Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Перник, 26.05.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети април пред две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 152 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, във вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител / ЗДСл/.
Образувано е по жалба на К.Д.М., с адрес *** против
Заповед № ДН-00-1/08.03.2022 година, издадена от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- МТС- С.**, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, постановена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
неизяснена фактическа обстановка, издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени
обжалваната заповед като незаконосъобразна и да се присъдят направените по
делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на
29.04.2022 година, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Б. Б.***,
от АК-П.. Адвокат Б.***, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Прави
искане за присъждане на разноски. Подробни доводи в тази насока развива в
представени по делото писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на 29.04.2022 година,
ответникът по жалбата-Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за представител изпаща юрисконсулт А. Й.***. Оспорва
жалбата като неоснователна. Прави искане за присъждане на направените по делото
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи
излага в представените по делото писмени бележи.
Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
предвидения за това преклузивен срок, от активно легитимирано лице, което има
правен интерес от атакуване на процесния акт. Обжалването е насочено срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това се дължи
разглеждането ѝ по същество.
По
фактите:
Със Заповед № ДН-00-1 от 08.03.2022 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на
основание чл. 90, ал. 1, т. 1, чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.
5, чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/ и чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 10, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл.23 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ на
жалбоподателя, в качеството му на главен инспектор в отдел „Координация и
мониторинг“ в дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Прието е,
че държавният служител е извършил дисциплинарно нарушения по смисъла на чл. 89,
ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, изразяващи се в неизпълнение на служебните
задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. В заповедта са описани две групи нарушения. Първото
от тях се изразява в това, че на 14.06.2021г.
е допуснал да не изпълни своевременно служебните си задължения и да предостави
изискваните от изпълнителния директор спешни справки за настъпило на 14.06.2021
година, пътно-транспортно произшествие. Същият е следвало веднага след
получаване на сигнал в НКЦБДБ-112-МВР, в 20:20 часа да пристъпи към извършване
на съответните справки в информационните системи на ИААА, а вместо това
служителят е започнал да извършва необходимите справки едва в 22:19 часа, след
двукратно напомняне от страна на изпълнителния директор на Агенцията. Това било
квалифицирано от страна на наказващия орган, като забавено изпълнение на
служебните задължения и неизпълнение на разпорежданията на висшестоящ орган,
която представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от
ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения, тъй като с поведението си не е
изпълнил задълженията си по т. 1 от Раздел V от длъжностната си
характеристика, съгласно която служителят изпълнява поставените задачи от
горестоящ ръководител на ИААА, а така също и дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, а именно неспазване на правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и по-конкретно на
разпоредбите на чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 10 и чл. 6, ал. 1 от КПСДА. Втората
група нарушения според мотивите на
дисциплинарно наказващият орган се изразяват в това, че в разрез на т. I от Кратките
указания, утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията с доклад с рег. №
11-47-3265/1/08.09.2020 година, според които служителите от отдела, в който бил
назначен и жалбоподателят, са били длъжни да изготвят, изпращат и регистрират
доклади за положените от тях дежурства, като същият не е подавал и изготвял
доклади за период от 01.01.2021 година до 14.06.2021 година, като в мотивите
си, наказващият орган посочва, за кои конкретни дати приема за доказано, че
държавният служител не е изпълнил това свое задължение. При тази фактическа
обстановка наказващият орган приел, че с това си поведение жалбоподателят е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89,ал. 2, т. 1, а именно
неизпълнение на служебните задължения и чл. 89, ал. 2, т. 5, изразяващо се в
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация във вр. чл. 6, ал. 1 от КПСД.
Не се спори по делото, а и се установява
от Заповед № 14449/ 03.09.2020 година на Изпълнителния директор на ИААА / лист
153/, че жалбоподателят е държавен служител, заемащ длъжността „главен инспектор“ в отдел
„Координация и мониторинг“ към дирекция „Автомобилна инспекция“, при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С Доклад рег. № 11-47-4665 от 18.06.2021 година /лист
29/, изготвен от Асен Лазаров, директор
на Дирекция „Автомобилна инспекция“ е сезиран изпълнителния директор на ИААА за
извършени нарушения от страна на К.Д.М.. В доклада подробно са описани
обстоятелствата по релевираните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения.
Във връзка с горепосочения доклад, Изпълнителният
директор на ИААА, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е издал Заповед №
РА-01-294 от 24.06.2021 година, за образуване на дисциплинарно дело, с цел
изясняване на фактите и обстоятелствата изнесени в доклада и представяне на
решение по тези въпроси от страна на дисциплинарния съвет.
В изпълнение на така издадена заповед, дисциплинарния
съвет е провел две заседания, както следва на 05.07.2021 година и на 20.07.2021
година, за които били изготвени Протокол № 11-47-4665/1 от 07.07.2021 година и
Протокол № 11-47-4665/2 от 22.07.2021 година. На заседанията дисциплинарния
съвет е обсъдил и разгледал доказателства във връзка с изложените в Доклад рег.
№ 11-47-4665 от 18.06.2021 година данни за извършени нарушения. В резултат на
това е взето положително решение по отношение на наличието на дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в нарушение на служебната дисциплина, а също
така е изразил и становище за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“. Протоколите са подписани от
членовете на комисията, като с Доклад № 11-47-4665/3 от 22.07.2021 година, материалите във връзка с
образуваното дисциплинарно дело и становището на дисциплинарния съвет е било
изпратено на изпълнителния директор за предприемане на действия по смисъла на
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
С Писмо рег. № 11-47-4665/4 от 23.07.2021 година /л. 65/,
на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на жалбоподателят е била предоставена
възможност да депозира своите обяснения, относно обстоятелствата, които са визирани
в Доклад № 11-47-4665 от 18.06.2021 година, като бил определен срок до
29.07.2021 година. Писмото не е сведено до знанието на жалбоподателя поради
това, че в периода от 01.07.2021 година до 25.01.2022 година, същият е отпуск,
поради временна нетрудоспособност видно от представените болнични листи.
С Писмо рег. № 11-47-4665/6 от 13.12.2021 година, на
основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е предоставена отново възможност на
жалбоподателят да депозира своите обяснения по повод на постъпилия Доклад №
11-47-4665/ 18.06.2021 година и да бъде изслушан. Видно от представените по
делото писмени доказателства е, че това писмо е получено от жалбоподателя на
26.01.2022 година /лист 99/. Във връзка с него и в срока определен от
дисциплинарно наказващият орган, държавният служител депозира Писмени обяснения
с вх. 11-47-4665#7 от 31.01.2022 година /лист 100/. На 31.01.2022г. е бил
изслушан в присъствието на изпълнителния директор на ИА“АА“ и началника на
отдел „Правно-нормативно обслужване“, в дирекция „Правно-нормативно обслужване,
обществени поръчки и управление на проекти“, за което е съставен и Протокол № 11-47-4665/9/31.01.2022
/лист 107/.
Във връзка с извършването на тези действия и с цел
изясняване на фактическата обстановка във връзка с нарушенията, извършени от
държавният служител с Писмо рег. № 11-47-4665/8/ от 31.01.2022 година,
изпълнителният директор на ИА“АА“ изискал от директора на Дирекция „Автомобилна
инспекция“ да направи проверка по всички точки посочени в обясненията на М. и
да изрази становище. В отговор на това е изготвен Доклад с рег. № 11-47-4665/10 от 04.02.2022 година / лист. 109/.
С Писмо рег. № 11-47-4665/11 от 25.02.2022 година, на
основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и във вр. с Доклад с рег. № 11-47-4665/10 от 04.02.2022
година, отново е отправена покана до жалбоподателя за депозиране на писмени
обяснения и за изслушване по повод на така представения доклад. С вх. №
11-47-4665/12 от 04.03.2022г. са постъпили писмени обяснения. На 04.03.2022. в
присъствието отново на изпълнителния директор на ИА“АА“, на началника на отдел
„Правно-нормативно обслужване“, в дирекция „Правно-нормативно обслужване,
обществени поръчки и управление на проекти и на изготвилия доклада – директор
на дирекция „Автомобилна инспекция“ е проведено изслушване, за което е съставен
Протокол № 11-47-4665/13 от 08.03.2022 година.
