№ 122
гр. Русе, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520103108 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ГПК.
Ищецът И. М. твърди, че възложил на ответника Н. А. Н. да извърши ремонт на
собствения му към него момент автомобил, марка БМВ Х5, с рег.№ Р2238 ВС, като за
целта на 06.07.2022 г. И. М., придружен от Ц.М.Ц., оставил автомобила си в сервиз
„Ники Електра" в който ответникът работел. Последният трябвало да отремонтира
турбото и 6 броя инжектори на автомобила, за което договорили ищецът да му заплати
1200 лева. Двамата не сключили изричен писмен договор, но на 06.07.2022 г. И. М.
предал на Н. Н. 800 лева, а на 12.07.2022 г. още 400 лева. Ищецът отишъл на
15.07.2022 г., придружен от друг негов приятел до сервиза и установили, че ремонт на
автомобила не бил извършен. Вместо това с него било изминато разстояние от 230 км.
и било изразходено горивото му, като автомобилът бил мръсен. Ищецът подал жалба
против ответника пред Районна прокуратура-Русе. В проведеното производство по
прокурорска преписка № 4009/2022 г. били снети обясненията на Н. Н., който признал,
че е получил сумата и че не е извършил ремонт на автомобила. РП-Русе отказала да
образува досъдебно наказателно производство, т.к. в отношенията между страните бил
налице гражданско-правен спор. За ищеца било безполезен въпросния ремонта на
автомобила да бъде извършен от ответника, тъй като автомобилът му бил
отремонтиран в друг сервиз и продаден, поради което и на основание чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД считал договора за развален, без да дава срок за изпълнение и претендира връщане
на авансово заплатената сума в размер на 1200 лева. Във връзка с това, той депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.
1
410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 464/2023 г. по описа на РС-Русе. На
24.01.2023 г. била издадена е заповед за изпълнение против ответника за сумата 1200
лв. главница, законната лихва за забава върху нея от датата на подаване на заявлението
- 20.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 125 лева деловодни разноски. Тъй
като длъжникът не бил намерен на адреса му и по месторабота, съдът приел, че
заповедта му е връчена на основание чл. 47, ал. 7 вр. с ал. 5 от ГПК на 08.05.2022 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящия
установителен иск, с който моли да бъде признато за установено съществуването на
вземането му срещу ответника в размер на 1200 лв., представляващо авансово заплатен
и неизвършен ремонт на автомобил поради разваляне на договора на основание чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД от страна на възложителя, ведно със законната лихва от 20.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените деловодни
разноски за двете производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който заявява, че взимайки предвид, че за действителността на
сключения между страните договор, в закона не е предвидена писмена форма,
отчитайки твърденията на ищеца, които са подкрепени и с установеното в
приложеното като доказателство прокурорско постановление, както и липсата на други
доказателства, сочещи противното, счита предявените искове основателни.
При така установените обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността при признание на иска
от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови
решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно
положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може
да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът
е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите
си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз
основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощника си, е направил изрично изявление за признание на исковата
претенция. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за
2
приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
Направеното признание на предявения иск по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за
основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание, съдът
прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по
събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения.
Това налага да бъде постановен съдебен акт без да се изследва основателността на
исковете и да се правят от съда собствени фактически и правни изводи по предмета на
спора. Предявеният установителен иск за дължимост на сумата, присъдена по
приложеното заповедно производство, следва да бъде уважен така, както е предявен,
като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на
иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290
от ГПК.
Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските,
признати му от заповедния съд, както и тези, направени в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. Н., с ЕГН **********,
от с.Ч.В., обл.Р., ул.“В.“ 26, на основание чл.415 ГПК във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД, че
дължи на И. Х. М., с ЕГН **********, сумата 1200 лв., платена авансово по развален
договор за ремонт на лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023
г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 464/2023 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Н. А. Н., с ЕГН **********, от с.Ч.В., обл.Р., ул.“В.“ 26, да заплати
на И. Х. М., с ЕГН **********, 125 лв. разноски по ч.гр.д.№ 464/2023 г. по описа на
РС-Русе и 235 лв. разноски за на стоящото дело.
ОСЪЖДА Н. А. Н., с ЕГН **********, от с.Ч.В., обл.Р., ул.“В.“ 26, да заплати
на адв.С. Ю. Р. от АК-Варна, 420 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3