Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1313
гр.
Бургас, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3271 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Х.А., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 19-0769-002289 от 06.06.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.
Жалбоподателят оспорва атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон, като в жалбата се излагат подробни
съображения в тази насока. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, като се твърди, че след настъпилото съприкосновение жалбоподателят
е спрял автомобила, разговарял е с другия водач и след като не са били
констатирани щети, двамата водачи потеглили. Сочи, че АНО не е изследвал
поведението на другия водач и дали то е било правомерно. Жалбоподателят,
редовно уведомен, явява се лично и с адв. С., поддържа жалбата и доразвива
изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.04.2019 г., около 08:15 часа, в гр. Бургас, по улица „С.С.“ в посока ул.
„Одрин“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № *******, като навлязъл в съседна пътна лента и ударил движещ се в
пътната лента лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *******, управляван от свидетеля Г.Я..
Жалбоподателят слязъл от автомобила огледал и двете МПС-та, след което се качил
в автомобила и потеглил. Свидетелят Я. веднага сигнализирал на контролните
органи за настъпилото ПТП. На място бил изпратен свидетелят Х.Х. на длъжност
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. След като свидетелят
Я. посочил рег. номер на автомобила на другия участник в ПТП-то, чрез дежурен
ОДЧ била направена справка за собственик и била осъществена връзка с
жалбоподателя. След проведения разговор с дежурния контролен орган, жалбоподателят се върнал на местопроизшествието.
Свидетелят Х. съставил на жалбоподателя АУАН за
нарушения на чл.25, ал. 1 и чл. 123 ал. 1, т. 1 ЗДвП. Бил съставен от свидетеля
Х. и протокол за настъпилото ПТП. Въз основа на АУАН било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката Х. и Я. са
последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи
факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. В съдебно следствие е разпитана и
свидетелката Светла Ж., доведена от жалбоподателя, чиито показания допринасят
за разкриване на обективната истина по делото. По делото не
се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
По нарушението по чл.25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е
изложено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл в съседна
пътна лента и е ударил правомерно движещия се в лентата друг автомобил. Същата фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена по делото предвид събраните доказателства. В показанията
си свидетелят Я., който е бил водач на другия автомобил посочва, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл в неговата пътна лента и е
ударил управлявания от свидетеля Я. лек автомобил „Хюндай“. При така
установените по делото факти съдът достигна до извод, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е било правилно квалифицирано. Извършеното от
жалбоподателя следва да се подведе под нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а не
както е посочено в АУАН и НП – чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента. От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършил нарушение на въведеното в ал. 2 на чл. 25 ЗДвП
задължение на водачите, а не на това по
ал. 1 на същата разпоредба. При навлизане в съседна пътна лента жалбоподателят
не е пропуснал движещия се в нея автомобил, управляван от свидетеля Я. и е
последвало съприкосновение между двата автомобила. Съдът намира, че допуснатото
нарушение от контролните органи при квалифициране на извършеното от
жалбоподателя е съществено, тъй като е довело до налагане на наказание за
нарушение, което не е било извършено от жалбоподателя. Допуснатото съществено
нарушение на материалния закон не може да бъде отстранено в настоящото
производство, понеже е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, който
е бил лишен от възможността да се защитава по правилната квалификация на
деянието, която не му е била вменена. По тази причина наказателното
постановление в частта, в която за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева следва да
бъде отменено.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
От събраните по делото доказателства, безспорно се прие за установено от фактическа страна, че след удара жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил, слязъл е и е огледал двата автомобила, след което потеглил. Тези факти се извеждат от показанията на свидетелите Я. и Ж.. Спорен по делото остава въпросът дали в проведен между участниците в настъпилото ПТП разговор е имало неразбирателство относно вида на причинените щети, дали те са били незначителни или не. Този факт обаче за настоящото производство се явява ирелевантен предвид повдигнато на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. И двамата свидетели – Я. и Ж. посочват, че жалбоподателят е спрял автомобила и е слязъл от него. Свидетелят Я. заявява, че жалбоподателят е огледал двата автомобила, след което потеглил. Следователно безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е спрял след настъпилото ПТП, поради което неправилно му е било вменено извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Последващото му поведение, а именно, че е потеглил преди да се разбере с другия водач, тъй като е приел, че не са настъпили щети не попада в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а по скоро осъществява състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Такова обвинение обаче не е било повдигнато. Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в тази част, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002289 от
06.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна
полиция”, с което на С.Х.А., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС