Р Е
Ш Е Н
И Е
№
37
Добрич, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 294/ 2022
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.Г.С. ***, подадена чрез адв.
М. Г., срещу Решение № 58/ 03.05.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
Жалбоподателят оспорва Решението в частта, в която му е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса
на изискуемия от 15 години осигурителен стаж за втора категория труд съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО. Настоява, че неправилно не му е зачетен като стаж от
втора категория трудът, положен през периода 24.06.1980 г. – 30.07.1982 г. в „***“
– бригада за растителна защита и торене и през периода от 01.08.1982 г. до
30.06.1991 г. в АПК „***“, гр. Генерал Тошево, база с. Росица. Твърди, че през
тези периоди е работил като шофьор, но при необходимост и като механизатор в
селското стопанство. Позовава се на чл. 52б и чл. 66и от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП (отм.) При тези доводи иска
отмяна на Решението и потвърденото с него Разпореждане и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Добавя, че не са
събрани доказателства работникът да е управлявал превозно средство от 12 тона
или над 12 тона, за да се зачете трудът му за втора категория. В хода по
същество излага становище, че не са събрани доказателства, които да установяват
изпълнението на изискванията на чл. 52б, чл. 53а и чл. 66 от ПКТП (отм.). При
така изложеното иска жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производството е започнало по подадено Заявление
с вх. № 2113-24-1570/ 04.11.2021 г. в ТП на НОИ – Добрич от С.Г.С., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното
посочване, че се желае отпускане на такава при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО (л. 5 - 7). Към Заявлението са приложени трудова книжка № 43/ 01.12.1977
г., трудова книжка № 43/ 11.06.2002 г.; военна книжка № 120844/ 04.11.77 г.
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 27),
съгласно който заявителят има 35 години 06 месеца и 29 дни осигурителен стаж от
трета категория и 07 години 05 месеца и 26 дни стаж от втора категория, общо с
превръщане стаж от трета категория – 44 години 11 месеца и 09 дни.
С.С. Същият е уведомен от ТП на НОИ – Добрич, че следва в
срок от един месец да представи удостоверение УП-2 за осигурителния доход за
три години по избор. По пенсионната преписка са събрани допълнително документи
за осигурителен стаж и доход на жалбоподателя, а именно: удостоверение № 5509-18-1863/
17.11.2021 г. на старши експерт отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение
№ 5509-18-1860/ 17.11.2021 г. на старши експерт отдел ООА при ТП на
НОИ-Силистра; удостоверение № 5509-18-2229/24.11.2021 г. на началник отдел ООА
при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2228/ 24.11.2021 г. на началник
отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2229/ 24.11.2021 г.
на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2247/ 26.11.2021
г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18- 2227/
24.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5509-18-2226/
24.11.2021г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 0802-УП03-0493/
25.11.2021 г., издадено от Дирекция СП Ген. Тошево; удостоверение изх. №
10-03-04-476-1/ 25.11.2021г., издадено от A3; удостоверение изх. № 148/ 26.11.21
г. на Агродимекс ООД Търговище; удостоверение № 20/ 15.12.2021 г. на ***; писмо
№ 18/ 02.12.2021 г. на ***.
При така събраните доказателства с Разпореждане № **********/
02.03.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич (л.
73) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Г.С..
Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на *** г. и към датата на
Заявлението има навършена възраст от 63 години 05 месеца и 05 дни, съответно
придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 години 00 месеца и 00 дни;
втора категория от 07 години 05 месеца и 26 дни и трета категория от 35 години
06 месеца и 29 дни, превърнат към трета категория – 44 години 11 месеца и 09
дни. В Разпореждането са изложени съответните за отделните категории стаж разпоредби,
относими към правото на пенсия и е указано, че за 2021 г., съобразно чл. 69б,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на пенсия се
придобива при 10 години осигурителен стаж от първа категория труд или 15 години
от втора категория, съответно 53 години и 08 месеца възраст за мъжете или 58
години и 08 месеца за втора категория, както и сбор от осигурителен стаж и
възраст – 100 точки, а за 2022 г. е посочено, че изискуемият стаж е същият, но
възрастта за първа категория е 53 години и 10 месеца, а за втора категория е 58
години и 10 месеца, вкл. изискването за сбор, равен на 100 точки, като е
посочено, че заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО
(допусната е техническа грешка в Разпореждането и вместо чл. 69б, ал. 2 от КСО
цифрово е записано – чл. 69б, ал. 1 от КСО), тъй като към датата на Заявлението
няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 07 години 05 месеца
и 26 дни. Отразено е, че не са налице и предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО
поради липса на изискуемата възраст. Няма изложени мотиви кой стаж не е зачетен
за втора категория и защо.
Срещу Разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-116/ 26.04.2022 г. (л. 79) С.С.
е подал жалба по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като
настоява, че общият му трудов стаж е по – дълъг от установения, но не може да
установи кой трудов стаж не е зачетен. Добавя, че според него не е зачетен
стажът му от втора категория, тъй като счита, че стажът му от втора категория е
повече от 15 години, а му е зачетен стаж само седем години. Не прилага
доказателства. Иска отмяна на Разпореждането, като му бъде признат целият
осигурителен стаж, съответно и стаж от втора категория и му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата. Изредил
е конкретно периодите, за които е признат осигурителен стаж от втора, респ от трета
категория, съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел
общо зачетения осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория
труд за правилен.
Счел е, че при наличните по пенсионната преписка
доказателства жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 - 2 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно правилно е отказано
отпускането ѝ, а понеже не отговаря и на условията на останалите
разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
е счел, че правилно изцяло му е отказано отпускане на такава пенсия. Не е
изложил конкретни мотиви защо за едни периоди приема, че трудът е от втора
категория, а за други – не.
При горните съображения е оставил жалбата без уважение с
Решение № 58/ 03.05.22 г. (л. 82 - 83), получено от пълномощника на жалбоподателя
на 13.05.22 г. (л. 84)
Жалбата е подадена на 26.05.22 г. чрез куриерска фирма
Спиди, с рег. № 1012-24-116#3/ 27.05.2022 г. на административния орган, видно
от печата, положен върху нея (л. 3).
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – документална
счетоводна експертиза за установяване на заеманите от жалбоподателя длъжности през
оспорваните периодите от 1.07.1980 г. до 30.07.1982 г. труд, положен в ***, от
01.08.1982 г. до 30.06.1991 г., труд, положен в АПК „***“, гр. Ген. Тошево, като
бъдат посочени по месечно; установяване на вида и тонажа на управляваното пътно
превозно средство от страна на жалбоподателя; като и да отговора на въпроса,
ако стажът през посочените периоди бъде зачетен за такъв от втора категория и
съответно се прибави към останалия признат стаж, ще е налице ли достатъчен стаж
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според събраните и
проверени от вещото лице доказателства през периода месец юли 1980 г. – месец
август 1982 г. жалбоподателят е работил като шофьор в „***“, Генерал Тошево, но
в платежните ведомости не са посочени данни за вида на автомобила, който е бил
управляван от него. В периода от 01.08.1982 г. до 31.12.1982 г. вещото лице е
отразило, че в архива не са намерени ведомости за заплати, в които да фигурира
жалбоподателят. През периода месец януари 1983 г. – декември 1983 г. и месец
януари 1988 г. до месец юли 1991 г. в разплащателните ведомости не е изписана
длъжност, а само бригада „Механизация“. За периода януари 1984 г. – декември
1987 г. вещото лице сочи, че не са отразени бригада и звено за жалбоподателя,
не е отразена и длъжността му. В заключение вещото лице е представило в
табличен вид оспорените периоди и е изчислило, че ако се прибави стажът за
процесните периоди към зачетения за втора категория стаж, то общият стаж от
втора категория се получава 18 години 0 месеца и 16 дни (л. 107).
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
приобщено към доказателствения материал по делото.
