.Б.П. /м., навършило …. г./ посочва, че обича да ходи на у., живее при своите б. и д., чувства се добре при тях.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза от вещо лице л. със специалност – н.б.. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация и след направен на д. Р.Б.П. клиничен преглед. Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Вещото лице дава заключение, че: в ЕР на НЕЛК водещата диагноза е определена правилно; определените в ЕР ** % вид и степен на увреждане съответстват на изискванията на НМЕ, що се отнася до честотата на п., както и до вида им – не се описват г. п.; няма влошаване в здравословното състояние на д., отразено в амбулаторните листи от 2019 г. и в етапната епикриза от м.октомври 2018 г.; обективно н. с. на д. е нормален – не се откриват о. или други отклонения в него. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е категорично, че състоянието на детето отговаря на ** % вид и степен на увреждане; по-висок процент би могъл да бъде определен, когато има г. на г. – п., в който участва ц. т. и се г. с.; д. е имало такива г. в началото, но след започване на лечението, което е провеждано системно, такава г. не се наблюдава; това известно подобрение след началото на лечението води до намаляване на процента от ** на **, но настоящото състояние абсолютно отговаря на това, което е присъдено от ТЕЛК и от НЕЛК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.  

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, от специализиран състав, определен съобразно приетата за водеща диагноза /чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Постановено е в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, при спазване на установената от закона писмена форма – експертното решение e мотивирано и съдържа реквизитите, изискуеми от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е постановено при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспореното експертно решение административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

В чл. 101, ал. 7 от ЗЗ е предвидено, че принципите и критериите на медицинската експертиза, и видът и степента на увреждане, се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., като относимите правила са регламентирани в Глава четвърта „Експертиза на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане“.

 Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Цитираната норма определя рамката на задължението на колективния административен орган, който преди постановяване на своя акт, следва да извърши посочените действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние, както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на увреждане. Разпоредбата задължава лекарската комисия да извърши задълбочен анализ на наличната медицинска документация, да не се ограничава само с постигане на резултат относно заболелия орган, а с оглед освидетелстването, да достигне до информация и за организма като цяло.

В разглеждания случай лекарската комисия е изпълнила нормативно определените си задължения. В процесното ЕР на НЕЛК, съобразно приложената към административната преписка медицинска документация и установеното от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при определяне на вида и степента на увреждане са взети предвид водещата диагноза и общото заболяване на д., за които има представена медицинска документация; за заболяването на д. е  определен правилен процент на увреждане; и съответно вида и степента на увреждане са съобразени с изискванията на НМЕ.

При постановяване на оспореното решение са съобразени относимите разпоредби на НМЕ, с оглед обективните находки и документирани такива относно здравословното състояние на п. Р.Б.П.. Определящо за правилността на експертното решение е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, както и съобразяването на вида и степента на увреждане със степента на установения функционален дефицит.

С оспореното решение е потвърден процентът на увреждане – ** %, определени в решението на ТЕЛК, който процент е и основният спорен въпрос между страните. Разрешаването на този въпрос е определящо за извода за правилно приложение от административния орган на материалния закон – по отношение на преценката на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, според Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ, съобразяването на процента на увреждане със степента на установения дефицит. В разглеждания случай не се установяват различия между приетото в съдебното производство експертно заключение и оценката на работоспособността в административното производство, което води до извод, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби при постановяване на оспорения акт. Твърденията в жалбата за здравословно състояние на д., различно от описаното в оспореното експертно решение на НЕЛК, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Своите изводи за основателност или за неоснователност на оспорването, съдът прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява по несъмнен начин, че определеният процент на увреждане от НЕЛК съответства на състоянието на п. Съдът възприема изцяло становището на вещото лице, че НЕЛК правилно е определила, както водещата диагноза на д., така и процента на увреждане, съобразявайки нормите на част седма, т. 4.2. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.

По изложените съображения, оспореното експертно решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган разноски по делото в размер на 250 лева, от които: 150 лева - внесен депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.П., действаща като п. на м. д. Р.Б.П. в качеството на л. по чл. 26 от Закона за закрила на детето, с адрес: ***, подадена против Експертно решение № 0801 от заседание № 095 от 04.06.2019 г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по нервни и очни болести.

ОСЪЖДА Р.Н.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Национална експертна лекарска комисия – София, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: