Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 102, 31.03.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На пети
март
две хиляди и двадесета година
В публично
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина
Радева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело № 2211
по описа за 2019г. на РРС
Предявен е установителни искове по
чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от
“Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 262.60лв.-главница за
потребена топлинна енергия за периода 30.11.17г.-02.08.19г. за обект, находящ
се в гр.Р.,***, сумата 26.29лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за
периода 31.12.17г.-02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.10.19г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в двете
производства.
Ищецът е продавал (доставял) на
ответницата топлинна енергия за битови нужди по реда на Закона за енергетиката
и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването при публично
известни ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация -
Разград" АД на потребители за битови нужди, одобрени от КЕВР и по цени,
определени от КЕВР, в жилище - етажна собственост с централно топлоснабдяване.
Ищецът е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за
територията на Община Разград. Съгласно чл.32, ал.6 от ОУ на ищеца и чл.86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по
утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължи обезщетение в размер на
законната лихва (ОЛП + Ю процента) за всеки ден забава, считано от изтичане на
30-дневен гратисен период до окончателното изплащане.
Ответницата не е изпълнила
задължението си да заплати в определените срокове цената на потребената
топлинна енергия в жилище - етажна собственост, като за времето от
30.11.2017г.-02.08.2019г., тя е потребила топлинна енергия на стойност 262.60
лв. на адрес: гр. Р., ***.
Това наложило ищецът да подаде
заявление по чл.410 ГПК, за което е
образувано ч.гр.д.№1691/2019г. по описа на РРРС, по което е
издадена заповед за изпълнение
№3995/07.10.19г.. Тъй като ответницата е подала възражение, че не дължи
горепосоченото вземане на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. Това наложило защитата по исков ред.
Моли съда да приложите
ч.гр.д.№1691/19г. на РРС. Представя ОУ на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация - Разград" АД на потребители за битови нужди;
справка-извлечение; фактури за процесния период, както и формулярите за отчет
на топлинния счетоводител - Бруната ООД; актуална справка от Имотен регистър за
собствеността на отопляемия имот. В условията на евентуалност, ако ответницата
оспори основанието и/или размера на задължението си, да бъде назначена съдебно
- счетоводна експертиза.
Ответницата К.Б.Л. оспорва иска.
Оспорва да е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху
процесния топлоснабден апартамент за исковия период и да се явява потребител на
топлинна енергия. От приложената справка по лице е видно, че ответницата е
длъжник по изпълнителните дела на ЧСИ Г.С., Д.Д., но не и че е собственик на
имота. От приложената по делото справка от НБДН и от копие на личната карта на
ответницата, е видно, че същата е постоянен и настоящ адрес:***.
Не се представят доказателства за
наличие на облигационно отношение между страните. Оспорва наличието на
облигационна връзка, възникнала между страните по делото, като счита, че не е
изпълнен фактическия състав на чл.16 от ЗЗД относно сключване на договори при
общи условия.
Ищецът не е представил
доказателства за публичното оповестяване на общите условия по предвидения за
това ред съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ. Публикуването на ОУ не е достатъчно, за да
възникне облигационна връзка, а е необходимо да бъде сключен писмен договор,
макар и бланков, като форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл. 149
ал.1 т.6 от ЗЕ. По делото няма представени от ищеца доказателства, въз основа
на които да се приеме, че сградата, в която се намира имота на ответника, е
била топлофицирана към момента на влизане в сила на ЗЕ/ обн. ДВ, бр.107 от
9.12.2013 г./, при което не може да бъде направен извод, че облигационната
връзка възниква със собствениците на имота само по силата на закона, без да е
необходим писмен договор.
Оспорва и размера на задълженията и
обезщетенията . Не ясно на какво основание и въз основа на какви данни са били
издадени фактурите. Претенцията на ищеца е основана на фактури, за консумирана
топлинна енергия, които са частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила
по аргумент на чл.182 ГПК. Съгласно чл.155
ал.1 от ЗЕ и чл.30, ал.1 от ОУ, клиентите на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска или по реална месечна консумация или по реално месечна
консумация. Не е ясно по кой от начините ответникът заплаща топлинната енергия.
Съгласно ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия следва да фактурира консумираното количество топлинна енергия въз
основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. От горното
следва, че отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите се базират
на принципа за реално доставена и потребена топлинна енергия на границата на
собственост. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия дължи да
заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена
система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
и водомери в жилището. Отчитането на доставената топлоенергия се осъществява посредством
СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери.
Ищецът не е уточнил количеството
на ползваната топлинна енергия. Оспорвам, че претендираната сума за топлинна
енергия съответства на обема на действително потребената в жилището топлинна
енергия за БГВ и е начислена съобразно действащите през този период цени.
Ищцовото дружество не е доказало с годни доказателствени средства исковата си
претенция по размер, вкл. и че претендираните суми за реално отчетено за
потребена топлинна енергия. В отговора си по настоящото дело, ответницата е
отговорила, че имота е необитаем и, че отоплителни тела в стаите са
демонтирани.
Евентуално моли да приеме, че
задълженията за главница и лихви са с изтекъл тригодишен давностен срок.