Въз основа на така събраните
доказателства, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „ Автомобилна
администрация“ е издал Заповед № ДН-00-1 от 08.03.2022 година, която видно от
представените писмени доказателства е връчена на жалбоподателя още същия ден-
08.03.2022 година / лист 17/. Срещу заповедта е депозирана жалба чрез
Изпълнителния директор на ИА“АА“ с вх. № 975 от 22.03.2022 година до
Административен съд-Перник. Предмет на оспорването е именно законосъобразността
на оспорената заповед, издадена от изпълнителния директор на ИА“АА“.
Горната
фактическа обстановка се възприе от документите от административната преписка,
които да приети като годни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от
компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във
връзка с неговата форма, дали са спазени процесуалните правила и
материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил
издаден в съответствие с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл
дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат от органа по
назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3. Съгласно чл. 7,
т. 13 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ орган по назначаването на
държавни служители в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства,
жалбоподателят е бил назначен на длъжността „главен инспектор“ със Заповед №
14449/03.09.2020 година, която е издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Следователно по силата на
визираната правна норма изпълнителният директор, в качеството му на орган по
назначаването е компетентен да налага дисциплинарни наказания на държавните
служители. Въз основа на тези аргументи, съдът не констатира да са налице
основания за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в
изискуемата писмена форма, поради което същият е валиден. Заповедта е
мотивирана от формална страна и има изискуемото законово съдържание, посочено в
чл. 97 от ЗДСл.. Във връзка с това не е налице основание за отмяна на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице нарушение
на нормата на чл. 94 от ЗДСл, според която дисциплинарните наказания се налагат
не по–късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една
година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им
погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарно наказание на
провинилия си служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата,
на която всички материали по дисциплинарната преписка бъдат представени на
административния орган и от този момент дисциплинарния орган е задължен да
направи преценка за това извършено ли е дисциплинарното нарушение и налице ли
са законовите основания да материализира волята си в административния акт за
налагане на дисциплинарното наказание. В конкретния случай дисциплинарно
наказващия орган е сезиран за извършено нарушение на 18.06.2021 година, когато
е получил доклад от директора на дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. №
11-47-4665 от 18.06.2021 година. Но, от приетите писмени доказателства, а
именно болнични листове / лист 67-75/, се установява, че жалбоподателят за
периода от 01.07.2021 година до 25.01.2022 година е бил в отпуск поради
временна неработоспособност. В тази връзка и съобразно с разпоредбата на чл.
94, ал. 3 от ЗДСл следва, че сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл не текат, тъй
като държавният служител е в законоустановен отпуск. По тази причина, в
настоящият казус и съобразно изложените факти се стига до извод, че този
двумесечен преклузивен срок следва да изтече на 14.03.2022 година. Заповедта на
Изпълнителния директор на ИА“АА“ е издадена на 08.03.2022 година и е връчена на
жалбоподателя на същата дата, като това налага извод, че са били спазени
сроковете по чл. 94 от ЗДСл, включително и едногодишния срок от извършване на
нарушението, тъй като макар да се касае за две отделни нарушения, то същите са
извършени през месец юни на 2021 година, но доколкото едно от нарушенията е с
продължителен период от време, а именно от 01.01.2021 година до 14.06.2021
година, то с оглед на това се счита, че същото отново е довършено на 14.06.2021
година, т.е едногодишният срок започва да тече от тази дата.
За дисциплинарно наказващия орган, съгласно чл. 93, ал. 1
от ЗДСл е въведено задължение преди налагане на наказанието да изслуша
държавният служител и да му даде срок за писмени обяснения. В тежест на
ответника по делото е да докаже по несъмнен и категоричен начин чрез провеждане
на главно и за това пълно доказване, спазването на изискванията на чл. 93, ал. 1
от ЗДСл. Въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства се
прие за установено, че дисциплинарно наказващият орган е поискал от жалбоподателя
писмени и устни обяснения, като същият е депозирал такива, в сроковете които са
били определени от дисциплинарно наказващия орган, преди последният да издаде
оспорваната заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание.
От анализа на доказателствата, представени
чрез административната преписка се приема, че са спазени и на
административнопроизводствените правила по чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл за
образуване на дисциплинарно дело и провеждане на производство по него, чиято
цел е да изследва фактите и обстоятелствата по случая. Въз основа на
проведената процедура по чл. 96 от ЗДСл, при спазване правилата за приемане на
решения, дисциплинарния съвет е взел решение, предоставено на наказващия орган
в срока по чл. 96, ал. 4 от ЗДСл. Тук е необходимо да се отбележи, че
становището на дисциплинарния съвет, което се материализира в решението на този
орган, взето при определено от закона мнозинство, не обвързва органа по
назначаването относно въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност.
Това становище има единствено помощен, съвещателен, но не и решаващ за
отговорността характер. От друга страна обаче провеждането на процедура, която
го подготвя, изследването на факти и обстоятелства и предоставяне на независимо
становище със съвещателен характер, обезпечава спазването на едно от
най-важните изисквания, които гарантират законността на производството, а
именно пълно и всестранно изследване на всички значими по случая обстоятелства,
вземане предвид на обстоятелствата и възраженията на служителя за изясняване на
случая и т.н. Т.е. представлява изпълнение на изискването по чл. 35 от АПК,
чието неспазване винаги съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Разглеждането всъщност на
дисциплинарното нарушение от страна на дисциплинарния съвет, осигурява
разкриване на обективната истина в производството по реализиране на
дисциплинарно наказание. По същество с оглед на своето съдържание, становището
на дисциплинарния съвет предполага мотивите за неговото налагане или не на
дисциплинарно наказание, предвид на което всяко неаргументирано несъобразяване
с него би поставило въпрос за законосъобразността на дисциплинарната заповед.
Във връзка с това също така следва да се приеме, че ако дисциплинарно
наказващия орган не се съобрази със становището на дисциплинарния съвет, то той
сам ще следва да мотивира наличието на извършените от съответния държавен
служител дисциплинарно нарушение, като мотивирането става с посочване и
обсъждане на реквизитите, визирани в разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 7
от ЗДСл.
В случая е налице несъобразяване на дисциплинарно
наказващия орган със становището на дисциплинарния съвет по отношение на едно
от нарушенията, за които същият налага дисциплинарно наказание на държавния
служител. Доколкото е видно от протоколите, които са представени чрез
административната преписка, дисциплинарния съвет не е приел за установено да е
извършено нарушението, изразяващо се в това, че на 14.06.2021г. е допуснал да не изпълни своевременно
служебните си задължения и да предостави изискваните от изпълнителния директор
спешни справки за настъпило на 14.06.2021 година, пътно-транспортно
произшествие. Макар обаче, да не се е съобразил със становището и възприетото
от страна на дисциплинарния съвет, наказващият орган е мотивирал своето
решение, тъй като в оспорваната заповед е видно, че е описана цялата фактическа
обстановка във връзка с извършеното нарушение и е посочено правното основание
за него. Затова в тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
дисциплинарно наказващият орган не се е съобразил с обхвата на образуваното от
дисциплинарния съвет дисциплинарно дело, защото му е наложил наказание за
нарушение, което не е било обсъдено от дисциплинарния съвет и въобще не е било
възприето от него като дисциплинарно нарушение.
Дали извършеното покрива изискуемите от закона предпоставки, за да се приеме,
че е налице осъществен състав на дисциплинарно нарушение, който да послужи като
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител,
обаче е въпрос, свързан със съответствието на така издадена заповед с
материалноправните разпоредби. Освен това, съдът трябва да посочи, че в случая
не се констатира липса на образувано дисциплинарно производство по отношение на
така посоченото нарушение, тъй като видно от Доклад №11-47-4665 от 18.06.2021
година е докладвано за извършаното нарушение. В съответствие с това
изпълнителният директор издава Заповед № РД-01-294 от 24.06.2021 година, с
което е наредил да бъде образувано дисциплинарно производство и във връзка с
това нарушение. От тази гледна точка, съдът не споделя доводите за липса на
образувано дисциплинарно производство. Жалбоподателят е имал възможност да
защити своите права и интереси чрез предоставената от страна на наказващият
орган възможност за представяне на писмени и устни обяснения, от която той се е
възползвал в пълен обем.
С оглед на изложеното, съдът не констатира да са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосноват отмяна на индивидуалния административен акт по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че така издадената заповед,
която подлежи на оспорване е издадена в противоречие са материалноправните
разпоредби на закона, а аргументите за това са следните:
Съобразно
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, за да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на държавният служител е необходимо да е налице извършено
дисциплинарно нарушение, което да бъде установено и доказано от страна на
наказващия орган. От представените по делото доказателства не се установи по
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил така вмененото му дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в това, че на 14.06.2021г. е допуснал да не изпълни своевременно служебните си
задължения, а именно да предостави изискваните от изпълнителния директор спешни
справки за настъпило на 14.06.2021 година, пътно-транспортно произшествие. В
подкрепа на това твърдение стои факта, че не е ангажирано събиране на
доказателства във връзка с него, а от представените по делото разпечатки от
системата „Вайбър“ не може по категоричен начин да се направи заключение за
извършено дисциплинарно нарушение. Освен това, в мотивите си, наказващият орган
обосновава изводите си с факта, че цялостната информация за настъпилото ПТП е
постъпила в 20:20 часа и жалбоподателят е трябвало да предприеме действия във
връзка с предоставяне на справка веднага, но той не го е направил, а е
представил информацията чак в 22:19 часа. Въз основа на това е направил
заключение за извършено забавено изпълнение на служебните задължения,
квалифицирано от него като такова по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл-неизпълнение на служебното
задължение. При
индивидуализацията на нарушението извършено от М. липсва разграничение с кое
изпълнително деяние не е изпълнил служебни задължения и кои, съответно
изпълнението на кои служебни задължения са забавени, както и с кои действия е
нарушен Етичния кодекс. Формулировката в оспорваната заповед на извършеното от
служителя, че изпълнявайки служебните си задължения в НКЦБДП-112-МВР е допуснал
да не изпълни своевременно служебните си задължения и да предостави изисканите
справки е прекалено обща. Липсата на конкретност кои служебни задължения не е
изпълнил служителят води на нарушение на изискването по чл.
97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл в заповедта да се посочат служебните задължения,
които са били виновно нарушени от дисциплинарно наказаното лице. Описанието на
извършеното нарушение посредством смесването както на неизпълнения на служебни
задължения,
така и на забавено изпълнение на служебни задължения от една страна и
квалифицирането им като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл от друга води до
извод за допуснати нарушения, които рефлектират върху правото на защита на
наказания служител. В
тази връзка ще се посочи също, че в съдебната практика се приема, че за да е
налице неизпълнение на служебното задължение, то е необходимо да има конкретна
проявна форма-действие или бездействие, с което служителят не изпълнява
служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на
държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове
и длъжностната характеристика. В случая забавеното изпълнение не е равнозначно
на неизпълнение на задълженията, т.е. не означава изобщо липса на такова
изпълнение на служебните задължения, каквито законодателят изисква да са налице,
за да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2,
т. 1 от ЗДСл. Поради това, липсата на факти за конкретни действия или
бездействия на държавния служител, насочени към нарушаване или неизпълнение на
служебните задължения, не могат да доведат до извод, че същият не изпълнява
задълженията си точно, безпристрастно и в съответствие със законите. Това
означава, че в случая е налице липса на основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на лицето по отношение на първото посочено за
извършено дисциплинарно нарушение.
