№ 188
гр. гр.Несебър, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно
наказателно дело № 20232150200406 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Р. М. с ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 23-0304-000044 от 03.02.2023 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП – за това, че на 23.01.2023 г. около 13 и 30 часа в гр. Несебър, до
ресторант „Джани“ в к.к. „Слънчев бряг“ посока хотел „Кокиче“ управлявал
лек автомобил „Опел Инсигния“ с рама №******, като при проверката се
установило, че свидетелството на управление на водача е отнето на 19.01.2023
г. със ЗППАМ №23-0769-000059 по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и
за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Началник сектор към ОД на МВР – гр. Бургас,
РУ Несебър, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по
делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от
1
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.01.2023 г. бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 483232 от О. М. И. на длъжност мл.автоконтрольор
към РУ Несебър. Видно от описаното в акта, същият бил съставен на М. Р. М.
за това, че на 23.01.2023 г. около 13 и 30 часа в к.к. „Слънчев бряг“ до
ресторант „Джани“ посока хотел „Кокиче“ водачът управлявал лек автомобил
„Опел Инсигния“ с жълт цвят с номер на рама ******, като е констатирано, че
водачът е лишен от правоуправление. Посочено е, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл.150а от ЗДвП. Актът е подписан в присъствието на един
свидетел, който е бил служител към РУ – Несебър. Връчен е на лицето при
условията на отказ, който е удостоверен с подписа на един свидетел, тоест
връчването е надлежно.
В резултат на посочения акт на 03.02.2023 г. било издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
В представената по делото справка за правоспособността и
наложените на М. Р. М. наказания, е отразено, че със ЗППАМ № 23-0769-
000059/20.01.2023 г. временно е било отнето СУМПС на М. на осн. чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
2
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
Настоящият състав обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Така на първо място в АУАН не е налице коректно описание на
твърдяното нарушение. Това е довело и до разминаване и приемане на
различно описание на нарушението в наказателното постановление. Налице е
разминаване именно между описанието на нарушението в АУАН и
издаденото впоследствие наказателно постановление. В АУАН е описано, че
водачът е лишен от правоуправление. Хипотезите на лишаване от
правоуправление са изрично предвидени в разпоредбите на чл.174 – 177 от
ЗДвП. Видно е и това се установява и от приложената по делото справка за
извършени нарушения и наложени наказания на водача, че последният не е
бил лишен от правоуправление, а е бил с временно отнето свидетелство за
управление на МПС, поради наложена на основание чл.171, ал.1, б. „б“ от
ЗДвП принудителна административна мярка. Последното е възприето именно,
но едва за първи път с наказателното постановление. Доколкото със
съставянето на АУАН за първи път на практика се повдига „обвинение“ в
извършване на административно нарушение, то е недопустимо неговата
подмяна едва за първи път с наказателното постановление. Това, както и
трайно приема съдебната практика, е съществено нарушение на правото на
защита на обвиненото лице, което само по себе си води до съществено
нарушение на процесуалните правила по налагане на административното
наказание.
В допълнение към изложеното следва да се изложи, че в АУАН не е
посочено въз основа на какъв акт и кога е отнето посоченото СУМПС.
Налице е неяснота досежно обективния елемент от състава на
административното нарушение, доколкото от описанието на нарушението в
акта всъщност не кореспондира на по – късно възприетото в наказателното
постановление и до събраните пред настоящата инстанция доказателства.
Също така разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН постановява, че АУАН трябва
да съдържа законните разпоредби, които са нарушени. В издадения АУАН е
описана като нарушена разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, но не е посочена коя
от съдържащите се този член алинея е нарушена, което всъщност е по – късно
допълнено с наказателното постановление. Действително и съобразно чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тази нередовност сама по себе си не би била основание да не се
издаде наказателно постановление, но описаните в своята съвкупност
неясноти и непълноти в АУАН съществено накърняват правото на защита на
жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Водим от горните съображения, настоящия състав счита, че следва
наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
По разноските. Страните не са направили искане за присъждане на
разноски за водене на производството.
3
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Районен съд
- Несебър,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0304-000044 от 03.02.2023
г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ Несебър, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на М. Р. М. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4