РЕШЕНИЕ
№ 21464
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110132684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3408,46 лева,
представляващо неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в ..., на паркинг ..., ...
на ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024
г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в ..., на паркинг ..., ... на ..., е реализирано
ПТП с участието на товарен автомобил „...”, рег. № ... с полуремарке с рег. № ..., управлявано
от К. П., и товарен автомобил „...”, рег. № ... с ремарке с рег. № ..., собственост на ..., с водач
Р. Р., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за ПТП е
водачът на товарен автомобил „...”, рег. № ... с полуремарке с рег. № .... Навежда, че товарен
автомобил „...”, рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане
„Каско” на МПС, а собственикът на товарен автомобил „...”, рег. № ... с полуремарке с рег. №
..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника, както за влекача, така и
за ремаркето. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са
описани от експерти на дружеството, и за ремонта на щетите е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 8290,99 лева. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на
преписката по щетата са реализирани обичайни разноски в размер на 25,00 лева. Излага
твърдения, че след нарочна покана ответникът е изплатил част - в размер на 4907,53 лева, от
регресното вземане, като остава дължима сумата 3408,46 лева. Моли за уважаване на иска.
1
Претендира разноски.
Ответникът ...., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва механизма на произшествието, както и причинно – следствената връзка с
настъпилите имуществени вреди. Не оспорва изплащането на застрахователното
обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС. Поддържа, обаче, че
действително причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, за който
ответникът е изпълнил. Претендира разноски
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни
всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че ответникът е
извършил плащане по щетата в размер на 4907,53 лева. Т.е. по делото не е спорно, че е
настъпило ПТП по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ответника водач на товарен автомобил „...”, рег. № ... с полуремарке с рег. № ..., на ... г. в ...,
на паркинг ..., ... на ..., при което са причинени вреди на товарен автомобил „...”, рег. № ...,
собственост на ..., който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане при
ищеца, който от своя страна е заплатил стойността на ремонта на увредения автомобил –
първоначалния провизорен ремонт и последвалия окончателен ремонт, извършен от доверен
сервиз на застрахователя. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по
застраховка „Каско Стандарт” на МПС, доколкото е довело до отстраняване на щетите,
възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.
Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно
вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. За отговор на
този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/ 2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да
се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
2
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/ 1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, пазарната
стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 6930,82 лева.
Към датата на застрахователното събитие – ... г., увреденият автомобил е бил в
експлоатация 11 години, 3 месеца и 19 дни от датата на първоначалната регистрация –
13.07.2012 г.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди,
но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени
тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг.
В случая заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата от
6930,82 лева като необходимата сума за възстановяване на щетите върху увредения товарен
автомобил на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното
произшествие, като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното
вземане е възникнало за тази сума заедно с 25 лева вземане за ликвидационни разноски
/съдът приема, че сумата от 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата
6955,82 лева. Доколкото по делото няма спор, че по претенцията ответникът е извършил
плащане в размер на 4907,53 лева, то непогасена остава сумата 2048,29 лева. Искът се явява
основателен до посочения размер, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 3408,46 лева.
По разноските:
С оглед направеното искане и представените доказателства, на ищеца се следват
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 623,38 лева,
представляващи заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение /съгласно списък на л. 106 от делото/.
С оглед направеното искане, на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 39,91 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ..., с адрес: ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата 2048,29 лева, представляваща
остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
Стандарт” на МПС обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в ..., на
паркинг ..., ... на ... /по щета № .../, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1360,17 лева, представляваща разликата над 2048,29 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 3408,46 лева.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ..., с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 623,38 лева, представляваща
съдебно - деловодни разноски, сторени в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 39,91 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4