Що се отнася до втората група нарушения, свързани с това, че за периода
01.01.2021-14.06.2021 година жалбоподателят не е представил в ИА“АА“ доклади за
дежурствата си, доколкото в случая се касае за еднотипни нарушения, то не се
споделят доводите му свързани с това, че не е ясно, за кои точно дати
наказващият орган е приел, че с непредставянето на такива доклади държавният
служител е извършил нарушените задължения. В случая е достатъчно и извършването
на само едно такова действие, за да се стигне до ангажиране на дисциплинарната
му отговорност, а както сам пише в писмените обяснения за 05.06., 06.06. и
07.06. не е изготвял и представял. По
разбиране на състава наказания служител е длъжен да изготвя доклад по образец,
който е за протичане на смяната, а неизготвянето и непредставянето на такъв,
независимо от това дали са възлагани или не и
други задачи е в нарушение на т. 4 от раздел 5 на длъжностната
характеристика и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от
ЗДСл. Доколкото в кратките указания няма
срок за изготвяне на този вид доклади, такъв няма и в длъжностната
характеристика следва да се приеме, че
такъв се изготвя незабавно при приключване на смяната. Както бе посочено и
по-горе за да е налице неизпълнение на служебното задължение, то е необходимо
да има конкретна проявна форма-действие или бездействие, с което служителят не
изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на
държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове
и длъжностната характеристика. В случая следва да се приеме, че е налице
бездействие, но съдът не може да домотивира акта. За да бъде законосъобразно
обаче наложеното наказание следва административният орган да е изпълнил и
задължението си по чл. 91 от ЗДСл. В случая оспорената заповед не съдържа
формата на вината на служителя и в този смисъл дисциплинарно наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Вината е субективно
отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното
нарушение. Независимо, че формата на
вината не е важна по отношение на извода, дали е осъществено дисциплинарно
нарушение, или не, то същата е от важно значение във връзка с определяне вида и
размера на наказанието. Вината може да бъде под формата на умисъл – пряк или
евентуален, или под формата на непредпазливост- небрежност или самонадеяност.
Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т.е.
отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца, което трябва да е
установено от наказващия орган, което в хода на дисциплинарното производство не
е установено. По този начин е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определяне на наказанието административният орган
и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която изисква
наличие на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено съответното
дисциплинарно наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на
държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител. Действително, органът по
назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, но същата не
изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 от АПК. Предоставената от закона
възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в
изпълнение на неговата цел. В тази връзка не са налице мотиви, от които да е
видна волята на органа да наложи дисциплинарното наказание „забележка“.
Нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен и на целта на закона. В конкретния случай от данните по
делото не се установява на жалбоподателят да са били налагани други
дисциплинарни наказания. При това положение, и предвид факта, че наказващият
орган е определил наложеното дисциплинарно наказание само по вид, се следва,
че същият не е преценил тежестта на
нарушението във връзка с настъпилите последици и не е посочил формата на
вината, а от тук следва, че наложеното дисциплинарното наказание „забележка“ е
незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед
е издадена в разрез с материалноправните разпоредби на закона и в
несъответствие с целта на закона. Жалбата е основателна и атакуваната заповед
като незаконосъобразна ще се отмени на
основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Относно разноските:
При този изход на спора жалбоподателя има
право на разноски. Същите са своевременно предявени, за което е депозиран и
списък на разноските. Същите се претендират в размер на 500.00лв. и
представляват заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 2265 от 27.04.2022г., което е в минимален размер, съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
ще бъде осъден да заплати на К.Д.М. съдебни разноски в размер на 500 /петстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на К.Д.М. Заповед № ДН-00-1 от
08.03.2022 година, издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с която е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Автомобилна
администрация“ да заплати на К.Д.М., с
адрес: *** съдебни разноски в размер на 500.00 / петстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Съдия:/п/