№ 226
гр. София, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№,
представлявано от В.С. и П.Х. – членове на управителния съвет /понастоящем
с променено наименование „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, представлявано от Р.Ц. и
В.С. – членове на управителния съвет/ срещу наказателно постановление №
2/27.01.2022 г., издадено от доц. д-р И.Н.И. – председател на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание на основание чл.
215, ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. в ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г./ на
търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 20
000,00 /двадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 215,
ал. 4 ЗЕ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както
и за некоректно приложение на материалния закон, в т.ч. за маловажност на
процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна
отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от юрк. Стефка Василева-Станчева, с пълномощно по делото,
която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са
представени писмени бележки. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител –
юрк. Д.Д., с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба и за пълна доказаност на неизпълненото
правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
Представени са писмени бележки. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД е вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК №№№№, като
на дружеството е издадена лицензия № Л-135-07/13.08.2014 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“.
С решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. КЕВР е приела за основателна
подадената от Р.Д., Г.Д. и група физически лица жалба от 19.10.2020 г. и е
дала на „/ДРУЖЕСТВО/“ АД задължителни указания, а именно: в
двуседмичен срок от получаване на решението да предостави в Комисията
2
план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на
електрозахранването на жалбоподателите в местността „Кръстьо-Ранни
круши“, село Логодаж, община Благоевград (т. 1 от решение № Ж-218 от
19.03.2021 г. на КЕВР); в шестмесечен срок след предоставяне на посочения
план-график да постигне качество на доставената на жалбоподателите
електрическа енергия, отговарящо на определените показатели в точка
3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители, приета от КЕВР с решение по протокол № 87 от 17.06.2020 г. (т.
2 от решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР); в 7-дневен срок след
изпълнение на указанието по т. 2 от решението дружеството да представи в
Комисията доказателства за извършеното, вкл. и копия от протоколи от
измерване на качеството на доставяната електрическа енергия (т. 3 от
решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР).
Решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР е връчено на
представител на дружеството-въззивник на 29.03.2021 г., видно от
приложеното на л. 45 от СП копие на известие за доставяне, като същото не е
било оспорено в законоустановения срок 14-дневен срок по съдебен ред и е
влязло в сила.
С писмо от 09.04.2021 г., постъпило на 19.04.2021 г. /л. 18 от
административната преписка/, в определения двуседмичен срок,
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД е предоставило на Комисията план-график за
изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването на
жалбоподателите в местността „Кръстьо-Ранни круши“, село Логодаж,
община Благоевград, съгласно т. 1 от решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на
КЕВР. В писмото е отбелязано, че разпределителното дружество е планирало
изграждането на нови енергийни съоръжения, за което е необходимо да бъде
извършено инвестиционно проектиране и издаване на разрешения за строеж
по реда на ЗУТ, като част от сроковете за съгласуване и издаване на
необходимите документи не зависят от „/ДРУЖЕСТВО/“ АД.
С писмо от 11.10.2021 г., постъпило на 18.10.2021 г. /л. 19 от
административната преписка/, дружеството-жалбоподател е уведомило КРВР,
че към настоящия момент е извършено геодезическо заснемане, изготвя се и
3
ПУП-парцеларен план, като част от сроковете не зависят от волята на
електроразпределителното дружество. Допълнено е също така, че след
издаване на разрешение за строеж от съответната общинска администрация и
влизането му в сила „/ДРУЖЕСТВО/“ АД ще положи дължимата грижа в
срок от 6 месеца да изгради новите енергийни съоръжения.
Шестмесечният срок за изпълнение на задължителните указания по
точка 2 от решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР е стартирал на
19.04.2021 г. и е изтекъл на 19.10.2021 г., като наред с това в срок до
26.10.2021 г. дружеството не е предоставило в Комисията доказателства за
изпълнение на задължителните указания по точка 2 от решение № Ж-218 от
19.03.2021 г. на КЕВР, вкл. и копия на протоколи от измерване на качеството
на доставяната електрическа енергия.
