№ 150
гр. Дупница, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200286 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
П. Т. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К., обл. К., ул. ,,*****“ № * обжалва
Наказателно постановление № 24-0348-000721 от 10.10.2024 г., издадено от началник група в
ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му е наложено административни наказание
,,глоба“ в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12
месеца, на основание чл. 175, ал. 4 вр. с чл. 175, , ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде отменено, по
съображения подробно изложени в жалбата и по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното
писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приеме
жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 30.07.2024 г. към 13.50 ч., в село К. по ул. ,,Трети Гвардейски полк“ в посока ул.
,,Рила“ жалбоподателят управлявал мотопед ,,Симеон С50“ и рама № 4568597 и стар
регистрационен № ******** фигуриращ в база данни, като не е регистриран по надлежния
1
ред.
Този факт е безспорно установен и се потвърждава, както от гласните
доказателствени средства, така и от писмените доказателства приобщено по делото.
На нарушителя бил съставен АУАН № 844680/30.07.2024 г. за установено нарушение
по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Актът бил подписан без възражения от водача. С постановление от
03.10.2024 г. прокурор при РП – Кюстендил е прекратил наказателното производство по ДП
вх. № 2995/2024 г. по описа на РП – Кюстендил и ДП № 418/2025 г. по описа на РУ на МВР
Дупница, образувано и водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като
разпоредил препис от същото да се изпрати на Началника на РУ-Дупница за продължаване
на административнонаказателното производство започнато срещу П. Т. Б..
На 10.10.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са
наложени горепосочените административни наказания. Видно от писмо рег. № 348000-
3375/10.04.2025 г., изд. от ВПД Началник група ,,ПК“ в РУ Дупница и въз основа на
извършена справка в масивите на АИС КАТ-МВР е установено, че МПС ,,ИЖ Планета 350“
с № ****** е собственост на П.Т.П. от с. Г., обл. ***; до настоящия момент не са предприети
действия по пререгистрация или бракуване. Представен е регистрационен талон на
процесното МПС от 25.01.1980 г. със собственик Е. Г..
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите по установяване на
нарушението и по съставянето на акта Е. Г. и В. С., които изцяло потвърждава установената
фактическа обстановка, изложена в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са нарушени императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП, е
направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено. Видно е от АУАН и НП, че описанието на нарушението не
съдържа признаците на чл. 6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочено изпълнителното
деяние, с което се осъществява състав на административно нарушение. В обстоятелствената
част на НП от една страна се твърди, че за мотопеда няма данни, а от друга е записано, че
същият е с рег. № ********, тоест, че е регистриран по надлежния ред и е с рег. табела, и
няма как да няма данни за него. Не може да се приеме, че поради това, че процесното МПС
„не фигурира в база данни“, то поради тази причина не е регистрирано по надлежния ред.
Описанието на нарушението съдържа само една констатация „мотопеда не фигурира в база
данни“, която не визира нарушение на правнорегламентирана норма, поради което не може
да породи основание за налагане на санкция. Не е ясно какви именно данни няма.
2
Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на
предмет на доказване и обосноваване.
Описанието на нарушението съдържа само една констатация, която не визира
нарушение на правнорегламентирана норма, поради което не може да породи основание за
налагане санкция. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Горепосочените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, а от друга - до нарушение на
строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се
на строго регламентирани правила.
АУАН и НП не отговарят на императивните разпоредби съответно на чл. 42, т. 5 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП и АУАН не е налице изискващото се от закона
единство между словесното описание на твърдяното нарушение и неговата правна
квалификация. В акта и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, без да е
конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която правна
квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП създава общо правило на поведение по пътищата, отворени за
обществено ползване да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба
управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които условия следва да
са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на което и да е от тях обуславя
неточна правна квалификация на деянието. В конкретния случай управляваното от
жалбоподателя МПС е било с регистрационни табели, поради което деянието е неправилно
квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Словесното описание на твърдяното
нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може
да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем
други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че мотопедът е бил със „стар
регистрационен номер ********, нефигуриращ в база данни, като не е регистриран по
надлежния ред“ не попада в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП.
От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието се
запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Актосъставителят и АНО са установили, че жалбоподателят е управлявал процесния
мотопед с регистрационен номер, който не фигурира в база данни, без да е отбелязано в коя
база данни и поради каква причина не фигурира. С това наказващият орган е посочил, че е
нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно е обаче, че сочената норма е бланкетна
по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за
3
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани ...“ - т. е. тази бланкетна норма визира общото задължение водачите да
управляват регистрирано МПС и същата е повече от очевидно, че не съдържа в себе си
каквито и да са условия, от които да се изведе защо управляваното от жалбоподателя МПС
не е регистрирано. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП, в
който законодателят изрично е предвидил, че ,,Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните, съгласувано с министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната”.
Наредбата определяща този ред е Наредба № I-45/24.05.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета
в Република България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на
тролейбусите, верижните, строителните и селскостопанските самоходни машини)
задължително се регистрират от органите на Пътна полиция, като в чл. 22 от Наредбата са
определени видовете регистрации. Наказващият орган не е съобразил това обстоятелство и
не е изследвал пълната и правилна юридическа квалификация на извършеното от мен
нарушение, а се е задоволил единствено с това да посочи като нарушена нормата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, което намирам за ограничаващо правото на защита на нарушителя и
съставляващо процесуално нарушение. Дори да се приеме, че процесното МПС не е
регистрирано, това обаче не води автоматично до извода, че жалбоподателят е извършил
нарушение на действащото законодателство и наказващият орган е бил длъжен за пълнота
на обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи коя от
възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона задължение, виновното лице
не е изпълнило. Не може да се приравни на изпълнение на това негово задължение
посоченото единствено в АУАН, че водачът е нарушил чл. 140 от ЗДвП. Констатираната
неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от настоящата инстанция. Същата
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като отразената правна
квалификация в акта за нарушение и наказателното постановление определят рамките, в
които санкционираният водач упражнява правото си на защита. Ето защо непълното и/или
неточно посочване на юридическото обвинение се приема за нарушение на правото на
защита на нарушителя, а това от своя страна във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, поради което НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Отделно от това, и в АУАН, и в НП липсва индивидуализация на процесното МПС
съгласно чл. 149 от ЗДвП и дефинициите в § 6, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗДвП. Липсват и
обстоятелства, които да обосновават извода, че превозното средство подлежи на
регистрация, и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. на МВР за регистрацията и отчета на МПС и на ремаркетата, теглени от тях,
които изключват регистрация. Неправилно актосъставителят и АНО са приели, че МПС не е
било регистрирано „по надлежния ред“, без да са се обосновали защо са приели, че същото
подлежи на регистрация и без да са индивидуализирали кой именно е този „надлежен ред“.
4
В НП не е посочено дали е пропуснат преклузивния 14дневен срок по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. на МВР, в който срок е следвало да се извърши регистрацията на МПС.
НП е издадено за нарушение изискванията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т.е., че се управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложеното наказание по чл. 175, ал. 4 от
ЗДвП обаче е за нарушение, съдържащо квалифициращ признак, а именно нарушението да е
извършено повторно, тоест наложено е по-тежко наказание. За такова нарушение липсват
каквито и да било доказателства, обуславящи квалифициращия признак „повторност“.
Обстоятелства за повторност не са изложени както в съставения АУАН, така и в НП, като по
този начин нарушението е преквалифицирано в НП, тъй като се стига до прилагане на закон
за по-тежко наказание. Това нарушение на материалния закон да води до отмяната на НП,
доколкото е недопустимо съдът да изменя НП и по основание, и по размер.
Освен това следва да се отбележи, че при така отразените констатации в АУАН,
като нарушение на жалбоподателя е вменено, че е управлявал мотопед „нефигуриращ в база
данни“ и това е дало основание на контролните органи да приемат мотопеда за
нерегистриран. Предвид това, че ЗДвП не съдържа задължение за водачите на МПС да
поддържат и актуализират електронните регистри на МВР, пропуските на съответната
администрация, не могат да се вменяват като нарушение на водачите. За да се ангажира
законосъобразно отговорността на нарушителя, като задължителен реквизит на АУАН и НП
е предвидено ясното и последователно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, датата и мястото на извършване на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4
ЗАНН, чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Последното е необходимо, за да се гарантира правото на
защита на наказаното лице, което във всички случаи следва да е наясно относно
обстоятелствата, при които се ангажира отговорността му. В настоящия случай АУАН е
съставен с констатация за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според
цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. При нарушение на
цитираната норма в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право на
водача да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. Съгласно ал.
4 на същия чл. 175 от ЗДвП за повторно нарушение по ал. 3 наказанието е лишаване от право
да се управлява МПС за срок от една до две години и глоба от 600 до 1500 лева. В § 6, т. 33
от Допълнителните разпоредби на закона е посочено кога едно нарушение е повторно -
когато е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана именно на
основание чл. 175, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, т. е. налице е констатация на наказващия
орган, че нарушението е извършено при условията на повторност. В същото време нито
АУАН, нито НП съдържат надлежно описание на фактическа обстановка, релевантна за
5
посочения квалифициращ признак. Същата се свежда единствено до отбелязване в НП
„повторно управление на МПС, което не е регистрирано“, без да е ясно кога е извършено и
какво е било предходното нарушение, как и по какъв начин е направен извода, че това
нарушение е било санкционирано и санкцията е влязла в законна сила.
Не се доказа, че жалбоподателят виновно е извършил административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да ангажира административнонаказателната му
отговорност по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и което да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 4, във
вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От доказателствата по делото е видно, че мотопедът е бил
регистриран и с поставена регистрационна табела на определеното за тази цел място. За
същия е бил издаден талон за регистрация на МПС.
Извън изложеното, съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП,
би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и
да било доказателства, че жалбоподателят като водач, е бил наясно, че на посочената в НП
дата и място е управлявал МПС, което не фигурира в базата данни.
За да се ангажира административнонаказателна отговорност от субективна страна
водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно
прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т. е. трябва да е налице
пряк умисъл. Няма как водача да знае в коя автоматизирана информационна система няма
данни за управляваното от него МПС и по каква причина. Санкционираното с обжалваното
НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено
единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на
състава на нарушението, а именно - евентуалното прекратяване на регистрацията по
служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят като
водач несобственик е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000721 от 10.10.2024 г., издадено
от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на П. Т. Б., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. К., обл. К., ул. ,,*****“ № * са наложени административни наказания:
,,глоба“ в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12
месеца, на основание чл. 175, ал. 4 вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7