О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер Година,
2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..
На
четиринадесети юни ….……….…..……..... Година
две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 507 ......…. по описа за ………. 2018 …………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес *** против И.П.К., ЕГН **********,***, ж. к.
„Славейков“, бл. 46, ет. 13, ап. 91 за осъждане на ответната страна да заплати
на ищцовата сумата от 21332.08 евро, представляваща дължима главница; сумата от
968.82 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
26.07.2017 година до 12.04.2018 година на основание чл. 3, ал. 1; сумата от
524.77 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2017 година до
29.07.2018 година на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 69.15 евро,
представляваща такси за периода от 28.06.2017 година до 29.07.2018 година на
основание чл. 4, т. 2 и сумата от 25.05 евро, представляваща застраховки за
периода от 15.01.2018 година до 29.07.2018 година на основание чл. 14, всички
дължими от него на основание сключен между тях на 10.11.2006 година договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL13904,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се
от ищцовата страна и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че страните по него сключили договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL № 13904 от 10.11.2006 година, по
силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 17900 евро
за покупка на недвижим имот - апартамент в комплекс „Славейков“ в Бургас.
Кредитът бил усвоен в пълен размер на 14.12.2006 година. Съгласно чл. 5, ал. 1,
крайния срок за погасяването му, включително дължимите лихви, бил 360 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка.
С договор за цесия от 03.10.2007 година банката
прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащи
от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности, каквато възможност била предвидена и в чл. 24 от договора за
кредит. С осем допълнителни споразумения към договора за кредит, страните „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД като цесионер и кредитор и ответникът предоговорили
условията по договора за кредит, както следва:
С допълнително споразумение към договора
за кредит от 26.03.2009 година, след направена констатация на текущите
задължения, бил въведен период на облекчено погасяване на общия дълг от
дванадесет месеца. Съгласно разпоредбата на чл. IV от него, кредиторът упражнил
правото си, потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя да преоформи
сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва, такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита в размер,
съгласно чл. 1. 3.
С последващото допълнително споразумение
от 28.06.2010 година, също след констатация на дълга - текущи и просрочени
задължения, отново в резултат на упражнено от кредитора право за това, потвърдено
с изрично съгласие на кредитополучателя била преоформена сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва, такси) чрез натрупването им към усвоената и
непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил
период на облекчено погасяване на общия дълг от пет месеца (чл. 4, ал. 1). В
чл. 4, ал. 2 страните определили размера на начисляваната годишна лихва от 4.76
%. Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване на 75 евро.
С допълнителното споразумение към
договора за кредит от 28.01.2011 година отново бил констатиран дълга и
преоформена сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период на облекчено погасяване на
общия дълг от девет месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва -
4.84 %, както и фиксиран размера на равните месечни погасителни вноски през
периода на облекчено погасяване на 77 евро.
Така било процедирано и при подписването
на допълнително от 30.11.2011 година и по-точно констатиран дълга, преоформена
главницата по същия начин, въведен период на облекчено погасяване на общия дълг
от дванадесет месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва от 5.07
%, фиксиран размера на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване на 82 евро. С допълнително споразумение от 11.04.2012 година
страните се били съгласили са прекратят действието на въведеното облекчено
погасяване на общия дълг.
С допълнително споразумение към договора
за кредит от 31.05.2012 година, след като били констатирани текущите задължения
и просрочия, била преоформена сумата на съществуващите просрочия (за главница,
лихви, такси и застраховки) чрез натрупването им към усвоената и непогасена
главница по кредита, въведен бил период на облекчено погасяване на общия дълг
от шест месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва на 3.33 %,
фиксиран размера на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване на 55 евро. С допълнително споразумение от 24.10.2012 година
страните се били съгласили са прекратят действието на въведеното облекчено
погасяване на общия дълг.
С допълнително споразумение от
31.10.2012 година, подписано между страните, те предоговорили условията по
договора за кредит, като били констатирани текущите задължения и просрочия.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от него, кредиторът упражнил правото си
(потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи сумата на
съществуващите просрочия (за лихви и такси) чрез натрупването им към усвоената
и непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5).
Въведен бил период на облекчено погасяване на общия дълг от шест месеца (чл. 4,
ал. 1). В чл. 4, ал. 2 страните определили размера на начисляваната годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
съответната валута, намален с 7.02 пункта. Към датата на подписване на
допълнителното споразумение БЛП на банката бил в размер на 8.3 % (чл. 5).
Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване на 20 евро.
С договор за цесия от 25.01.2013 година,
сключен между „Юробанк България“ АД като цесионер и „Бългериън ритейл сървисиз“
АД като цедент, банката придобила обратно от последното сички свои вземания,
произтичащи от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности. С четири броя допълнителни споразумения към договора за кредит,
страните - ищеца като цесионер и кредитор и ответника предоговорили условията
по договора за кредит, както следва:
С допълнително споразумение към договора
за кредит от 25.06.2013 година, след констатация на размера на дълга и в
резултат на упражнено от кредитора право, потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателя била преоформена сумата на съществуващите просрочия (за
главница, лихва, такси и застраховки) чрез натрупването им към усвоената и
непогасена главница по кредита (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил
период на облекчено погасяване на общия дълг от три месеца, определен в чл. 4,
ал. 3 размера на начисляваната годишна лихва, равняваща се на действащия към
същата дата референтен лихвен процент прайм на банката, намален с 4.03 пункта.
Фиксиран бил и размера на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване на 20 евро. В чл. 5 бил посочен и текущият размер на
референтния лихвен процент прайм на „Юробанк България“ АД за обезпечени кредити
в евро 5.2 %. Към допълнителното споразумение страните подписали и
Методологията за определяне на референтния лихвен процент (прайм) по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
С поредното допълнително споразумение от
27.12.2013 година отново бил констатиран дълга, упражнено правото на кредитора да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва, такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период на облекчено погасяване на
общия дълг от шест месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва,
равняваща се на действащия към същата дата референтен лихвен процент прайм на
банката, намален с 1.77 пункта. Фиксиран бил и размера на равните месечни
погасителни вноски през периода на облекчено погасяване на 60 евро. В чл. 5 бил
посочен и текущият размер на референтния лихвен процент прайм на „Юробанк
България“ АД за обезпечени кредити в евро 5.2 %. Към същото била подписана
Методологията за определяне на референтния лихвен процент (прайм) по
потребителски и жилищно - ипотечни кредити.
Следващото допълнително споразумение към
договора било от 28.10.2014 година. В
него също имало констатации за текущите задължения и просрочия. Кредиторът отново
упражнил правото си и преоформил сумата на съществуващите просрочия (за
главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената и непогасена
главница по кредита. Въведен бил период на облекчено погасяване на общия дълг
от дванадесет месеца, определен размера на начисляваната годишна лихва,
равняваща се на действащия към същата дата референтен лихвен процент плюс договорна
надбавка в размер на 5.234 %. Фиксиран бил и размера на равните месечни
погасителни вноски през периода на облекчено погасяване на 100 евро. Страните се
договорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвения индекс
шестмесечен ЕURIBOR. В чл. 5, ал. 4 бил посочен и текущият размер на
референтния лихвен процент 0.306%.
Последното допълнително споразумение към
договора за кредит било от 17.12.2015 година. Констатирани били в него текущите
задължения и просрочия. Съгласно разпоредбата на чл. 3 на допълнителното
споразумение, кредиторът упражнил
правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи
сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен бил период на облекчено погасяване на
общия дълг от двадесет и пет месеца. В чл. 4, ал. 3 страните определили размера
на начисляваната годишна лихва, равняваща се на действащия към същата дата
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 5.491 %. Фиксиран
бил и размера на равните месечни погасителни вноски през периода на облекчено
погасяване 149.14 евро. Страните се съгласили за референтен лихвен процент да
се ползва лихвения индекс шестмесечен ЕURIBOR. В чл. 5, ал. 4 бил посочен и
текущият размер на референтния лихвен процент - 0.049 %.
Поради забава в плащанията по договора
за банков кредит, а именно една вноска за главница, дължима на 26.06.2017 година
и девет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 26.07.2017 година
до 26.03.2018 година, на основание чл. 18, ал. 1 от договора за кредит на
12.04.2018 година вземанията на банката по цитирания договор били обявени за
изцяло предсрочно изискуеми. С покана за изпълнение, връчена по реда на чл. 47
от ГПК от ЧСИ, рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Бургас
длъжникът бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост и му бил даден
седемдневен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит. На адреса
на ответника, потвърден във всички подписани допълнителни споразумения били
извършени посещения в периода от 02.05.2018 година до 11.06.2018 година. След
посещението на 11.06.2018 година била залепено уведомление на входната врата на
апартамента, като в двуседмичния срок по чл. 47 ГПК, ал. 1 никой не се е явил
за получаване на поканата за изпълнение. Събрани били сведения от
домоуправителя и съсед, че ответникът живее на адреса. От съдебния изпълнител била
направена справка за месторабота на ответника и такава установена, като на
05.06.2018 година бил посетен работодателя, но представляващото го лице отказало
да получи поканата. Поканата за изпълнение следвало да бъде счетена за връчена
с оглед на наличието на предпоставките за това, предвидени в чл. 47 от ГПК.
