Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14650 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2019
г. по гр.д. № 71817/14 г., СРС, ГО, 69 с-в е отхвърлил предявените
от „ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в
ТР на Кралство Нидерландия, със седалище и адрес на управление: ******АЦ
Хоогевеен, „********срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК ********, искове с правно основание чл.213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 4987,07
лв. /левова
равностойност на 2549,85 евро/,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 23.02.2012г. на главен път II-17, 2,5 км., в района на гр.Ботевград, посока Видин -
София, при ТИР-паркинг „Шел газ“, както и сумата от 431,56
лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху главницата от 8 200,91 лв. /левова
равностойност на 4 193,06 евро/ за периода от 27.02.2014г. до 03.09.2014г., и
сумата от 154,23 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 4
987,07 лв. за периода от 04.09.2014г. до 22.12.2014г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в ТР на Кралство Нидерландия, със
седалище и адрес на управление ******АЦ Хоогевеен, „********да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ********,
сумата от 410 лв. разноски по делото
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в ТР на Кралство Нидерландия, със
седалище и адрес на управление: ******АЦ Хоогевеен, „********,
чрез пълномощника по делото адвокат Т.Б.,*** с твърдение, че атакуваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Счита, че СРС правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл.213, ал.1, изр. 2 от
КЗ /отм./, но неправилно е приел, че действителната стойност на причинената вреда
следва да се определи по цени на територията на страната и е съобразил за това
приетата по делото СТЕ. В случая са представени фактури за сторените разходи, извършени в чужбина, като релевантни са цените за ремонта, където е извършен, а именно в
чужбина, като се цитира съдебна практика на ВКС. Счита, че неправилно съдът е приел, че
възстановителната стойност следва да се изчислява по средни параметри на
българския пазар, тъй като няма изискване увредените лица да възстановяват
моторните си превозни средства на територията
на Република България. Претендира разноски.
Въззиваемото
дружество „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Р.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
СРС,
ГО, 69 състав е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че в съдебното решение съдът е квалифицирал погрешно
предявения иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./, като това не води до недопустимост на постановеното
решение, тъй като съдът се е произнесъл по наведените от страните факти, дал е точни указания относно
подлежащите на доказване факти, както и относно разпределението на
доказателствената тежест.
Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ/отм./, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
При деликтната отговорност обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта или да се приведе
увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради което обезщетението
следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел.
Размерът на тази парична сума по принцип следва да се определи съобразно
средните пазарни цени към деня на увреждането, тъй като това в случая би било достатъчно
за пълното репариране на вредите.
СРС неправилно е приел, че определянето размера на щетите следва да бъде
извършено съгласно заключението на изслушаната и приета САТЕ за сумата от
11 697,46 лв. Според последователната съдебна практика, касае се за ПТП,
причинено в България, в резултат на което са нанесени вреди на МПС, чийто
собственик живее в чужбина и е извършил ремонт на МПС в чужбина, поради което
са релевантни цените за ремонта, където е извършен-в чужбина /в този смисъл е
решение № 1 от 0202.2011 г. по т.д. № 263/2010 г. на ВКС, ТК, второ отделение./
В исковата си молба ищецът твърди, че
е заплатил щетите на увредената
товарна композиция-влекач марка „Волво“ с рег. № ВS-RG-38 и хладилно
полуремарке марка „Шмиц“, модел „SKO 24“ с рег. № ******на
обща стойност от 8 386,13 евро,
от които се претендира половината стойност от 4 193,06 евро, поради съвина
и съпричиняване на щетите, като след
приспадане на платеното от ответника обезщетение от 1 643,21 евро се
претендира остатък за доплащане от 2 549,85 евро, както и посочените
лихви. Тази сума се получава като към експертен доклад за сумата от 7440,50
евро. се прибави сума от 945,63 евро по фактура, издадена само за влекача.
От заплатената сума в размер на 8 386,13 евро се приспада приноса от
30 % , като се получава сумата от 2 515,84 евро. О тази сума следва да се
извади заплатените от ответника 1643,21
евро и се получава дължимата сума от 872,63 евро, с левова равностойност от 1701,63
лева.
Дължимата лихва върху сумата от 2515,84 евро/ с левова равностойност от
4905,88 лв./ за периода от 27.02.2014 г. датата на изтичане на 30-дневния
срок съгласно чл.213 а, ал.3 от КЗ/отм./
до 03.09.2014 г.-датата на изплащане/превода на сумата от 1643,21 евро/възлиза
на 257,41 лева.
Дължимата лихва върху сумата от 872,63 евро/ с левова равностойност от 1701,63 лева/, считано от 04.09.2014 г./
датата следваща превода на сумата от 1643,21 евро/ до датата на предявяване на
исковете на 23.12.2014 г. възлиза на 52,6 лв.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски за първата инпстанция в общ размер от 1401,88
лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 504,67 лева.
Ответникът е направил разноски в размер общо на 410 лв., които и съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 262,40 лв.
Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което „Д.з.“ АД, ЕИК ******** да бъде
осъдено да заплати на „ТВМ В.Н.В.“,
вписано под № ******в ТР на Кралство
Нидерландия, със седалище и адрес на управление: ******АЦ Хоогевеен, „********по
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 1701,63 лева, представляваща левовата равностойност на 872,63
евро, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
ПТП, настъпило на 23.02.2012г. на главен път II-17, 2,5 км., в района на гр.Ботевград, посока Видин -
София, при ТИР-паркинг „Шел газ“, като бъде отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 4987,07 лв., сумата от 257,41 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата от 4905,88 лв., представляваща
левова равностойност на 2515,84 евро за периода от 27.02.2014г. до 03.09.2014г., като бъде отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 431,56 лв., сумата от
52,6 лв. лихва за забава, начислена върху главницата от 1701,63 лева за периода
от 04.09.2014г. до 22.12.2014г., като бъде отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 154,23 лева.
За въззивната инстанция въззивникът/ищец е направил
разноски в общ размер от 711,46 лв., които и съобразно уважената част от иска
възлизат на 256,12 лв.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 64 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 71817/14 г. на
СРС, ГО, 69 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Г.Р.да
заплати на
„ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в
ТР на Кралство Нидерландия, със седалище и адрес на управление: Кралство
Нидерландия, ******, „********, чрез пълномощника по делото адвокат Т.Б.,*** по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1701,63 лева, представляваща
левовата равностойност на 872,63 евро, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 23.02.2012г. на главен път II-17, 2,5 км.,
в района на гр.Ботевград, посока Видин - София, при ТИР-паркинг „Шел газ“, като
отхвърля иска до пълния предявен
размер от 4987,07 лв., сумата от 257,41 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата от 4905,88 лв., представляваща
левова равностойност на 2515,84 евро за периода от 27.02.2014г. до 03.09.2014г., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 431,56 лв., сумата от 52,6 лв. лихва за
забава, начислена върху главницата от 1701,63 лева за периода от 04.09.2014г. до 22.12.2014г., като отхвърля иска до пълния предявен размер
от 154,23 лева.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Г.Р.да заплати на
„ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в
ТР на Кралство Нидерландия, със седалище и адрес на управление: Кралство
Нидерландия, ******, „********, чрез пълномощника по делото адвокат Т.Б.,*** направените разноски за първата инстанция в размер на 504,67 лева, а за въззивната инстанция в общ размер от 256,12 лв.
ОСЪЖДА „ТВМ В.Н.В.“, вписано под № ******в ТР на Кралство Нидерландия, със
седалище и адрес на управление: Кралство Нидерландия, ******, „********, чрез пълномощника по
делото адвокат Т.Б.,*** да
заплати на „Д.з.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Г.Р.направените разноски за първата инстанция в размер на 262,40 лв, а за
въззивната в размер на 64 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.