№ 928
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102149 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Непълнолетната М. Д. Д., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Г. П. П. е предявила срещу Д. Л. Д., нейн баща,
иск за изменение на дължимата й издръжка определена със споразумение
утвърдено по гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Бяла, като бъде увеличена от
200лв. на 400лв. Твърди се, че от постановяване на горното решение е
изминал период от време, в който са се изменили съществено обстоятелствата
имащи значение за определяне на издръжката. Ищцата започнала училище в
по-висока образователна степен, което увеличило разходите й, а също така
имала такива свързани и със здравословното й състояние.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за частична
основателност на предявения иск и изразява съгласие да заплаща по 234лв.
месечна издръжка на ищцата. Оспорва, че има възможност да заплаща
претендирания по делото размер на издръжка, с оглед ниските му доходи и
задължението да издържа друго свое дете.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Г. П. П. и ответникът Д. Л. Д. са родители на ищцата М. Д. Д., род. на
08.03.2010г.
Въпреки, че не е представено по делото, няма спор, че между двамата
родители е постигнато споразумение, одобрено по гр.д.№***/2022г., с което е
уговорено заплащането от ответника на малолетната тогава М. Д. месечна
1
издръжка в размер на 200лв. Видно от приложеното по делото решение по
същото дело, към него момент ответникът е имал задължение за издръжката и
на друго свое дете – Д. Д. Д., която понастоящем е навършила пълнолетие.
През учебната 2023-2024г. ищцата по делото е записана в 8 клас на МГ
„Баба Тонка“ гр. Русе и посещава редовно учебните занятия.
Според представените по делото писмени доказателства, майката на
ищцата е получила общо брутно трудово възнаграждение за периода м. май
2023г. до м. април 2024г. вкл. (12м.) в размер на 17806лв. или 1483лв. средно
месечно. Удостовереното от бащата брутно трудово възнаграждение, което
получава по договор за управление на търговско дружество е 1300лв. месечно
в брутен размер(1008,77лв. в нетен).
От направените в проведеното по делото открито съдебно заседание
изявления на страните и представените договор за покупко-продажба и
учредителен акт, се установява, че ответникът е собственик и представляващ
на „Д. Д. -**“ ЕООД гр. ***. С представения договор е удостоверено, че
дружеството е придобило собствеността върху комбиниран багер-товарач
JCB 4CX PRO за сумата от 176 999,99лв. без ДДС. Ответникът е признал, че с
придобития актив извършва дейности в областта на строителството –
„строителни услуги със строителна техника“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е
наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена.
В конкретния случай предходното определяне на издръжката е
направено със споразумение между двамата родители, поради което не биха
могли да бъдат обсъдени всички съобразени от тях обстоятелства, послужили
за определяне размера на издръжката, за да може да се прецени дали те са се
променили. Поради тази причина съдът в настоящото производство, с оглед
възникналия спор, следва да прецени какво е изменението в онези
обстоятелство, които поначало са от значение за определяне на издръжка,
какви са нуждите на ищцата от издръжка и какви са възможностите на
ответника и другия родител да й заплаща такава и то към настоящия момент.
От предходното определяне на издръжката на ищцата в размер на
200лв. са изминали по-малко от 2 години, през който период от време са
налице инфлационни процеси в страната в размер на около 12 % според
данни от НСИ, нараснала е и МРЗ и предходната определена издръжка е под
минимума предвиден в чл. 142, ал.2 СК. Ищцата е пораснала, повишили са се
нуждите от средства за изхранване, обучение и социални разходи.
Действително това увеличение както и на инфлацията не би могло да
обоснове двойно увеличение на дължимата от ответника издръжка, както се
2
претендира. Налице е обаче друго съществено изменение на обстоятелствата
– отпаднало е задължението на ответника да заплаща издръжка на другото
свое дете, което вече е пълнолетно и по делото не са ангажирани
доказателства за това да му заплаща издръжка (а въобще да е дължима такава,
прим. по силата на съдебно решение), а и тя не би могла да бъде с приоритет
пред издръжката на ненавършилата пълнолетие ищца. Следователно само на
това основание следва да се приеме, че значително се е повишила
възможността на ответника да участва в издръжката на ищцата. На следващо
място събраните по делото данни и доказателства за трудовата заетост на
ответника дават основание да се приеме, че същият без особени затруднения
би могъл да заплаща претендираната издръжка от 400лв. Настоящият съдебен
състав не кредитира твърденията на ответната страна, че реализира
единствено доходи от около 1000лв. месечно, или по около 50 лв. дневно.
Както по официални данни от НСИ, така и би могло да се приеме, като
общоизвестно обстоятелство, че в областта на строителството реализираните
доходи са значително по-високи, дори и от лица извършващи
неквалифициран труд, без използване на собствена техника. В случая ищецът
извършва квалифицирана дейност, със собствена техника и механизация и
няма как единствените реализирани от него доходи да са в заявения размер и
то като константна величина. Задължението за заплащане на придобитата
техника или други разноски около дейността на притежаваното от ответника
дружество не може да обоснове промяна в извода, че въпреки това би могъл
да реализира (а и действително реализира) значително по-високи доходи. Но
дори и с удостоверения от него доход той е в състояние да заплаща
претендираната издръжка.
На следващо място няма основание да се приеме, че издръжка в размер
на 400лв. би била прекомерно висока. Майката на ищцата е трудово
ангажирана и реализирания от нея доход не е в размер, който й позволява да
покрива по-голяма част от издръжката на ищцата, а и относно нейните
възможности не биха могли да бъдат направени изводи аналогични с
възможностите на ответника. Следователно ако и майката на ищцата участва
в нейната издръжка с около 200-300лв. месечно и покрива всички извънредно
възникнали разходи за детето, не би могло да се приеме, че общата му
издръжка надхвърля обичайните нужди на непълнолетно дете на възрастта на
ищцата.
По изложените съображения следва предявеният иск да бъде изцяло
уважен и ответникът осъден да заплаща на ищцата увеличена издръжка в
размер на 400лв. месечно, считано от 17.04.2024г. (датата на предявяване на
иска).
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 500лв. за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – Русе 288лв. държавна такса върху увеличения размер на
3
издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебна спогодба по гр.д.
№***/2022г. по описа на Районен съд – Бяла издръжка, която Д. Л. Д.
ЕГН********** следва да заплаща на непълнолетната си дъщеря М. Д. Д.
ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Г. П. П.
ЕГН**********, като я УВЕЛИЧАВА от 200лв. на 400лв. месечно, считано
от 17.04.2024г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. Л. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл.
Русе, ***, да заплати на М. Д. Д. ЕГН**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Г. П. П. ЕГН********** и двете със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ №8, адв. К. Д. сумата от 500лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Л. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл.
Русе, *** да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 288лв.
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 08.07.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4