Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в.гр.д. № 12763 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 43873 от 19.02.2019 г., постановено по гр. д. № 52303/2017 г. по
описа на СРС, І ГО, 51 с-в е осъдена К.М.Г. да заплати на В.Г.В., ЕГН **********
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 1328 лева - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на таван на баня и таван и стени на
стая от апартамент 133, находящ се в гр. София, ж.к. ******, през 2014 г. и
през 2016 г., причинени от теч от банята на апартамент 135, находящ се в гр.
София, ж.к. ******, ведно със законна лихва от 31.07.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законна лихва от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над 1328 лева до претендираните 1616 лева и за
разликата над 1500 лева до предявените 2000 лева, като на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответницата К.М.Г. е осъдена да заплати на ищеца В.Г.В. сумата от 269,04
лв. - разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът В.Г.В. е
осъден да заплати на ответницата К.М.Г. сумата от 105,28 лв. – разноски по
делото.
С
решението съдът е отхвърлил предявените от В.Г.В., ЕГН ********** срещу И.Ц.Ц.
искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумите заплащане на сумите от 1616 лева -
обезщетение за имуществени вреди, както и за 2000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата К.М.Г., чрез
пълномощника й адв. П.К., с която се обжалва изцяло постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че предявените от
ищеца искове са изцяло неоснователни и недоказани. В тази връзка се излага, че по
делото не е доказана пасивната легитимация на ответната страна, тъй като
ответницата не е собственик и не е ползвател на имота. Жалбоподателката
поддържа, че по делото е безспорно установено, че не е причинила с действие или
бездействия твърдените в исковата молба вреди, както и че не е правила
преустройство на баня в имота над този на ищеца. Поддържа, че ищецът не е доказал,
че са настъпили няколко пъти щети в неговия имот, което е довело до
извършването на ремонти, периодите на настъпването им и заплатените суми за
отстраняването им. В жалбата се излага, че доведените от ищеца свидетели не са
установили никакви обстоятелства от значение за делото, а също така, че
свидетелските показания неправилно са били кредитирани от съда, в частта, в
която свидетелите са пресъздали споделени им факти от ищеца и са изложили свои
предположения или оценъчни съждения, както и предвид възможната им заинтересованост
от изхода на спора, с оглед близката родствена връзка с ищеца по делото.
Навеждат
се доводи, че неправилно решаващият състав е приел, че поведението на
ответницата е противоправно. Поддържа, че в случая не е налице такова поведение,
намиращо се в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди. В тази
връзка жалбоподателката излага, че ищецът не е успял да докаже, че именно тя, със
свое действие или бездействие или чрез нейна вещ е смущавала упражняването му
на правото на собственост. Оспорва и присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, поради недоказаност и на тази претенция по делото. В тази връзка излага,
че такава претенция би била основателна ако в резултат от увреждащото деяние се
е стигнало до накърняването на физическата цялост и/или здравето на ищеца или
до загуба на близък човек, които предпоставки в настоящия случай не са налице.
Поради
изложеното, моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – В.Г.В. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва същата като
неоснователна като поддържа, че предявените искове са изцяло доказани и
постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
В
срока за отговор на въззивната жалба е депозирана по чл. 263, ал. 2 от ГПК и
насрещна въззивна жалба от В.Г.В. срещу решението в частта, с която предявените
искове са отхвърлени за разликата над 1328 лева до пълния претендиран размер от
1616 лева, както и за разликата над сумата от 1500 лева до пълния предявен
размер от 2000 лева, с искане за отмяната му в тази част и уважаване изцяло на
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и съответно за уважаване
изцяло на претенцията за разноски по делото. В тази връзка се навеждат доводи,
че при правилно изяснени факти и обстоятелства по делото и правилно приложен
материален закон, първоинстанционният съд е присъдил по-ниски от претендираните
и доказани размери на обезщетенията за вреди, поради което моли съда да уважи
исковете до пълния предявен размер по делото. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с подадена искова молба от ищеца В.Г.В., ЕГН ********** против
ответниците К.М.Г. и И.Ц.Ц. за заплащане на сумите от 1616 лева – обезщетение
за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за ремонти през 2013 г.
и 2016 г., както и за сумата от 2000 лева – причинени неимуществени вреди –
постоянно безпокойство, чувство не неприятност и безсилие да бъде осигурен уют
в дома му, в резултат от постоянно наводнение от ответниците, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното r; изплащане.
В
исковата молба ищецът В.Г.В., ЕГН ********** поддържа, че е собственик на
апартамент № 133, находящ се в гр. София, ж.к. ******, който през последните 15
години бил постоянно наводняван вследствие на теч, идващ от апартамент 135,
собственост на ответниците, намиращ се над него. Твърди се, че течът е предизвикан от обстоятелството, че
ответниците К.М.Г. и И.Ц.Ц. са направили преустройство на банята си, поради
което се появили предпоставките за теча, като същите не са взели мерки за
отстраняването им въпреки молбите на ищеца. Вследствие на това били засегнати
банята и стая от апартамента на ищеца, като вредите се изразявали в падане на
мазилката и образуване на масивни влажни петна по тавана на помещенията. През
2014 г. ищецът направил ремонт на засегнатите части от имота му, чиято стойност
възлизала на сумата от 800 лева, която била заплатена от него, но поради това,
че течовете продължили се обърнал към Столична община, чийто служител
констатирал състоянието на апартамента и предписал на ответницата да предприеме
мерки за отстраняването на причините. През 2016 г. бил направен нов ремонт на
засегнатата стая и на банята на стойност 816 лева. В исковата молба се поддържа,
че описаното състояние на апартамента и постоянният теч, идващ от имота на
ответниците, предизвикал у ищеца постоянно безпокойство, чувство на неприятност
и безсилие да бъде осигурен уют в дома му. Сочи се също, че ответниците
отговарят солидарно за причинените му вреди, тъй като са съсобственици на апартамента,
от където идва течът, с оглед на което ищецът предявява иск за осъждането им
солидарно да заплатят претендираните суми.
Ответницата
К.М.Г. е оспорила предявените искове. Оспорила е пасивната си легитимация по предявените
искове, с твърдения, че не е собственик или ползвател на сочения апартамент, че
не е причинила твърдените щети, а също така и с твърдения, че ако в имота има
щети - същите не се дължат на теч от горния имот, а от други имоти, от между входната
фуга на блока, от пукнатината на панела, от неизправността на покрива и на ВиК
инсталациите в други имоти. Оспорва, че ищецът е извършил ремонти, както и че е
заплатил тяхната стойност. Оспорила е изцяло по основание и размер претендираното
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Направено е и възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания.
Ответникът
И.Ц.Ц. е оспорил предявения иск с твърдения, че през 2009 г. е бил прекратен
бракът му с К.Г., а от 2008 г. не живее в имота и не е бил уведомен за сочения
от ищеца теч.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
на ответницата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а на ищеца в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от надлежна
страна и също е процесуално допустима
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща
към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба,
както и в насрещната въззивна жалба доводи, следва да се добави следното: Предвид твърденията на ищеца и
формулирания петитум, в правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният
съд е квалифицирал претенциите като такива с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Вреда,
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от
закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на
ищеца за вреди, от негова страна следва да е доказано при условията на пълно и
главно доказване наличието на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане, което е основание за ангажирането на гражданската отговорност на
ответника за това увреждане, а именно: следва да докаже наличието на действие
или бездействие на ответника; противоправност на това действие или бездействие;
причинна връзка между противоправното действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат; а по отношение на вината в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
законодателят е предвидил оборима презумпция за виновност. Законът изисква
предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно.
Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
Поведението
е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, а отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда,
когато има увреждане, което е резултат на виновно и противоправното действие
или бездействие, т.е. следва да е установена и причинната връзка между
поведението и увреждането. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Съдът
намира за неоснователни наведените възражения във въззивната жалба за липсата
на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В
настоящия случай, от събраните доказателства по делото се установява, че са
налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната
отговорност на прекия причинител на деликта, а именно на ответницата К.Г. за
причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди.
В
тази връзка въззивният състав намира, че на първо място по делото от събраните
доказателства се установява безспорно, че ищецът е собственик на апартамент №
133, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ет. 8, както и че ответницата е
ползвател на ап. 135, който се намира на същия адрес над апартамента на ищеца.
В този смисъл от представеното копие от нотариален акт за дарение на недвижим
имот 185, том I, дело 167/ 2016 г., по описа на нотариус Т.А.се установява, че Д.Г.В.
е дарил на брат си В.Г.В. притежаваната от него /по наследство от родителите
им Г.Д.В. и М.В.В., починали на 02.09.2000 г. и съответно на 19.07.2015 г. и
оставили като техни законни наследници синовете им Д.Г.В. и В.Г.В. / - 1/2
ид.ч. от процесния апартамент 133, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ет. 8.
На
следващо място, от представеното по делото Решение по гр.д. 307/2008г., по
описа на СРС, 82 състав се установява, че бракът между ответницата К.М.Г.-Ц.и И.Ц.Ц.
е бил прекратен поради развод, като с решението е постановено една от стаите от
семейното жилище - апартамент 135, находящ се в гр. София, ж.к. ******, да се
ползва от И.Ц.Ц., а останалите стаи - от К.М.Г.-Ц., а двамата да ползват общо
сервизните помещения.
Фактът,
че ответницата е ползвател на апартамент № 135 се установява също и от приложените
в първоинстанционното производство протокол от 01.08.2017г., видно от който К.Г.
е заявила, че предава касата на ****** на Е.П., както и че е живуща в ап. 135, а
също така и от приемо-предавателен протокол от 02.03.2017 г., с който К.Г. е
предала на Б.Б.държането на общо мазе, като е заявила, че действа, в качеството
си на представител на етажната собственост от гр. София, ж.к. ******.
Посоченото
обстоятелство се установява и от свидетелските показания на К.И.В., който е
живял в апартамент 136, находящ се на същия адрес - в гр. *******, до края на 2016 г., от които
се установява, че през 2007-2008 г. И.Ц. се е изнесъл от апартамент 135, като
приблизително по това време И.Ц. и К.Г. са се развели, а след развода им в
апартамента е останала да живее К.Г. с децата им.
Настоящият
състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че по
делото не е установена пасивната легитимация на жалбоподателката и ответница по
делото да отговаря по предявените срещу нея искове, тъй като не е установено
качеството й на собственик или ползвател на имота. В тази връзка, въззивният
съд приема, че доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че ищецът е собственик на процесния апартамент, а ответницата К.Г.
има качеството на ползвател на имота, тъй като именно тя реално е обитавала и
ползвала горния апартамент и дори е била домоуправител в процесния период, като
същата е ползвала жилището по силата на бракоразводното решение, то безспорно
се налага извдът, че същата е легитимирана да отговаря по предявените срещу нея
искове.
На
следващо място, съгласно приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, както
и от събраните гласни доказателства по делото, чрез разпит на свидетелите Д.Г.В.
и С.Х.С.е установено, че в апартамента на ищеца (апартамент 133) – и по
конкретно в една от стаите и в банята са налице вреди, причинени от теч. От заключението
на приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
компетентно и обективно изготвена се установява наличието на причинна връзка
между поведението на ответницата и причинените вреди в апартамента на ищеца. Вещото лице е
посочило, че щетите в апартамента на ищеца са резултат от дефект в
хоризонталните канализационни тръби и връзките им със санитарните прибори
(тоалетна чиния, мивка и подов сифон на душ-кабината) в банята на намиращия се
над имота на ищеца апартамент 135. В съдебно заседание, вещото лице потвърждава
извода, че двете причини за течовете в апартамента на ищеца са спукана тръба и
недобре уплътнена връзка в апартамента, намиращ се над имота на ищеца. Този
извод се потвърждава и от свидетелските показания на свидетелите Д.В. и С.С.,
от които се установява, че вредите са били налице в рамките на исковия период
2014 - 2016 г., когато в посочения апартамент 135 е живяла ответницата К.Г., а
от показанията на свидетеля В.също се установява, че именно ответницата е
правила ремонт на банята на обитавания от нея апартамент, след като се е
развела с ответника И.Ц. и след като последният е напуснал жилището през
2007-2008 г. Индикация за това, че увреждането на апартамента на ищеца е
резултат от теч, идващ от горния апартамент 135 са и свидетелските показания на
С.С., от които се установява, че през 2014 г. при насочване на струя вода с
душа към ъгъла на плочките в банята в апартамента, намиращ се над този на ищеца
В.В., протичала вода отдолу в апартамента на последния.
Следователно,
настоящият състав намира, че по делото е безспорно установено, че в една от стаите
и в банята в имота на ищеца са били причинени твърдените от него вреди, като и
че същите са резултат от действията и бездействията на ответницата К.Г., която
е извършила ремонт на банята в апартамент 135, вследствие на който се е появил
течът, причинил вредите, а след това не е взела мерки за отстраняване на
предпоставките за него, съответно за предотвратяването на бъдещи вреди. В тази
връзка, съдът приема, че от ангажираните доказателства по делото безспорно се
установява, че причината за повредите в имота на ищеца е именно бездействието
на ответницата, която не е предприела своевременно необходимите мерки за
отстраняване на протичането на вода в жилището на ищеца, което е станало
причина да бъде причинено увреждането на процесния апартамент.
Поради
изложеното, въззивната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите
на първоинстанционния съд, че по делото е установено наличието на противоправно
поведение от страна на ответницата, доколкото това поведение нарушава общата
забрана да не се вреди другиму. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че от свидетелските показания на Д.Г.В. се установява, че ищецът е уведомявал
многократно ответницата за вредите в апартамента му, причинени от теча от
обитаваното от нея жилище, но последната го е игнорирала, от което следва
извод, че същата е била наясно за теча в имота на ищеца, което се установява и
от показанията на свидетеля С.С. и въпреки това не е предприела действия за
предотвратяването му. В този смисъл, неоснователни се явяват изложените във
въззивната жалба твърдения, че ответницата не е причинила с действие или
бездействия твърдените вреди в исковата молба, като и че не е правила
преустройство на баня в имота над този на ищеца.
Неоснователни
се явяват и възраженията във въззивната жалба, че разпитаните свидетели не са
установили никакви обстоятелства от значение за делото, както и че показанията
им са били неправилно кредитирани от съда, в частта, в която свидетелите
пресъздават споделени им факти от ищеца и излагат свои предположения или
оценъчни съждения. В тази връзка, съдът намира, че видно от свидетелските
показания на Д.В. и С.С., свидетелите пресъздават факти, на които са били
очевидци. Свидетелят Д.В. /брат на ищеца/ е посещавал многократно жилището и е
виждал течовете, които са били особено активни през периода 2014 – 2016 г. Същият сочи, че течовете са от тавана, който
е в окаяно състояние и това е от години, като голяма част от апартамента е
неизползваема поради тях. Свидетелят С.С., от своя страна заявява, че преди
четири години е бил повикан от ищеца, за да му боядиса тавана на банята и
стаята като причината за разрушенята е била теча от апартамента над този на
ищеца. Сочи също така, че наскоро отново е видял помещенията, които са били в
по-лошо състояние, отколкото ги е бил заварил. В тази връзка, съдът намира, че
независимо от факта, че свидетелите не са възпроизвели подробно и детайлно обстоятелствата,
които са се случили, с оглед на изминалото време, същите са достатъчн достатъчно
конкретни и логични.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателката, че неправилно са били кредитирани
показанията на свидетеля Д.В., поради възможната му заинтересованост от изхода
на спора, поради близката му роднинска връзка - като брат на ищеца по делото.
Това е така, тъй като на първо място показанията на свидетеля се подкрепят от
останалите доказателства по делото, както и от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза. Свидетелските показания на свидетеля Д.В. също
така са безпротиворечиви, логични и последователни и подкрепени и от
показанията на другия свидетел по делото С.Х.С., допуснат от съда за изясняване
на обстоятелства относно извършването на ремонта в апартамента на ищеца.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че от страна на ответницата
не е проведено успешно насрещно доказване, което да разколебае доказването,
извършено от ищеца, носещ тежестта на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), нито е
провела обратно доказване, за да обори субективното основание за отговорността
си, което се презюмира – в този смисъл не е оспорено заключението на СТЕ, нито е
поискано назначаване на повторна експертиза (чл. 201 ГПК). Следователно
причинно-следствената връзка е несъмнено изяснена от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, съпроводена с оглед на място.
При
така събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият състав
счита, че по делото с категоричност е установено, че повредите в имота на ищеца
са причинени от дефект в хоризонталните канализационни тръби /спукана тръба/ и
връзките им със санитарните прибори (тоалетна чиния, мивка и подов сифон на
душ-кабината) в банята на намиращия се над имота на ищеца апартамент 135, чийто
ползвател е ответницата по делото. Настъпилите вреди обаче не са последица от
свойствата на самата вещ, а от неправомерното поведение на ползвателя й, който
не е предприел действия да я поддържа в съответстващо с техническите изисквания
състояние. Ответницата – като ползвател на тази вещ, чрез своето бездействие е
допуснала нарушение на предписани и общоприети правила за поддържане и
стопанисване на собствен самостоятелен обект – чл. 195 ЗУТ, чл. 6, ал. 1, т. 17 ЗУЕС. В резултат на това поведение се е стигнало до влошаване състоянието на
имота на ищеца – по конкретно на банята и на една от стаите в апартамента, в
резултат от постоянните течове в него и съответно до щети, които са наложили
извършването на няколко ремонта. Нарушен е общият принцип, уреден в чл. 45, ал.
1 ЗЗД, да не се вреди другиму.
Следователно,
съдът намира, че по делото са установени всички обективни предпоставки от
фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно поведение от страна на
ответника, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат за ищеца. Поради това ответницата дължи възстановяване на причинените
имуществени вреди, които правилно са били определени от първоинстанционния съд
в общ размер на 1328 лева.
Настоящият
съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, с които е
обоснована недължимостта на претендираното обезщетение за имуществени вреди за
разликата над сумата 1328 лева до пълния предявен размер от 1616 лева, както и
за неимуществени вреди за разликата над сумата 1500 лева до пълния предявен
размер от 2000 лева, които са изведени при правилно установена по делото
фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което
на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях. В тази връзка, в тежест на ищеца е
да докаже точната сума, която е изразходвал за ремонта през 2014 г. и доколкото
от ангажираните по делото доказателства същата не е абсолютно ясна (между 512
лева и 612 лева съобразно дадените свидетелски показания от свидетеля С.С./, съдът
намира, че правилно е било прието от първоинстанционния съд, че ищецът В.В. е
заплатил 512 лева (доколкото горницата над нея не е доказана при условията на
пълно доказване). Стойността на ремонта, направен през 2016 г. се установява от
представената по делото фактура 24/18.07.2016 г. и копие от фискален бон към
нея, издадени от „Маги-строй” ЕООД, видно от които заплатена от ищеца сума е 816
лева, от което следва, че дължимото обезщетение от ответницата e в общ
размер 1328 лева.
Неоснователни се явяват и
твърденията във въззивната жалба за неоснователност на иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, както и твърденията, че на обезщетяване подлежат
само неимуществени вреди, при които е накърнена физическата цялост, здравето
или е претърпяна загуба на близък човек.
Неимуществените
(морални) вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на
лицето в обществото. Болките и страданията, които то е изживяло, както и всички
други негативни преживявания в резултат на увреждането. Тези вреди, за разлика
от имуществените са част от психическите преживявания на увреденото лице. Вредите
могат да бъдат в резултат на правонарушение – когато се нарушават забрани,
установени в закон /какъвто е настоящия случай/, в резултат на престъпление,
когато увреждането осъществява състав на престъпление или да настъпват поради
неизпълнение, лошо или неточно изпълнение на договор. Съгласно ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Ето защо в
случай, че на определено лице бъдат причинени вреди, то това лице може да
ангажира отговорността на причинителя за тяхното обезщетяване. Вредите винаги
подлежат на доказване. В настоящия случай, от показанията на свидетелите К.В.и Д.В.
се установява, че ищецът В.В. се е оплаквал многократно от течовете от горния
етаж и че ситуацията в дома му го е потискала и притеснявала. От свидетелските
показания на свидетеля Д.В. се установява, че течът в имота на ищеца не е бил
еднократен, а е продължил години, включително в рамките на исковия период, като
същият е представлявал емоционален тормоз за него, причинявал е повишаване на
кръвното му налягане и го е смазвал психически, респ. е бил подложен на тормоз,
защото не можел да полза нормално апартамента си. Наред с това вредите в една
от стаите, причинили и битови неудобства на ищеца, тъй като климатичната
инсталация в същата не била ползвана, с оглед на обстоятелството, че при
ползването й са падали частици от увредените части на стаята.
Следователно,
въззивният съд намира, че от събраните доказателства се установява, че са
налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната
отговорност на ответницата за заплащането на причинените неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в притеснение, довело до емоционален дискомфорт, както и
създаденото му неудобство, вследствие увреждането на неговия апартамент в
резултат от теч, идващ от горния апартамент 135, което от своя страна е довело
до извършване на няколко ремонта. Съгласно Постановление № 4 от 23. XII. 1968
г., Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При постановяване на
настоящето решение, въззивният състав приема, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 1500 лева е в състояние да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди от претърпени негативни душевни изживявания, доколкото тези
вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.
В
тази връзка, въззивната инстанция намира, че в настоящия казус, първоинстанционният
съд законосъобразно е определил и размерът на дължимото на ищеца обезщетение по
чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди от 1500 лева, като е отхвърлил иска за
горницата над тази сума до претендирания размер от 2000 лв.
Поради
изложеното, настоящият състав намира, че подадената срещу първоинстанционното
решение насрещна въззивна жалба от ищеца, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за разликата над уважените размери, а именно: за разликата
над 1328 лева до претендирания размер от 1616 лева, както и за разликата над
1500 лева до предявените 2000 лева е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, а подадените срещу него въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба следва да се оставят без уважение като неоснователни.
По
разноските:
При
този изход на спора, разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат на двете страни, като направените разноски остават в тяхна тежест.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43873 от
19.02.2019 г., постановено по гр. д. № 52303/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 51 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.