Претендира за разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: Партида №13625 за обект, находящ се в гр.Р.,*** се води на името на
ответницата от 25.11.1994г., когато е подала молба за присъединяване към
топлоснабдителната мрежа.Съставен е и акт за разпределение на кубатура на
жилището.Ответницата е представила удостоверение, от което е видно, че е
декларирала през общината, че е собственик на процесния ап.13 въз основа на
нот.акт №58/29.05.1991г. По делото е
приложена справка за лице от Службата по вписванията при РРС, от която може да
се направи извода,че ответницата е собственик на жилището в ****, като същото е
възбранено, поради наличието на задължения на ответницата към различни правни
субекти, включително и по предходни претенции на същия ищец.
Имотът е необитаем и в него няма
монтирани отоплителни уреди. Сградата е с централно топлоснабдяване. Жилище
№*** е включено в абонатна станция №172, като частта на имота на ответницата е
1.76% /104куб.м./ от общия обем от 5902куб.м.
На 03.10.19г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК /гр.д.№1898/19г. на
РРС/. Съдът е издал заповед за изпълнение №3995 от 07.10.19г. Длъжникът е
възразил в срок, поради което на ищеца е предоставен месечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането.
По делото е назначена ССЕ, според
което имота е топлоснабден, на ответницата е предоставен аб.№13617, включен в
абонатна станция №172.
Отоплителен
сезон 2017/2018 е започнал на 03.11.17г. и е приключил на 13.04.18г.
Подадената към имота на ответницата топлинна енергия е 1.205мвч на стойност 106.92лв. с ДДС, отнесена като загуба сградна
инсталация. Към тази сума с
изравнителната фактура е начислена и
аб.такса от 12лв.
Отоплителен сезон 2018/2019 е започнал на 14.11.18г. и е приключил
на 25.04.19г. Подадената към имота на ответницата топлинна енергия е 1.128мвч на стойност 113.29лв. с ДДС,
отнесена като загуба сградна инсталация. Установените данни са от топлинния
счетоводител и се разминават с прогнозните фактурирани от ищеца количества и
тяхната стойност.
Определената от вещото лице лихва
върху главница 262.60лв. е в размер от 27.36лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество
същите се явяват частично основателни.
Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл.153 ал.1 от
ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Гореизложеното ангажира отговорността на
ответницата, в качеството й на собственик на имот, присъединен към
топлоснабдителната мрежа, и на който е предоставен абонатен номер, относно
сградната инсталация.
Ответницата дължи на ищеца реално
потребеното количество топлинна енергия, което се определя на база прогнозни
сметки и крайна изравнителна. Видно от заключението на вещото лице по прогнозни
сметки ответницата дължи 122.71лв. /1,38262мвч./ за отоплителен сезон 2017/2018г.,
но реално топлинния счетоводител е установил, че към обекта на ответника е
подадена и потребена топлинна енергия за 106.92лв./1.20470мвч./, като остатъкът
от 15.79лв топлинният счетоводител е отразил като дължима сума за
възстановяване, тъй като прогнозираната мощност не е доставена и потребена.
Начислена е аб.такса от 12лв., която следва да бъде приспадната от сумата за
възстановявване, като изрвнителната сметка е -3.79лв. Дължимата сума за
отоплителния сезон възлиза на 118.92лв.
За отоплителен сезон 2018/2019г. на
ответницата е начислена 1.27259куб.м. топлинна енергия на стойност 127.84лв., а
е отчетена 1.12768мвч. на стойност 113.29лв., като ако ответницата бе плащала
следваше да й се възстанови сума от 14.55лв.
Общата дължима главница,установена от
съда е 232.21лв./118.92+113.29/, а
не претендираната от 262.60лв.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава
върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът дължи лихва за
първия отоплителен сезон в размер общо на 16.96лв., а за втория -7.07лв. или
общо 24.03лв.
Съдът установи дължимата главница,
върху която следва да се изчисли обезщетението за забава, като от
проектноначислената месечна сума извади средномесечната надписана стойност за
всеки месец от отоплителния сезон, която за първия отоплителен сезон е 2.632лв.
за месец/15.79:6/, а за втория е 2.425лв. за месец/14.55лв.:6/.
Възражението на ответника за изтекла
в негова полза тригодишна давност е неоснователно. Най-отдалеченото във времево
отношение задължение е по фактура № **********/30.11.17г. с падеж 30.11.17г. От този момент е започнала да тече
кратката погасигелна давност и същата би изтекла на 30.11.2020г.
Ищецът претендира разноски и
представя списък за 375лв. разноски /държ.такса, депозити за вещо лице и
юк.възнаграждение/. Предвид частичната основателност на иска, ищецът има право на
направените разноски до размера на 332.62лв..
Съдът дължи на ищеца и направените
от него разноски в заповедното производство, съобразно дължимите суми за
главница и лихви в размер на 25лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение
на К.Б.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК
********* сумата 232.21лв./двеста
тридесет и два лева и двадесет и една стотинки/ потребена топлинна енергия за
периода 30.11.17г.-02.08.19г. за имот с абонатен номер №13625 и сумата 24.03лв. /двадесет и четири лева и три
стотинки/ обезщетение за забава за периода 03.12.17г.-02.10.19г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019г./депозирането на
заявлението по чл.410 ГПК/, за които има издадена заповед за изпълнение №
3995/07.10.19г. па гр.д.№1898/19г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителните искове
за главница над 232.21лв. до 262.60лв. и за лихва за забава над 24.03лв. до
26.29лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Б.Л. да заплати на
Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 332.62лв./триста тридесет и
два лева и шестдесет и две стотинки/
съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: