Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Своге, 29.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря
Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 87/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от Б. З. И. – А., като … на „Йобин” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Люлин” № 24, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 23-002730 от 05.04.2019г. - издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”
(Д„ИТ”), с което за неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ и на основание чл.
414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
В жалбата, както и
в писмена молба от 29.10.2019г. – чрез пълномощник, се поддържа, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се моли
съдът да го отмени изцяло.
Административнонаказващият орган, чрез
пълномощник, дава становище
за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление
е правилно и законосъобразно.
Към делото е
приета административната
преписка по обжалваното наказателно постановление, както и
допълнително представени писмени доказателства. Разпитани са четирима
свидетели.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
При проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект – … „…, находящ се в района
на … в гр. С., и в обект – … „…, находящ се в района на … в гр. С., извършена на
място на 19.02.2019г. от
компетентните длъжностни лица от Д„ИТ”, както и при направената допълнителна поверка по документи на
25.02.2019г. в сградата на Д„ИТ” в гр. София, се установило, че дружеството-жалбоподател, в качеството му
на работодател, не е изпълнило задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ
спрямо лицата Д.М. и Л.Р.. Проверяващите констатирали, че през месец октомври
на 2018г. работодателят е извършил вътрешни удръжки върху трудовите възнаграждения
на посочените лица, разпитани по делото като свидетели, без да е било налице
тяхното съгласие за това.
На 25.02.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу „Йобин” ЕООД, за това, че в качеството
си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ
не е изпълнило задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ.
Съставеният акт съдържа всички реквизити
посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на останалите изисквания на закона -
чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя и от двама
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, както и от надлежно
упълномощен представител на дружеството – пълномощно на л. 24 от делото. Последната
се е запознала със съдържанието му, била е уведомена за правото в 3-дневен срок
да се направят допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с
подписа ѝ под акта, като е
получила и препис от него, където подробно е описано правото на възражение. Управителят
на дружеството се е възползвала от това свое право и подала възражение в срок –
на л. 34, следователно е била своевременно уведомена от пълномощника.
От страна на дружеството е представена
Заповед № 1 от 12.02.2018г., приложена на л. 33 от делото. Посоченият документ
няма достоверна дата, както и липсват данни да е връчен на свидетелката Р.. Последната
в показанията си заявява, че е получила заповедта през месец март на 2019г.,
след съставяне на АУАН.
Поради горното съдът не кредитира Заповед
№ 1 от 12.02.2018г. като достоверна, относно датата на съставянето ѝ. Освен това същата заповед
очевидно е съставена с оглед на процеса, тъй като в нея има вътрешни
противоречия. От една страна е посочено, че е съставена на 12.02.2018г., а от друга
страна в същата заповед е написано, че до момента, т.е. до 12.02.2018г. са
направени удръжки в размер на 159,99 лева, както следва за м.08/2018г. – 53,33
лева, за м.09/2018г. – 53,33 лева и за м. 10/2018г. - 53,33 лева. Времето се
движи винаги напред и никога назад, поради което към месец февруари на 2018г.
никой не е можел да знае какво се е случило през месеците август, септември и
октомври на същата година. В разчетно-платежната ведомост за месец октомври на
2018г. никъде не е посочена удръжка в размер на 53,33 лева, направена на Л.Р.. Относно лицето Д.М. такава заповед не е представена.
Последната, разпитана като свидетел, заявява че : „Не са ми
връчвани заповеди за тези удръжки. Подписах декларация в средата на месец март
2019г., че давам съгласие да ми бъдат направени удръжки, но аз вече си бях в
срока на предизвестие за напускане на работа”.
Фактическите констатации, отразени в акта,
не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските
показания на разпитаните по делото служители на ДИТ, както и на свидетелките М.
и Р., изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и
установени факти, поради което съдът ги счита за достоверни и ги кредитира
изцяло. Съгласно чл. 416, ал.
1, изр. 1 от КТ : редовно съставените
актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не се представиха достоверни доказателства, които да
докажат противното. Представената от пълномощника разчетно-платежна ведомост
касае месец януари на 2019г. и е напълно неотносима
към предмета на доказване по делото.
Въз основа на съставения
АУАН директора на Д„ИТ” е издал
обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер от 1500 лева. Със заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” е възложил на директорите на Д„ИТ” да издават наказателни
постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната ДИТ. Със заповеди
№ З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019г. е определен териториалният обхват на
контролна дейност на служителите в Д„ИТ”.
Издаденото наказателно постановление
съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 09.04.2019г. –
според приложеното по делото копие от известие за доставяне, а жалбата е
постъпила в Районен съд Своге на 11.04.2019г. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота,
която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия
орган.
Управителят
на „Йобин” ЕООД е била напълно наясно за какво е
санкционирано търговското дружество,
в качеството му на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от
ДР на КТ. Неизпълнението на задължението към държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да
не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава
му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на
защита е гарантирано. Посочени са и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Единствената
грешка, която съдът открива в обжалваното НП е посочването на чл. 128, ал. 2,
т. 1, като вярната правна квалификация е чл. 128, т. 2 от КТ. Посоченото
несъотвествие по никакъв начин не се отразява на правата на санкционираното
дружество, тъй като описаната в НП фактология ясно и недвусмислено показва, че
се касае за неизпълнение от страна на работодателя на задължението му да плаща
трудовото възнаграждение за извършената работа в уговорените срокове, като не е
изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на свидетелките М. и Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а
според чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат
да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен в изрично посочени
случаи. По делото безспорно се установи, че
„Йобин” ЕООД през месец
октомври на 2018г. не е изпълнило това свое
задължение към държавата
при осъществяване на дейността си, като е осъществен фактическият
състав на чл. 83 от ЗАНН. Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска
степен на опасност за установения
ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона. Неизпълнението на задължението е формално, а не резултатно, и фактическият
състав на същото не включва
размер на причинени вреди, нито какъвто и да било друг
резултат на увреждане,
но същото засяга важни обществени отношения
свързани с гарантиране на правата на лицата полагащи труд по трудово
правоотношение. Наложената имуществена санкция е съобразена със КТ – в
минимален размер, като е отчетена спецификата на конкретния случай.
По гореизложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Наказателно
постановление № 23-002730 от
05.04.2019г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „Йобин” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Люлин” № 24, ЕИК *********, представлявано
от … Б. З. И. – А., е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :