РЕШЕНИЕ
№ 4024
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330111028 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от ********** А.Х.В., чрез
пълномощник адв. О. Д., е предявил против „Алекс Равал- 2002” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Тодор Каблешков” № 72,
представлявано от ********** М.А., искове за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата в размер на 6 240 лева- главница по фактура № 31777/ 26.04.2022 г. за
извършен международен транспорт на товари, както и сумата от 45, 07 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 30.06.2022 г.- 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на исковата молба- 28.07.2022 г. до окончателното
погасяване.
В исковата молба се твърди, че между двете дружества съществували търговски
отношения по повод възлагане от страна на ответника на ищеца да извърши международен
превоз на товари. Така по заявка от 19.04.2022 г. ищецът следвало да извърши групажен
транспорт на врати от Нидерландия и Германия до България, при съответни начална и
крайна точка, на конкретни дати. Заявката била изпълнена точно- с посоченото МПС и
влекач, товарите били натоварени от адресите и транспортирани до крайната дестинация без
забележки от получателя. По случая били съставени 5 броя ЧМР и се издала фактура за
цената на услугата с № 31777/ 26.04.2022 г., за сумата от 6 240 лева с ДДС. Срокът за
1
плащане бил до 55 дни от получаване на съответните документи, което станало на
05.05.2022 г. До момента обаче липсвало дори и частично изпълнение, а поради забавата в
плащането се дължала и мораторна лихва за периода 30.06.2022 г.- 25.07.2022 г. в размер на
45, 07 лева. За събиране на вземането било образувано производство по обезпечение на
бъдещ иск, като по частно гр. дело № 165/ 2022 г. на РС- Златоград се издала обезпечителна
заповед чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и се завело
изпълнително дело. По настоящото се иска осъждане на длъжника да заплати дължимите
суми за главница и лихва. Претендират се и разноските по делото, включително и тези по
обезпечението. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа искoвете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск
за главница се оспорва като неоснователен. Твърди се и се представят писмени
доказателства за това, че търсената сума е била изплатена на ищеца още на 05.08.2022 г. по
образуваното изпълнително дело. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети заявка за международен транспорт,
5 броя международни товарителници и процесната фактура, заедно с писмена
кореспонденция между страните.
Представено е платежно нареждане от 05.08.2022 г. за извършено плащане по
процесната фактура.
Приложена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава по
фактурата.
Приложено е и частно гр. дело № 165/ 2022 г. на РС- Златоград, по което е било
допуснато обезпечението на бъдещия иск.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор между страните по това, че те са имали трайни търговски отношения по
повод възложени по заявки на ответника и извършени от ищеца транспортни услуги. В тази
връзка са били съставени и съответните документи- ЧМР международни товарителници,
удостоверяващи извършването на превоза, както и фактури по всяка от отделните заявки с
посочена цена на услугата за транспорта.
В настоящия процес предмет на разглеждане е една фактура с № 31777/ 26.04.2022 г.,
за сумата от 6 240 лева с ДДС, която е останала неплатена към момента на завеждане на
делото, въпреки проведените между страните разговори за уреждане на въпроса.
Ответникът с отговора обаче представя доказателства за това, че е погасил чрез
плащане по банков път търсената му сума по фактурата, като пълномощникът на ищеца в
2
с.з. не оспорва това обстоятелство, напротив- признава го, но твърди, че останала неплатена
мораторната лихва, както и разноските в процеса.
Чрез факта на извършеното плащане ищецът е напълно удовлетворен, като
извънсъдебно, а не чрез съдебното решение, той е получил търсения ефект от процеса.
Именно в тази връзка искът му за главница следва да бъде отхвърлен, защото в противен
случай той ще получи втори път по съдебен ред удовлетворяване на вземането си, с което би
се обогатил неоснователно за чужда сметка.
Вторият иск обаче е основателен, доколкото е била налице забава в плащането, а при
забава на парично задължение, се дължи съответно обезщетение. Във фактурата е посочен
падеж, който е началният момент на лихвата, като тя се претендира до момента на завеждане
на делото. Размерът й се доказва чрез представената справка от електронен калкулатор и
доколкото главницата не е била платена в срок, а пък, когато тя е била платена, не е била
погасена заедно с нея и лихвата за забава, то последната е напълно дължима. В тази връзка
вторият иск следва да се уважи изцяло в търсения му размер от 45, 07 лева- мораторна лихва
върху главницата за периода 30.06.2022 г.- 25.07.2022 г.
Въпреки отхвърлянето на главния иск, ответникът няма право на разноски в процеса,
защото с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Длъжникът е извършил
плащането на 05.08.2022 г., а исковата молба е подадена по- рано- на 28.07.2022 г., още
повече, че плащането е извършено в хода на образувано изпълнително дело във връзка с
допуснато обезпечение на бъдещ иск. При това положение, с проявата си на неизправна
страна по договора за транспорт ответникът е предизвикал процеса срещу себе си и следва
да понесе изцяло направените в производството разноски. Такива се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално сторени,
както следва: внесена държавна такса в размер на 299, 60 лева и платено адвокатско
възнаграждение на пълномощника в размер на 950 лева. По отношение на същото обаче с
отговора е направено възражение за прекомерност, което следва да се разгледа. По смисъла
на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3
от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно
на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, приключило е само в едно съдебно заседание, в хода на
процеса не са настъпили никакви усложнения, дори точно обратното, предвид извършено
плащане от ответника, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на
възнаграждението. С оглед общата цена на паричните искове, според нормата на чл. 7 ал. 2
т. 3 от Наредбата, действала към момента на сключване на договора за правна защита,
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 644, 25
лева, до който размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
3
Във връзка с разноските по делото обаче, следва да се посочи още, че на основание т.
5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца трябва да се присъдят и
направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото настоящият
процес е образуван в указания от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В
обезпечителното производство по частно гр. дело № 165/ 2022 г. на РС- Златоград,
молителят е внесъл държавна такса от 40 лева- за образуване на делото, такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лева и е заплатил на пълномощника си сумата от 750
лева за адвокатско възнаграждение. Наред с това, по същите съображения, следва да се
присъдят и разноските по изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ
**********, рег. № **********, образувано по обезпечителната заповед, за които също е
представен списък, както и доказателства за плащането им- такса по сметка на ЧСИ
съобразно Тарифата от 66 лева и адвокатски хонорар по изпълнението в размер на 400 лева,
за които разноски също е отговорен ответникът.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от **********
А.Х.В., против „Алекс Равал- 2002” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Тодор Каблешков” № 72, представлявано от **********
М.А., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 240 (шест
хиляди двеста и четиридесет) лева- главница по фактура № 31777/ 26.04.2022 г. за извършен
международен транспорт на товари по заявка от 19.04.2022 г., като ПОГАСЕН поради
плащане, извършено в хода на делото.
ОСЪЖДА „Алекс Равал- 2002” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Тодор Каблешков” № 72, представлявано от **********
М.А., да заплати на „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от ********** А.Х.В.,
сумата от 45, 07 (четиридесет и пет лева и седем стотинки) лева- лихва за забава върху
главницата за периода 30.06.2022 г.- 25.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Алекс Равал- 2002” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Тодор Каблешков” № 72, представлявано от **********
М.А., да заплати на „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от ********** А.Х.В.,
направените разноски, както следва: по гр. дело № 11028/ 2022 г. на РС- Пловдив, XVI гр. с-
в- държавна такса в размер на 299, 60 (двеста деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки)
лева и определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 644, 25 (шестстотин
четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) лева; по частно гр. дело № 165/ 2022
г. на РС- Златоград- държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, такса за издаване на
4
обезпечителна заповед в размер на 5 (пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на
750 (седемстотин и петдесет) лева; по изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ
**********, рег. № **********- такса по сметка на ЧСИ от 66 (шестдесет и шест) лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5