Решение по дело №1129/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 117
Дата: 22 юни 2021 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20215300501129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Интер Транс 2011“ ООД срещу
решение №506/17.02.2020г. по гр. дело № 20085/2018г. на Районен съд -
Пловдив, с което “Интер Транс 2011” ООД, гр. Пловдив, е осъдено да заплати
на Е.Х.Г., от ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 30.01.2016г. в размер на 50 000 лева, заедно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 30.01.2016г., до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че първата инстанция не е коментирала възражението в отговора на исковата
молба за умишлено причиняване на увреждането от работника, като се сочат
доказателства в тази насока и писмено доказателство - Атестат от 2016 г.,
изготвен от Гражданската гвардия, КАТ, Сектор Леон, Звено: Подзвено на
Бургос в Испания. Сочи се, че от събраните писмени доказателства се стига
до извода за виновно поведение на работника и то във висока степен под
формата на евентуална умисъл и на основание чл.201 ал. 1 от КТ същият е
1
освободен от наказателна отговорност за заплащане на обезщетение. Сочи се,
че не е обсъдено твърдението на жалбоподателя, че ищецът не е уведомил
никого за обстоятелството, че е болен и с температура преди да продължи да
шофира камиона, като въпросното твърдение е отрицателен факт и от страна
на жалбоподателя няма как да бъдат представени доказателства в тази насока.
Сочи се, че работникът е извършил и други нарушения на чл.20 от ЗДвП,
които са допринесли за причиняване на ПТП, като дори разбирането да не се
сподели от съда, то категорично са налице данни за проявена груба
небрежност от страна на Е.Г.. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е
преценил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
не е обсъдил правилно заключението на съдебно-медицинската експертиза и
останалите писмени документи по делото, като размерът на обезщетението е
справедлив. Иска се отмяна на обжалваното решение и изцяло отхвърляне на
предявения иск в хипотезата на чл.201, ал. 1 от КТ. Алтернативно се иска,
поради извършено съпричиняване, намаляване на претендираното
обезщетение с 90 %. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г., чрез
адв. П., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване
на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за 2 безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38 от ЗА.
Третото лице – помагач на ответника „Дженерали Застраховане“ АД
гр.София, не вземат отношение по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
2
основание чл.200 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
РС Пловдив е установил следната фактическа обстановка. Ищецът Е.Г.
е работил по трудово правоотношение при ответника като “***” от 04.05.2012
г. до 25.11.2016 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е
било прекратено на основание чл.325 ал.1 от КТ – по взаимно съгласие, със
Заповед № 00000016/24.11.2016г. на управителя на ответното дружество,
връчена на ищеца на 24.11.2016г. – като през периода 25.01.2016г. –
25.03.2016г. ищецът е бил командирован до страни в ЕС за превоз на товари.
По време на посочената командировка, на 30.01.2016г. по време на движение
с управлявания от него товарен автомобил по Автомагистрала А-231 (Леон -
Бургос) в Испания в условията на ограничена видимост поради мъгла около
07.12 часа е преминавал покрай населеното място Лас Кинтанияс, по посока
Леон, като по информация на полицейските органи, при движението си
товарният автомобил внезапно е излязъл от пътното платно в лявото
странично поле, ударил се е в полустатична странична предпазна ограда, след
което се е преобърнал двойно в крайпътна канавка под наклон, заставайки с
колелата нагоре и на мястото на инцидента са пристигнали екипи на Бърза
помощ и на Противопожарната служба в гр.Бургос, а Е.Г. е бил изваден от
кабината на товарния автомобил чрез използване на технически средства и е
бил транспортиран по спешност с линейка до Университетска болница
Бургос, откъдето е бил изписан на 18.03.2016г. след проведено лечение – като
следствие на злополуката (която е била приета за трудова по чл.55 ал.1 от
КСО с Разпореждане №5104-15-104/08.04.2016г. на Длъжностно лице от НОИ
– РУСО гр.Пловдив), ищецът е получил травматични увреждания на здравето,
изразяващи се в счупването на китката и лявата ръка, контузия в сърдечната
област, контузия на белите дробове, посттравматичен емфизем, фрактура на
лявата плешка, фрактура на гръдна кост, мого фрактури на ребрата,
травматичен пневмоторакс и черепно-мозъчна травма по скалата на Глазгоу
от 9-15.
РС Пловдив приема от показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Г.а (съпруга на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът
кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства) и П.Н., и заключението от 11.09.2019 г. на вещото лице по
СМЕ М.Б., че претърпяната от ищцата трудова злополука е довела до тежки
3
телесни и здравословни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма по
скалата на Глазгоу 9-15 (която освен че сама по себе си е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, но и е протекла със
степенно разстройство на съзнанието под формата на кома), счупване на
китката – кости лява гривнена става, счупване на лявата лъчева кост при
лакетна става и счупване на тялото (диафизата) на лява раменна кост (довело
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник), счупване на
гръдната кост и на множество ребра (повече от три) – които счупвания са
довели до трайно затруднение на движенията на снагата, контузия на белите
дробове и травматичен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина) –
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота само по себе
си и посттравматичен емфизем (довел до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК) – като оздравителният процес е траел 8-9
месеца, до момента не е възстановен увреденият нерв на лявата ръка и не са
възстановено движенията й (по-точно – движенията на лявата гривнена
става). Тъй като ищецът е диабетик и преди злополуката е бил на
медикаментозно лечение, а след нея е преминал и на лечение с инсулин, му е
било нужно по-дълго време за възстановяване (като и до момента – макар и
ищецът да е започнал отново работа като шофьор – ребрата му не са напълно
възстановени, има вдлъбнатини и все още го болят, като се напрегне, боли го
и лявата ръка, а сънят му е неспокоен и вечер се буди от болка), а освен това
от заключението на СМЕ се установява, че е налице причинно-следствена
връзка между инцидента и настъпилите увреждания.
При тези факти РС Пловдив е приел, че са налични предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от Кодекса на труда.
Присъдени са по 50 000 лева обезщетения за неимуществени вреди на ищеца.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ПРС не е
коментирала възражението в отговора на исковата молба за умишлено
причиняване на увреждането от работника, като се сочат доказателства в тази
насока и писмено доказателство - Атестат от 2016 г., изготвен от
Гражданската гвардия, КАТ, Сектор Леон, Звено: Подзвено на Бургос в
Испания. Сочи се, че от събраните писмени доказателства се стига до извода
за виновно поведение на работника и то във висока степен под формата на
евентуална умисъл и на основание чл. 201, ал. 1 от КТ същият е освободен от
4
наказателна отговорност за заплащане на обезщетение.
За умисъл на работника за причиняване на увреждането, по делото не са
налични никакви доказателства, в това число и от посоченото писмено
доказателство Атестат №71/2016г. на Гражданска гвардия КАТ, сектор Леон,
подотдел Бургос. От горния писмен документ е ясно видно, че причините за
ПТП /л.84/ са разсейване или невнимание при шофирането породено от
възможно заспиване на водача. Доказателства по делото за умисъл на ищеца
по делото не са събрани. Съдебната практика в България по наказателни дела
безспорно приема, че колкото и да са тежки и многобройни нарушенията на
правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите му актове, то само това не е
доказателство за проявен от дееца умисъл за настъпване на вредоносния
резултат. За наличието на умисъл следва да са налице и други доказателства,
които да сочат на ясно осъзнаване от дееца какво може да се причини с
поведението му по управление на МПС и желание или примиряване
/съгласие, допускане настъпването/ с тези вредоносни последици. Подобни
доказателства по настоящото дело не се сочат и не са събрани. Ето защо
извода на РС Пловдив за липса на хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ е напълно
правилен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е
определен размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. В казуса става дума за причинени на работника
множество и различен по вид телесни повреди. За излекуването, на които е
потрябвало много време, ето защо размера на обезщетението е правилно
определен. Няма данни по делото болестта диабет да е причина за по-
трудното протичане на лечението на телесните повреди на работника, а и те
са от травматичен характер и нямат връзка с това заболяване на ищеца.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че работникът е
извършил нарушения на законите за движение по пътищата, както в Испания
така и България, които са допринесли за причиняване на ПТП, като са налице
данни за проявена груба небрежност от страна на Е.Г.. Видно от практиката
на ВКС / Решение № 291 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 951/2011г., IV
г.о. и Решение № 60 от 5.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013г., IV г.о./
грубата небрежност е неполагане на грижа, според абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
5
дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
В казуса от горния официален писмен документ издаден от испанската
полиция Атестат №71/2016г., е видно, че като причини за ПТП е посочено че
причините за ПТП са разсейване или невнимание при шофирането породено
от възможно заспиване на водача. Като доказателство за този извод се
посочват обясненията на водача дадени непосредствено след иницидента на
полицейските органи и липсата на маневри за изправяне на траекторията на
превозното средство, преди да се удари в преградната стена. За този извод
свидетелства и липсата на спирачни следи преди удара и липсата на
намаляване на скоростта на движение на камиона преди сблъсъка. Всичко
това води до категоричния извод , че водачът не е направил нищо с което да
предотврати възникването на тежко ПТП и е оставил камиона да се движи без
да го контролира непрекъснато.
Тъй като работникът е длъжен да спазва ЗДвП, както по длъжностна
характеристика, така и по силата на самия ЗДвП и по силата чл.126 т.2 от КТ,
то това се явява проява на груба небрежност - липса на елементарно старание
и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност при работата
като шофьор, управляващ камион по общодостъпните пътища в или извън
България. Това обстоятелство не е взето предвид от РС Пловдив, като
основание за груба небрежност, ето защо то се взема като такова от
въззивния съд. В тази насока е и Решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 434/2011 г., III г. о. - Тежките нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е
пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по
смисъла на чл.201 ал. 2 КТ
Според съда в казуса несъобщаването на работодателя от страна на
работника за това, че страда от заболяването диабет, който е бил
неинсулиново зависим, не се явява проява на груба небрежност. Това е така,
защото в цитираната от жалбоподателя Наредба №3 от 11.05.2011г. за
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда
6
за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата
годност на водачите от различните категории, видно от т.51 от таблицата на
заболяванията захарния диабет във всички случаи не е пречка за
управлението на МПС от всякаква категория, като годността се преценява
индивидуално от съответната лекарска комисия. Тоест работникът при
налично свидетелство за управление на МПС е можел да управлява това МПС
напълно легално и да работи като професионален шофьор. В казуса няма
никакво съмнение, че ефект на заболяването диабет, може по някакъв начин
да е довел до настъпването на ПТП. Тоест заболяването на работника диабет
няма никаква връзка с правото му да управлява съответния вид МПС и няма
никаква връзка с настъпването на МПС. Ето защо факта, че работника не е
съобщил това заболяване на работодателя си не проява на груба небрежност.
Според практиката на ВКС / Решение № 252 от 4.06.2009г. на ВКС по
гр. д. № 447/2008г., II г. о и Решение № 14 от 1.03.2010г. на ВКС по гр. д. №
3456/2008г., II г.о./ приетата груба небрежност е предпоставка за
компенсации на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на
тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в
приносите, респ. този на пострадалия. В казуса обективното съотношение на
приносите на работника и работодателя е равен. По силага на чл.20 ал.1 от
ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Ето защо защото с липсата на осъществяване на
постоянен контрол над превозното средство което управлява работникът има
голяма роля за причиняването на възнкналото ПТП и настъпването на
трудовата злополука. Ето защо определения размер на неимуществени вреди
следва да се редуцира с 50 % Тоест сумата от 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се намали на по 25 000 лева за ищеца. В тази
насока следва да се измени обжалваното решение, като иска над горната сума
следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Исковата претенция е уважена
наполовина, ето защо и на двете страни се присъждат разноски наполовина на
направените от тях пред двете инстанции. Присъдените от ПРС на
пълномощника на ищеца – адв. И.Т. разноски за адвокатско възнаграждение
7
при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева, а на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, се намаляват на 150 лева. За първата инстанция по списък
на разноски /л.250/ адв.Р.Г. е претендирал 2580 лв. за адвокатски хонорар,
които са реално платени /л.252-253/, от тях се присъждат половината 1290
лева. За въззивната инстанция жалбоподателя по списък за разноски /л.11/
претендира само 1000 лева за държавна такса реално платена /л.285 от
първата инстанция/. От тях се присъждат половината - 500 лева.
Въззиваемият Е.Г. е защитаван безплатно в настоящата инстанция /л.9 от
в.гр.д. № 2791820г./ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. На основание чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски хонорари хонорара за
уважения размер от иска се определя на 1280 лева. Държавната такса за
първата инстанция дължима от работодателя се намалява от 2000 на 1000
лева, а разноските за СМЕ от 150 лева на 75 лева. Ето защо решението следва
да се отмени и в частта относно разноските като същите се присъдят както е
посочено по-горе.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №506/17.02.2020г. по гр. дело № 20085/2018г. на
Районен съд - Пловдив, в частта с която се осъжда “Интер Транс 2011”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, кв.
„Беломорски“ № 58, представлявано от Управителите Г.А.А. и П.С.К., със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г., да
заплати на Е.Х.Г., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Г.З. и
адв. И.Т., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 30.01.2016 г. над размера от 25 000 лева до 50 000 лева, както и в частта
относно разноските, като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Е.Х.Г., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, адв. Г.З. и адв. И.Т. срещу “Интер Транс 2011” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, кв.
„Беломорски“ № 58, представлявано от Управителите Г.А.А. и П.С.К., със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. за
8
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 30.01.2016 г. над размера от 25 000 лева до 50 000 лева.
ОСЪЖДА “Интер Транс 2011” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, кв. „Беломорски“ № 58, представлявано от
Управителите Г.А.А. и П.С.К., със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество
„К., Д. и партньори“, адв. Р.Г., да заплати на адв. И. П. Т., със служебен адрес:
***, 150 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита пред
РС Пловдив и 1280 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна
защита пред ОС Пловдив при условията на чл.38 ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Е.Х.Г., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв.
Г.З. и адв. И.Т. да заплати на “Интер Транс 2011” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, кв. „Беломорски“ № 58,
представлявано от Управителите Г.А.А. и П.С.К., със съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. за разноски по делото
сумата от 1290 лева за адвокатски хонорар пред РС Пловдив и 500 лева за
държавна такса пред ОС Пловдив.
ОСЪЖДА “Интер Транс 2011” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, кв. „Беломорски“ № 58, представлявано от
Управителите Г.А.А. и П.С.К., със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество
„К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Пловдив сумите 1000 лева за държавна такса и 75 лева
за депозит за експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на
ответника - „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10