С писмо от 02.12.2021 г., адресирано до кметовете на село Логодаж
и община Благоевград /л. 10, гръб, от административната преписка/
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД е отправило молба за съдействие да бъде отредено
общинско място за изграждане на проектирания трансформаторен пост, както
и за съдействие с оглед установяване на физическите лица-собственици на
имоти в района, които евентуално биха били засегнати от изграждането на
новите енергийни съоръжения, получаването на съгласието им и сключването
на сделка за учредяване право на строеж или сервитутни права.
С писмо, постъпило в община Благоевград на 03.12.2021 г. от
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД е поискано разяснение на необходимите процедури с
оглед издаване на разрешение за строеж за изграждане на нова кабелна линия
СрН, нов трансформаторен пост и мрежа НН в имот с идентификатор
68792.57.4, местност „Кръста“ по кадастралната карта на с. Логодаж, общ.
Благоевград.
С акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-
39/08.12.2021 г., съставен от Е. С. К. – гл. експерт в дирекция
„Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР и в присъствието на
Красимир Валентинов Николов – свидетели при установяване на твърдяното
нарушение е констатирано, че жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ АД не е
представил в КЕВР в срок до 26.10.2021 г. доказателства за изпълнение на
задължителните указания по т. 2 от решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на
КЕВР, вкл. копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната
4
електрическа енергия.
В акта е отразено, че с демонстрираното противоправно
бездействие привлеченото към отговорност юридическо лице е нарушило
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗЕ, като препис от него е връчен на
упълномощен представител на дружеството на същата дата.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ АД
депозирал писмени възражения пред наказващия орган срещу съставения акт,
като повторно изтъкнал аргументите, посочени в писмата от 09.04.2021 г. и
11.10.2021 г. /л. 18 и л. 19 л. от административната преписка/. Изрично е
подчертано, че независещо от дружеството обстоятелство е получаването на
разрешение/съгласие за изграждане на трансформаторен пост, който следва да
бъде разположен в поземлен имот, какъвто търговецът не притежава.
Приложено е за сведение и копие на писмото от 02.12.2021 г., адресирано до
кметовете на село Логодаж и община Благоевград /л. 10, гръб, от
административната преписка/.
С писмо от 06.01.2022 г. /л. 15 от СП/ кметът на община
Благоевград уведомил „/ДРУЖЕСТВО/“ АД във връзка с отправеното
запитване от 03.12.2021 г., че преди издаване на разрешение за строеж е
необходимо разрешаване за изработване на проект за изменение на ОПУ на
община Благоевград, одобряване на проект за изменение на ОПУ,
разрешаване на изработване на ПУП – план за застрояване за промяна на
предназначение на имот с идентификатор 68792.57.4, местност „Кръста“ по
кадастралната карта на с. Логодаж, общ. Благоевград, одобряване на ПУП –
план за застрояване и издаване на виза за изработване на инвестиционен
проект за МТП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление № 2/27.01.2022 г. от доц. д-р И.Н.И. –
председател на КЕВР, с което на основание чл. 215, ал. 4 ЗЕ, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „/ДРУЖЕСТВО/“
АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000,00 /двадесет
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 215, ал. 4 ЗЕ.
Препис от НП е връчен на представител на дружеството-въззивник
на 01.02.2022 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
5
депозирана в законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор чрез
наказващия орган на 14.02.2022 г., видно от пощенското клеймо.
Със заявление от 07.02.2022 г. „/ДРУЖЕСТВО/“ АД са поискали от
община Благоевград разрешаване за изработване на проект за изменение на
ОУП, което е предоставено с решение № 103 по Протокол № 5 от 25.03.2022
г. на Общински съвет Благоевград /л. 83-87 от СП/.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Е. К.
/актосъставител/ изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
въззивника правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират
изцяло и с приобщените по делото писмени доказателства. Липсата на
противоречия в обсъдените доказателствени източници обезпредметява
тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по
фактите, а единствено относно приложимите по делото процесуален и
материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
6
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на въззивника е гарантирано в пълна степен. В тази връзка
неоснователно е възражението, че в атакувания санкционен акт „не се
посочва къде, при кой клиент…е следвало да се постигне качество на
доставяната електрическа енергия, а се препраща към решение № Ж-218 от
19.03.2021 г.“, имайки предвид, че както актосъставителят, така и
наказващият орган подробно, ясно и изчерпателно са описали дадените
задължителни указания, в частност необходимостта дружеството да постигне
качество на доставената на жалбоподателите Р.Д., Г.Д. и група физически
лица електрическа енергия, отговарящо на определените показатели в точка
3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители, приета от КЕВР с решение по протокол № 87 от 17.06.2020 г., в
местността „Кръстьо-Ранни круши“, село Логодаж, община Благоевград.
В контекста на изложеното не се споделят и оплакванията относно
фиксирания в АУАН и НП краен срок за изпълнение на задължителните
указания, дадени с решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. Противно на
становището в жалбата и представените по делото писмени бележки 6-
месечният срок за изпълнение на т. 2 започва да тече не от датата на
изпращането, а от момента на постъпване в Комисията на план-графика за
изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването на
жалбоподателите в местността „Кръстьо-Ранни круши“, село Логодаж,
община Благоевград, който извод произтича от начина на неговото
формулиране: „след предоставяне на посочения план-график“. Изяснява се от
7
материалите по делото, че същият е входиран в КЕВР на 19.04.2021 г. /л. 18
от административната преписка/, поради което срокът е изтекъл на 19.10.2021
г., от която дата е стартирал 7-дневният такъв по т. 3 за представяне в
Комисията на доказателства за изпълнение на задължителните указания по т.
2 от решение № Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР, вкл. копия на протоколи от
измерване на качеството на доставяната електрическа енергия, като същият е
финализиран именно на 26.10.2021 г., който ден е присъствен /вторник/. Ето
защо, считано от 27.10.2021 г. в гр. София /седалището на КЕВР/ е изпълнен
административнонаказателният състав на чл. 215, ал. 4 ЗЕ, които
обстоятелства макар да не фигурират изрично в акта и НП, са определяеми и
тяхното отсъствие не накърнява по никакъв начин правата на жалбоподателя.
Не на последно място – несъстоятелна е и претенцията относно
невръчването на заповедите на председателя на КЕВР, с които е инициирана
проверка на жалбоподателя „ЧЕЗ Разпределение“ АД, имайки предвид, че в
ЗАНН не е предвидено такова процесуално задължение за наказващия орган,
като началото на административнонаказателното производство е било
поставено, въз основа на съставения на 08.12.2021 г. АУАН /арг. от чл. 36, ал.
1 ЗАНН/, от който момент дружеството е конституирано като потенциален
субект на отговорност. Нещо повече - в съдебната фаза на процеса
процесуалният представил на въззивника е разполагал с безпрепятствена
възможност да се запознае с инкорпорирания по делото доказателствен
материал, в т.ч. и с процесните административни актове.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
6-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговското дружество от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „/ДРУЖЕСТВО/“ АД е
8
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 215, ал. 4 ЗЕ, като му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/
лева.
По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД не е представил в КЕВР в срок до 26.10.2021 г.
доказателства за изпълнение на задължителните указания по т. 2 от решение
№ Ж-218 от 19.03.2021 г. на КЕВР, вкл. копия на протоколи от измерване на
качеството на доставяната електрическа енергия. С демонстрираното
противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил правното си
задължение по чл. 215, ал. 4 ЗЕ. Касае се за влязло в сила решение на КЕВР,
което по своята правна природа представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. В тази връзка няма спор, че процесните
задължителни предписания са дадени в рамките на правомощията на
Комисията, поради което при проведения инцидентен контрол за
законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност и форма,
предпоставящи тяхната нищожност, имайки предвид, че дружеството-
жалбоподателя в действителност не е оспорило решението по съдебен ред,
каквато правна възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, а
освен това самият акт подлежи на незабавно изпълнение. Ето защо,
евентуално релевираните възражения, касателно законосъобразността на
предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. Предписанията по т. 2 и
т. 3 са очертани с изискуемата се от закона конкретика и е даден срок за
изпълнението им, след изтичането на който е констатирано бездействие, с
което формално са налице условията за ангажиране отговорността на
въззивника.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗЕ,
която предвижда отговорност за физическо или юридическо лице, което не
изпълни влязло в сила решение на Комисията. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон
9
поначало е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на търговското дружество е
обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83
ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗЕ по отношение на юридически лица е
относително определена в границата от 20 000,00 до 60 000,00 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
„имуществена санкция“ в минимален размер, а това поначало изключва
възможността за нейното евентуално намаляване /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН,
приложим по аналогия на закона/.
Независимо от изложеното обаче този съдебен състав намира, че са
налице предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, в
каквато насока аргументите в жалбата и представените по делото писмени
бележки са напълно резонни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага
Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление /административно
нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните
10
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./
от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Налице е
обаче третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно
“други смекчаващи обстоятелства”, които редуцират степента на обществена
вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с нарушенията
от същия вид. В тази връзка, макар и напълно игнорирано от страна на
наказващия орган, този съдебен състав не би могъл да неглижира факта, че
изпълнението на задължителните указания по т. 2 и т. 3 от решение № Ж-218
от 19.03.2021 г. на КЕВР е предпоставено от сложни нормативно предвидени
процедури в ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, чието
провеждане зависи и от органите на местно самоуправление. В хода на цялото
производство дружеството-жалбоподател е подходило добросъвестно като
неколкократно е уведомило Комисията са съществуващите юридически
изисквания, възложило е изготвянето на проект, инициирало е геодезическо
заснемане, изготвило е предложение за трасе на мрежа ниско напрежение и
разположение на МТС, засягащо частни имоти. Подчертало е, че преди
изготвения инвестиционен проект за изграждане на енергийни съоръжения и
мрежи да бъде внесен за одобрение в общинската администрация за издаване
на разрешение за строеж е необходимо съгласуване с редица държавни
органи, далекосъобщителни и ВиК предприятия. Дори и след издаване на НП
въззивникът е продължил да изпълнява стриктно процедурите, описани в
дадените разяснения от кмета на община Благоевград, като със заявление от
07.02.2022 г. е поискано разрешаване за изработване на проект за изменение
на ОУП, което е предоставено с решение № 103 по Протокол № 5 от
25.03.2022 г. на Общински съвет Благоевград.
Всички пренебрегнати с лекота от наказващия орган обстоятелства,
преценени самостоятелно и в съвкупност експлицират становището на
съдебния състав, че процесният случай е маловажен и че председателят на
КЕВР е допуснал порок при формиране на вътрешното му убеждение по
правото, като е отказал да приложи обсъдения нормативен регламент
11
единствено поради господстващото монополно положение на дружеството,
изтъкнато многократно от процесуалния представител на въззиваемата
страна. Конкретната обществената опасност на нарушението е била
преувеличена и оценена превратно и едностранчиво, поради което
предприетите действия от административните органи за ангажиране на
юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател представляват
неадекватна и несъразмерна реакция за упражняване на държавна принуда,
тъй като за да е налице нарушение същото следва да разкрива определена
завишена степен на обществена опасност, която да прави оправдано
третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха
констатирани в случая, отчитайки изброените външни фактори,
рефлектиращи върху изпълнението на задължителните указания.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, то отговорността на посоченото лице е била
ангажирана в противоречие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от
страните доводи и оплаквания. В тази връзка, доколкото процесното
нарушение е извършено на 27.10.2021 г., съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН
приложение намира предходната по-благоприятна редакция на чл. 28 ЗАНН,
преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., поради което на
нарушителя не следва да се отправя предупреждение, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразно изрично
отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото,
12
отчитайки неговата фактическа сложност, представените подробни писмени
бележки, както и осъщественото процесуално представителство на
дружеството-жалбоподател пред СРС, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 3 ЗАНН, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на „/ДРУЖЕСТВО/“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2/27.01.2022
г., издадено от доц. д-р И.Н.И. – председател на Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, с което на основание на основание чл. 215, ал. 4 от
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. в ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г./ на търговското
дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№, представлявано от В.С. и
П.Х. – членове на управителния съвет /понастоящем с променено
наименование „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, представлявано от Р.Ц. и В.С. – членове
на управителния съвет/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 20
000,00 /двадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 215,
ал. 4 ЗЕ, като неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на жалбоподателя
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13