По делото са допуснати гласни доказателства чрез разпита
на трима свидетели, водени от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
Предмет на жалбата пред съда е оспорването на
жалбоподателя на извода на ответника, че положеният през периода от 24.06.1980
г. – 30.07.1982 г. в „***“ (**) – бригада за растителна защита и торене и през
периода от 01.08.1982 г. до 30.06.1991 г. в АПК „***“, гр. Генерал Тошево, база
с. Росица, труд не е от втора категория.
По същество жалбата е основателна. Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от Директора
на ТП на НОИ – Добрич, Пламен Кирилов Петров. С оглед на това оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич
Разпореждане.
Решението е издадено в едномесечния законов срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа формално всички реквизити,
съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5
от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му,
като мотивите са налични в приложената административна преписка. В изпълнение
на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК
за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
По отношение приложението на материалния закон настоящият
състав намира, че той е приложен неправилно. Това е така, защото:
Категоризирането на труда при пенсиониране е уредено в
Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП), който е отменен към
настоящия момент, но е действал по времето на полагане на труда и съгласно § 2
от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39 от 1998 г),
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. В случая се
касае за положен от Стефан С. труд през периода 24.06.1980 г. – 30.07.1982 г. и
01.08.1982 г. до 30.06.1991 г., т.е. за стаж, придобит преди края на 1999 г. и
категорията му, с оглед на която следва да се зачете при пенсиониране, се
определя съобразно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. В
самото Заявление жалбоподателят е отбелязал, че желае пенсиониране в условията
на втора категория труд.
По оплакването в жалбата, поддържано от процесуалния
представител, че неправилно решаващият орган, а и ръководителят на „ПО“, са
преценили, че трудът, положен от С., е такъв от трета категория за процесните
периоди, а следвало да бъде зачетен като труд от втора категория, бе извършена
проверка съобразно приложимите норми и събрани доказателства. В Раздел I. Втора
категория, отрасъл Селско стопанство и хранителна промишленост, на ПКТП (отм.),
чл. 52б, за работещите непосредствено в селскостопанското производство
като механизатори и бригадни механици е разписано, че се счита, че са
полагали труд втора категория, а според чл. 53а от ПКТП (отм.) трудът на водачи
на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи
вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и
графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната, се
зачита за труд от втора категория. Понятието „механизатори“ включва
професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството,
помощник - тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник -
машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други
товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи (шофьори)
на автомобил ИФА - селскостопански вариант. 3а всички тези професии важи
изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. За да
бъде зачетен трудът им обаче като такъв от втора категория по чл. 52б, чл. 53а
или чл. 66и от ПКТП (отм.), следва да бъде установена освен длъжността и
конкретно извършваната дейност, като в първия случай (по чл. 52б) е необходимо
да е извършвал дейност като шофьор непосредствено зает в селското стопанство -
да е управлявал товарен автомобил селскостопански вариант, а във втория случай
(по чл. 66и) да се установи, че като шофьор е обслужвал селското стопанство,
при което трудът му като шофьор, макар и непряко зает в селскостопанското
производство, отново се зачита като втора категория, като по чл. 66и ПКТП (отм.)
от втора категория е трудът на механизаторите в селското стопанство. В групата
на механизаторите в селското стопанство влизат и шофьорите, работили на товарни
автомобили - бордови, специализирани, за превоз на гориво - смазочни материали
и самосвали. В този смисъл е и Списъкът на професиите и специалностите от
селското стопанство за категоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПКТП (отм.).
Към момента на произнасяне на административните органи
наистина липсват данни за вида на управлявания автомобил - товарен или лек и за
дейността, която е извършвана с него. Работодателят не е отразил тези
обстоятелства в разплащателните ведомости за процесния период, а не са
съхранени и други документи, съдържащи подобна информация. В тази насока съдът
счита, че когато осигурителят - работодател не е посочил определени елементи от
вида и характера на трудовата функция, от които зависи преценката за
категорията на положения труд, установяването на обективната истина става с
всички допустими доказателствени средства, вкл. свидетелски показания при
наличието на т.нар. начало на писмено доказателство, което в случая е трудовата
книжка с вписана длъжност „шофьор“, като няма спор, че видът дейност на
осигурителя е селскостопанска.
Безспорно липсват данни единствено за вида на
управлявания автомобил. Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите (ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на спорния стаж,
трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация, като документът се издава въз основа на
изплащателните ведомости или партидни книги, като се посочва и категорията труд
и съответната точка от ПКТП, по която се предлага да се зачете.
В конкретния случай не се спори от страните, че
предприятието не съществува и в него не са били съхранени други документи, а
само ведомости за заплати, предадени за съхранение в ТП на НОИ, които обаче не
съдържат информация за всички периоди относно длъжността, изпълнявана от
оспорващия и превозното средство, което е управлявал, за каква категория е бил
осигуряван, получавал ли е допълнителен годишен отпуск, поради което не може
въз основа на такива документи да се направи извод за фактите, релевантни за
определяне категорията на труда. Следва да се има предвид още и
обстоятелството, че предаването на разплащателната документация на прекратените
осигурители без правоприемник в съответните ТП на НОИ е задължение за
осигурителя, въведено едва от 2006 г. с влизане в сила на разпоредбата на чл.
5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.). Съгласно
нормата на чл. 5, ал. 10 от КСО в редакцията ѝ към този момент на
предаване в НОИ подлежат освен разплащателните ведомости още само трудови
договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за
ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови
или служебни правоотношения. Такъв е обхватът на подлежащите на предаване в НОИ
документи според разпоредбите на КСО и към настоящия момент. Едва с изменението
на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е създадена нова разпоредба, а именно чл.
1, ал. 2, т. 8, според която на предаване в ТП на НОИ подлежат и други
документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които да може да се
установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и др. При това
положение и като се съобрази обстоятелството, че разплащателните ведомости като
първични документи могат да съдържат информация за длъжността, звеното, цеха,
отдела и пр., но не съдържат информация за условията на труд, а в случая за
определени периоди и за длъжност/, а не е било налице (преди 2013 г.)
задължение за съхраняване на други документи, установяващи тези условия, съдът
намира, че събирането на гласни доказателства в случая не е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 104, ал. 10 КСО, според която категорията труд,
както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски
показания, в каквато насока бе направено възражение от страна на процесуалния
представител на ответника. Тази специална правна норма въвежда императивно
изискване за използване на писмени доказателства при доказване на категория
труд, т.е. недопустимост на свидетелски показания. Забраната обаче не е
абсолютна, доколкото разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, приложима по силата на
чл. 144 АПК, предвижда изключения от недопустимостта, а именно, че за случаите,
в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако
бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В
процесния случай, разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО изисква писмен документ
за доказване на категорията труд, обаче по делото беше установено, че такъв не
е налице поради това, че не е било налице изискване за съхраняването на такъв и
то не по вина на жалбоподателя. С оглед на това намира приложение изключението,
предвидено в чл. 165, ал. 1 ГПК, необходимите за преценка на категорията труд
обстоятелства да бъдат установени със свидетелски показания. В допълнение може
да се посочи, че възприемането на забраната по чл. 104, ал. 10 КСО като
абсолютна би довело до неравностойно третиране на лицата, които поради липса
въобще на надлежен документ за стаж следва да го установят (включително и
неговата вредност и тежест с оглед зачитане на съответната категория) по
съдебен ред по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред (ЗУТОССР) и лицата, които разполагат с надлежен документ за
трудов/осигурителен стаж, но са длъжни да доказват съответната категория труд в
рамките на пенсионното производство. За първите ЗУТОССР предвижда възможност
при наличие на писмени доказателства относно вероятността на стажа, да го
докажат със свидетелски показания (включително и категорията труд), а лицата от
втората група ще са лишени от тази възможност, дори и когато липсата на писмени
доказателства не е по тяхна вина. Забраната се отнася до установяване категория
стаж със свидетелски показания, но установяването на факти и обстоятелства във
връзка с условията на полагане на труда и други обстоятелства, от които може да
се направи правен извод относно категорията на труда от административния орган
и съда, е задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на
чл. 35-37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството
пред административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от
значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос.
С оглед горното в съдебното производство са допуснати
гласни доказателства. Разпитаните свидетели еднопосочно заявиха, че:
Св. В. Колев споделя: „…„**“ бригада „Растителна защита и
торене“, работих от 1980 до 1982, месец седми. Бях шофьор на Ниса. С. работи
също, караше Ифа, 4 тона Ифа, 8 тона ремаркето. То в Добрич е управлението, а в
Къпиново е базата. Ходеше до Девня за тор, оборска тор пръскаха, т.е. товари се
ремаркето и Ифата и ходеха в Девня. Всеки ден се работеше. Бяхме на редовен
осемчасов работен ден. Тя е специализирана машина и пръскаше за торенето,
пръскачка. Само Ифата караше.“
Св. Д. Димитров сочи: „…Познавам С.. Работили сме заедно
с него. Работеше в с. Росица. Аз съм от с. Росица. И работихме там заедно в
ТКЗС, после стана АПК, бригада с. Росица. Аз започнах работа 1977 г., той дойде
към 1980 г., точно не мога да кажа, до ликвидацията беше там, някъде 1990 г.,
не мога да си спомня точно кога работи. Работеше като караше Ифа,
селскостопански вариант, работеше на полето с нея, тореше, пръскаше, носеше с
ремарке от комбайните зърно. Това всичко е селскостопанска работа. Целогодишно
работи, и събота, и неделя се работи. Караше камион, обаче и вършеше селскостопанска
работа с него, като тори, пръскаше, носеше от комбайните пшеница, слънчоглед,
каквото се произвеждаше от полето. Това ППС има ремарке, ремаркето беше
по-голямо от Ифата. Ифата е 4-5 тона, а пък ремаркето беше над 8 тона…Лятото се
занимаваше, като управлява Ифата, по-скоро да започна от пролетта, първо ранна
пролет - януари, февруари почва да тори, имаше на самата кола се слагаше едно,
торнадо му казвахме, товареха го от ТКЗС и той на полето хвърля торта. След
като засеем и той през това време тореше и преди сеитбата и след сеитбата се
тори. След като засеем, закачаше една туба с вода и отзад едно дълго нещо, 20
метра с него, отиде, на полето го разпъва и пръска. Пръскаше с препарати. Като
почне жътвата, закача ремаркето и постоянно, докато се прибере всичко. Зимата
пак тореше със същата кола, целогодишно…“
Св. Хр. Иванов твърди: „…Познавам С.. С него работихме
заедно в с. Росица в ТКЗС, в земеделското производство се занимавахме. Аз
работих от 1977 г. и до момента съм още там. А той дойде по-късно, някъде
1981-1982 г., точно годината не се сещам. Работеше като шофьор. Той се
занимаваше с продукцията, комбайните, жъне пшеница, царевица, зърно извозваше
от полето. Пръскаше, тореше, занимаваше се със селскостопанска работа и за
транспорт го използваха. Камионът е Ифа с ремарке. Аз работих от 1977 г. до
1986 г., бях шофьор, от 1986 г. до 1993 г. бях механик на автотранспорта.
Това ППС, което той управляваше, е 12 тона. Това е
камионът с ремаркето. Целогодишна му беше работата. Той пръскаше, тореше,
целогодишно имаше работа. Транспортират зърно. Работеха на полето, пръскаха,
торяха. Целогодишно имаха работа… Само един
автомобил е управлявал. Друг не е управлявал. С този автомобил извършваше
транспорт на зърно, торене, пръскане с препарати. Самият автомобил беше
селскостопански вариант.“
Видно от показанията, безспорно се налага изводът, че
през процесните периоди жалбоподателят е управлявал превозни средства, които
отговарят на изискванията за тонаж като съчленен състав и е упражнявал труда си
освен това в селскостопанското производство. В този смисъл, като се имат
предвид и изчисленията на вещото лице, то за жалбоподателя са налице
необходимият брой години, изискуеми за зачитане на труда от втора категория.
Положеният от жалбоподателя труд от 01.07.1991 г. до
06.06.1992 г. в ТКЗС с. Росица като шофьор е зачетен като труд от втора
категория, доколкото в трудовата книжка за този период е отбелязано, че е бил
шофьор на Ифа V-50. Свидетелите обаче установиха, че и
през останалото време, за спорните периоди, жалбоподателят е управлявал такъв
автомобил и то в селското стопанство. Така, освен гласните доказателства, за
положения труд в селското стопанство говори името на работодателя – ТКЗС, с.
Росица, за дейността говори и бригадата, в която е полагал труд С.С. – бригада
„Механизация“ (л. 28).
По отношение „***“, гр. Генерал Тошево, в удостоверението
е посочена само длъжността „шофьор“ (л. 26), но не е отразен вид/тонаж и
регистрационен номер на автомобила, поради което единствените доказателства за
това са свидетелските показания, които съдът кредитира, предвид че са дадени от
лице, упражнявало труд в същото предприятие.
По същия начин в трудовата книжка изрично е записано, че
от 01.08.1982 г. до 30.06.1991 г. жалбоподателят е работил като шофьор в АПК „***“,
селско стопанство (л. 60). Това писмено доказателство, като се съобрази с
гласните доказателства и
обстоятелството, че АПК „***“ е създаден през 1970 г., а справка в историята
показва, че през 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 трудови
кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 държавни земеделски стопанства в
страната са обединени под ръководството на 161 аграрно-промишлени и
промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна
самостоятелност, всеки АПК е имал средно по 6500 служители и е обработвал по 27.4
хиляди хектара, т.е. се е занимавал със селскостопанска дейност, както е
отразено и в трудовата книжка на
жалбоподателя, установява, че и през периода на работа в АПК „***“ С.С. е
полагал труд от втора категория. В допълнение от 1975 г. е отнета
икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в производствени
стопанства към АПК – по едно за населено място (град или голямо село) или за
няколко съседни села. В началото на 1980-те години производствените стопанства
са преименувани на производствени бригади, в каквато насока за характера и
мястото на работа разказват и свидетелите.
С оглед изложеното и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира, че стажът на жалбоподателя С.Г.С. през
посочените по – горе периоди следва да бъде зачетен изцяло като втора категория
труд. Длъжността шофьор, посочена в трудовата му книжка, попада в предметния
обхват на длъжностите посочени в чл. 52б и чл. 53а от ПКТП, защото реално
същият е изпълнявал функциите в селскостопанското производство. При преценката
за наличие на необходимите години трудов стаж от втора категория, навършената
към датата на Заявлението възраст от жалбоподателя и сборът от години трудов
стаж и възраст, който е 108 точки, то настоящият състав преценява, че са налице
кумулативните предпоставки за отпускане на жалбоподателя на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Предвид горното, съдът намира, че процесното решение
следва да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за
ново разглеждане на жалбата против разпореждането и ново произнасяне в срока по
чл. 117, ал. 3 от КСО, считан от датата на влизане в сила на настоящия акт.
С оглед изхода на спора, своевременно стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя и приложените към
него писмени доказателства за сторените разноски, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в хода
на съдебното производство, а именно в размер на 600.00 лв. (шестотин лева) за адвокатско
възнаграждение и 270.00 лв. (двеста и седемдесет лева), заплатено възнаграждение
за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във
връзка с чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Добрич, Първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.С. ***, Решение № 58/ 03.05.2022
г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по Заявление с
вх. № 2113-24-1570/ 04.11.2021 г. в ТП на НОИ – Добрич от С.Г.С., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените
в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр. Добрич да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, сумата от 870.00 лв.
(осемстотин и седемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: