№ 550
гр. София , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20211001000060 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №260319 от 10.11.2020г., постановено по т.д.№2213/2019г.
Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователен предявения от
„Тоталс“ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на туризма,
иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на сума в размер
на 30 648,15 лв. като получена от ответника на отпаднало основание, поради
настъпване на прекратително условие – чл. 25 ЗЗД по договор № Т-РД-35-
19/05.06.2019 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ плаж „Балчик – Централен“, разположен на
територията на община Балчик, област Добрич.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, който в
законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост, като са оспорени
1
формираните от съда изводи по предмета на спора. Поискано е решението на
СГС да бъде отменено и искът, предявен от въззивника да бъде уважен, ведно
със законната лихва и разноските за двете инстанции.
Въззиваемият е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложил
е съображения за законосъобразност и обоснованост на решението и е
поискал САС да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във
връзка с доводите на страните,намира следното:
В подадената от ищеца „Тоталс“ ЕООД искова молба са наведени
твърдения за сключен на 05.06.2017 г. между дружеството и Държавата,
представлявана от министъра на туризма, договор за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, представляващ плаж „Балчик –
Централен“, разположен на територията на община Балчик, област Добрич, за
срок от 5 години; ищецът добросъвестно изпълнявал задълженията си за
плащане на определената между страните и индексирана, съгласно
Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за
морските плажове, годишна наемна цена, като преди изтичането на
уговорения срок – до 15 февруари на съответната година, заплатил и наема за
2019г. в размер на 72 169,67 лв. Междувременно на 21.08.2018 г. било
постановено решение № 594/21.08.2018 г. на МС за откриване на процедура
за предоставяне на концесия за услуга за морския плаж; тъй като към
началото на 2019г. все още липсвал сключен договор за концесия, ищецът
продължил ползването на отдадения под наем морски плаж, изпълнявайки
всички свои задължения по договора с цел управление и поддържане на
морския плаж за своя сметка и за свой риск; едва на 09.07.2019 г. бил
уведомен от Министерството на туризма, че на 08.06.2019 г. е подписан
договор за концесия , с който договорът за отдаване под наем се прекратява и
на 29.07.2019 г. държането на наетия морски плаж от ищеца на държавата, с
2
подписан приемо-предавателен протокол. Въз основа на твърденията за тези
факти ищецът счита,че за оставащите до края на годината 155 дни, през които
е бил лишен от възможността да ползва отдадената под наем недвижимост,
му се дължи връщане на сумата 30 648,15 лв., представляваща част от
предварително платената наемна цена по 197,73 лв. на ден, тъй като
основанието за получаването й е отпаднало с настъпването на
прекратителното условие, предвидено в чл.7.1.2 от договора. Отправената до
ответника покана да му върне посочената сума, не била уважена с мотив,че
липсва законно основание за това, тъй като наемателят бил ползвал плажа в
значителна част от активния период на реализиране на приходи от дейността.
Оспорвайки такова становище, ищецът е поискал от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът Държавата е оспорил предявения иск като неоснователен.
Навел е възражения, че наемната цена е била платена на валидно правно
основание и съгласно клаузите на договора, а морският плаж е предаден
обратно на наемодателя на 29.07.2019г. , след като наемателят е бил
реализирал по-голямата част от приходите за тази година, тъй като е била
изминала значителна част от активния летен сезон. С това се е
противопоставил не само на твърдението за наличие на неоснователно
обогатяване, но е аргументирал и тезата,че възстановяването на част от
платената наемна цена би довело до такова , но за наемодателя. Оспорил е
твърдението за наличие на прекратително условие, под което да е сключен
договорът му с ищеца, по смисъла на чл. 25 ЗЗД, при настъпването на което
договорът да е отпаднал с обратна сила. Като допълнителен аргумент
ответникът е навел и обстоятелството,че ищецът е бил наясно с проведената
процедура по избор на концесионер на морския плаж, в която сам е участвал
и е обжалвал крайното решение за определяне на такъв, което е забавило
подписването на концесионния договор. По тези съображения ищецът е
направил искане да се отхвърли претенцията му за плащане, като му се
присъдят разноските за производството.
