№ 1559
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501905 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по възззивна жалба с вх. № 5278 от 1.08.2022 г.,
депозирана от Л. Л. Т. и А. С. Т., чрез адв. Н. С., срещу решение № 2363 от
15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13736/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен иска на Л. Л. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под
формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова
злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“,
при която е настъпила смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., за
разликата над присъдената сума от 50 000 лева до претендираните 120
000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и е
- отхвърлен иска на А. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под
формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова
злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“,
при която е настъпила смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., за
разликата над присъдената сума от 40 000 лева до претендираните 120
1
000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
В депозираната въззивна жалба се излагат твърдения за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части, поради
постановяването му при нарушение на материалния закон. Излага подробни
доводи относно констатациите на първоинстанционния съд. Позовавайки се
на заключението по съдебно-техническата експертиза, намира, че вратите на
килиите са направени по начин, че да не могат да бъдат случайно отворени.
Счита, че не са представени доказателства каква точно работа е била
възложена на С.Т., респ. в каква последователност е следвало да бъде
изпълнявана. Сочи, че е нарушената разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрическите уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи,
доколкото е допуснато извършване на работа без нарочен наряд, а само с
нареждане. Твърди, че от работодателя не е представен списък на дейностите,
които могат да бъдат извършвани без наряд, съобразно изискването на чл.
105, ал. 1 от Правилника. Намира, че свидетелските показания на свидетелите
М. и Г., в частта, относно извършваната дейност от С.Т. по проверка на
напреженовите трансформатори, противоречи на вменените му задължения по
длъжностната характеристика. За неправилен намира извода на съда, че
служителят е отключил механичната защита на вратата на килията, като е
преодолял и електромеханичната блокировка. Оспорва извода за наличие на
проявена груба небрежност, както и за определения процент на
съпричиняване на вредоносния резултат. За неправилно намира
кредитирането на свидетелските показанията на свидетелите, които са и
служители в дружеството. Счита, че първоначалните твърдения на ответното
дружество при разследване на злополуката за преодоляване на двете
механични ключалки се опровергават от заключението по съдебно-
техническата експертиза от 3.02.2022 г., в което се посочва, че не може да се
конкретизира по какъв начин и с какво е отворена вратата. Позовава се на
писмо от 27.01.2022 г. на ръководителя на МЕР – Варна към „ЕСО“ ЕАД, в
което се сочи, че за извършване на пълна проверка на килии № 16 и № 20 е
необходимо да се влиза в килиите на изводите. Сочи, че по делото не са
представени от страна на работодателя вътрешни правила, технологични
карти, указания и други документи, установяващи последователността на
действията на работната група на процесната дата.
Твърди, че в случая не се доказва нарушение на конкретни правила за
безопасност от страна на С.Т., респ. извършване на работа при елементарно
старание и пълно пренебрегване на правилата за безопасност. Сочи, че в
първоинстанционното решение не е посочено кои конкретно правила за
безопасност са нарушени от страна на служителя. Доколкото проверката не е
оформена с наряд счита за неустановено дали С.Т. е разполагал с ключ за
вратата на килията, доколкото ключовете са в дежурния диспечър, респ. дали
2
същата е била отворена. Твърди, че отворената врата е индиция, че токът е
изключен и може да се проведе безопасно изпълнение на задълженията. За
установено в съдържанието на протокола на НОИ от 12.04.2021 г. намира
неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за поставянето на табели „Стой! Високо напрежение!“, респ. това
по чл. 152 от Правилника за окачването на табела „Да се работи тук!“, както и
за поставяне на преносими заземители. Счита, че не е отчетено обективното
съотношение на приноса на настъпване на трудовата злополука от страна на
работодателя. За недоказано намира самоволното поставяне на С.Т. в
ситуация на повишен риск, респ. наличието на умишлено причиняване на
увреждането от страна на пострадалия. Сочи, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено по реда на чл. 52 ЗЗД и
съобразено с обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на злополуката.
За необсъдени намира оплакванията относно констатираното
нарушение на работодателя от страна на Инспекция по труда – гр. Варна за
имуществената му отговорност в съответствие с Колективния трудов договор
и липсата на изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на
включването му в списъка на задължително застрахованите лица. Сочи, че
доколкото работодателят не е изпълнил основните си задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части, както и за уважаване на исковете в пълните
заявени размери.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от страна на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез юрк. Г.
К.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Излага
подробни доводи по фактическата обстановка на спора. Твърди, че на
процесната проверка не е било необходимо влизането в самите килии, което е
следвало да бъде осъществено едва при изпълнение на четвъртата задача.
Сочи, че от свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че С.Т. е
следвало да разкачи кабел, който тръгва от напреженовите трансформатори и
стига до предкилийния шкаф на килия № 16. Твърди, че задачите се
изпълняват по реда, по който са зададени, като е технологично невъзможно да
се пристъпи директно към изпълнение на последната задача. Позовавайки се
на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира,
че не е било необходимо влизането в килиите. Сочи, че в т. I, т. 23 от
длъжностната характеристика на С.Т. е предвидено, че служителят може да
монтира, поддържа, извършва профилактика и настройка на съоръжения,
вторична комутация, релейна защита, измервателна и специализирана
апаратура, откъдето извежда извод, че задачите от процесната проверка са
били обхванати от длъжностната му характеристика. Твърди, че товарното
устройство не е било необходимо да се включва, доколкото килии № 16 и №
20 не са въведени в експлоатация. Доколкото двете килии не са били
3
поставяни под напрежение, счита, че не е необходимо спазването на чл. 105,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника. Сочи, че доколкото дейностите попадат в
приложение № 6 по чл. 105, ал. 1, т. 2 от Правилника не е било необходимо да
се изготвя списък за същите.
Твърди, че е основателно наведеното възражение за съпричиняване,
доколкото не е следвало да се отваря вратата на килия № 18, както и С.Т. да
напуска работното си място на предкилийния шкаф на килия № 16 по
вторичната комутация. Сочи, че е налице проявена груба небрежност от
служителя поради напускане на работното му място и навлизане с тялото си в
килия, която е била под напрежение. Позовавайки се на свидетелските
показания на свидетелите М. и Г., сочи, че размерът на вратата е около 30 см.
и С.Т. поради ръста си не може да влезе в килиите. От заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира за установено, че
вратата се отваря с механично и електрическо блокиране, като ключ за нея
притежава дежурният оператор, както и че вратата може да бъде отворена при
осъществяване на натиск.
За неоснователни намира доводите за установеност на нарушенията на
длъжностните лица, доколкото са подадени жалби срещу издадените
наказателни постановления. За неотносими намира оплакванията за
необсъждане на твърдяната договорна отговорност, доколкото е различен
предметът на настоящия спор. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части. Претендира разноски.
В проведеното по делото о. с. з., въззивникът А. Т., не се явява, явява се
само въззивникът Л. Т., като и двете се представляват от адв. Н. С.. В същото
излага доводи за основателността на въззивната жалба. Моли за уважаване на
исковете в пълните предявени размери. Претендира заплащането на
адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. въззиваемият, чрез юрк. К. моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК,
констатира следното:
Производството по гр. д. № 13736/2021 г. на Районен съд - Варна е
образувано по искове, депозирани от Л. Л. Т. и А. С. Т. за осъждане на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, да им заплати сумата от по 120
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания в следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г.
в гр. Девня, електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила
смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница считано от 9.02.2021 г. до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 200, ал.1 КТ.
4
В исковата молба се излагат доводи, че Л. Т. е съпруга,а А. Т. е дъщеря
на С.Ат.Т., починал на **********г. Сочат, че наследодателят им е бил в
трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „техник,
релейна защита и автоматика“. Излагат доводи, че в деня на злополуката е
бил включен в състава на бригада за проверка на техническото изпълнение на
килия № 16 и килия № 20, в подстанция „Девня 1“, съгласно заповед № МЕР-
ВН-155/03.02.2021 г. Твърди, че С.Т. е допуснат до работа от дежурния
оператор на смяна, както и че двама от членовете на бригадата М. и И. слезли
на първи етаж, третия член Божков отишъл до автомобила за материали, като
наследодателят на ищците останал сам на втори етаж. Сочат, че останалите
членове на бригадата чули шум от изключване на прекъсвач, като се качили
на втория етаж видели С.Т. на земята в килия № 18 – извод „Олива“. Твърдят,
че наследодателят им е казал, че дежурния диспечер ги е допуснал до работа,
записал ги е в оперативния дневник, обаче без да им укаже на кои места да
работят и кои места са под напрежение, както и че не били поставени
указателни табели къде да се работи. Навеждат доводи, че килия № 18 е била
отворена. Сочат, че след попадането под високо напрежение С.Т. получава
изгаряния от 42 %, хоспитализиран е и е починал на ********** г. починал.
Позовават се на съдържанието на разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021г. на
ТП на НОИ – Варна, с което злополуката е приета за трудова. Сочат, че
съпругата се е затворила в себе си и се е изолирала от социалното си
обкръжение, като се е влошило здравословното й състояние, доколкото е
започнала да поддържа постоянно високи стойности на кръвно налагане и да
получава хипертонични кризи. Посочва, че следствие на стреса от загубата
преживялата съпруга е получила психична травма, която не е преодоляна и
налага прием на медикаменти. Излага доводи, че дъщерята също тежко
изживява загубата на баща си, като често изпада в депресивни състояния,
плачела без повод и се е затворила в себе си, като е ограничила общуването с
приятелите си. Молят за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в който се излагат доводи за
неоснователността на исковете. Не оспорва възникването на трудово
правоотношение, както и че на датата на злополуката наследодателят им е
участвал в бригада със задача да провери съответствие на изпълнението на
работен проект на килии № 16 и № 20 в подстанция 110/20 кВ „Девня1“.
Излага доводи, че С.Т. е квалифициран специалист, като е преминавал
периодични обучения, последното след проведен успешно издържан изпит –
три месеца преди инцидента. Сочи, че дежурният оператор Н. е допуснал
бригадата, като е инструктирал членовете й. Твърди, че към момента на
злополуката килии № 16 и № 20 не са били поставени под напрежение.
Твърди, че извършеният предварителен инструктаж на бригадата е отразен в
оперативния дневник, както и в дневника за ежедневен инструктаж срещу
положен от наследодателя на ищците. Оспорва твърденията за липсата на
указване от страна на дежурния оператор на местата за работа, както и тези,
5
които са под напрежение. Сочи, че изпълнението на работата не е изисквало
навлизане в никоя килия. Твърди, че самоволно С.Т. е разблокирал
електромагнитната блокировка и е преодолял механични ключалки, като е
навлязъл в килия № 18, която е била под напрежение, следствие на което е
допуснал груба небрежност и е съпричинил вредоносния резултат. Сочи, че е
нарушил разпоредбата на чл. 33 ЗЗБУТ, чл. 35 и чл. 51 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ,
които забраняват самоволно извършване на работи или разширяване на
местата за работа и обема на работата извън определените с нареждане или
наряд.
Настоящият съдебен състав, като съобрази събрания и приобщен по
дело доказателствен материал, приема за установени следните
фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ищците са наследници на С.Ат.Т., починал на
********** г., като Л. Т. е негова преживяла съпруга, а А. Т.-дъщеря.
Не се оспорва, че С.Т. е работил по трудово правоотношение с
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД от 1.05.2000 г., като на
длъжността „техник, релейна защита и автоматика“, след трудоустрояването
му със заповед от 4.10.2018 г., за която дейност в производството е
представена и длъжностна характеристика.
Видно от протокол № 173 от 3.12.2020 г. от „ЕСО“ ЕАД, С.Т. е
издържал успешно изпит по отношение „Правилник за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи“.
От представената заповед № 33 от 7.01.2021 г. ръководителя на МЕР –
Варна при „ЕСО“ ЕАД, се установява, че са определени лицата за издаване на
наряд или нареждане за извършване на работа по електрически уредби на
всички подстанции.
От представените писмени документи - дневник на работи извършени
без наряд (с устно нареждане), дневник за ежедневен инструктаж, както и
препис – извадка от оперативен дневник на подстанция „Девня“1, е видно, че
на 9.02.2021 г. след устно нареждане от 9,20 часа е опредено място на работа
– ЗРУ релейна защита на „Брюкнер“ 1 и „Брюкнер“ 2, че е определено
мястото на работа от допускащия - работа по вторична комутация на килии №
16 и № 20. Изрично срещу полетата на устния наряд и инструктажа са
положени подписи на всички членове на бригадата, сред които е и С.Т.. В
съдържанието на извадката от оперативния дневника е посочено, че П. М., с
още трима служители е допуснат на 9.02.2021 г. в 9,20 ч. до работа по
вторична комутация в килии № 16 и № 20, както и че в 9,40 часа е изключил
извод „Олива“ в подстанцията.
В протокол № 5101-03-25/9 от 12.04.2021 г. НОИ ТП – гр. Варна са
обективирани резултатите от извършено разследване на злополука. В
съдържанието на същия е посочено, че С.Т. е навлязъл с тялото си в килия
6
№18, извод Олива, която се намира между килии № 16 и № 20. Констатирани
са нарушения, извършени от Н. Н., че в качеството на длъжностно лице и
допускащ до работа, не е изпълнил задължението си да постави
предупредителни табели и ограждания на местата, на които ще се работи, П.
М. М., в качеството му на отговорно длъжностно лице е допуснал напускане
на работното място от страна на пострадалото лице, както и че „Мрежов
експлоатационен район – Варна“ в качеството му на работодател не е
изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол на работата по
безопасен начин, при установена липса на поставени табели и ограждания на
местата където е следвало да се работи, както и за допускане на пострадалия
да напусне границите на работното си място и да навлезе в килия поставена
под напрежение - № 18, извод „Олива“. В протокола е посочено, че С.Т. е
напуснал границите на работното си място и е навлязъл в част поставена под
напрежение – килия №18, под напрежение от 20 кВ, извод „Олива“. Във
връзка с нарушенията на горепосочените субекти са съставени актове за
установяване на административно нарушение от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, като са дадени предписания към работодателя във връзка с
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд /л. 12- л. 19 от
делото на ВРС/.
Видно от разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021 г. на НОИ ТП – Варна,
се приема, че декларираното увреждане на С.Ат.Т., настъпило на 9.02.2021 г.
представлява трудова злополука, на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Установява
се, че злополуката е станала през работно време, при извършване на
служебните задължения, при което е последвала неговата смърт.
От приетата епикриза, издадена от Клиника „Термична травма,
пластично-възстановителна и естетична хирургия“ към ВМА – Варна, се
установява, че С.Ат.Т. е приет на 9.02.2021 г. след електрошок и изгаряне по
тялото от 42 %, като са му назначени няколко оперативни интервенции по
ампутация на дясна предмишница и дясно бедро. В съдържанието на
епикризата е посочено, че въпреки лечението на ********** г. пациентът е
починал.
В производството са приобщени и писмени обяснения на членовете от
бригадата. От тези на П. М., се установява, че на 9.02.2021 г. след устен наряд
с И. отишли на първия етаж в подстанцията. Сочи, че чул изключване на
прекъсвача и след като се качили на втория етаж видели, че С.Т. е в килия №
18, която горяла. В писмените обяснения от 15.02.2021 г. П. М. излага, че
дежурният на смяна Н. Н. е завел групата до работното място, където имало
сложени табели – да се работи тук на килии № 16 и № 20, а на килия №18
имало табела „Стой! Високо напрежение;“, както и че вратите на килии № 16
и № 20 били отворени. В обясненията си от 10.02.2021 г. В.Б. посочва, че
заедно с допускащия до работа Н. Н. са отишли до килии № 16 и № 20,
подписали са се в книгата за инструктаж, като след допускане до работа
слязъл до автомобила за инструменти, като при завръщането му му било
казало да донесе пожарогасител. От обясненията на Ив. И. от 10.02.2021 г. е
7
видно, че са допуснати до работа в килии № 16 и № 20 („Брюкнер“ 1 и
„Брюкнер“ 2), както и че заедно с М. е слязъл на долния етаж и след чут шум
се качил на горния ежа, където заварил С.Т. в килия № 18. В обясненията на
последния от 15.02.2021 г. е записано, че дежурният и допускащ до работа е
бил Н. Н., както и че е видял табели до килии № 16 и № 20.
По делото е приета преписка във връзка с проверка при работодателя от
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна. В протокол №
ПР2105054/10.03.2021г. от същата е записано, че след проверка на обект,
представляващ подстанция 110/20 кВ „Девня 1“ в гр. Девня, са констатирани
нарушения от страна на работодателя, изразяващи се в липсата на поставени
табели и ограждания на местата където е следвало да се работи в изпълнение
на издаденото нареждане от 9.02.2021 г., както и че работодателят е допуснал
пострадалия да преодолее електромагнитната блокировка на врата на килия
№ 18, която е под напрежение, напускайки работното си място. В
съдържанието на същия на работодателя са дадени съответните предписания
към оптимизиране на работния процес.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия доказателствен материал и
неоспорено от страните. В същото е посочено, че килии № 16 и № 18 са били
новоизграждащи се и не са били поставени под напрежение. Експертът след
преглед на документите е установил, че задачата на бригадата е да извърши
проверка във връзка с провеждане на 72-часови проби и проверка на
трансформаторите и клемореда през килийния шкаф. Пояснил е, че килиите,
които са поставени под напрежение, каквато е била килия № 18 са заключени
с механични ключалки и електромагнитна блокировка. Посочва, че за килия
№18 е изключена защитата на 9.02.2021г. в 9,40 часа. Като причина за
изключване на защитите на килия № 18 – извод „Олива“ поради късо
съединение на проходните изолатори, монтирани на пода.
От изложеното от вещото лице в о. с. з. се установява, че
електрическата ключалка на килия под напрежение не би трябвало да се
отключи. Пояснил е, че електрическата ключалка се задейства когато килията
не е под напрежение и може да се преодолее само когато в килията няма
напрежение. Експертът е уточнил, че електромагнитната блокировка действа
автоматично, като всяка една от килиите има сигнализация дали е поставен
под напрежение или не, което обстоятелство е видимо за дежурния оператор
в командната зала. Изложил е, че за по-леките работи, каквато е и процесната
е възможно да се работи без наряд /т. е. с устен наряд/. Пояснил е, че за да се
отключи килия, която е под напрежение е необходимо механичен ключ, който
е у дежурния оператор, като предаването му се вписва в наряда, както и
допълнително изключване на електромагнитната блокировка.
В производството е назначена и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
8
компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен
материал. След оглед на място, вещото лице е констатирало, че е планирана
проверка на напреженовите трансформатори в подстанцията, както и че
дейностите са отразени в дневника за инструктаж за дейности, извършени без
наряд. Посочил е, че не са били налице преносими заземители на място в деня
на проверката, доколкото килиите не са били под напрежение, като при
изпълнение на задачата дежурният определя дали е необходимо влизане в
килиите. Изложил е, че за планираните дейности не е необходимо
разкачването на напреженовите вериги, че за прозвъняване на жилата на
кабели на напреженовите вериги не е необходимо навлизане в зоната на друга
килия под напрежение. Констатирал е към момента на оглед наличие на
табели на килиите, като тази на килия № 18 е видимо по-стара.
В проведеното о. с. з. от 10.06.2021 г., вещото лице е пояснило, че
подстанцията е на две етажа, като в килиите се влиза през оперативната зала.
Посочил е, че помещенията на килиите са разделени от врата, която е
заключена, за която ключ има дежурният смяна. Сочи, че самите килии са
оградени с метална мрежа, като има килии от двете страни на залата и килии
№ 16,18 и 20 са в лявата част на помещението на разстояние от около 2-3
метра. Пояснил е, че вратата на всяка килия е от задната й страна и е
заключена с две ключалки – механична и електромагнитна, последната
снабдена с електрическо резе. Сочи, че за да се прибере резето следва да бъде
снабден съответния работник с бобина, която му се предоставя от дежурния
оператор. Уточнил е, че след доближаване на бобината се отключва резето,
както и че последното може да бъде отворено с инструмент, като се счупи.
Пояснява, че когато килията не е поставена под напрежение
електромагнитната блокировка се преодолява с доближаване на бобината, а
когато е под напрежение, електромагнитната блокировка не може да бъде
отворена. Сочи, че електромагнитната блокировка когато има напрежение в
килията е блокирана и дори да се отключи вратата пак не може да се влезе в
килията без механичния ключ, с оглед безопасността.
От заключението по назначената в първоинстанционното производство
комплексна, съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
доказателствен материал и неоспорено от страните, се установява, че смъртта
на С.Т. е стресогенно събитие за съпругата му и дъщеря му. При двете са
налични нормални реакции от загубата на близък „Реакция на скръб“.
Експертите са посочили, че за Л. Т. е налице и друг стресогенен фактор по
повод на престоя й като придружаващо лице в болницата, което
допълнително е повлияло негативно на емоционалното й функциониране.
Налични са били проблеми в емоционалната и социалната сфера, както и че
липсват по-сериозна личностна дестабилизация. Посочили са, че в момента и
двете лица са в крайния етап на приемане на загубата на близък човек.
Установили са отсъствие на психическо разстройство, като установените
емоционални, поведенчески и соматични реакции са в рамките на нормалната
9
реакция на скръб, като лицата не са консултирани от психиатър и не приемат
психотропни медикаменти.
В проведеното по делото о. с. з. най – общо етапите при смърт се
разделят на три, като първият е свързан с проява на шок, гняв и отрицание на
първоначалната реакция, втори етап - т.нар. „пазарене“, „Аз ще се вържа по
този начин, за да не се случват други лоши неща с мен“ и третия етап е вече
същинското приемане. Не се установяват при ищците психични проблеми,
както и че установените емоционални, поведенчески и соматични реакции са
в рамките на нормалната реакция при скръб при загубата на близък.
В първоинстанционното производство са били допуснати до разпит
трима свидетели, а именно: Н.Д. Г.а – Ст., Л.Г.Илч. и П. М. М..
От показанията на свидетеля Г.а – Ст. се установява, че е узнала за
инцидента още на същия ден, доколкото е лекар и е консултирала
семейството по здравни въпроси. Посочва, че Л. била стресирана, съкрушена,
плачела и направила хипетрочнична криза вечерта, която овладели с
успокоителни, които е приемала през цялото време докато съпругът й е бил в
болницата. Сочи, че не е пиела от стандартните успокоителни, а от други, за
да бъде в кондиция и да обгрижва съпруга си по 24 часа в денонощието.
Споделя, че е била съкрушена, но се е опитвала да дава кураж на съпруга си.
Излага доводи, че се е променил значително животът й след загубата,
доколкото са били сплотено семейство, като се е затворила в себе си.
Споделя, че й е предписвала медикаменти и след излизането й от болница
поне за месец след това. Свидетелката сочи, че се е опитвала да й помогне
като излизат на разходки и срещи. Знае от Л., че да живее сама е
депресиращо. Сочи, че вече не е същият човек, доколкото е емоционално по-
лабилна, както и все още има смущения в съня.
Свидетелката И. при разпита си е изложила, че се чуват с А. Т. всеки
ден и се виждат няколко пъти когато е в гр. София. Сочи, че е била много
общителен човек, както и че се затворила в себе си след смъртта на баща й.
Споделя, че е избягвала хора, събирания около няколко месеца. Излага
доводи, че до ден днешен не е същия човек, но е започнала да става малко по-
социална с колегите си. Сочи, че не знае дали е приемала лекарства.
От показанията на свидетеля П. М. се установява, че работи в ответното
дружество повече от 28 години. Сочи, че в деня на инцидента е бил част от
бригадата, която е следвало да извърши проверка на напреженови вериги,
втора проверка на сигнализация, трета проверка на релейна защита и четвърта
проверка на токови защити. В деня на инцидента били инструктирани от
допускащия до работа - Н. Н., който ги е инструктирал пред определеното
място за работа за работа по килии № 16 и № 20. Споделя, че инцидентът се е
осъществил около пет минути след започване на работа. Сочи, че на
пострадалия не му е възлагана работа, която да е изисквала влизане вътре в
килиите, че светлия отвор на килията бил около 30 см., както и че
пострадалият бил едър мъж, поради което ако се е налагало влизане, това
10
било възлагано на по – младите колеги. Излага, че дежурният смяна е посочил
работното място, като е поставил табели кои обекти представляват опасност.
Сочи, че след инструктажа дежурният оператор се е обадил на диспечерски
персонал и е получил разрешение за допускане до работа. Споделя, че е
инструктирал С.Т. пред килия № 16, като му било посочено да не напуска
работното си място. Сочи, че слязъл на първия етаж и след като чул шум се
качил горе и намерил пострадалия да лежи на земята пред килия № 18, която
горяла. Излага доводи, че работата на С.Т. не е изисквала влизане в килия №
16.
Свидетелят Г., служител при ответника на длъжността „ръководител
сектор релейна защита, автоматика, телесигнализация и телекомуникация в
МЕР - Варна“ посочва, че познава С.Т. повече от 20 г. Споделя, че
възложената работа не се отличавала от тези, които пострадалият е
изпълнявал. Споделя, че се е касае за проверка на килии № 16 и № 20, с оглед
бъдещото им пускане под напрежение. Сочи, че доколкото килиите са
независи една от друга не е било необходимо да се спира напрежението в
килиите, които вече са били под напрежение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна намалена неработоспособност 50 % и над 50 % или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ по своята
правна характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна.
Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или
служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали
тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Според установената съдебна практика, трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
11
намалена работоспособност или смърт /така Решение № 633 от 1.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 855/2009 г./
По настоящото дело липсва спор, че злополуката, настъпила на
9.02.2021 г., при която С.Т. е получил травматични увреждания, изразяващи
се в обгорявания на тялото от 42 %, следствие на които е починал на
********** г., е трудова по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като е станала през
работно време и при повод и изпълняване на задълженията му като заварчик в
ответното дружество. С разпореждане от 28.04.2021 г. по реда на КСО е
констатирано настъпването на трудова злополука на 9.02.2021 г.
Съдът счита, че следствие на трудовата злополука, причинила смъртта
на С.Т., наследниците му - Л. Т. и А. Т. са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на близък.
Следователно, налице е основание за да бъде ангажирана отговорността
на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 5 КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи на този институт – смърт на
работника или служителя, която е следствие на злополука, настъпила по
време на изпълняваната от служителя работа по трудово правоотношение с
работодателя.
По повод на релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ, чрез проява на груба небрежност, съдът намира следното:
В конкретния случай са изложени твърдения, че вредоносният резултат
е настъпил следствие на поведение на пострадалия, изразяващо се в
неспазване на правилата за безопасност и здраве при работа по чл. 33 ЗЗБУТ,
чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗЗБУТ, както и чл. 35 и чл. 51 от Правилника за безопасност
и здраве при работа в електрически уредби и електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, а именно: за полагане
на необходимата грижа за опазване на здравето и безопасността по повод на
навлизането в килия № 18, както и за самоволно разширяване на работните
места и обема на работата.
В относимата практика на касационната инстанция, се приема, че
отговорността може да се намали при съпричиняване, когато работникът е
съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност е форма
на вината, при която работникът или служителят не е положил дължимата
грижа за безопасност, каквато и най- небрежният би положил. Доколкото се
касае за количествена разлика между грубата и обикновената небрежност,
грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за
безопасност, защото дори и най- небрежният би положил някаква грижа /така
Решение № 186 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III г. о., ГК,
Решение № 1884 от 14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2003 г., III г. о.,
Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК и
др./.
12
В ТР № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС се приема, че пострадалият
съпричинява вредата когато създава реална възможност за настъпването
или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в
действителност.
В разглеждания случай, от съвкупността на събраните по делото
доказателства, в частност заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, свидетелските показания на свидетелите М. и Г. от
заспИв.ията в дневника за ежедневен инструктаж, както и в дневника за
извършени работи без наряд /с устно нареждане/, се установява, че на
9.02.2021 г. пострадалият е бил част от бригада, наред с П. М., Ив. И. и В.Б. за
изпълнение на задача свързана с проверка на релейната защита на килии № 16
и № 20, започнала в 9,20 часа по повод подготвянето им за 72-часови проби
във връзка с бъдещото им пускане под напрежение. От изложеното от вещото
лице се установява, че килия № 16 – „Брюкнер № 1“ и № 20 – „Брюкнер № 2“
са били в процес на изграждане и не са били включени под напрежение. От
свидетелските показания на всички свидетели се установява, че за изпълнение
на задачите си бригадата е била инструктирана от дежурния – Н. Н.. Същите
кореспондират и на останалия събран доказателствен материал, в частност на
неоспорените записвания в дневниците за извършени работи без наряд и
дневника за ежедневен резултат, в съдържанието, на които е видимо, че са
положени подписи от всички членове на допуснатата до работа бригада, вкл.
и пострадалият. Събрани са и гласни доказателствени средства посредством
разпит на свидетеля М. за лично проведен и допълнителен инструктаж на С.Т.
по повод на работата му на втория етаж пред килия № 16. Не се оспорва, че
С.Т. е изпълнявал работа на втория етаж, както и че е намерен на пода на
килия № 18, която е била под напрежение и е горяла, както и че пожарът е
загасен от останалите членове на бригадата.
