№ 5371
гр. С., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110169791 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 247 ГПК:
С молба от 04.11.2024 г. ответникът е поискал поправка на очевидна
фактическа грешка като т. 6 от диспозитива на постановеното на 27.09.2024 г.
решение и цялото й съдържание бъде заличено и не се чете като част от
диспозитива на решението.
Ищецът е депозирал отговор, с който изразява становище за
неоснователност на молбата, като счита, че т. 6 от диспозитива на
постановеното на 27.09.2024 г. решение следва да бъде отменена от съда по
реда на чл. 253 ГПК, тъй като има характер на разпореждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или
по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна
фактическа грешка.
Видно както от мотивите, така и от диспозитива на съдебното решение,
съдът е формирал воля за неоснователност на предявените от ищеца срещу
ответника искове за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за
неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, като ищецът е
осъден да плати на ответника разноските по делото.
Същевременно т. 6 от диспозитива на решението гласи: „След влизане на
решението в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на Р. Я. Д. с ЕГН**********,
живееща в гр. С. в жилищен квартал ***** в блок ***** във вход А на етаж
***** в апартамент V, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. С. на бул. „*****“ №12 на партера чрез пълномощника адвокат А.
И. Л. по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, че може да се яви и да заеме
1
длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок от получаването му.“.
Макар в действителност произнасянето на съда в т. 6 от диспозитива на
решението да има характер на разпореждане, същото не би могло да бъде
отменено по реда на чл. 235 ГПК, доколкото се съдържа в диспозитива на
решението, а подобна отмяна би довела до необжалваемост на
разпореждането, постановено по реда на чл. 253 ГПК, с което на практика се
отменя част от съдебното решение, била тя и с характер на разпореждане.
Предвид изложеното, съдът не споделя доводите на ищеца, че приложим е
реда по чл. 253 ГПК.
По реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни
фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този
ред обаче се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в грешно изписване
на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума, както и
чисто технически грешки.
Имено в рамките на предмета на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК
решаващият съд следва да даде отговор на въпроса налице ли е
несъответствие между изразената воля на съда в мотивите на съдебния акт, в
предметната рамка на който се иска (или служебно се повдига въпроса)
отстраняване на очевидна фактическа грешка, в резултат на разминаване с
постановения диспозитив като волеизявление.
В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че съдът е формирал
воля за неоснователност на предявените от ищеца срещу ответника искове за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, но в диспозитива
на решението съдът погрешно е посочил да се изпрати съобщение на ищеца,
че може да се яви и да заеме длъжността, на която е възстановен, в
двуседмичен срок от получаването му.
Поради това отразеното в т. 6 от диспозитива не съответства на
изложените мотиви на съдебния акт, според които искове за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност са неоснователни и на
диспозитивите по така предявените искове, видно от които исковете са
отхвърлени. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в
писмения текст на съдебното решение, каквато е налице при постановяване на
взаимоизключващи се диспозитиви (макар и този по т. 6 да има характер на
разпореждане). Постановяването на т. 6 в диспозитива на решението е
резултат от техническа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.
247, ал. 1 ГПК.
Констатираното несъответствие не касае изводите на съда от фактическа и
правна страна при произнасянето по предявените искове, т.е. налице е
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.
247, ал. 1 ГПК без да е необходимо провеждане на открито съдебно заседание
по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
по реда на чл. 247 ГПК в диспозитива на Решение № 17389 от 27.09.2024 г.,
постановено по гр. д. № 69791/2023 г. на СРС, 119 състав, като ЗАЛИЧАВА
думите: „6. След влизане на решението в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение
на Р. Я. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. С. в жилищен квартал ***** в
блок ***** във вход А на етаж ***** в апартамент V, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. С. на бул. „*****“ №12 на партера чрез
пълномощника адвокат А. И. Л. по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, че може
да се яви и да заеме длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок
от получаването му.“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3