Нещо повече, с клаузата на чл. 25 от договора за банков кредит страните изрично
били уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във връзка с
договора. С подписването му страните приели уговорка за реда и начина на
кореспонденция между тях, респективно риска от евентуалното физическо неполучаване. В същия член било
инкорпорирано задължение на страните при промяна на адресите, посочени в
договора, да уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес.
Договорната фикция, заложена в чл. 25 от процесния договор следвало да бъде
отчетена и поради това съобразено добросъвестното поведение на ищеца и
изпълнението на договорните му задължения и положените усилия за уведомяване.
Към настоящия момент длъжникът не бил
изплатил дължимите суми по договора за кредит, което обуславяло правния интерес
на банката-ищец от предявяване на настоящите искове.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на
ответната по делото страна, като и е указал, че двуседмичен срок може да подаде
писмен отговор и упражни предоставените и с тази правна норма права. В същия
такъв е депозиран чрез назначения на ответника особен представител. С него
заявените претенции са оспорени изцяло по основание и по размер.
Сочи се на първо място, че цесията от
03.10.2007 година била в противоречие с разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, защото
нямало данни, които да сочат на това, че предишният кредитор съобщил на длъжника
за извършеното прехвърляне. Поради това, всички допълнителни споразумения,
сключени след извършената цесия били неоснователни. След като цесията била в
противоречие на чл. 99 от ЗЗД и последващите споразумения неоснователни, то
предявената претенция била погасена по давност, като в тази връзка е направено
възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане .
На следващо място, към всяко едно от
приложените споразумения, сключени от ответника и „Бългериън ритейл сървисиз“
АД били приложени погасителни планове, но изготвени от „Пощенска банка” АД и
носещи логото на тази банка. Това сочело, че същите не касаели сключените
споразумения, а се отнасяли вероятно до друг сключен от ответника договор.
Повторно извършената цесия отново била
сторена в противоречие на чл. 99 от ЗЗД по същите причини, изложени за първата.
От това също се налагал извода, че сключените допълнителни споразумения след
нея са изцяло неоснователни.
Изтъква се, че представеното
допълнително споразумение от 25.06.2013 година касаело договор за кредит НL 13904 от 2007 година, който бил различен от основния
договор за кредит и който бил от 2006 година. Останалите споразумения, сключени
след цитираното, следвало да се приемат за неоснователни. От това се извежда
отново извода за изтекла погасителна давност относно цялото вземане.
Твърди се, че ищецът в противоречие на
разпоредбите на договора за кредит и сключените споразумения обявил договора за
предсрочно изискуем без да уведоми ответника за тези действия. Счита неправилно
извършеното уведомление от служител на съдебният изпълнител, защото не били
положени достатъчно усилия, за да се събере необходимата информация относно
ответника. Нещо повече, не било вярно изложеното в исковата молба, че
уведомлението било залепено на вратата на апартамент № 91. Направеното
отбелязване било за залепено уведомление на преградна, а не на самата врата на
апартамент №91, като не било ясно къде се намира тази врата, дали тя не е към
друго жилище и т. н.
Препис от отговора на исковата молба е
бил връчен на ищцовата страна, като на същата е било указано, че може да
двуседмичен срок да депозира допълнителна искова молба и упражни правата си по
чл. 372 от ГПК. Съобразно дадената и възможност, тя е депозирала такава. Сочи
се в нея, в отговора са съдържало признание на допуснато от ответника трайно
просрочие, което било договорно основание за обявяване на вземането по договора
за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.
Поддържа се заявеното твърдение, че банката
била упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуемо и обявила на
длъжника предсрочната изискуемост, което се е случило с покана за изпълнение, връчена
му от ЧСИ Делян Николов по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Отново се изтъкват
същите доводи за редовно връчване на поканата по реда на чл. 47 от ГПК поради наличието
на предпоставките на тази правна норма. Преповторени са и поддържаните
твърдения за постигнати договорености във връзка с получаването на книжа от
страните по договора.
Изтъква се във връзка с договора за
цесия, че банката била прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички
свои вземания, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности. С всички допълнителни споразумения към него, подписани между
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД и ответника били предоговорени условията по
договора за кредит. Същото се отнасяло и до „обратната“ цесия и последващите я
четири допълнителни споразумения. По този начин недвусмислено се установявало,
че ответникът И.К. бил формирал знание към датата на всяко едно допълнително
споразумение, че е в договорни правоотношения със съответния кредитор.
Абсолютно неотносими и неоснователни се
явявали твърденията на ответника за неспазване на процедурите, свързани с
цесията и порочност на сключените допълнителни споразумения.
Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД
регламентирала задължение за цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Съобщението, обаче не било част от фактическия състав на сделката. Правните
последици на уведомлението били релевантни единствено досежно изпълнението от
длъжника на надлежния кредитор и не рефлектирали върху волята на страните по
цесията да се обвърже преобретателят на вземането със събирането му. Нещо
повече, съобщаването не било лично непрехвърлимо право, поради което за него
можел да бъде упълномощен включително и цесионера. То не било обвързано с
нарочна форма за действителност, поради което и дори съобщаването с исковата
молба било надлежно и валидно, а в процесния случай били сключени седем
допълнителни споразумения между цесионер и длъжника - ответник. Допълнителен
аргумент се съдържал и в чл. 28 на процесния договор, предвиждащ изрично
възможността за прехвърлянето на вземанията по него именно на „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД.
След надлежното връчване на преписа от
допълнителната искова молба, ответникът е депозирал допълнителен отговор, в
който е оспорено твърдението на ищеца за направено от негова страна признание
на трайно просрочие на претендираните вземания.
Отново се заявява, че извършеното
уведомяване от ЧСИ Д. Николов било неправилно в нарушение на законовите
изисквания, като са изтъкнати същите доводи и съображения.
При съобразяване на всичко изложено
по-горе, следва да се посочи, че така предявените искови претенции, по повод на
които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 430 от
Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
Спорът е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК.
С исковата молба са представени
от ищеца писмени доказателства, които са допустими и относими към правния спор,
поради което и като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му
съдебен акт. С исковата молба ищцовата страна е направила искане да бъде
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на поставените от нея със същата въпроси. Като насочено към
събиране на относими към заявената защитна позиция от ищцовата страна и
допустимо към възникналия правен спор това доказателствено искане следва да бъде
уважено. На вещото лице, с оглед направеното в тази насока с отговора на
исковата молба от ответника искане следва да бъдат поставени и въпросите на
тази страна по делото, съобразно тяхната формулировка на това място.
Съдът намира, че следва да укаже на
страните, че съобразно чл. 154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена тежест
относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми. В конкретния случай и при съобразяване на изразените
становища в тежест на ищеца е да докаже наличието на редовен, действителен
договор за кредит и допълнителни споразумения към него, качеството си на
кредитор по тях към правнорелевантния момент. Същата следва да установи също
така наличието на поето действително задължение по тях, сочените от нея условия
на същите - размери, срокове на плащане и други, изпълнение на сочени като
поети задължения по тях, условията за обявяване и настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, както и надлежно направено уведомление за нейното
обявяване на длъжника, което установяване следва да бъде направено от нея при
условията на пълно и главно доказване. Ответната по делото страна е тази, която
също при условията на пълно главно доказване следва да установи въведените от
нея в процеса с отговора на исковата молба твърдения по съществото на спора.
Ето защо, по изложените
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане
предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес *** против И.П.К., ЕГН **********,***, ж. к.
„Славейков“, бл. 46, ет. 13, ап. 91 искови претенции за осъждане на ответната
страна да заплати на ищцовата сумата от 21332.08 евро, представляваща дължима
главница; сумата от 968.82 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 26.07.2017 година до 12.04.2018 година на основание чл. 3, ал. 1;
сумата от 524.77 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2017
година до 29.07.2018 година на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 69.15 евро,
представляваща такси за периода от 28.06.2017 година до 29.07.2018 година на
основание чл. 4, т. 2 и сумата от 25.05 евро, представляваща застраховки за
периода от 15.01.2018 година до 29.07.2018 година на основание чл. 14, всички
дължими от него на основание сключен между тях на 10.11.2006 година договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL13904,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпросите, поставени от ищцовата страна с депозираната от нея искова молба и от
ответника с отговора на исковата молба след депозит от 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението за
това по сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така
допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов Хаджиатанасов, на
когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 10.07.2019 година - 14.50 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това бъде сторено
на посочения от него в исковата молба съдебен адрес, а за ответника чрез
назначения му особен представител; на ищеца по същия начин да се връчи и препис
от допълнителния отговор на допълнителната искова молба.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: