№ 6848
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100504288 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от името на ответника в
първоинстанционното производство – ЗАД „ДаллБогг“ Живот и Здраве“ АД
чрез пълномощника – юрк. Б.М., срещу Решение № 1700 от 03.02.2025г.,
постановено по гр. д. № 9991/2024 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, с което
е признато за установено, че от ЗАД „ДаллБогг“ Живот и Здраве“ АД
дължи на ЗАД „Армеец“АД сумата от 1554,73 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 0306Х0462604/26.03.2019 г., във връзка с ПТП, настъпило на
11.07.2019г., в гр. Стара Загора, на кръговото кръстовище на ул. „Радецки“,
ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 28.12.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 507,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.12.2020 г. до 20.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№1064/10.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 71580/2023 г. на СРС, 159 състав
Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 562, 19 лв., представляваща сторените по
делото разноски.
Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, необоснованост,
допуснати нарушения на процесуалните правила, както и
незаконосъобразност. Оспорва се решението, в частта относно приетия
1
механизъм, при който е настъпило пътно-транспортното произшествие, в
контекста на вината за настъпването му. Сочи се, че изготвеното заключение
не дава категоричен отговор относно конкретния механизъм и причинно-
следствената връзка с възникналите вреди. Поддържа, че не се установяват
конкретни прояви на противоправно поведение от страна на водача,
застрахован при ответното дружество, които да налагат извод за
изключителната му вина за настъпване на ПТП. Моли първоинстанционното
съдебно решение да бъде отменено. В условията на евентуалност, претендита,
присъденото обезщетение да бъде намалено наполовина, с оглед наличието на
съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца. Претендира за
присъждането на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от името на ответното
дружество – ЗАД „Армеец“ АД, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че оспорваното решение е правилно – в
съответствие с приетите по делото доказателства. Оспорват се твърденията за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования по
имуществена застраховка водач. В обобщение сочи, че първоинстанционното
решение е правилно и като такова, намира, че следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на
въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, намери следното:
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече.
Оспорваният съдебен акт е и правилен, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. В отговор на възраженията на въззивника за меправилност
на решението, следва да се добави:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право
по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се обуславя от съществуването
на: валидно застрахователно правоотношение между ущеца и собственика на
увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка
„Каско“; наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил
процесното ПТП; настъпване през периода на застрахователното покритие по
двата договора на ПТП вследствие на противоправно поведение на
застрахования при ответната страна водач; вид и размер на вредите,
причинени на застрахованото при ищеца МПС; пряка причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; размер на
обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задължението му по
договор за имуществена застраховка „Каско“.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
2
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване.
Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото са установени
всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ – наличие на твърдените
застрахователни правоотношение, причинната връзка между причинените
вреди и настъпилото ПТП, размера на вредите и извършеното плащане от
застрахователя по застраховка „Каско“.
Основен спорен момент между страните, във връзка, с който възражения
са наведени както с отговора на искова молба, така и с въззивната жалба е
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и дали
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил, с противоправното си
поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат .
За изясняване на това обстоятелство е приобщен Двустранен констативен
протокол за пътно-транспортно произшествие /двустранно подписан/, според
който около 18:35 ч., на 11.07.2019г. в гр. Стара Загора, в кръгово на ул.
‚Радецки“, лекият автомобил, обозначен като „превозно средство Б“ е „дал
назад в кръговото движение“. Според графа, т. 7, „Превозно средство Б“
отговаря на лек автомобил марка“ БМВ“, модел 316, с ртег. № ****, с водач:
Й.Р., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. В
представеният ДКП като свидетели на процесното ПТП са посочени лицата:
Е.Ж.К. и пасажерът - Н.В..
Според приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза
л.а. „Ауди А6“, с рег. № **** /застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“/ се движел в района на кръгово кръстовище след л.а.
„БМВ 316:, с рег. № **** /застраховна при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“/, чийто водач спрял и предприел
маневра за движение на заден ход и реализирал ПТП с лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № ****, като със задната с ичаст го ударил в предна лява част.
Вещото лице, като съобразил уврежданият по автомобилите, сочи, че
скоростта им на движение към момента на удара е била от порядъка на 15 – 20
км/ч.
Вещото лице е посочило, че за да възприеме опасността, водачът на л.а.
„Ауди А6“ и да предприеме действия по предотвратяването му /да спре, да
включи на задна скорост, и да потегли на заден ход/ са необходими не по –
малко от 2,5 секунди, като сочи, че най – вероятно водачът не е имал
техническата възможност да предотврати удара.
Вещото лице поддържа, че от техническа гледна точка, нанесените щети
по л.а. „Ауди А6“ са вследствие на настъпилото ПТП.
Разпитан в рамките на първоинстанционното производство свидетелят
В.В. – водач на застрахованото при ищеца МПС, твърди, че в гр. Стара Загора
при движение в кръговото, намиращо се зад Мол „Галерия“, автомобилът
пред него рязко спрял, след което В. също спрял управляваният от него л.а.
„Ауди А6“. Спомня си, че светнала сигнализацията за движение на заден ход,
в който момент свидетелят се опитал да подаде звуков сигнал и бил в
готовност да потегли назад, но автомобилът пред него се засилил и го ударил в
предната му част.
В разпита си, свидетелката Н.В. – пасажер в л.а. „Ауди А6“ по време на
процесното ПТП си спомня, че действието се е развило в гр. Стара Загора, в
кръгово движение, като съпругът й – водач на застрахования при ищеца лек
3
автомобил, рязко натиснал спирачка, тъй като, намиращият се пред тях
автомобил също спрял и започнал движение на заден ход.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан и независимият
свидетел – очевидец – Е.К. /посочен като свидетел в двустранния констативен
протокол/. Същият споделя, че не е участвал в пътно-транспортното
произшествие, а само го е възприел. Спомня си, че л.а. марка „БМВ“ спрял в
кръговото, предприел движение на заден ход и ударил намиращия се зад него
л.а. „Ауди А6“. Потвърждава, че си спомня, че по л.а. „Ауди А6“ са настъпили
щети вследствие на удара – в предната му част.
При тези констатации, настоящият въззивен състав споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че от приобщените по делото
доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност, по един
непротиворечив начин се установява механизма на процесното ПТП.
Същевременно, не се установява водачът на л.а. „Ауди А6“ застрахован при
ищеца, с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод
за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по
делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал
предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно
необходима е причинноследствена връзка между това действие или
бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия
следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения.
Правилна и в съответствие с действителният смисъл на доказателствата
по делото е преценката на първоинстанционния съд, че процесното ПТП е
настъпило единствено поради предприетото движение на заден ход в района
на кръстовище с кръгово движение от водача на л.а. „БМВ“, застрахован при
ответника.
Тоест, водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. чл. 40, ал. 2 ЗДвП,
регламентиращо задължението водачите при движение назад непрекъснато да
наблюдават пътя зад превозното средство.
Въззивният съд констатира, че в случая е налице нарушение и на чл. 3, т.
3 ППЗДвП, който въвежда задължение за участниците в движение по
пътищата да не създават опасности или пречки за движението.
В конкретния случай, не се установява, с поведението си водачът на л.а.
„Ауди А6“ да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено.
При този изход на делото разноски за въззивното производство следва да
се присъдят на въззиваемия, в размер на 200 лв. за юриконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1700 от 03.02.2025г., постановено по гр. д.
№ 9991/2024 г. по описа на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж,к, „Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, г. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 200 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5