№ 166
гр. См., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело №
20225400100364 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.439ал.2
ГПК.
ИЩЦАТА М. Х. Х., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“Д.
Б.“ №18, вх.Б, ет.3, ап.5, чрез пълномощника и адв. Ел. Ив. от АК-Пл., със
съдебен адрес: гр.Пл., ул.“Х. К.“ №2, твърди в исковата молба, че на
14.V.2012год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№199/2012год. по описа
на МРС, с който е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк“ ЕАД сумата
19 320.87евро- просрочена главница по договор за банков кредит
№50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро- просрочена редовна лихва,
дължима за периода от 21.ІІ.2021год. до 21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро-
просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 7.ІІІ.2011год. до
9.V.2012год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство, от които 870.88лв. платена ДТ и 885.44лв. юрисконсултско
възнаграждение. Взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувал изп.д.№118/2012год. по описа на
ДСИ при М.ски районен съд, а с договор за цесия от 22.ІІ.2018год. е
1
прехвърлил вземането на „Е. М.“ ЕООД гр.София. Ищцата счита, че не дължи
на ответното дружество „Е. М.“ ЕООД гр.София сумите по издадения
изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Счита, че е налице
новонастъпило обстоятелство, а именно изтичането на предвидената в чл.110
ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество,
след приключване на съдебното производство, по което е издадено
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно
ГПК, който е в сила от 1.ІІІ.2018год., заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на
чл.439ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Прилагането на
исковия ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл.424 ГПК.
Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането
са различни. В първия случай, длъжникът може да се позове на факти, които
са новонастъпили, докато във втория случай фактите или доказателствата
следва да са новооткрити. В случая давността е изтекла след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Ето защо ищцата моли См.ският окръжен съд да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо нея като длъжник, че не
дължи на „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК********* сумата 19 320.87евро-
просрочена главница по договор за банков кредит №50347/18.ІV.2008год.,
сумата 2 015.05евро- просрочена редовна лихва, дължима за периода от
21.ІІ.2021год. до 21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро- просрочена наказателна
лихва, дължима за периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на
вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 870.88лв.
платена ДТ и 885.44лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че
вземането е погасено по давност, като и се присъдят и съдебните разноски,
съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК *********,
2
представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т., чрез пълномощника и адв. Н. К.
от АК-Стара Загора, подава писмен отговор вх.№1488/21.ІV.2023год. на
исковата молба. Ответникът счита предявеният иск за недопустим за
разликата над сумата, посочена като главница в изпълнителния лист.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване по давност на главните
задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва
правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях, особено за
разноските по изпълнителното дело. Счита, че исковата молба на ищцата
съдържа неправилни твърдения, неточности и много пропуски. В настоящия
случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.
Твърди, че давността по отношение на вземането е прекъсвана, като излага
следните аргументи: Въз основа на издадените изпълнителни листове,
взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, което е
образувано под №118/2012год. по описа на ДСИ при МРС. По това
изпълнително дело са искани и извършени множество изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл.433ал.1т.8 ГПК, както и погасителната
давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва
многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. По делото след цесията от 22.ІІ.2018год., регулярно постъпват
плащания доброволно, както от единия съдлъжник Кр. Л. К., така и от
съдебното изпълнение. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. По образуваните изпълнителни дела са налагани
запори, извършвани са описи и са искани редица други изпълнителни
действия. Ответникът оспорва твърдението за настъпили перемпции. Ищецът
неправилно счита, че две години след извършеното принудително
изпълнително действие, поисканите и извършени принудителни действия са
„правно нищо“. Дори да се установи твърдяната от ищеца и настъпила по-
рано перемпция по изпълнителното дело, то действията извършени след нея,
са от значения за прекъсване на давността, в този смисъл и съдебната
практика- Решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.№1747/2020год. на ІV ГО на
ВКС. В случай на процесуална активност на кредитора, ако е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
3
вземането му по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Моли съда
да съобрази давностните срокове със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.ІІІ.2020год. и за преодоляване на последиците от него. Ето защо
изпълняемото право /ликвидно и изискуемо притезание/ и правото на
принудително изпълнение /правомощието да се изисква от органа на
принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в
съответния изпълнителен способ/ не са погасени. При условие на
евентуалност ответникът твърди, че съобразно господстващото становище в
правната теория и съдебната практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът продължава да
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение. В тази насока е и разпоредбата на чл.118 от
ЗЗД. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли като неоснователен
предявеният иск. А ако съдът уважи предявения иск, прави възражение за
прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
фактическата и правно сложност на делото. Моли съда да му присъди
разноски в минималния размер, съгласно чл.78ал.5 ГПК.
См.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. Ел. Ив., становището
на ответника по иска и неговият пълномощник адв. Н. К., обсъди събраните
по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи:
Безспорни факти по делото:
От доказателствата по делото се установява и между страните
не е спорно, че на 14.V.2012год. е издаден изпълнителен лист на основание
чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №333/14.V.2012год. по
ч.гр.д.№199/2012год. на М.ски районен съд, с която са осъдени длъжниците
„Фабрик“ ООД гр.М., ЕИК *********, представлявано от управителя Ю. Ю.
Д. Ю. Ю. Д. ЕГН ********** от гр.М., С. Ю. Д., ЕГН ********** от гр.М., М.
Х. Х., ЕГН ********** от гр.См., Кр. Л. К., ЕГН ********** от с.М., община
4
М., „КАНСТРОЙ“ ООД гр.М., ЕИК *********, представлявано от управителя
К. А. К. и К. А. К., ЕГН ********** от гр.К. да заплатят при условие на
солидарна отговорност на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София,
ЕИК ********* сумата 19 320.87евро- просрочена главница, дължима по
договор за банков кредит№50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро-
просрочена редовна главница, дължима за периода от 21.ІІ.2011год. до
21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро- просрочена наказателна лихва, дължима за
периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и
885.44лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК №333/14.V.2012год. по ч.гр.д.№199/2012год. на МРС е връчена на
ищцата-длъжник М. Х. Х. с покана за доброволно изпълнение на
19.Х.2012год. и е влязла в сила спрямо нея на 3.ХІ.2012год.
От приложеното като доказателство по настоящето дело
надлежно заверено копие от изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ при МРС
се установи, че делото е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД гр.София на 2.VІІІ.2012год., с искане за налагане на възбрани
върху недвижими имоти, собственост на длъжника Кр. К., апартамент в
гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и гараж в гр.См., собственост на
длъжника М. Х., както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Кр. К. при работодателя му община М.. По разпореждане на ДСИ от
12.ІХ.2012год. са изискани справки от НАП, от КАТ за „Фабрик“ ООД гр.М.,
С. Д., Ю. Д. и „Канстрой“ ЕООД гр.К.. С молба вх.№277/4.ІV.2013год.
взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София е поискал от ДСИ да
насрочи публична продан на възбранения и ипотекиран в полза на банката
апартамент№9 в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му А. Д.,
както и да наложи запор върху лек автомобил „Опел Вектра“, собственост на
длъжника С. Д.. На 15.ІV.2013год. банката е внесла дължимите ДТ за
извършване на горепосочените изпълнителни действия срещу длъжниците.
Наложен е запор върху банкова сметка на длъжника-кредитополучател
„Фабрик“ ООД гр.М. в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, но в нея авоарите
са 0лв. На 28.V.2013год. ДСИ е извършил опис на възбранения имот-
апартамент№9 в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му А. Д..
На 30.ІV.2013год. в община М. е получено запорното съобщение от
5
13.V.2013год. на ДСИ при МРС, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Кр. К., като община М. превежда всеки месец по
76.00лв. от трудовото възнаграждение на длъжника Кр. К. по сметката на
ДСИ при МРС, считано от 1.V.2013год. и до настоящия момент без
прекъсване, а получените суми се разпределят всеки месец от ДСИ по
сметката на взискателя.
На 25.ІХ.2013год. е обявена публична продан на
самостоятелен обект- апартамент№9 със застроена площ 59.02кв.м., находящ
се в гр.М., ул.“Хр. Б.“, бл.16, ет.3, ведно с прилежащо избено помещение№7
със застроена площ 7.45кв.м. и 6.18% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, с начална цена от 19 177.50лв.
На 16.VІІ.2014год. ДСИ е установил, че не е изготвен протокол за
разгласяване на публичната продан, който не е регистриран в СИС при МРС
по реда на чл.487ал.3 ГПК на 22.Х.2013год., поради което е отменена
проданта и е насрочена нова публична продан с обявление от 24.VІІ.2014год.
На 11.VІІІ.2014год. е съставен протокол за надлежното обявяване на
публичната продан на апартамент№9 в гр.М.. С протокол от 15.ІХ.2014год.
ДСИ е обявил за неосъществена първата публична продан на апартамент№9 в
гр.М., тъй като не са постъпили наддавателни предложения от купувачи. С
молба вх.№1198/30.ІХ.2014год. взискателят "Райфайзенбанк" ЕАД гр.София е
поискал да се насрочи нова публична продан на гореописания апартамент№9
в гр.М., с начална цена равна на 80% от началната цена на първата публична
продан. На 21.Х.2014год. ДСИ е обявил нова публична продан на
апартамент№9 в гр.М., с начална цена 15 342.00лв. С протокол от
9.ІІ.2015год. ДСИ е обявил Р. Х. К., ЕГН ********** от гр.М. за купувач на
недвижимия имот- апартамент№9 с площ 59.02кв.м., находящ се в гр.М.,
ул.“Хр. Б.“, бл.16, ет.3, с идентификатор 46045.501.227.3.9, ведно с
прилежащото му избено помещение№7 с площ 7.45кв.м. и 6.18% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. На
17.ІІ.2015год. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот №1, с
който на купувача Р. Х. К. е възложен закупеният недвижим имот, като
постановлението е влязло в сила на 5.ІІІ.2015год., и е вписано в Службата по
вписванията гр.М. с вх.рег.№188/21.ІІІ.2015год., акт№122, том І, имотна
партида 1585. На 24.ІІІ.2015год. ДСИ при МРС е издал постановление за
разпределение на сумата 15 345.00лв. от публичната продан на процесния
6
недвижим имот.
Безспорно е, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.ХІ.2016год. и Конкретен договор за цесия от
22.ІІ.2018год. „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София е прехвърлила
вземанията си към длъжника „Фабрик“ ООД гр.М., ЕИК *********,
произтичащи от договор за банков кредит№№50347/18.ІV.2008год., на
цесионера „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, считано от 22.ІІ.2018год.
За извършената цесия, цесионерът „Е. М.“ ЕООД гр.София е уведомил
длъжника „Фабрик“ ООД гр.М. и солидарните длъжници, по реда на
чл.99ал.3 ЗЗД, съгласно изрично пълномощно, издадено от цедента
„Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София. Ето защо с постановление от
14.V.2018год. ДСИ при МРС, на основание чл.429ал.1 ГПК, е конституирал в
качеството на взискател по изп.д.№118/2012год. „Е. М.“ ЕООД гр.София,
ЕИК *********, което е връчено лично на ищцата М. Х. на 16.VІ.2018год.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439ал.2
ГПК, с който се оспорват вземанията по изпълнителното основание-
изпълнителен лист от 14.V.2012год., издаден по ч.гр.д.№199/2012год. по
описа на МРС, а именно: сумата 19 320.87евро- просрочена главница по
договор за банков кредит №50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро-
просрочена редовна лихва, дължима за периода от 21.ІІ.2021год. до
21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро- просрочена наказателна лихва, дължима за
периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и
885.44лв. юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които е
предприето принудително изпълнение срещу ищцата М. Х. Х., ЕГН
********** и солидарни длъжници по изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ
при МРС, поради това, че вземанията са погасено по давност.
Със задължителното за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
ГПК, решение№257/30.ІV.2020год. по гр.д.№694/2019год. на ІІІ ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че давността е не само забрана
за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено
7
неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439
ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването
на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица-
прекратяване на изпълнителния процес /чл.433ал.1т.7 ГПК/. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. В гражданското право общото правило е, че давността е правна
последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си.
Със задължително за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
ГПК, решение№118/7.VІІ.2022год. по гр.д.№4063/2021год. на ІІІ ГО на ВКС,
е даден отговор за приложимия срок /три или пет години/, с който се погасява
по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение.
Според ВКС, разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД установяваща пет годишен срок
за новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е
така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно
чл.424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение. А по реда на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.
Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се
стабилизира окончателно при хипотезите на чл.416 ГПК, тъй като по новия
8
ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./ / и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират. Или в случая ищцата- длъжник по изпълнително дело
№118/2012год. по описа на ДСИ при МРС, оспорва съществуването на
правото на принудително изпълнение в полза на взискателя „Е. М.“ ЕООД
гр.София, поради изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява период от време, с
изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по
принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква
след изтичане на определен от закона срок, който поражда за задълженото
лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като
задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на
кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда по-кратък срок, а според разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е
всякога пет години. Съгласно чл.114ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва,
според чл.116 б.“в“ от ЗЗД, с предприемането на действия по принудително
изпълнение.
В настоящият случай заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №333/14.V.2012год. по
ч.гр.д.№199/2012год. на МРС е връчена на длъжника М. Х. Х. на
19.Х.2012год. от ДСИ при МРС, с покана за доброволно изпълнение. И тъй
като в срока по чл.416 ГПК не е подадено възражение срещу нея, тя е влязла в
сила на 3.ХІ.2012год., от която дата започва да тече нова петгодишна давност
за вземанията, установени със сила на присъдено нещо /съгласно
решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.№1747/2020год. на ІV ГО на ВКС/.
Установи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.V.2012год.
по ч.гр.д.№199/2012год. на МРС, е образувано изп.д.№118/2012год. по описа
9
на ДСИ при МРС. Съгласно ППВС№3/1980год., което е в сила до приемането
на ТР№2/26.VІ.2015год. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на
същото, и по време на производството давност не тече. С
ТР№2/26.VІ.2015год. на ОСГТК на ВКС е прието ново тълкуване, според
което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но тя не се спира. Съгласно ТР№3/28.ІІІ.2023год. по т.д.
№3/2020год. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.VІ.2015год. на ТР№2/26.VІ.2015год. по т.д.№2/2013год.
на ОСГТК на ВКС. Или в случая следва да се приеме, че от датата на
образуване на изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ при МРС-
2.VІІІ.2012год. е прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния
процес давност не е текла, но до отмяната на ППВС№3/1980год. с
ТР№2/2015год. на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.VІ.2015год. След тази дата
се приема, че давност тече, но тя се прекъсва с всяко предприето действие по
принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.
Следователно в периода от 2.VІІІ.2012год. до 26.VІ.2015год. не е текъл
давностен срок, като от 26.VІ.2015год. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок. Съгласно чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането. В
тази връзка следва да се имат предвид указанията по прилагането на закона,
дадени в т.10 от ТР№2/2013год. на ОСГТК на ВКС, според които в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо дали прилагането му е поискано от взискател и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. Същинските изпълнителни действия, които
прекъсват давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и на оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
10
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др.
В случая е безспорно, че по изп.д.№118/2012год. е наложена
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Ю. Д. и неговата
съпруга А. Д., запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Кр. К.,
получавано от работодателя му община М., както и запор върху лек
автомобил „Опел Вектра“ на длъжника С. Д.. Безспорно е, че недвижимият
имот- апартамент№9 в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му,
е продаден на 17.ІІ.2015год. на трето лице- Р. К. и получената от публичната
продан сума е разпределена на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
гр.София. От 30.ІV.2013год. и до настоящия момент по сметката на ДСИ при
МРС по изп.д.№118/2012год. постъпват суми от запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника Кр. К. /по 76.00лв. ежемесечно/, които ДСИ
превежда на взискателя. Други изпълнителни способи не са предприемани от
взискателя по делото. А с постановление на ДСИ от 14.V.2018год. по изп.д.
№118/2012год., като взискател е конституиран „Е. М.“ ЕООД гр.София, на
когото вземането на длъжника „Фабрик“ ООД гр.М. е прехвърлено с договор
за цесия от 22.ІІ.2018год. от цедента „Райфайзенбанк България“ ЕАД
гр.София.
По отношение на ищцата М. Х. Х. не се установява след
26.VІ.2015год. да са извършвани принудителни изпълнителни действия.
Гореописаните изпълнителни действия са извършвани по
отношение на солидарните длъжници на ищцата- Ю. Д., С. Д. и Кр. К., а по
отношение на нея не са извършвани никакви изпълнителни действия, които да
доведат до прекъсване на давностния срок след 26.VІ.2015год. В тази връзка
следва да се посочи, че при наличието на множество длъжници по едно и
също изпълнително дело, прекратяването на изпълнението може да настъпи
по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях.
Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен
11
длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници съгласно
разпоредбата на чл.125ал.1 ЗЗД. Давността тече, спира и може да се прекъсва
за всеки длъжник само поотделно. Срокът за перемпцията по чл.433ал.1т.8
ГПК тече самостоятелно за всеки един длъжник, като предприетите
изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно
значение и последици спрямо другите такива. Поради което следва да се
направи извод, че след изтичане на две години от 26.VІ.2015год. по
отношение на ищцата като длъжник по изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ
при МРС са налице предпоставките на чл.433ал.1т.8 ГПК за неговото
прекратяване. Считано от 26.VІІ.2017год. по силата на закона изпълнителното
производство е прекратено спрямо ищцата, което обаче не води до погасяване
на вземането по давност. Настъпилата перемция е без правно значение за
давността.
Предвид липсата на изпълнителни действия срещу ищцата в
период от пет години след 26.VІ.2015год., следва да се приеме, че след
26.VІ.2020год. се погасява по давност правото на принудително изпълнение
по отношение на длъжницата М. Х. на вземанията по изпълнителния лист от
14.V.2012год. за което е образувано изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ
при МРС.
Конституирането на „Е. М.“ ЕООД гр.София, като взискател по изп.д.
№118/2012год. по описа на ДСИ при МРС, на 14.V.2018год., вместо
предходния взискател-цедента „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София, не е
същинско изпълнително действие, което прекъсва давността /такова е само
присъединяване на нов кредитор в изпълнителното производство/.
По гореизложените съображения съдът ще следва да уважи
предявеният иск по чл.439ал.2 ГПК, като основателен и доказан, поради
липсата на действия по принудително изпълнение по отношение на ищцата-
длъжник М. Х. след 26.VІ.2015год., което е довело до погасяване на
възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист на 14.V.2012год. по ч.гр.д.№199/2012год. по описа на
МРС, и за чието събиране е образувано изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ
при МРС.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът да заплати в полза на СОС дължимата ДТ в размер на
12
1 812.01лв.
На основание гореизложеното и чл.439ал.2 ГПК См.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Х.
Х., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“Д. Б.“ №18, вх.Б, ет.3, ап.5, не дължи
на „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.
Ив. М.-Т., сумата 19 320.87евро- просрочена главница по договор за банков
кредит №50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро- просрочена редовна
лихва, дължима за периода от 21.ІІ.2021год. до 21.ІІІ.2012год., сумата
927.77евро- просрочена наказателна лихва, дължима за периода от
7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и 885.44лв.
юрисконсултско възнаграждение, тъй като е погасена възможността за
принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист на 14.V.2012год. по ч.гр.д.№199/2012год. по описа на М.ски районен
съд, и за чието събиране е образувано изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ
при МРС.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК ********* да
заплати по сметката на См.ски окръжен съд дължимата ДТ в размер на
1 812.01лв. /хиляда осемстотин и дванадесет лева и една стотинка/ на
основание чл.78ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
13