От подробното описание на вещото лице по допълнителната съдебно-
техническа експертиза след оглед на място се установява, че килия № 18,
която е била под напрежение се намира между килии № 16 и № 20. Експертът
е посочил, че всяка килия е оградена с метална мрежа, както и че вратата се
намира от задната страна и се заключва механични ключалки и
електомагнитна ключалка работеща с електрическо резе. Вещото лице е
установило, че механичната ключалка се отключва с механичен ключ, а
електромагнитната с доближаване на устройство /бобина/. Пояснява, че
когато килията е под напрежение елекромагнитната ключалка ще отключи
електрическото резе при доближаване на бобината, както и че е възможно с
инструмент електрическото резе да бъде отворено и без да е отключена
елекромагнитната ключалка по електрически начин.
В производството от съвкупността на събрания доказателствен
материал, се установява, че проведеният инструктаж и нареждане касаят
възлагане на работа по килии № 16 и № 20. Отделно от това, от изложеното
от прекия очевидец – свидетелят М. се установява, че последващо е
осъществил инструктаж на С.Т. за работа по шкафа на килия № 16.
13
Доколкото пострадалият е бил намерен на пода, навлязъл от кръста надолу в
килия № 18, то следва да се приеме, че С.Т. е напуснал работното си място.
Това поведение на служителя представлява нарушение на чл. 51 от
Правилника, според която се забранява самоволно извършване на работи или
разширяване на работните места и обема на работата извън определените с
нареждане или наряд. Служителят е бил квалифициран с V – та
квалификационна група, като на 3.12.2020 г. успешно е преминал изпит за
периодична проверка на знанията по поставени въпроси, включващи и
изисквания към работещите за безопасност и здраве при работа,
организационни мерки за безопасност, технически мерки за осигуряване на
безопасност при работа и други. Също така, от изложеното от вещото лице се
установява, че за разкачването на кабелите от шкафа към килия № 16 не е
било необходимо навлизането в зоната на други килии разстоянието, между
които е около 2-3 метра, както и че пострадалият предходния ден преди
инцидента е извършвал дейности по същите килии. Затова и следва да се
приеме, че с горепосоченото си поведение пострадалият не е изпълнил
задълженията си по чл. 51 от Правилника, а именно: да не извършва
самоволно дейности и да разширява периметъра на работното място.
От свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че след
чуването на звук се е качил и е намерил в левия коридор С.Т. на пода на
килия № 18 от кръста надолу, която е била под напрежение и действаща.
Именно навлизането в тази килия е способствало настъпването на
вредоносния резултат. От изложеното от вещото лице се установява, че
килиите под напрежение, каквато е била и килия № 18 са заключени,
оградени са със заключена врата, която наред с механичното заключване е
снабдена с електромагнитната блокировка. Механичните ключалки се
отключват с ключ, а електромеханичната блокировка с бобина, която се
доближава до вратата. Експертът изрично е посочил, че е невъзможно
електромагнитната блокировка на килия под напрежение да бъде изключена
от оперативната зала на подстанцията. Затова и доколкото липсват доводи, а
и доказателства за индикация в оперативната зала на светеща лампа, че килия
№ 18 е отворена, то не може да се приеме, че същата е била отворена. Ето
защо, следва да се приеме, че служителят е преодолял защитите на килия №
18, след което е навлязъл в поставената под напрежение килия. Именно с тези
действия, служителят С.Т. е способствал за настъпване на увреждането.
Същият като дългогодишен служител, с над 20 години трудов стаж при този
работодател, с висока квалификация от V- та степен, не би могъл да не е
наясно с правилата за безопасност на труда, за които успешно е и издържал
изпит три месеца настъпването на инцидента. Същите правила за безопасност
са част и от ежедневната му дейност, както и са обхванати от длъжностната
му характеристика. Като служител с дългогодишен опит и висока
професионална квалификация, същият е бил наясно с електромеханичната
блокировка на врата на килия № 18, поставена под напрежение, респ.
способите за разблокирането й, описани и от вещото лице по съдебно-
14
техническата експертиза.
Затова и следва да се приеме, че със самоволното навлизане в килия №
18, която е била под напрежение, пострадалият е нарушил и разпоредбата на
чл. 237, ал. 1, т. 3 от Правилника, ценена във връзка с чл. 33 ЗЗБУТ, като е
преодолял въведените от работодателя средства за защита на килиите под
напрежение и по този начин е проявил груба небрежност във връзка с
опазване на здравето си и по този начин е съпричинил вредоносния резултат.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че не следва да бъдат кредитирани оплакванията на възивниците в насока, че
възложената работа на наследодателя им била извън длъжностната му
характеристика. Този извод следва от обстоятелството, че изрично в чл. 1, т.
2.3 е предвидено, че служителят монтира, поддържа, извършва профилактика
на съоръженията, вторична комутация, релейна защита, измервателна и
специализирана апаратура и автоматични устройства. В дневника за наряд с
устно възлагане, както и в дневника за ежедневен инструктаж е посочено, че
се касае за задача, свързана с вторична комутация и релейна защита, поради
което предметът й влиза в горепосочената разпоредба от длъжностната
характеристика на служителя от дата 31.02.2018 г. Допълнителните доводи в
насока за проверка на напреженовите трансформатори също не могат да
доведат до извод за възлагане на дейности извън обема на длъжностната
характеристика на С.Т., по аргумент от чл. 2, т. 2. 6 до т. 2. 10., а именно: да
изпитва кабели, разрядници, измервателни трансформатори, да изпитва с
повишено изправено напрежение, с измерване на капацитивния ток на силови
кабели и други.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че самият пострадал е
допуснал груби нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като
допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ от него,
доколкото същият като дългогодишен служител с богат практически опит и
теоретични познания очевидно е имал ясна представа за естеството на
извършваната от него работа и свързаните с нея рисковете, включително за
живота и здравето му, като въпреки това е пренебрегнал полагането на такава
грижа при изпълнение на трудовите си задължения, каквато и най –
небрежния би положил в подобна ситуация, съзнавайки опасността от
евентуалното настъпване на вредоносния резултат.
При определяне на процента на съпричиняване следва да бъде
съобразено и поведението на работодателя, респ. и на неговите служители.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд, като прилага необходимите мерки
за организация и средства. Според 14 ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да
осигури необходимата организация и контрол за извършване на работа без
риск за живота и здравето на работника или служителя, като в чл. 16, ал. 1, т.
6 ЗЗБУТ му е законовменено и задължение да осигури ефективен контрол за
извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин. В чл. 52 от
15
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи е
предвидена отговорност на лицата, които са отговорни за безопасността, а
именно: издаващия наряд или нареждане, отговорен ръководител на работа,
издаващия разрешение за подготовка за работа, извършващия подготовка и
обезопасяване, допускащия до работа, изпълнителя на работа, наблюдаващия
и всеки един член на бригадата.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че
допускащ до работа се е явява дежурният – Н. Н.. Същият на основание чл.
57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2, т. 4 от Правилника, изискващи извършващият
подготовката мястото, носи отговорност за правилното и точно изпълнение на
записаните в наряда мерки за подготовка на работно място, вкл. и
поставянето на предупредителни табели и ограждения, както и допускащият
да инструктира отговорния ръководител, както и членовете на бригадата по
условията на работата и да посочи границите на работното място и частите,
намиращи се под напрежение, местата на поставените заземители,
ограждения, табели и други знаци. Същата разпоредба следва да бъде
тълкувана във връзка с общата разпоредба на чл. чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника, според която постоянните ограждения на килиите, съседни или
срещуположни на работното място, се окачват табели „Стой! Високо
напрежение“, като извършващият подготовка следва да разположи временни
заграждения, където не е разрешено преминаването, върху които също следва
да се разположат табели „Стой! Високо напрежение“, които табели следва да
бъдат обърнати към страната на работното място. Допускащия до работа
следва да заведе бригадата до работното място, да провери квалификацията
им, да изпълни указанията за безопасност и потвърди същите, да инструктира
отговорния ръководител, изпълнителя на работа и членовете на бригадата за
условията на работа и да посочи границите на работното място, както и да
посочи частите на уредбата, които са под напрежение, следва да докаже на
бригадата отсъствието на напрежение чрез допиране с ръка, съответно да
предаде работното място на изпълнителя и връчи съответните документи
свързани с наряда.
В случая, от свидетелските показанията и от записванията в дневниците
се установява, че допускащият Н. Н. е завел членовете на бригадата до
работното място, като е провел инструктаж. В разпоредбата на § 3, т. 18 ДР на
Правилника е дадена легална дефиниция на „нареждане“, а именно: устно
възлагане на конкретна работа с уточняване на мястото и условията за
нейното извършване, както и с указание за безопасност. В чл. 65, ал. 2 от
Правилника е предвидено, че е допустимо извършване на работи без наряд, с
нареждане, в случаите, посочени в раздел XIII на тази глава, като в
Приложение № 6 към чл. 105, ал. 1, т. 1 от Правилника изрично е посочен
списък на дейностите, които могат да бъдат извършвани с нареждане. Затова
и представянето или не на списък на дейностите по чл. 105, ал. 1 от
Правилника, които се извършват с нареждане, не може да обуслови извод за
16
неправомерното възлагане на работата. Разпоредбата тълкувана във връзка с
чл. 106 от Правилника, съобразно обема на работата и изложеното от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, дава основание да се приеме, че се
касае за малка по обем работа, поради което не следва да бъдат кредитирани
доводите на въззивниците в насока за неспазен ред на възлагане на работата
доколкото е била с нареждане, а не с наряд. В разглежданата разпоредба по
повод нареждането не е предвидено изискване по аналогия с наряда за
ограждане на работното място, както и за поставянето на табели. Въпреки
това, общото изискване за даването на указания за безопасност не би могло да
доведе до извод до липсата на задължение на допускащия по обезопасяване
на работното място с табели и ограждения, произтичащо от изпълнение на
задълженията по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от Правилника. В първоначално
дадените писмени указания от страна на останалите членове на бригадата не
се съдържат данни за поставянето на указателни табели за означаване на
местата за работа. Подобни се съдържат едва в последващо дадените такива.
Същите обаче не могат да бъдат ценени, доколкото не съответстват на
останалия събран доказателствен материал, в частност на констатациите,
обективирани в протоколите от проверки на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, както и на НОП – ТП – гр. Варна по повод на разследване на
злополуката. В производството не е оспорена обвързващата сила на
официалния документ, какъвто е протокола от извършеното разследване от
страна служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, проведено
непосредствено след злополуката. Затова и следва да се приеме, че са
нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от Правилника. Именно с липсата на
поставени табели във връзка с местата на работа, респ. с неограждането на
работното място по начин, непозволяващ на служителя да го напусне е
способствало за настъпването на вредоносния резултат от страна на
допускащия до работа служител у дружеството - работодател на починалия.
Въпреки горното, дори работодателят чрез негови служители да не е
изпълнил задълженията си за поставяне на табели, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че преместваемите табели и временните ограждения биха
могли да създадат пречки, но не и да възпрепятстват с категоричност
служителя самоволно да напусне работното място. В разглеждания случай,
доколкото работата касае килии, които не са под напрежение, то следва да се
приеме, че не е било необходимо използването на заземители, поради което и
наведените оплаквания в тази насока на следва да бъдат кредитирани. Именно
напускането на мястото и навлизането в килия, пусната под напрежение, а
именно: № 18 от страна на служителя С.Т. е способствало за настъпване на
увреждането.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че е налице основание
за ангажиране имуществената отговорност на работодателя, тъй като се
установи неизпълнение на негово основно задължение по трудовото
правоотношение, осъществено и чрез негови служители- най-общо
формулирано в чл. 127, ал. 1 т. 3 КТ като задължение за създаване на
17
нормални условия за изпълнение на възложената работа на работника или
служителя чрез осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда,
което е в способствало настъпването на вредоносния резултат.
Не могат да доведат до различен извод от гореформирания и
оплакванията на въззивниците във връзка с неизпълнение на задължението на
работодателя по Колективния трудов договор за включването на пострадалия
в списъка на застрахованите лица за риска – трудова злополука. Същите
макар и да съответстват на действителността не биха могли да бъдат
преценявани в настоящото производство, инициирано срещу работодателя,
респ. да доведат до намаляване на отговорността му с евентуалното
неполучено обезщетение от страна на застрахователя.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че оплакванията във връзка с необходимостта от навлизане в килии № 16 и №
20, респ. за последователността на действията, които е следвало да извършват
членовете на бригадата, не следва да бъдат кредитирани. Този извод следва от
обстоятелството, че без значение дали е следвало или не да се навлиза в
самите килии № 16 и № 20, същите са били отключени и като
новоизграждащи се не са били под напрежение. Затова и навлизането в тях,
респ. евентуалното неспазване на последователността на действията във
връзка с тях, не са изисквали навлизане на територията на останалите килии,
респ. в тази под № 18, която е била работеща и под напрежение.
Ето защо, с оглед конкретните обстоятелства и механизма на
настъпване на злополуката, следва да се приеме, че причините за
настъпването на травматичното увреждане се намират, както у служителя,
така и у работодателя. Служителят е действал при груба небрежност, тъй като
не е положил грижа за безопасността си по чл. 33 ЗЗБУТ, напускайки
работното си място, определено му с нареждането по чл. 51 от Правилника и
навлизайки в килия № 18, която е била под напрежение и не е била предмет
на дневните дейности, поради което възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за
намаляване на обезщетението е основателно. При съпоставянето на
причините, довели до увреждането, се установява, че вредоносният резултат е
настъпил при значителен обективен принос от страна на пострадалия, поради
което процентът на съпричиняването от страна на С.Т. е в размер на 50 %,
респ. 50 % за работодателя. Затова и следва да се приеме, че релевираното
защитно възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ на работодателя,
се явява частично основателно и като такова следва да бъде съобразено до
горепосочения размер.
Във връзка с определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира следното:
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищците
са претърпели неимуществени вреди от трудовата злополука, от която е
настъпила смъртта на наследодателя им – С.Т.. Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
18
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и
страданията /така ППВС № 4/1968 г./. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените
телесни болки и душевни страдания.
След преценка на възрастта на преживяла съпруга – Л. Т. - 57 г. към
момента на увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания
след злополуката, болничния престой като придружаващо лице на съпруга й,
денонощното обслужване на съпруга й в тежкото здравословно състояние, в
което се е намирал, повече от месец и половина, представляващо друг
стресогенен фактор, изживените физически и емоционални страдания,
приемът на болкоуспокояващи, затварянето в себе си, хиперточният шок,
изживян в деня на злополуката, смущенията в съня, затварянето в себе си,
социалната й изолация, внезапността и невъзвратността на загубата на
изключително близък човек, с който са били изградили сплотено семейство и
са живели в общо домакинство, работоспособността на съпруга й, както и
икономическото състояние в страната, съдът намира, че всички изброени
обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават основание да се приеме, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева.
Същото съобразено с гореопределения размер на съпричиняване от 50 %
следва да бъде редуцирано до сумата в размер на 50 000 лева.
При определяне размера на неимуществените вреди на А. Т., съдът
съобрази, следните обстоятелства - възрастта й -27 г. към момента на
настъпване на смъртта на баща й, настъпилата промяна в характера и
поведението и затварянето в себе си, социалното й изолиране, продължило
няколко месеца до лятото, когато е започнала да комуникира и със своите
колеги, но не по такъв начин, както преди смъртта, емоционалното отражение
на загубата, безвратността и впезапността на загубата й, както и при отчитане
на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
злополуката. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че на
дъщерята следва да се определи обезщетение за претърпените от последната
неимуществени вреди в размер на 80 000 лева. Същото след приспадане на
определения процент на съпричиняване обезщетението й за неимуществени
вреди следва да бъде редуцирано на 40 000 лева.
С оглед на горното, искът за заплащане на обезщетение за
19
неимуществени вреди, претендирани от Л. Т. се явява основателен до размера
на сумата от 50 000 лева, респ. неоснователен за горницата до 120 000 лева, а
този на А. Т. – основателен до размера на сумата от 40 000 лева, респ.
неоснователен за горницата до 120 000 лева.
Предвид гореизложеното, поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение се явява правилно в
обжалваните части и като такова следва да бъде потвърдено в същите части.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество. Същото претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, същото възлиза в общ
размер на 720 лева или от по 360 лева по всяка една въззивна жалба. Затова и
всяка една от въззивниците следва да заплати на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение от по 360 лева.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2363 от 15.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 13736/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен иска на Л. Л. Т., ЕГН: **********, за осъждане на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК: *********, да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания в
следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня,
Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на
С.Ат.Т., починал на ********** г., за разликата над присъдената сума от
50 000 лева /петдесет хиляди лева/ до претендираните 120 000 лева /сто и
двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и е
- отхвърлен иска на А. С. Т., ЕГН: **********, за осъждане на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК: *********, да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди под формата на причинени болки и
страдания в следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр.
Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на
С.Ат.Т., починал на ********** г., за разликата над присъдената сума от
40 000 лева /четиридесет хиляди лева/ до претендираните 120 000 лева
/сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
20
ОСЪЖДА Л. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: **********, ** да
заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: **********, ** да
заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Банкова сметка, по която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
може да заплати задължението си към Л. Л. Т., ЕГН: ********** от
**********, ** - ********.
Банкова сметка, по която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
може да заплати задължението си към А. С. Т., ЕГН: **********, **********
** - ***********
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителните части,
поради което същото е влязло в законна сила в тези части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21