№ 56
гр.Л., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20224410200118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Левски е постъпила жалба от Г.О.Г. от гр.Л. против НП
№ 22-0938-000147/21.01.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция при
ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че в диспозитивната част на наказателното
постановление са изписани две дати, като не става ясно на коя от тях се
твърди жалбоподателя да е извършил нарушението. Твърди се също така, че
на 02.07.2021 г. около 1.00 часа съпругата на жалбоподателя получила
родилни болки и че след консултация по телефона с наблюдаващия лекар,
последният заявил, че бременната следва по възможно най-бързия начин да
бъде транспортирана до „Авис Медика“ гр.П., и по тази причина
жалбоподателя заедно със съпругата си М.Б. тръгнал за гр.П., като успял да
стигне до болничното заведение 02.10 часа на 02.07.2022 г. Моли се съда да
отмени обжалваното НП и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
адв. Р. Р. от АК Плевен на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на
жалбоподателя, поддържа изложеното в жалбата.
1
За ответника – редовно призован – представител не се явява. В
придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Плевен, ведно с
преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и
е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание не се явява представител на административно
наказващия орган.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Видно от обжалваното НП е че същото е издадено от Д.Д.П., на
длъжност Началник Сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен и с
него на Г.О.Г., ЕГН ********** от гр.Л. е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал.1
от ЗДвП, като в НП е посочено, че нарушението е извършено на 10.01.2022 г.
в 01:36 часа, както и че НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № АД 123851 от 10.01.2022 г. .
Към делото е приложен и посочения в обжалваното НП - Акт за
установяване на административно нарушение серия АД, бланков № 123851
/приложен на л. 12 от делото/, от който се установява, че същия е съставен на
10.01.2022 г. против Г.О.Г. затова, че на 02.07.2021 г. в 01.36 часа в населено
място – в с.Б. Г.О.Г. управлява МПС лек автомобил ***** с рег. № ***** със
скорост 114 км./ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В акта е
посочено, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3% е
110/км/ч., че наказуемата скорост е 60 км/ч над ограничението за населено
място, както и че скоростта е измерена, фиксирана и заснета с конкретно
описано АТСС.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя ИВ. В. С. и свидетел доведен от жалбоподателя – М.А.Б., с
която жалбоподателя живее на съпружески начала.
От показанията на св. И.С. се установява, че работи като младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ КАТ към ОД на МВР Плевен, че е
съставил акт на жалбоподателя за превишаване на разрешената скорост за
населено място с над 50 км., като скоростта е установена с техническо
2
средство. Свидетеля заявява, че скоростта е заснета с АТСС и след това е
съставен акт на водача и че тъй като превишението е с над 50 км/ч в населено
място е съставен акт, а не фиш.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана и М.Б., която
живее на съпружески начала с жалбоподателя. От показанията на същата се
установява, че е била бременна и през нощта на 1 срещу 2.07.2021 г. получила
родилни болки, изтекли й водите и започнали контракции на много кратък
интервал – може би на около 5-6 минути. Свидетелката заявява, че се обадила
на доктора, проследяващ бременно и той каза да тръгват веднага към
болницата в Плевен и те тръгнали. Свидетелката заявява, че болките
започнали да стават все по-силни, че Георги бил много притеснен и карал
много бързо, че много бързали да стигнат навреме за болницата. От
показанията на свидетелката се установява, че като стигнали, почти веднага
родила.
Показанията на разпитаната свидетелка Б. и твърденията на
жалбоподателя за причините, поради които Г. е карал с превишена скорост
съответстват и на представените по делото писмени доказателства. Видно от
представената по делото епикриза е, че М.А.Б. е приета на 02.07.2021 г. в
02.10 часа в МБАЛ „Авис-Медика“ ООД гр.П.. От анамнезата в същата
епикриза се установява, че се касае за 35 годишна раждаща с начални напъни,
че същата усеща ДД СПОМ в 01 часа и 30 мин. и е посочено - „тече кървава
околоплодна течност“.
Представено е и удостоверение за раждане на детето П.Г.О. от което се
установява, че същото е родено на 02.07.2021 г. в 02:31 часа в гр.П., и че
детето има за свои родители майка – М.А.Б. /свидетелката/ и баща – Г.О.Г.
/жалбоподателя/.
