РЕШЕНИЕ
№ 758
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330105075 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по депозирана искова молба от
Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. П., бул. „*** ****“ № ***, вх.
* и *, представлявана от „Домоуправител Пловдив“ ЕООД против И. В. В., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр.
чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че съгласно решения на ОС на ЕС от
03.06.2018 г. и 29.06.2020 г. за **** ***** на Ес е избрано дружеството
„Домоуправител П.“ ЕООД. Ищецът посочва, че ответникът е собственик на
следните самостоятелни обекти в сградата, а именно: ателие № * с
идентификатор № ***** с площ от 85,68 кв.м., подземно паркомясто № ** с
площ от 22,11 кв.м., както и офис № * с идентификатор № ***** с площ от
70,79 кв.м. С решение на ОС на ЕС от 03.06.2018 г. по т.3 е решено всеки
собственик на населен обект от сградата да заплаща по 25 лв. месечно, всеки
собственик, подал декларация за празен обект – 15 лв. месечно, всеки
собственик на изба – 2 лв. месечно и собственик на паркомясто – 5 лв.
месечно. На проведеното ОС на 29.06.2020 г. е установено, че ответникът не е
заплащал дължимите месечни такси за поддръжка и управление на общите
1
части за периода м. юли 2018 г. – месец юни 2020 г. вкл., както и че не е
подал декларация, че имотите не се ползват. Общият размер на задълженията
на ответника възлизал на сумата от 768 лв. за ателие № *, за изба № ** и за
паркомясто № **, както и сумата от 530 лв. за офис № *. Посочените решения
са влезли в законна сила. Поради изложените твърдения, предявява
настоящите искове. Моли за уважаването им и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не дължи
процесните суми, тъй като не са взети решения от ОС. Оспорва размерите на
сумите, като твърди, че за притежаваните от него имоти с предназначение
офис и ателие липсвало изрично определяне на размера на дължимите такси
от собствениците им. Твърди, че не притежава изба № **, тъй като тя била
прилежаща към апартамент № *, с който се разпоредил през 2018 г. Сочи, че
сам почиства притежаваното паркомясто, два пъти седмично, че не ползва
асансьор, няма чип за него. Сочи, че имал устна уговорка с отговорника за ЕС
– Р. В., да почиства общите части в ЕС, както и прилежащите площи около
сградата, 1/3 от улица „Л.“, както и * шахти около блока, срещу което да не
заплаща таксите за поддържане на общите части. Твърди, че определените
такси били в противоречие с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Поради
изложените твърдения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа следното:
Отделено като безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството
е, че ответникът е етажен собственик и титуляр на правото на собственост по
отношение на ателие № * с идентификатор № ****** с площ от 85,68 кв.м.,
подземно паркомясто № ** с площ от 22,11 кв.м., както и офис № * с
идентификатор № ****** с площ от 70,79 кв.м.
Видно от Нотариален акт за делба на право на строеж върху собствен
недвижим имот № **, том *, рег.№ ****, дело № *** от ***** год, както и
Нотариален акт за поправка на делба на право на строеж върху недвижим
2
имот № ***, том *, рег.№ ****, дело № *** от ***** год. и Удостоверение за
декларирани данни от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“,
ответникът е придобил правото на собственост върху изба № ** и апартамент
№ * в сградата етажна собственост на 06.03.2018 год.
На 03.06.2018 год. е проведено Общо събрание на етажната собственост,
на което е взето решение / т.3 от Протокола за проведеното ОС/, всеки
собственик на населен апартамент от сградата да заплаща по 25 лв. месечно,
всеки собственик, подал декларация за празен обект – 15 лв. месечно, всеки
собственик на изба – 2 лв. месечно и собственик на паркомясто – 5 лв.
месечно разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата. Със
същото решение е прието да се сключи договор за управление на общите
части с дружеството „Домоуправител“ ЕООД – гр. П..
На проведеното ОС на ЕС на 29.06.2020 г. е констатирано, че
ответникът не е заплащал дължимите месечни такси за поддръжка и
управление на общите части за периода м. юни 2018 г. – месец юни 2020 г. в
размер на 530 лева за обект - офис №*, находящ се на ет.* и за периода м.
юли 2018 г. – месец юни 2020 г, , за ателие №*, паркомясто и мазе в размер на
768 лева. Взето е решение и да приподпише договора с „Домоуправител“
ЕООД – гр. П..
По делото са приети справки - извлечения, видно от които
задълженията на ответника за поддръжка и управление на общите части за
периода м. юли 2018 г. – месец юни 2020 г. за обекти ателие са 768 лева, а за
офис в периода м. юни 2018 г. – месец юни 2020 г и м.февруари 2018 год. са
общо 530 лева.
На 01.07.2020 год. между Домоуправител П. ЕООД и етажна
собственост с адрес гр. П., бул. „*** ****“ № ***, вх. * и * се сключва
договор за управление на етажната собственост.
По делото са събрани гласни доказателства, като от показанията на св.
Л. Д. се установя, че е виждала ответникът да почиства двора на сградата и
шахти там, а от св. В., че ответникът е нямал уговорка с фирмата – **** И. да
почиства общите части срещу неплащане от негова страна такси за
поддръжката им. Съдът дава вяра на показанията на св. В., тъй като те
кореспондират със събрания писмен доказателствен материал, а именно
протоколът от 29.06. 2020 год., на който е обсъждано, че И. дължи такси за
3
поддръжка, тоест при наличие на сочената от св. Д. уговорка не би следвало
да се обсъжда дължимост на суми от негова страна на Общото събрание, а от
друга страна от факта, че св. Д. е видяла И. да почиства не може да се направи
извод, че той го е направил заради наличие на уговорка. Показанията на св. Д.
за наличие на такава съдът не кредитира, доколкото показанията на
свидетелят в тази им част представляват преразказ, производни
доказателства, които не са подкрепени от първични такива.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, предявен от лигитимирано
лице, а по същество – частично основателен.
За да бъде предявения осъдителен иск с правно основание чл.51, ал.1
ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС., ищецът следва да докаже наличието на
следните кумулативно изискуеми предпоставки: че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост; че са взети
решения на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които решения
обвързват ответника за заплащане на претендираните суми, т.е. решенията не
са оспорени в срока по чл.40 ЗУЕС по надлежния ред и са влезли в законна
сила; размера на претендираните суми и начина на изчисляване на дължимите
разходи за етажните собственици.
По делото е установено безспорно, че ответникът е собственик на
ателие № * с идентификатор № ****** , подземно паркомясто № ** , както и
офис № * с идентификатор № *****.
По отношение на обект – изба № **, находяща се в сграда, видно от
приетите по делото нотариални актове, с които ответникът е придобил
правото на строеж и върху изба № ** и удостоверение от Дирекция „Местни
данъци и такси“, в което избата е описана като собственост на ответника, се
установява, че към тази дата – 06.03.2018 год., и относно нея – избата,
ответникът е титуляр на правото на собственост. Към тази дата той е бил
собственик и на апартамент № * в сградата.
Видно обаче отново от цитираното удостоверение, към 04.04.2018 год. е
настъпила промяна в собствеността за тази два обекта – апартамент № * и
изба № **, за което свидетелства и отбелязването, че са били облагани с
данък до 30.04.2018 год. Предвид изложеното, съдът намира, че към началото
4
исковия период, за който се претендира заплащането на разноски за
процесната изба – м.юли 2018 год. ответникът не е бил собственик на обекта.
Предвид всичко изложено и след като се установи, че ответникът е
собственик на ателие № *, офис № * и паркомясто № ** в сградата етажна
собственост, като такъв и на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС съдът намира, че
е задължен за разходите във връзка с управлението и поддържането на
етажната собственост.
Относно възражението направено от ответника, че не дължи разноски,
тъй като в решението на Общото събрание от 03.06.208 год. не е изрично
записано, че се дължат такива за ателие и офис, съдът не споделя същото.
Действително с цитирания протокол не е упоменато изрично, че се
дължи месечна такса и за ателие, и за офис, а е използвана думата
„апартамент“, но настоящият състав счита, че в конкретния случай тя е
използвана в смисъла на общото понятие „обект“, поради което и ателието, и
офисът следва да бъдат приравнени на „апартамент“, досежно взетото
решение на ОС на ЕС за дължимите месечните такси. Видно от представения
нотариален акт сградата се състои от множество както апартаменти, така и
ателиета и офиси. Житейски нелогично е едни собственици да бъдат
изключени от заплащането на разходите за поддръжка и управление на
общите части за сметка на други, още повече, че самият ЗУЕС в чл. 6, ал.1,
т.10 вменява задължение на всички собственици да заплащат тези разходи , а
чл. 51, ал.1 от с.з. уточнява, че разходите за общите части на сградата се
разпределят между всички собственици, ползватели и и обитатели на
сградата. Дори за т.нар. офис – помещение, в което се упражнява професия
или дейност са предвидени отделни разпоредби - чл. 51, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС,
като в ал.5 е определен и по-висок размер на таксите, които следва да се
плащат.
Касателно възраженията на ответника, че определените такси са в
противоречие с чл. 51 от ЗУЕС, то съдът намира същите за ирелевантини.
Редът за отмяна на решенията на Общото събрание е изрично уреден в чл. 40
ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3
ЗУЕС. В случаите обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40
ЗУЕС, / доказателства за противното не се събраха/ макар и процесуално или
5
материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват
членовете на етажната собственост, като техният инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В
този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност
на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с
пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в
закона срок.
Видно от Протокола от проведеното ОС на ЕС на 29.06.2020 г, както и
справки – извлечения относно дължими суми от ответника, последният не е
заплащал дължимите месечни такси за поддръжка и управление на общите
части за периода м.февруари 2018 и м. юни 2018 г. – месец юни 2020 г. в
размер на 530 лева за обект - офис № *, находящ се на ет. * и за периода м.
юли 2018 г. – месец юни 2020 г, , за ателие №*, паркомясто и мазе сумата от
768 лева. В приложените справки-извлечение е посочена дължимата сума по
месеци и пера, а в протокола е описано коя сума до кои обекти, собственост
на И. се отнася.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявения иск следва да
бъде уважен като основателен относно дължимостта от ответника на разноски
за поддръжка и управление за общите части на сградата, в качеството му на
собственик на ателие № *, офис № * и паркомясто № ** в сградата етажна
собственост.
Относно размера на дължимите разноски, доколкото видно от
справката-извлечение за офис № * е посочена като общо дължима сума е 530
лева, но освен исковия период юли 2018-юни 2020 год. включва и месеците
февруари 2018 – 25 лева и юни 2018 год. – 25 лева, то от общо
претендираната сума от 530 лева, предвид факта, че месеците февруари 2018
и юни 2018 год. не са част от процесния период, следва да се извади сумата от
общо 50 лева за двата месеца. Месец февруари 2018 год. темпорално и
предхожда взетото решение наОС от 03.06.2020 год.
На следващо място, тъй като се установи, че процесната изба е
отчуждена от ответника още през м. април 2018 год., преди началния период,
за който се претендират разноски - от м. юли 2018 год,, то съдът намира, че
сумата за заплащане на разходи за това помещение, а именно 48 лева / по 2
6
лева за общо 24 месеца/ следва да се приспадне от общо претендираната
сума от 768 лева.
Предвид този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК
разноски се дължат и на двата страни. В случая обаче ответникът не е
направил и не е представил доказателства за направени такива. Ищецът от
своя страна е направил разноски за д.такса в размер на 52 лева, за депозит за
свидетел 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева или
общо сумата от 362.00 лева. С оглед частичното уважаване на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
334.69 лева за разноски.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 51, ал.1, вр. чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС И. В.
В., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост в гр. П., бул.
„*** ****“ № ***, вх. * и *, сума в размер на 1200 лв., представляваща
неплатени задължения по управлението и поддържането на общите части на
сградата в режим на ЕС за периода м. юли 2018 год. до м.юни 2020 год., от
които 720 лева за обекти ателие № * с идентификатор № ***** и подземно
паркомясто № ** и сумата от 480 лева за обект офис № * с идентификатор №
****, находящи се в сградата в режим на етажна собственост на адрес: гр. П.,
бул. „**** ****“ № ***, вх. * и *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 год. до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над 1200 лева до пълната претендирата сума от 1298 лева, от която
сумата от 48 лева за неплатени задължения по управлението и поддържането
на общите части на сградата в режим на ЕС за обект изба № ** и сумата от 50
лева за неплатени задължения по управлението и поддържането на общите
части на сградата в режим на ЕС за обект офис №* с идентификатор № ****,
които обекти се намират в сградата в режим на етажна собственост на адрес:
гр. П., бул. „*** ****“ № ***, вх. * и *.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. В. В., с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост в гр. П., бул. „**** ****“ № ***, вх.
* и * сумата от 334.69 лева, представляващи сторените от ищеца разноски по
7
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8