РЕШЕНИЕ
№ 3726
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110202334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Г. срещу наказателно постановление/НП/
№ 20-4332-024105/15.01.2021 г., издадено от началник група, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право на управление на
МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на три месеца от констатиране на твърдяното
нарушение, към която дата СДВР е разполагала с информация за
самоличността на нарушителя. Наведен е довод за нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, тъй като снимката била с изключително лошо качество, изцяло
черна, на нея не се виждал автомобил, а само неясен регистрационен номер,
не можело да се определи и какво е местоположението на заснемането. В
АУАН и НП отсъствала информация за камерата, заснела твърдяното
1
нарушение. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят не
се явява, представлява се от адв. Й., който поддържа основанията в жалбата.
Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски. Обръща внимание, че
във формата за отчет отсъстват констатирани нарушения за деня на снимката,
а в протокола за използване на автоматизирано техническо средство били
отразени 125 нарушения. Адв. Й. е представил и писмена защита по делото.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2020 г. около 21.00 часа жалбоподателят Д. К. Г. управлявал
собственият си л.а. “Хонда ЦРВ” с ДК № в гр. София по бул. „Акад. Иван
Евстатиев Гешов“ с посока на движение от бул. „България“ към ул.
„Гюешево“. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил срещу
бензиностанция ОМВ се движел със скорост 108 км/ч при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта на лекия автомобил била
установена от служителите на О”ПП”-СДВР с техническо средство
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с инв. № 11743ЕЕ, записващо и
заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.
Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип
средство за измерване видно от удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност до 07.09.2027г.
Техническото средство за измерване е преминало успешно последваща
проверка и към датата на нарушението е било технически изправно видно от
протокол от проверка № 49-С-ИСИС/30.09.19г.
Видно от протокол за използване на техническо средство с № 11743ЕЕ
същото на 22.08.2020г. е било разположено за времето от 21.00 до 23.00 часа
на бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“ срещу бензиностанция ОМВ с посока на
контролираните МПС от бул. „България“ към ул. „Гюешево“, като са
регистрирани 125 нарушения.
2
На 16.12.2020г. Д. Г. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
декларирал, че на 22.08.2020г. около 21.00 часа той е управлявал л.а. “Хонда
ЦРВ” с ДК № СА 1869 МТ.
На 16.12.2020г. свидетелят С. С. съставил на Д. Г. АУАН №
665686/16.12.20 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който бил предявен за
подпис на жалбоподателя и той го подписал без да впише възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от началник група, отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни
наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 665686/16.12.20 г.,
декларация по чл. 188 ЗдвП от 16.12.20г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверка № 49-С-ИСИС/30.09.19г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна
форма на отчет, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на
вътрешните работи, справка-картон на водача, гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. С. С., и вещественото доказателствено
средство – 1бр. снимка с данни за отчетени стойности на 22.08.2020г. на
преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1 с инв. № 11743ЕЕ.
Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и
единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се
довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от
значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по
делото и приобщеното веществено доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на
състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Управляваният
от жалбоподателя лек автомобил се е движел със скорост 108 км/ч /измерена
скорост 112 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място
3
на процесната дата и място.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за
населено място, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и
последиците му, а именно че застрашава обществените отношения, свързани
с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.
Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно определен – глоба в
размер на 700 лева за превишаване над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
превишаването е със 58 км/ч, с оглед на което законосъобразно глобата е
определена в размер от 750 лева. Законосъобразно е наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от
три месеца.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения. Възраженията в тази насока са неоснователни.
Не се споделя доводът в жалбата за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1
ЗАНН за съставяне на АУАН. Факт е, че ОПП-СДВР разполага с база данни
за собствеността на МПС, но едва след призоваване на собственика на МПС и
предявяването му на декларация по чл. 188 ЗДвП, може да бъде установен
нарушителят, а не констатирано само нарушението, доколкото собственикът
може да посочи друго лице, на което е предоставил владението на автомобила
на процесната дата. В случая на 16.12.2020г. Д. Г. е подписал декларация по
чл. 188 ЗДвП, в която е декларирал, че именно той е управлявал собствения
си автомобил на 22.08.2020г. около 21.00 часа, т.е. едва на 16.12.2020г. е
установена самоличността на нарушителя, като на същата дата е съставен и
АУАН от св. С. С., с оглед на което е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Както АУАН, така и НП са издадени при спазване изискванията на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, като нарушението както словесно, така и цифрово е
4
описано ясно и точно, така че да не оставя съмнение за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателят. Изрично е посочено техническото средство за
измерване на скоростта, включително и чрез инвентарния му номер.
Не се споделя възражението за негодност на вещественото
доказателствено средство – снимката на заснетото МПС съдържа всички
изискуеми реквизити. В нея е ясно видим регистрационният номер на
автомобила, във основа на който е определена и собствеността на МПС, а
оттам - и самоличността на нарушителя. Отразени са данните на
техническото средство, локацията на заснемане, вкл. чрез GPS координати,
разстоянието на заснемане, заснетата скорост и ограничението на скоростта,
която в случая е 50 км/ч за населено място. Несъмнени са и и датата и часа на
заснемане. Оспорва се, че при разстояние 78 м на заснемане
регистрационният номер не би бил така близко видим, като не се отчитат
възможностите на техническото средство за приближаване на изображението.
На снимката се вижда и автомобил, а не само регистрационен номер,
противно на твърденията в жалбата и писмената защита.
Мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано в АУАН и НП,
като е посочено, че водачът се е движел по бул. „Акад. Иван Ев. Гешов,
отразена е посоката му на движение, като скоростта му на движение е заснета
срещу бензиностанция ОМВ. Мястото на извършване на нарушението е
напълно конкретизирано, несъмнено ясно е, че се касае за движение в
населено място – гр. София, където важи ограничението на скоростта за
движение до 50 км/ч.
Протоколът за използване на автоматизираното техническо средство,
който се цитира от процесуалния представител на жалбоподателя,
потвърждава локацията на техническото средство и потвърждава отразеното в
АУАН и НП относно мястото на извършване на нарушението, респективно
позиционирането на техническото средство и действително в протокола са
отразени 125 констатирани нарушения. Тази информация не влиза в
противоречие със съдържанието на ежедневната форма за отчет за деня, тъй
като служителите, позиционирали камерата, не са съставяли АУАН или
фишове. Следва да се отбележи, че и протоколът за използване на
техническото средство, и ежедневната форма за отчет са именно от
22.08.2020г., датата на изготвяне на вещественото доказателствено средство,
5
респективно именно датата на извършване на нарушението.
Приобщени са писмени доказателства, които несъмнено доказват, че
техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, е одобрен тип средство за
измерване, успешно е преминало последваща проверка, както и се установява
мястото, където е било позиционирано.
С всички гореизложени доводи съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Воден от горното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
024105/15.01.2021 г., издадено от началник група, отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на Д. К. Г. са наложени административни наказания глоба в
размер на 750 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три
месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6