РЕШЕНИЕ
№ 1821
гр. Пловдив, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1954/2020
година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на П.А.С. ЕГН********** ***, подадена чрез процесуалния
представител адв. Н.Г.против Решение № 93 от 08.07.2020г., постановено по АНД №
597/2019г. по описа на Районен съд- Карлово - II
н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-0281-000159/15.03.2019год., издадено от Началник група „Пътен контрол“ в
РУ-Карлово към ОД МВР-Пловдив за ангажирана спрямо касатора административно –
наказателна отговорност относно административно нарушение на чл.140 ал.1 от Законът
за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/, за което основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба в размер на 200.00 лева и 6
месеца лишаване от право да управлява МПС“, като са му отнети 10 контролни
точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР. В жалбата се излагат съображения, че атакуваният
съдебен акт следва да се отмени като неправилен. В тази връзка се сочи се, че нарушението
не е осъществено, защото липсва субективен признак относно наличието на съставомерно
деяние, касаещо вмененото административното нарушение, както и липса на
законосъобразна преценка на събраните по делото доказателства за съставомерно
поведение на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски.
Касационният
ответник ОД на МВР –РУ Карлово чрез началник група, редовно призован в съдебно
заседание, не се явява и не се представлява.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено на основание АУАН с бл.№
228484/04.02.2019г.,
с
което по отношение на касационният ответник е било установено административно
нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от , обстоятелствата по което са се изразили в това, че
при извършена на 04.02.2019г. проверка в гр.Карлово на ул. Теофан Райнов до №43
управлява лек автомобил „Хонда CR-N“ с рег. № DA 04 WUJ, рама №SHSRD88604U225340,
което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р България. За
същото било образувано и наказателно производство по прокурорска преписка
265/2019г на Районна прокуратура- Карлово, което приключило с Постановление за
прекратяване от 12.02.2019година, материалите по което били изпратени по
компетентност на органите на МВР. С издаденото
наказателно постановление от 15.03.2019г. с него било дадено описание на
осъщественото административно нарушение съобразно съставения АУАН, за което на
нарушителя било определено и наложено на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административно
наказание „глоба в размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок 6 месеца“, като са отнети и 10 контролни точки. За да потвърди
така издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, че по безспорен и несъмнен начин е
изяснено от субективна и обективна страна извършено от касационният ответник
административно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за това дали има установено по категоричен и несъмнен начин административно нарушение,
дали е налице съставомерно виновно поведение на посочения за автор на
административното нарушение и възможността за приложимостта на разпоредбите за
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
законосъобразно е приел, че по прокурорската преписка и по делото са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършеното нарушение, като е
налице годен субект на нарушението. В тази връзка изложените мотиви за
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила,
конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН относно изясняване на
обстоятелствата по нарушението, автора и нарушените законови изисквания са
правилни. Посочил, че е налице конкретика и яснота относно това дали е
осъществено деянието, че необходимия анализ на доказателствата налага изводите
за осъщественото нарушение. Законосъобразен е направеният от съда извод, че
така установеното в НП административно нарушение безспорно не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН на неправомерно деяние. Посочил е,
че установеното при проверката деяние дава съществено отрицателно въздействие
върху охраняваните обществени отношения по движение по пътищата, поради което и
законосъобразно административно – наказващия орган е определил съответното на
него административно наказание по реда на чл.27 ал.1 -3 ЗАНН.
Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може
да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице хипотезата на управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно е, че обществената
опасност на деянието и дееца са високи, а наложената санкция в един минимален
размер е оправдана с оглед на причинените общественоопасни последици. Изводите
на районния съд в тази насока са законосъобразни, защото са съобразени с
наличието на конкретни доказателства, които обосновават законосъобразността на
атакувания съдебен акт. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните по делото доказателства. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник. Същият не е направил съответното искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93
от 08.07.2020год., постановено по АНД № 597/2019 год., по описа на Районен съд
– Карлово - IІ н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.