РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501528 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „********** против Решение № 1298/
20.03.2025г. по гр.д. № 5272/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с. , с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против А. В. Л. от с.*********иск по чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК. С доводи за приета безспорност, че искът е доказан по основание, се
правят доводи за неправилност на решението във връзка с установяване на обстоятелството,
кой е извършил смяна на измервателното устройство, за което от жалбоподателя поддържа
твърдението това да е ответникът по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковете за установяване на претендираните вземания за процесния период по
ИМ. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 100 лева.
Доказателства не се сочат.
Ответникът редовно уведомен чрез адв. Д., не е постъпил писмен отговор по ВЖ, взема
становище в о.с.з., с което оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на
разноски по списък по чл.80 ГПК.
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима следва разглеждането й по същество.
ПОС като взе предвид представените доказателства, намира следното:
1
В производство по чл.422 ГПК ищцовото дружество е поискало установяване на вземане от
длъжника А. В. Л. от с. ********** , предмет на издадена ЗИ по ч. гр. д.№ 813/2024г. по
описа на ПРС за сумата 666,43 лв – главница за периода 01.11.2021г - 09.05.2022г.,
обезщетение за забава 83,54 лв за периода 31.07.22г – 31.12.2023г. и законна лихва от
подаване на исковата молба, за обект на потребление в с. „************. Искът е основан
на предпоставките по чл.198 ЗВ относно задължението на потребителите по смисъла на
ЗРВКУ, Наредба № 4/ 14.09.2004г и чл.2, ал.1 ОУ на дружеството, поради което
задължението за заплащане стойността на услуги от дружеството, а за ответника като
потребител съществуват база данни при ищеца. Отчетът в имота на потребителя бил
извършван по показания на монтиран в измервателно устройство / ИУ/ с номер от
картотеката, с показания, вписани в карнет с полагани подписи на потребител и/ или от
негов представител.
Ответникът е оспорил исковете с възраженията за липса на конкретизация как са формирани
вземанията, оспорено е наличието на подписи в представения карнет за процесния период ,
съответно претендират се стойности, които не са определени като цена и период, от
фактическа страна се оспорва задължението за отвеждане, поради това, че на адреса не е
налице канализация. Налице е начисляване на няколко стотин кубика, но за предходен
период, а не за процесния, като е видно, че е налице служебно начисление, отразена е
промяна на ИУ, но няма двустранен протокол относно това, кой е извършил смяната, кога,
както и с оглед необходимост от присъствието на потребителя, тъй като ИУ е вътре в имота,
с отразяване на начални и крайни показания, липсва цената и количеството на кубика, в
представената справка са отразени само стойности на неплатени задължения. Оспорва се
наличието за осчетоводяване на процесните задължения.
От ищеца е било формулирано насрещно възражение за установяване основанието и
елементите на формираното задължение от ответника чрез експертиза / само доставка на
питейна вода или и за наличието и на отвеждането й, както и относно ценообразуването
съобразно решенията на КЕВР/. В съдебно заседание от 7.10.2024г. проц.представител на
потребителя във връзка с искането за назначаване на експертиза е заявил изрично
поддържане оспорването на отразеното в представения от ищеца карнет, в който са
посочени данни от предходен период, доколкото в последващия не е налице консумация,
удостоверена от самия ищец. Отразени са 548 кубика разлика, която е от предходен период,
поради което поради липса на отчети не е било налице основание за възлагане на
изчисление.
Ангажиран е св. Н. Д.Б., инкасатор при ищцовото дружество в населеното място по адрес на
ответника, инкасирането се осъществявало първо виждане на водомера на „Вайбър“ на
втория месец / м. май/, след което два пъти бил извършвали реален отчет на водомера, който
бил на двора в имота на ответника, вратата била на двора, което не се случвало често, но в
случая било така, видяла водомера, тогава не се е искало подписи и отразила това, което е
видяла, показанията за два месеца били на едно и също ниво, не е трябвало да има теч, вкл.
и на „Вайбър“ три месеца при едни и същи показания. Свидетелката видяла на датата
2
01.08.2022г. вписаното показание, от както й е било казано, че ответникът не живее на
адреса, не е виждала водомера. Водомерът бил сменен, но не от техен служител, според
свидетелката ответникът го сменил сам, но свидетелката видяла само новия водомер, неин
колега е направил протокол за смяна на пломба. Тогава не е имало изисквания за подписи,
тъй като е било в период на „Ковид“. На посочената дата 01.08.2022г. ответникът
присъствал, свидетелката го видяла и на датата 01.09.2022г., когато й казал, че не живее,
след което не го виждала, както и водомера. Не видяла басейн в имота, но количеството,
което виждала и вписала по водомера /цифров, не със стрелки/ впечатлявало. Месец август
бил нов водомера, но въпросният водомер не бил за смяна, бил с цифри , не със стрелки,
метрологията му била до 2022г., което означавало, че не е стар. Нейни колеги от община Р. , с
водопроводчик на ищеца , доколкото знаела имало протокол. На водомера се вписвала
метрологията. Новата метрология е за новия водомер, когато се нанасяли новите данни, се
изтривали старите.
Във връзка с наведеното обстоятелство, че ответникът самостоятелно е монтирал нов
водомер, проц. представител е потвърдил задължението на потребителя да закупи
измервателно устройство, но е оспорил същият да има възможността сам да го монтира,
няма как да започне да бъде отчитано без протокол за монтаж, подписан от двете страни, в
който се отразява годността, доколкото е излязъл извън срока на годност. Наведен е доводът,
че ищецът за да твърди , че е фактурирал валидно количество, то то трябва да е минало през
годно измервателно средство, което се установява с документи, които следва да са при
ищцовото дружество, както и такива за монтаж, констатации от служители при проверките,
че изм. средство е годно или не за период назад това изм.устройство, като се явява извън
отчетния период, но се касае за същото средство.
В тази връзка е представен от ищцовото дружество Протокол за монтаж, демонтаж,
пломбиране и проверка на водомер № ********** от датата 02.09.2022г. , съставен от
служител, вписан представител на ***, с вписване на имената на ответника, в който са
удостоверени данни на монтиран водомер с данни за индивидуализиращите му белези и
липса на отразяване на данни на демонтирания водомер като „ не е предоставен от
абоната“/ цит. посочения протокол/, с налично вписване на показанието на водомера – 1 куб
м. Представеният протокол е оспорен в с.з. от проц. представител на ответника, доколкото не
носи подписа на ответника.
Във връзка с оспорването на частния документ е разпитан св. О. И. Г., служител при ищеца
и съставил оспорения посочен протокол от 02.09.2022г. , бил ******* през периода 21-22г.
Потвърждава съставянето на протокола, без монтаж, само чрез поставянето на пломба,
водомерът бил поставен, клиентът му се обадил, че има нов водомер и да се пломбира, при
запитването относно стария водомер, се отрекло такъв да има, откраднали ли са го , не знае.
Съставил протокол, но клиентът не го подписал и така си останало, водомерът се намирал в
двора на място в къщата, която била продадена. Депозира също, че метричната пломба
показва, че е закупен 2022г. и това означавало, че е редовен, нов , работи изправно и с
всичките му гаранции – дата на производство, запечатана отгоре на циферблата, има номер
3
на производител, година на производство, във водомера върви гаранционна карта и
сертификат на производител – извадил го от кутията, хартията била вътре, метричната
пломба е описана на водомера, който видял, както и производството, но самият сертификат
не видял, защото трябва да е бил в кутията при водомера. Клиентът отказал да подпише
протокола, по данни на ответника същият нямал стария водомер, купил парцела и къщата и
поставил нов водомер.
При отхвърляне на предявените искове РС е отчел законовата и подзаконова регламентация
на условията, при които се предоставят ВиК услугите при безспорните по делото факти, че
ответникът като собственик на обект на потребление се явява потребител, до имота му се
предоставя само услугата „доставка на питейна вода“, като за възникване на
правоотношението между страните не е необходимо сключването на писмен договор. От
фактическа страна са описани вписаните в процесния представен от ищцовото дружество
карнет данни на монтирания през 2012г. водомер, с неотразяване на данни за дълги периоди
от време от м. юли 2016г до м. май 2022г, без отразяване, че ответникът не живее на
адреса, с отбелязване за изпратени данни по „Вайбър“, последното оспорено от ответника.
Както и наличие на вписване на данни на 01.06. и 02.07.2022г. водомерът да е бил видян, а
на 01.08.2022г. с отбелязване обстоятелството за смяна на водомера, както и след това, че
абонатът не живее с вписване на цифри без дата. Отчетени са показанията на разпитаните по
делото свидетели при частично кредитиране на св. О. Г. в частта , в която е заявено, че
новият собственик – ответник заявил, че е сменил водомера, като купил къщата, което е
било в предходен период, което разколебава заявеното, че е отишъл само да постави
пломбата с оглед заявеното, че същият го е извадил от кутията, хартията била вътре, поради
което за установено е прието твърдението на ответника, че водомерът е сменен от служител
на ищцовото дружество.
Така с оглед показанията на св. Н. Д.Б. е отчетено, че липсват доказателства за начина на
начисляване на процесната сума, при неяснота защо не са начислявани суми по показанията
на водомера и уговаряни дати, на които да се отчита водомера в присъствието на
потребителя при условие, че телефонният номер е бил на разположение на ищеца. Отчетено
е наличието на неяснота относно източника на информацията за вписаните данни, че лицето
„ не живее“, налице ли са били ежемесечни посещения на адреса за отразяване на тази
констатация. Следователно е направен правния извод, че не се явяват спазени изискванията
на чл.35, ал.5 от Наредбата №4/ 14.09.2004г. и чл.24, ал.4 ОУ, поради което и не е
реализирана в пълнота доказателствената тежест от ищеца да установи при главно доказване
начисленото количество реално потребление за исковия период и дължимостта на исковите
суми, вкл. отразените в карнета данни да са снети от годно измервателно устройство, както
и липсва вписване в пълнота на фабричния номер на водомера за установяване годината на
неговото производство.
Фактическите изводи на районния съд са обосновани и правилни, в пълно съответствие с
описания доказателствен материал, а правните изводи се основават на законосъобразно
приложение на материалния закон предвидените в подзаконовата регламентация и общите
4
условия на дружеството относно условията и процедурните правила при осъществяване на
достъп до имота на клиента, установяване на обстоятелство, свързано с възможност или не
за достъп до този имот , както и начина на регулярно отразяване на данните, снети от
съответното измервателно устройство относно количеството на доставената услуга.
На основание чл.269 ГПК разгледани доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, въз
основа на които се счита, че искът е приет за доказан по основание, са неоснователни.
Оплакването на жалбоподателя се свързва със спорното обстоятелство по делото относно
това, кой е извършил демонтаж на стария водомер и монтаж на новия водомер, с оглед
недоказаността на възражението на ответника за това, че същият не е сменил стария
водомер , а от свидетеля Г.се установява, че към момента на неговото посещение новият
водомер е бил монтиран / заварен на тръбата/, като свидетелят обследвал само дали е
правилно монтиран, а това което е извадил от кутията се отнася за сертификата, а не за
водомера. Всичко това свидетелят направил за да пломбира правомерно поставен не от него
водомер, но демонтираният водомер счита, че е бил метрологично годен.
При анализа на гласните доказателства във връзка с поддържаната теза на жалбоподателя за
доказани по основание искове, се отчита действително наличието на неяснота и двусмислие
в показанията на разпитания св. Г. в частта относно конкретните фактически действия, които
същият е извършил при посещението в имота на ответника с оглед заявеното, че поводът за
посещение в процесния имот е бил само поставяне на пломба върху вече монтиран нов
водомер, а не и монтаж. В тази част именно поради това тези показания не могат да се
кредитират в пълнота и еднозначно за установяване на спорното обстоятелство. Независимо
от това и доколкото доказателствената тежест за установяване наличието на конкретно
основание изчисляване на начислената като количество доставена услуга принадлежи на
ответника, то това не се установява в каква процедура по Наредбата №4/ 14.09.2004г. и
Общите условия на дружеството при така описаното съдържание на представения по делото
съставен от ищеца с цел отчитане на количеството потребена вода в имота карнет, са приети
от доставчика на услугите вписаните количества доставена питейна вода. От същия е
констатирано както използваната услуга за доставка на питейната вода до имота, така и
нейното количество, при нерегулярно посещение, отразени непълни и при липса на данни и
подпис на потребителя както за периода преди началната дата на процесния претендиран
период от 31.07.2022г., така и до края на този период 31.12.2023г. , в който е посочено, че
ищецът не живее без данни за източника на сведението. Не се твърди и установява, с оглед
наведеното от разпитаната св.Б. твърдение, че по време на Ковид не се е държало
присъствието на потребителя при отчета на данните от водомера да е намерило отражение в
нормативната регламентация относно тази процедура, още повече, че процесният водомер се
е намирал в открито пространство в двора на процесната къща, собственост на ответника.
Не се и твърди или установява процесното начислено количество да извършено при
служебно начисляване съобразно предвидените за това правила и предпоставки по ЗВ и
действалата специална Наредба №4/ 2004г.
Поради това съдът намира, че исковете не се явяват доказани не само по размер, а и по
5
своето основание, независимо от безспорния факт, че е установено възникналото между
страните облигационно правоотношение в качеството на доставчик на процесната услуга от
страна на ищеца и в качеството на потребител на ответника, по смисъла на Закона за водите.
Жалбата се явява неоснователна и като такава ще се отхвърли, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва да се присъдят направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева, съобразно представен Списък по
чл.80 ГПК за въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1, пр. I ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1298/ 20.03.2025г. по гр.д. № 5272/ 2024г. по описа на
ПРС – V гр.с. , с което е отхвърлен предявеният от „*********** против А. В. Л. от
с.*********иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат следните суми, а именно: сумата от 666,43 лв. – главница,
представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от 01.11.2021г. до 09.05.2022 г. за обект на потребление с. ********, обезщетение за забава в
размер на 83,54 лв. за периода от 31.07.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 813/2024 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „********** да заплати на А. В. Л., ЕГН:********** сумата 400 лева/
четиристотин лева/ разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6