№ 14
гр. Ловеч, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101014 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/; чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска - 300 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от П. АТ. П. от гр.Ловеч, действаща чрез
пълномощника си адв.М.Т. от АК-гр.Стара Загора срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.****** представлявано от ******, в която изтъква, че на 24.11.2016 год.,
собственият й лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „А160", с peг.№ОВ5817АХ бил управляван от ******,
ЕГН-********** - нейн приятел по бул.„Мизия" до машиностроителен завод „Балкан" в гр.Ловеч, движейки се с
допустимата по ЗДвП скорост. На въпросният пътен участък същият претърпява ПТП с лек автомобил марка
„Фолксваген", с peг.№ОВ3181ВС, собственост на ****** Т., с дата на раждане 22.09.1995 год.
Твърди, че причина за възникналото ПТП от 24.11.2016 год. било виновното поведение от страна на
водача на МПС-то с peг.№ОВ3181ВС и се изразявало в неспазването на необходимата дистанция с намиращия се
пред него автомобил, който предприемал маневрата обратен завой. Вследствие на това водачът на горепосоченото
МПС не успял да осъществи необходимия контрол над управлявания автомобил и настъпило ПТП с материални
щети.
Веднага след настъпилото застрахователно събитие двамата водачи позвънили на телефон 112 и
компетентните органи на МВР ги уведомили, че ако нямат противоречие относно настъпилите обстоятелства и
вината за настъпилото ПТП не е необходимо да бъде издаден протокол от КАТ, а е достатъчно да се попълни
двустранен констативен протокол за ПТП, като дори им помогнали с неговото попълване по телефона и им
предоставили peг.№ 93071/2.11.2016. От въпросния документ ставало ясно, че причината за настъпилото
застрахователно събитие е виновното поведение на водача на автомобил, с марка „Фолксваген", с peг.
№ОВ3181ВС, собственост на ****** Т., с дата на раждане 22.09.1995 год. Във въпросният документ подробно е
описан механизма на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата,
участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които ищцата е визирала в
обстоятелствената част на настоящата претенция.
1
Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" към ответното
ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК : *********, с полица № BG/23/116002413461, още на същия ден от
настъпването на застрахователното събитие - 24.11.2016 год. позвънила до офис на техен представител, за да ги
уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка бил извършен оглед на
собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди,
вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на
ответника - вещо лице ****** бил съставил опис на щети от 02.12.2016 год. Във въпросният документ се
установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, както и тяхната
степен на увреда и била уведомена, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път
предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 15.12.2016 год., получила отказ с изх.
№15-3847/15.12.2016 год. от страна на ответника, в който била уведомена, че няма да получи никакво плащане,
тъй като от събраните материали и от събраните обяснения на водача на МПС с peг.№ОВ3181ВС, същият нямал
вина за настъпилото на 24.11.2016 год. застрахователно събитие, като това становище било потвърдено и
повторно с втори отказ с изх.№1315-17380/08.02.2017 год.
Пояснява, че останала недоволна от така постановените й откази с peг.№15-3847/15.12.2016 год. и
№1315-17380/08.02.2017 год. за изплащане на дължимото й застрахователно обезщетение и по тази причина на
19.05.2021 год. подала писмено възражение (жалба) по реда на чл.108, ал.6 от Кодекса. За съжаление ответникът
не счел нейното искане за основателно и го оставил без разглеждане.
Видно от изготвените от страна на представителя на ответника опис на щети, настъпилите имуществени
вреди, по отношение на собствения й лек автомобил, са както следва :
1.Врата задна лява - със степен на увреждане - втора;
2.Калник заден ляв - със степен на увреждане - втора;
3.Аербег ляв- със степен на увреждане – смяна.
Намира постановения й отказ с peг.№15-3847/15.12.2016 год. от ответника за изцяло незаконосъобразен,
тъй като същият противоречи на закона и в частност на чл.405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок" и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Цитираната липса
на яснота относно виновното поведение в двустранния констативен протокол от 24.11.2016 год. не отговаря на
обективната истина, тъй като същият бил изготвен от ищцата и виновното лице ****** Т., с дата на раждане
22.09.1995 год., който саморъчно поставил подписа си под графата „виновен водач" и нямал никакви претенции
относно фактите и обстоятелствата, които декларирали заедно, като по тази причина отказали и компетентните
полицейски органи да посетят местопроизшествието. Нещо повече, полученият от нея отказ не е основание да не
й бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените й имуществени вреди. Законодателят изрично е
предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на
застрахователно обезщетение. Същите са визирани в нормата на чл.408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да
се откаже само : 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2.при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3.при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; 4.в други случаи, предвидени със закон. В настоящият случай подобна хипотеза безспорно и категорично
не е налице и ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от нейна страна, което да се явява
причина за неизплащането на дължимото й обезщетение. Освен това, благодарение на предоставения именно от
нея двустранен констативен протокол от 24.11.2016 год. се установило по категоричен и несъмнен начин, кое е
виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно тъждество между декларираният механизъм на
реализиране на ПТП-то и конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на нейното собствено МПС с
peг.№ОВ5817АХ. Всичко това налагало постановеният й отказ да бъде отменен, като незаконосъобразен и
неправомерен.
При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят пояснява, че следвало да се
съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
2
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 300 /триста/ лв. Това
е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със
същото по вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.
Предвид изложеното моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността
на претенцията й да осъди, на основание чл.390, ал.2 във вр. с чл.386, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ във вр.
с чл.86 от ЗЗД ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
район „Възраждане“, ул."Света София"№7, ет.5, представлявано от ****** да заплати в нейна полза сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща незаплатената ми имуществена щета по отношение на собственото й
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А 160", с peг.№ОВ5817АХ, която е както следва :
1. 100,00 /сто/ лева, представляваща сумата необходима за поправката на задната лява врата със степен
на повреда - втора;
2. 100,00 /сто/ лева, представляваща сумата необходима за поправката на задния ляв калник със степен на
повреда - втора;
3. 100,00 /сто/лева, представляващи сбора от сумите на цената на левия еарбег, подлежащ на замяна в
размер на 50,00 /петдесет/ лева с такъв от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в
размер на 50 /петдесет/ лева;
Общата сума на претърпените имуществени вреди от нея е в размер на 300 /триста/ лева.
Моли, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил,
ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 31.05.2021 год. до датата на
окончателното изплащане на задължението, както и направените от ищцата съдебно-деловодни разноски в това
число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка :
BG27RZBB91551005699757 в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото съдебно -
деловодни разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от
ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт ****** която от името на доверителя си оспорва предявените
искове по основание и размер като неоснователни и необосновани. Счита, че не са налице всички необходими
предпоставки от фактическа и правна страна за уважаването на исковете по чл.226 /отм./ КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Оспорва вината на водача В.Т. по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Доколкото липсва какъвто и да е
документ, удостоверяващ вина на някой от участниците в ПТП, счита, че В.Т. няма вина за ПТП, тъй като от
дадените от него обяснения под формата на декларация в ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, същият твърди, че няма
вина за ПТП, тъй като е бил засечен от МПС „Мерцедес“ при извършване на обратен завой. Оспорва механизма
на ПТП, изтъквайки че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително реализиралия се. При
условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Мерцедес“, който е управлявал МПС с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбите на чл.20 от
ЗДвП, както и че е извършил забранена маневра. Твърди, че водачът Газдов не е подал мигач преди да извърши
предприетата маневра. Ако се установи, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
счита, че трябва да се намали, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва ищцовото твърдение, че по процесното
МПС са били нанесени щети, както и че претендираните щети са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и че следва да се възстановят от ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД. Твърди, че не е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, подчертавайки, че щетите по МПС са в резултат
3
на друго събитие. Оспорва исковата претенция по размер и твърди, че размерът на обезщетението трябва да
репарира действителните вреди към датата на ПТП. В този смисъл намира, че искът е предявен в прекомерно
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Липсват конкретни доказателства как е
калкулирана цената на исковете от страна на ищеца. Оспорва иска за присъждане на законна лихва като изцяло
неоснователен и предвид неоснователността на главния иск намира за неоснователен и акцесорния такъв. Моли за
отхвърляне на исковете като изцяло неоснователни като се присъдят на доверителя й сторените по делото
разноски.
Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от
пълномощника си адв.Т., който от името на доверителката си изцяло поддържа така подадената искова молба и
счита същата за основателна. Заявява, че до датата на подаване на исковата молба в РС-гр.Ловеч ответникът не е
заплатил парите на доверителката му, т.е. доброволна престация категорично няма. По негово искане в
последното съдебно заседание съдът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал увеличение на исковата
претенция със сумата 40,51 лева или искът вместо за сумата 300 лева да се счита предявен за сумата 340,51 лева.
В пледоарията си по съществото на делото адв.Т. моли съда да уважи исковата претенция до пълния
претендиран размер, тъй като от събраните по делото доказателства е установена по категоричен начин
основателността на претенцията и преди всичко наличието на облигационно правоотношение между ищцата и
ответното дружество, по силата на което последното дължи заплащането на така претендираните от тях суми.
Счита за безпорно доказана по делото и стойността на така осъществените имуществени вреди по ищцовия
автомобил.
Ответното ЗАД“ОЗК-Застраховане”АД, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез
пълномощника си юрисконсулт Димитрова изразява писмено становище, с което моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира
съдът да заплати на доверителя й сторените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата и моли същият да бъде
намален с оглед Наредба №1/2004 год. като се съобрази с фактическата сложност на делото.
Районният съд като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
По исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в
причинна връзка с противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, са настъпили твърдените имуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване - в негова тежест е да докаже в какво конкретно се
изразява съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „А160“, с рег.№ОВ5817АХ.
Фактът, че ищцата П. АТ. П. е собственик на лек автомобил „Мерцедес“, модел „А160“, с рег.
№ОВ5817АХ, на цвят зелен металик, се установява от представеното като доказателство по делото свидетелство
за регистрация на МПС №*********/22.04.2008 год. на МВР.
Съставен е двустранен констативен протокол за ПТП, станало на 24.11.2016 год. между Превозно
средство А, управлявано от В.Т. от с.Баховица и Превозно средство Б, управлявано от П. АТ. П. от гр.Ловеч,
станало в гр.Ловеч, в близост до завод „Балкан“ и бензиностанция „Лукойл“, видно от скицата на пътната
обстановка за ПТП. В протокола са описани какви са видимите щети на двете превозни средства „А“ и „Б“, като
на първото са преден десет калник, дясна предна броня, а на второто – задна лява врата. От същия документ се
установява, че превозното средство А е имало застраховка в ОЗК със застрахователна полица
BG/23116002913461, а превозното средство Б е застраховано в „Евроинс“ със застрахователна полица BG
07515001316110. Протоколът е подписан от двамата участника в ПТП и като забележка в долната лява част на
същия, отнасяща се за превозно средство А е посочено : „Аз съм виновен за ПТП“.
В Опис техническа експертиза по щета №04105500042/2016 застрахователят ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД
е описал щетите, нанесени по лекия автомобил на П. АТ. П., а именно : врата задна лява – 2 степен, калник заден
ляв – 2 степен, аербег ляв – 4 степен. В описа е посочено, че огледа е направен на 02.12.2016 год., като при него
са заснети 8 броя снимки.
С писмо изх.№ЦУ 15-3897/15.12.2016 год. ответното дружество е уведомило ищцата, че по повод
заведената в представителството на ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД-гр.Ловеч, ликвидационна преписка по щета с
№0410-550-********* за нанесени увреждания на МПС /лек автомобил/ марка „Мерцедес“, модел „А160“, с рег.
№ОВ5817АХ я уведомяват, че от събраните материали и обясненията, декларирани и подписани в доклада до
застраховятеля за ПТП от В. М. Т. при окомплектоване на преписката става ясно, че водачът на МПС /лек
4
автомобил/ марка „Фолксваген“, с рег.№ОВ3181ВС, няма вина за настъпилото събитие. Също така той е
декларирал, че номера на двустранен констативен протокол, заверен от компетентен орган под №93071/24.11.2016
год. е дописан без негово знание на следващия ден. В този смисъл са счели, че претенцията й е неоснователна и за
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД-гр.Ловеч не възниква задължение да изплати застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка по цитираната по-горе щета.
С отговора на исковата молба ответникът се позовава на молба декларация вх.№112/06.12.2016 год., с
която В. М. Т. е декларирал до ОЗК Ликвидация-гр.София, че във връзка с ПТП от 24.11.2016 год., в 21.30 часа на
бул.“Мизия“ в гр.Ловеч той няма вина, тъй като при обратен завой МПС ОВ5817АХ, извършвайки същата
маневра го засякло и ударило в предна дясна част. Автомобилът му не е в движение, а протоколът е подписал от
уплаха. Протоколът, който притежава няма номер. На другия ден номера е взет от застрахователя на другото
МПС. Върху него е вписана дата 24.11.2016 год. в негово отсъствие.
Пред настоящата инстанция е прието като доказателство заключение по съдебно-автотехническа
експертиза на в.л.Н.К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, относно установяване
механизмът на процесното ПТП, който според експерта е следният : лек автомобил марка „Мерцедес“-А 160, с
рег.№ОВ 58-17АХ, с водач ****** се движи по бул.“Мизия“ в гр.Ловеч. Автомобилът е спрял на автобусната
спирка, намираща се вдясно от дясната лента на платното с посока север – към завод „Балкан“ Намерението на
водача Газдов е да направи обратен завой и по бул.“Мизия“ да влезе в западното платно – с посока на движение
към гр.Ловеч. При заставане на автомобила косо, в процес на завиване наляво е застигнат и ударен от друг лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ОВ 31-81ВС. Автомобилът на ищцата е бил под ъгъл спрямо
направлението на бул.“Мизия“, косо под ъгъл. В този момент е застигнат и ударен от автомобила, движещ се в
лявата лента на източното платно – за завод „Балкан“. Първоначалният контакт е с дясна предна част /предна
броня десен ъгъл/ на лек автомобил „Фолксваген Голф“, в заден ляв калник на лек автомобил „Мерцедес“. От
ударният импулс, получен от автомобила „Фолксваген Голф“, лекият автомобил „Мерцедес“ се транслира
странично, напред по посоката си на движение и се ротира около вертикалната си ос в посока обратна на
часовниковата стрелка. Двата автомобила продължават да се движат заедно, като автомобилът „Фолксваген
Голф“ са вклинява в автомобила на ищцата и контактът става вече с преден десен калник и преден капак в заден
ляв калник, задна лява врата на лек автомобил „Мерцедес“. От удара се задейства и аербега в предна лява врата.
След пластичните и еластични деформации двата автомобила се установяват на пътното платно, като
автомобилът на ищцата се оказва в платното на насрещно движение и ПТП завършва.
Според експерта гореописаният механизъм на протичане на ПТП кореспондира с повредите описани по
лек автомобил „Мерцедес“-А 160, с рег.№ОВ 58-17 АХ, собственост на П. АТ. П. от гр.Ловеч. По заведената щета
е извършен опис на 02.12.2016 год. от в.л.******, като са описани гореспоменатите повреди и е отбелязано, че са
направени 8 броя снимки. В двустранният протокол за обстоятелствата по станалото ПТП, съставен и подписан
от двамата водачи, също е описано, че щетите по лек автомобил „Мерцедес“ включват задна лява врата и калник.
Експертът инж.Н.К. е счел, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите по лек
автомобил „Мерцедес“. Изчислил е, че имуществените вреди по автомобила, собственост на ищцата възлизат в
размер на сумата 340,51 лева.
Тези изводи съответстват и с показанията на св.В. М. Т., разпитан в открито съдебно заседание на
29.09.2021 год., който е един от участниците в ПТП и си спомни какво се е случило на 24.11.2016 год. Движел се
по бул.“Мизия“ в гр.Ловеч с лек автомобил „Фолксваген Голф“, карайки в лявата лента на движение.
Продължавал надолу посоката си на движение и не знаел водача на другото превозно средство в крайна дясна
лента каква маневра ще предприеме. Същото направило завой вследствие на което възникнало ПТП-то. Описа, че
той се е движил с около 50 км/ч, а водача на другия лек автомобил се движил с по-малка скорост от неговата, но
вървял пред него, казал, че е тръгнал от спирката и следователно му е пресякъл пътя. Ударът в неговия автомобил
бил от дясната страна.
Показания пред съда даде и другия участник в ПТП св.******, който си спомни датата 24.11.2016 год.,
защото синът му на този ден бил на 20 дни разследващ полицай. Дъщерята на ищцата живеела с него в с.Лисец и
той отишъл да я вземе от работното й място в магазин „Славимес“. Дошло детето и той подал ляв мигач, за да
обърне обратно и да тръгне към посока с.Лисец. Пътят му е оттам и затова се налагало да завие. Имало знак за
обратно движение. Движел се с 50 км/ч. Дал ляв мигач и се пристроил в пътното платно, за да завива. При самото
завиване чул страшен удар на задната част на „Мерцедеса“, който управлявал и бил собственост на ищцата П.П..
Причерняло му и не си спомнял нищо, но след като се оправил бил изхвърлен на 5-6 метра от кръстовището в
обратната посока. Слязъл от автомобила, потърсил телефона си и още неадекватен, според него момчето, което го
ударило отзад карало много бързо и неправилно в лявата лента, където той вече бил подал мигач. Слязъл и го
попитал кой е виновен и не е ли видял мигача, а той му отвърнал, че е видял мигача и че е виновен. Свидетелят
поясни, че в автомобила били той и дъщеря му която обаче не слязла. Помолил другия водач на лекия автомобил
да се обади на КАТ. Дошъл един сержант от КАТ, взел им проби за алкохол, които се оказали отрицателни и за
двамата водачи. В това време се обадил на синът си, който дошъл на място и от там нататък другият водач му
предложил да съставят двустранен протокол, за да не ощетяват момчето и се съгласил. Другият шофьор го
попълнил и се подписал, че той е виновен, а от негова страна синът му го попълнил с неговите данни. Водачът на
другия автомобил „Фолксваген Голф“ казал, че ще отиде на другата сутрин в неговата застрахователна компания,
за да предаде протокола и да види каква е щетата. Свидетелят подчерта, че когато станало ПТП-то времето било
сухо, а часа бил 21,15, тъкмо се здрачавало. Пред него нямало никакви превозни средства и се движил с 30-40
5
км/ч, а другият водач на автомобила според него се движил с голяма скорост, защото имало зелена светлина на
сфетофара и не можел да спре. Мерили с крачки и имало спирачен път.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът намира, че
вината за процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, управляван от В. М. Т., чиято
застраховка гражданска отговорност е била застрахована към датата на настъпване на произшествието в
ответното ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на другия участник в ПТП-то
******. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на деликвента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС №17 от
18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Твърдението, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Мерцедес“, който в нарушение на чл.20 от ЗДвП го е управлявал с несъобразена скорост, както и че е
извършил забранена маневра, като водачът Газдов не е подал мигач преди да извърши предприетата маневра
обратен завой, остана изцяло недоказано в хода на делото и неподкрепено с доказателства, които да го доказват.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение №27 от 15.04.2015 г. по т.д.№457/2014 г. на ВКС,
II т.о.; Решение №205 от 30.03.2015 г. по т.д.№2976/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./, съдът намира, че ответникът не
доказа наличие на съпричиняване. От събраните по делото доказателства не се установява другата страна,
участвала в инцидента с действията си или с бездействията си да е допринесла за настъпване на ПТП.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт ****** оспорва вината на
водача В.Т., доколкото липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ вина на някой от участниците в ПТП, тъй
като самият той в съставения двустранен констативен протокол, изготвен на датата на произшествието е посочил,
че той е виновен за ПТП, за което се е подписал. Дори и впоследствие да е подал молба декларация до ответното
дружество, в която да е изтъкнал, че протоколът от 24.11.2016 год. го е подписал от уплаха и че той няма вина за
ПТП, то съдът намира, че не следва да кредитира с доверие цитираната молба декларация, тъй като тя
представлява частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК, съставляващ доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от тези лица, но не и че вписаните в документа обстоятелства са верни и отговарят
на фактите по делото. След като друго доказателство в хода на настоящият исков процес не бе представено, което
да опровергава обстоятелствата, описани в двустранния констативен протокол от 24.11.2016 год., а и истинността
на последния не бе оспорена от заинтересованата страна в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, то съдът се позовава на
този писмен документ и го кредитира с доверие, още повече, че вписаните в него обстоятелства изцяло
съответстват и на механизма на ПТП описан от вещото лице в съдебно-автотехническата ексерпиза.
Не без значение е и факта, че още с Определение №589/26.07.2021 год., в закрито заседание съдът е
задължил ответника, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, да представи в насроченото открито съдебно заседание
като доказателство по делото застрахователна преписка по заведена щета №0410-550-0042/2016 год. вследствие
на процесното ПТП от 24.11.2016 год., указвайки му за последиците по чл.190, ал.2 от ГПК, което задължение той
не е сторил не само в първото по делото заседание, но и до приключване на устните състезания по делото, поради
което и съгласно чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК съдът приема за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
От горното следва извода, че в резултат на процесното събитие, ищцата ****** П. е претърпяла
имуществени вреди, отговорност, за които носи ответникът, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, тъй като в хода на
делото не се доказаха направените от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД правоизключващи възражения.
Безпорно се установи и в какъв размер следва да бъде обезщетението за причинените имуществени вреди,
за които съдът съобрази изчисленията, които са направени от в.л.Н.К. по съдебно-автотехническата експертиза, че
сумата за ремонт по автомобила на ищцата възлиза на 340,51 лева, до който размер бе допуснато и изменение
размера на исковата претенция – увеличение със сумата 40,51 лева.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди до
пълния претендиран размер на сумата 340,51 лева, за която като доказателство по делото са представени опис на
техническа експертиза по щета №04105500042/2016 на лекия автомобил на ищцата с дата 02.12.2016 год., като в
случая съдът преценява, че претърпените имуществени вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП
и противоправното поведение на застрахования при ответника водач на МПС. Не без значение са и констатациите
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно които върху лекия автомобил марка
„Мерцедес“-А 160 са нанесени материални щети по задната лява част на автомобила, подробно описани в
табличен вид, като същите са констатирани при оглед и изготвяне на опис от представители на ЗАД”ОЗК”АД-
офис Ловеч, включително и при извършения оглед са заснети 8 броя снимки, което дава основание на съда да
уважи същия до пълния претендиран размер на сумата 340,51 лева, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.06.2021 год. до окончателнто й изплащане. Видно от
петитума на исковата молба е, че като дата на присъждане на главницата, ведно с претендираната законна лихва е
6
посочена 31.05.2021 год., но според съда законната лихва следва да се присъди, считано от 02.06.2021 год., на
която дата е входирана исковата молба в РС-гр.Ловеч.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски, възлизащи в размер общо на сумата 650 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 50 лева
внесена по сметка на съда държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева заплатено
възнаграждение за в.л., за което съдът съобрази списъка на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД , ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.****** представлявано от Изпълнителните директори ******
да заплати на П. АТ. П., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** сумата 340,51 /триста и четиридесет лева петдесет и
една стотинки/, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
02.06.2021 год. до окончателнто й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в незаплатена щета по отношения на собственото й МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „А160“, с рег.№ОВ5817АХ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД , ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.****** представлявано от Изпълнителните директори ******
да заплати на П. АТ. П., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** сумата в размер общо на 650 /шестотин и петдесет/
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 50 лева внесена
по сметка на съда държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева заплатено възнаграждение за
в.л., за което съдът съобрази списъка на разноски по чл.80 от ГПК.
БАНКОВАТА СМЕТКА, по която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ”АД следва да преведе присъдените суми, включително изаплатения адвокатски
хонорар е : BG27RZBB91551005699757 в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ЕАД, собственост на адв. М.Т. от АК-гр.Стара
Загора.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7