При постановяването на решението си, първоинстанционният съд е
квалифицирал предявения главен иск като такъв по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
Приел е уговорената клауза на чл.7.1.2 от сключения на основание чл.7 ал.5
3
от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представлява
основание за прекратяване на договора преди изтичането на определения по
съгласие между страните 5 – годишен срок, а не прекратително условие, под
което същият е сключен. Поради това е заключил,че това осъществяването на
това основание /сключването на концесионен договор/ не поражда
последиците на развален по реда на чл.87 ЗЗД договор и ищецът не може да
претендира връщане на даденото на отпаднало основание. Поради това е
отхвърлил иска като неоснователен.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани относими и допустими по
смисъла на изключенията на чл.266 от ГПК доказателства,които да изменят
установената пред първата инстанция фактическа обстановка.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК,намира
постановеното от СГС решение за валидно и допустимо. По същество
съставът не споделя така изложените от първата инстанция мотиви и
постигнатия от нея краен резултат по следните съображения:
Безспорно е по делото,че страните са встъпили в наемно
правоотношение по силата на сключения на 05.06.2017 г. между тях договор,
по силата на който Държавата е предоставила на „Тоталс“ ЕООД по реда на
чл.7 ал.5 ЗУЧК за временно и възмездно ползване обект, изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Балчик – централен“ за
срок от пет години при годишна наемна цена за първата година в размер на
68 760 лв. с ДДС, който се индексира всяка следваща година от срока на
договора по реда на Методика за определяне на минималния размер на
наемната цена за морските плажове, приета с ПМС № 9 от 19.01.2015 г. , като
същата е платима в срок до 15 февруари на съответната година. С клаузата на
чл. 7.1 са предвидени три основания за прекратяване на договора - с изтичане
на договорения срок, при влизане в сила на договор за концесия за морския
плаж и по взаимно писмено съгласие на двете страни. Безспорно е и
установено по делото, че ищецът е заплатил за 2017 и 2018г. съответната
наемна цена,през което време е осъществявал фактическата власт върху
наетото имущество, както е изпълнил и задължението си да заплати в срок /на
14.02.2019 г./ наемната цена за 2019г. в размер , определен с индексацията на
72 169,67 лв. Междувременно с решение от 21.08.2018 г. е била открита
4
процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Балчик –
централен“, община Балчик, област Добрич, в която ищецът е взел участие, но
не е бил определен за спечелил конкурса; обжалвал е решенията на МС за
откриване на процедура за предоставяне на концесия и за определяне на
спечелилия конкурса участник за концесионер на морския плаж пред КЗК, но
жалбата му е оставена без разглеждане, а жалбата му срещу акта на КЗК е
била оставена без уважение. След осъществяването на тези формалности на
08.06.2019г. е сключен договор за концесия на морския плаж, за което ищецът
е бил уведомен от ответника с писмо от 09.07.2019г., с което е бил поканен да
предаде плажа на представител на Министерство на туризма. Предаването е
извършено с протокол от 29.07.2019г.
С писмо от 16.09.2019г. ищецът е поискал от ответника да му бъде
върната част от платената от него наемна цена, съответна на оставащата след
прекратяването на договора част от годината в размер на 40 730,81 лв., което
ответникът е отказал да стори с мотива,че не е обвързан с действия по
възстановяване на суми във връзка с прекратяването.
Назначеното и изслушано по делото вещо лице е установило,че при
годишна наемна цена от 72 169,67 лв., т.е. за период от 365 дни, наемът за
един ден е равен на 197,73 лв., а за периода от 29.07.2019 г. до 31.12.2019 г. ,
който обхваща 155 дни, възлиза на 30 647,39 лв.; ако се приеме, че
уговореният наем касае летния сезон от юни до септември включително,
съответна на двата месеца, през които ищецът не е могъл да ползва наетия
плаж, част от наемната цена е 36 084,84 лева.
Валидно възникналото между страните по реда на чл.7 ал.5 ЗУЧК
правоотношение осъществява общите характеристики на договора за наем,
разписани в чл.228-чл.239 ЗЗД. Основни задължения на страните по него са –
за наемодателя да предостави на наемателя вещта, като му осигури
необезпокояваното й ползване, а последният да заплати насреща уговорената
наемна цена за периода на ползването. Същата е определена на годишна база
/365 дни/, като задължението за плащане на всяка годишна наемна вноска е
платимо авансово – в началото на съответната година до 15-ти февруари.
Установено е,че договорът е сключен за определен срок – 5 календарни
години, считано от 2017г. включително. Допълнително с клаузата на чл.7.1.2
5
от договора е предвидена хипотеза за предсрочното му прекратяване – при
влизане в сила на договор за концесия на морски плаж. Последното не
представлява прекратително условие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗЗД, както
твърди ищецът, а основание за предсрочното прекратяване на договора, т.е.
определяем по-кратък срок, след изтичането на който договорната връзка
прекратява действието си занапред. За разлика от срока, до изтичането на
който сделката запазва действието си, при наличието на прекратително
условие тя е във висящо положение, а сбъдването му заличава всички
последици от сключването й с обратна сила /чл.25 ал.2 ЗЗД/, като при
наличие на междувременно извършени престации по нея , те подлежат изцяло
на връщане. Очевидно е,че не такава е била волята на страните при
сключването на договора между тях, доколкото смисълът на клаузата на
чл.7.1.2 е те да се освободят от задълженията си по договора занапред от
момента на влизане в сила на сключен от Държавата договор за концесия на
плажа. В случая няма спор, че след сключването му договорът за наем е
породил правно действие - през първата и втората година предоставеният на
ищеца под наем морски плаж е ползван по предназначението му, като
наемателят е извършвал задължителните дейности по §1 т.1 ДР ЗУЧК /отм./,
като е заплащал уговорената наемна цена в определения срок. Няма спор ,а
това се установява и по делото, че наемната цена за третата година от срока -
2019г. е платена също авансово в началото на годината – на 14.02.2019г. , но
задължението на наемодателя да предостави на наемателя ползването на
плажа след 29.07.2019г. е отпаднало поради настъпването на уговореното
между страните основание за прекратяване преди изтичането на петгодишния
срок – влязъл в сила концесионен договор. При тези обстоятелства авансово
платената сума на годишен наем се явява получена от ответника на отпаднало
основание за частта, съответна на оставащия период от годината – от
29.07.2019г. до 31.12.2019г. Задържането й от последния след прекратяването
на договора по силата на клаузата на чл.7.1.2 от него води до разместване на
имуществени блага, доколкото срещу тази част от наема поетата насрещна
престация не може да бъде изпълнена – наемодателят обективно не е в
състояние да предостави на наемателя по-нататък ползването на морския
плаж, доколкото за него е възникнало аналогично задължение към
концесионера. Поради това ответникът дължи да върне на ищеца
предварително полученото от него срещу изпълнението на това задължение.
6
Тъй като наемът е уговорен на годишна база определянето на
подлежащата на връщане част от него следва да се извърши чрез определяне
на припадащата се за ден наемна цена , а сумата се умножи по оставащите
дни от годината /72 169,67 лв. : 365 дни Х 155 дни/. Изчислен по този начин,
подлежащият на връщане наем възлиза на сумата 30 647,39 лв. , съгласно
заключението на вещото лице. Друг, различен от посочения, начин на
изчисление не произтича нито от ЗУЧК, нито от Методиката за определяне на
минималния размер на наемната цена на морските плажове по реда на чл.8
ал.2 и ал.3 ЗУЧК.Цитираната нормативна база визира , аналогично на
уговореното с договора, „годишна наемна цена“ и създава механизъм за
определянето само на първоначалната такава при провеждането на търговете
за отдаване под наем, в която се включват съответните прогнозни приходи и
разходи от дейността и която служи само за база, с която да бъдат съобразени
ценовите оферти на участниците в търга. Веднъж определена по този начин,
наемната цена подлежи единствено на индексиране всяка година и, доколкото
страните не са уговорили относително по-голяма тежест при дължимостта й
за активния летен сезон, следва да се приеме,че тя е една и съща за всеки ден
от годината. Възражението на ответника,че връщането на част от авансово
платената от наемателя сума на годишен наем би причинило неоснователно
разместване на блага в обратна зависимост не може да бъде споделено, тъй
като на мястото на наемното правоотношение възниква ново такова –
концесионното, по което ответникът е страна и от което черпи съответни
права.
Предвид изложеното настоящият състав намира,че искът, предявен от
„Тоталс“ЕООД срещу Държавата за връщане на платен на отпаднало
основание наем на морски плаж е основателен и като такъв подлежи на
уважаване в посочения размер, ведно със законната лихва. Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции решението на СГС следва да бъде
отменено в частта, с която искът е отхвърлен до посочения размер от
30 647,39 лв. и вместо това сумата бъде присъдена на ищеца със законната
лихва върху нея до окончателното й плащане.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
въззивника следва да бъдат присъдениразноски за двете инстанции в размер
на 6 245,20 лв.
7
Така мотивиран,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260319 от 10.11.2020г., постановено по т.д.
№2213/2019г. в частта, с която Софийски градски съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от „Тоталс“ ЕООД срещу Държавата,
представлявана от министъра на туризма, иск с правно основание чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД за връщане на сума в размер на разликата от 30 647,39 лв. до
30 648,15 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на туризма,
гр.София ул.“Съборна“№1 да заплати на „Тоталс“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Хасково жк“Орфей“ бл.29 вх.В ет.1 ап.7
сумата 30 647,39 лв., представляваща платен за 2019г. на отпаднало
основание наем на морски плаж „Балчик-Централен“, ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и 6245,20
лв. разноски за производството пред СГС и САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8