Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3296 05.08.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2527 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Домостроене” ООД, ЕИК
********* против „Сиенит” ООД, ЕИК *********, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор за покупко – продажба и доставка на стоки /12 бр. тръбен водосток/, за
цена 12 672 лева с ДДС, за който е издадена фактура № 8245/18.10.2013 г.
Предвид плащане на аванс, останал непогасен остатък от 3232 лева с ДДС. Поради неизпълнението се дължало и обезщетение за
забава от 984,27 лева за периода
18.10.2015 г. – 18.10.2018 г. Моли се за присъждане на сумите, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 18.10.2018 г. до
погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва исковете. В счетоводството на дружеството нямало отразени
неплатени задължения към ищеца. На 02.10.2013 г. авансово била платена сума от
20 000 лева, но във фактурата били приспаднати само 7866,67 лева. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на окончателно
извършване на доставките – 16.10.2013 г., от когато вземането е станало
изискуемо. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Не се
претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска
по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За основателността
му, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба, по който е
престирал - предал е на ответника стоката в посоченото количество, съобразно
фактурата, която е приета, като е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, която не е погасена изцяло, въпреки
настъпване на падежа, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.
Предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на давностния
срок.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора – вкл. за погасяване чрез плащане и изтичане на
предвидената в закона погасителна давност за вземанията, а при установяване
наличието на главен дълг - да докаже, че е погасил.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че:
между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение със сочените
в ИМ параметри, по което стоките са получени от ответника /вж. Определение по
чл. 140 ГПК № 2162/22.02.2019 г. – л.3-4/.
Съдът приема тези
факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Процесната
фактура – л.5 гр.д. №5620/2018 г. на РС – Сливен, съдържа всички необходими реквизити
и индивидуализиращи белези на твърдяното правоотношение, в т.ч. вид и
количество на доставените стоки, размер на дължимата сума, приспаднат аванс, падеж
и начин на плащане. Тя носи подпис за ответника, който не е оспорен, при което го
обвързва и удостоверява както основните параметри на продажбата, така и
реалното получаване на стоките в този момент.
По въпросите, свързани с
фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за
плащане на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело
№ 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието,
че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит
по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ,
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, че ответното дружество е осчетоводило фактурата и я е включило в
месечния си дневник за покупко-продажби. Ползвало е и правото на приспадане на
данъчен кредит. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно
дължимостта на вземането.
Вещото лице допълва, че фактурата е отразена в счетоводството на „Сиенит”
ООД като „задължение към доставчици”. Установява се извършеното авансово
плащане от 20 000 лева по договор между страните, като по фактурата е
приспаднат само аванс от 7866,67 лева. Останалата част от платените средства и
при двете страни е приспадната от задължения по други фактури – две от
04.10.2013 г. и от 11.10.2013 г.
Изложеното категорично опровергава възраженията в ОИМ, че – няма непогасени
задължения към ищеца – напротив, в счетоводството са отразени данни за
процесното; както и, че с платения аванс е погасено изцяло вземането по фактурата,
док. разликата е покрила задължения по др. фактури и при двете дружества.
Следователно, неплатена сума в търсения размер се установява.
Що се касае до доставката и давността:
Съдът приема, че стоките, чието плащане се търси, са доставени и получени
от ответника в деня на издаване на фактурата - 18.10.2013 г. Тя е подписана от
представител на отв. дружество и удостоверява получаването в този ден. По
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че доставката и
приемането датират от различен момент – вкл. от твърдения в ОИМ – 16.10.2013 г.
Останалите дати съвпадат с моменти на издаване на други фактури, които според
ВЛ са платени и не са предмет на настоящата претенция. Ето защо, не може да се
приеме, че стоките са приети в различен момент от удостоверения с фактурата.
Съгласно чл. 327 ТЗ, плащане се е дължало при получаване на стоката, т.е.
на 18.10.2013 г. От този момент вземането е станало изискуемо и е започнала да
тече петгодишната погасителна давност – чл. 114 и чл. 110 ЗЗД. Тя е прекъсната в
последния ден на срока - на 18.10.2018 г. – с предявяване на иска, съгл. чл.
116, б. „б” ЗЗД, поради което и главното вземане не е погасено по давност.
С оглед
горното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от
фактическия състав на претенцията са доказани. Установява се възникването на
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, по което ищецът е
престирал – предал е уговорените стоки, а за ответника е възникнало задължение
за плащане на цената. Вземането за остатъка е изискуемо и не е погасено по
давност. Всички оспорвания и възражения в ОИМ, макар и обяснима защитна
позиция, са неоснователни.
Искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен като се присъди търсената
сума от 3232 лева с ДДС, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до
погасяването, като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът
достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг. Предвид датата
на изискуемост, считано от следващия ден на доставката -19.10.2013 г., отв. е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Исковият
период е от по – късен момент - 18.10.2015 г. до 18.10.2018 г., т.е. три години
преди предявяване на иска, при което и това акцесорно вземане не е погасено с
изтичане на тригодишната давност, т.к. същата е прекъсната – чл. 116, б. „б”,
вр. с чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез он - лайн
калкулатор, лихвата възлиза на сума в по – висок размер – 985,17 лева, но съобразно
диспозитивното начало в процеса, ще се присъди търсеният от 984,27 лева. Искът
е доказан и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане на: 179,28
лева – ДТ и общо 120 лева – депозит за ССЕ. Приложен е и ДПЗС относно уговорено
възнаграждение, като е посочен начин на плащане „по банков път”. Доколкото няма
доказателства за такъв превод, разноски за адв. хонорар не следва да се
присъждат /зад. разяснения в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж. Асен
Йорданов” № 7, да плати на „Домостроене” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа” № 34, следните суми: 3232 лева с ДДС /три хиляди двеста
тридесет и два лева/ - главница, представляваща дължим остатък от цена на
продадени стоки, за която е издадена фактура № 8245/18.10.2013 г.; 984,27 лева /деветстотин осемдесет и
четири лева и двадесет и седем стотинки/
- обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. – 18.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –
18.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 299,28 лева /двеста деветдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