РЕШЕНИЕ

гр. София,  10.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 477 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.  

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД – длъжник по изп. дело № 20199210401130 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.П., рег. № 921 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу разпореждане от 05.09.2019 г., с което с оглед направено възражението на длъжника с вх. № 16689/13.08.2019 г. и становище на взискателя с вх. № 18299/05.09.2019 г. е намален размерът на определения в полза на взискателя адвокатски хонорар, обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 20354/09.08.2019 г., до сумата от 260 лева.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че извършените по последното процесуални действия не са необичайни, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са свързани с подаването на молба за образуване на изпълнително производство с посочване на способа за изпълнението. Поради което счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намери приложение. Отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и коригиране размера на начислената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски.

Срещу жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД по делото не е постъпило възражение от взискателя С.И.С..

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е изчислено съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно, а е съобразено с извършените от процесуалния представител на взискателя действия.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20199210401130 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на адв. В.М.– пълномощник на взискателя С.И.С., от 06.08.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2019 г. от Районен съд – Стара Загора, по гр. д. № 4991/2018 г., с решението по което „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на С.И.С. сумата от 751,39 лева, представляваща законна лихва за забава по чл. 409 от КЗ за забава от 06.06.2017 г. до 23.08.2017 г. в плащането на дължимото му се застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, и сумата от 199,61 лева – разноски по делото.

С молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като са претендирани и разноски по изпълнителното дело. Приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 312 лева.

На 13.08.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 751,39 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н ./, 148,06 лева - присъдени разноски, 312 лева - разноски по изпълнително дело, и 212,30 лева - такси по от Тарифа към ЗЧСИ. Със същата покана длъжникът е бил уведомен за наложен запор върху банковите му сметки в „Общинска банка“ АД.

От приложеното на л. 17 от ИД платежно нареждания се установява, че на 14.08.2019 г. длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител всички дължими от него по ИД № 20199210401130 суми, а именно преведена е сума в общ размер от 1 423,75 лева.

На 13.08.2019 г. „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД е подало до ЧСИ С.П. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 20354/09.08.2019 г., с искане за тяхното намаляване. Препис от възражението е бил изпратен на взискателя за становище. На 05.09.2019 г. адв. В.М.– пълномощник на взискателя С.И.С., е подал по изпълнителното дело становище, в което е заявил, че намира така подаденото от длъжника възражение за частично основателно, доколкото минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата възлиза на сумата от 260 лева.

На 05.09.2019 г. с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител, съобразявайки направеното възражението на длъжника с вх. № 16689/13.08.2019 г. и становището на взискателя с вх. № 18299/05.09.2019 г. е намалил размера на определения в полза на взискателя адвокатски хонорар, обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 20354/09.08.2019 г., до сумата от 260 лева.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.

Съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като осъщественото от пълномощника на взискателя - адв. В.М., процесуално представителство по изпълнителното дело се е ограничило до подаването на молбата за неговото образуване, като осем дни след това длъжникът е превел по сметка на ЧСИ дължимите суми. Или, след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително удовлетворяване вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 г., не са извършвани.

По тези съображения, при липсата на други активни процесуални действия от страна на адвоката по движението на изпълнителното дело след образуването му, претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното производство, а именно до сумата от 200 лева.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателят – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В частната жалба е направено искане за присъждане на такива, включително за адвокатско възнаграждение.

По делото жалбоподателят е доказал разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и 360 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено с представения договор за правна защита и съдействие № 479/11.10.2019 г. и заплатено съгласно представеното извлечение от платежно нареждане, извършено от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД. Следователно на жалбоподателя „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД следва да се присъдят общо 385 лева разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД разпореждане от 05.09.2019 г. по изп. дело № 20199210401130 на ЧСИ С.П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя С.И.С., по изп. дело № 20199210401130 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, от 260 лева на 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.И.С., с ЕГН: **********, с адрес ***, да плати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес гр. София, ул.*****, сумата от 385 лева  – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      2.