Към преписката е приложено и сведение от Г.О.Г. от 10.01.2022 г.
/момента на съставяне на акта/ от което се установява, че още към момента на
съставяне на акта, Г. е заявил, че на 02.07.2021 г. в 01:36 часа е превишил
максимално разрешената скорост в с.Б., като причината за високата скорост е
била, че е транспортирал жената с която живее за раждането на техния син.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установява, че
действително на посочената в акта дата – 02.07.2021 г. в 01:36 часа
жалбоподателя е управлявал МПС в населено място – с.Б. с превишена
3
скорост. Същият е управлявал посочения в акта автомобил със скорост 114
км./ч в населено място, където разрешената скорост е 50 км/ч.
Както бе посочено по-горе видно от обжалваното НП е, че със същото е
наказан жалбоподателя за нарушение, което е посочено, че е извършено на
10.01.2022 г., а не на 02.07.2021 г. както е посочено в акта, въз основа на
който е издадено обжалваното НП.
Освен допуснатото процесуално нарушение при издаване на НП с
посочване на дата, различна от датата на административното нарушение,
съдът приема, че административно-наказващият орган не е обсъдил и не е
съобразил даденото от жалбоподателя сведение, относно причините за
управлението на МПС с превишена скорост. Както бе посочено по-горе видно
от представените писмени и гласни доказателства е, че нарушението е
извършено на 02.07.2021 г. в 01:36 часа. От писмените и гласни доказателства
се установява, че детето на жалбоподателя се е родило в гр.П. на 02.07.2021 г.
в 02.31 часа, а майката на детето М.А.Б. – видно от приложената на л. 7 от
делото епикриза е постъпила за раждане в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД на
02.07.2021 г. в 02.10 часа – т.е. 34 минути, след като бащата на детето е
засечен да управлява с превишена скорост. От показанията на св. Б. и
писмените доказателства за последвало раждане броени минути след
нарушението, съдът прави извода, че действително жалбоподателя е
извършил нарушението в условията на крайна необходимост. Същият е бил
изправен пред необходимостта да достигне за максимално кратко време до
лекаря, наблюдаващ бременността и лечебното заведение, в което Б. да роди
безопасно както за самата себе си, така и за детето. Налице е основание за
отпадане на административнонаказателната отговорност, поради
осъществяване на деянието в условията на крайна необходимост, предвид
разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, във връзка с чл. 13 от НК, към който
препраща ЗАНН. Съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна
необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на
възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни
или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава
обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Т.е.
характерът на извършеното виновно деяние и представляващо
административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона
предпоставки. В настоящия казус – заплахата за здравето и живота на
4
родилката /с която жалбоподателя живее на съпружески начала/ и раждащото
се дете са налагали крайни мерки, за да се защити най-висшето благо –
живота и здравето на човека в съвременното общество. Лицето в обясненията
си /наименовани сведение/ още към момента на съставяне на акта признава
извършеното нарушение и сочи, че обстоятелствата са били такива, че
спешно е следвало да бъде откарана жената с която живее, за да роди
безопасно в болница.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице доказателства,
установяващи действието на жалбоподателя при условията на крайна
необходимост, т.е. налице е основание за деквалифициране на извършеното
като административно нарушение, съгласно чл. 8 от ЗАНН.
Предвид горепосоченото, съдът приема, че обжалваното НП следва да
бъде отменено.
При този изход на делото искането на адв. Р. за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата е основателно и следва да бъде уважено.
Видно от документите към делото е че към жалбата е представен
договор за правна защита и съдействие на жалбоподателя, от който е видно,
че адвоката е осъществил безплатна правно помощ на основание чл. 38 ал.1
т.3 от ЗА, като изготвил подадената жалба и е представлявал жалбоподателя в
проведеното съдебно заседание.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в предвидения от Наредбата минимален размер.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0938-000147 от
21.01.2022 г., издадено от Началника на Сектор ОД МВР Плевен, Сектор
Пътна полиция Плевен, с което на Г.О.Г., с ЕГН **********, от ***** е
наложено административно наказание на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП –
глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,
за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р.Р. от АК гр.П.,
5
със съдебен адрес: ***** сумата от 300 лв., представляваща минимално
адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Г.О.Г., с ЕГН
**********, от *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6