Определение по дело №117/2005 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

196

Година

14.5.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.14

Година

2016

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.267 ГПК.

С Решение № / 25.01.2016 г. по Гр. дело № / 2015 г. по описа на РС В. Т. са отхвърлени като неоснователни предявените от ДА "Д. Р. и В. З." гр. С. против С. А. С. искове за сумата 3182.85 лв., представляваща допуснати липси по счетоводни сметки 3029.18 "Амбалаж" и сумата 337.57 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 29.04.2014 г. до 15.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ДА "Д. Р. и В. З.". Счита, че постановеният от първоинстанционния съд акт е неправилен и незаконосъобразен поради неправилна преценка от съда на събраните доказателства и изведен извод за липса на нарочна комисия, която да представлява проверяваното МОЛ. Заема становище за необоснованост на извода на съда, че комисията, представляваща МОЛ, трябва да е различна от оперативно инвентаризационната комисия. Последната била съвместила дейностите за представителство на МОЛ и контрол на дейността му, тъй като членовете били безпристрастни и квалифицирани, запознати със спецификата на материалите. Сочи, че ответникът С. е знаел за наличието на несъответствия и липси на поверÕните му материали, поради което съзнателно не бил упълномощил лице, което да го представлява при инвентаризацията, с цел да породи съмнение в резултатите от проверката. Съдът неправилно приел, че в заповедите за инвентаризация не фигурира сметка 3029.18 "Амбалаж", поради което амбалажът не е включен в предмета на проверката. Извършването на инвентаризация изисквало проверка на цялото поверено на съответния МОЛ имущество, поради което комисията е описала и преброила водения на С. амбалаж, който не представлявал Д. Р., нито военновременен запас, но бил зачислено имущество, за което последният носел отговорност. Без да се съобрази със счетоводните картони и вписаното в тях съдът приел, че всички калъфи - предмет на констатираните липси - са от един и същи период и съответно са съхранявани повече от 40 г. и са обезценени, както и че за преценка на липсите калъфките е следвало да бъдат измерени, а не само преброени. Счита, че ответникът е проявил груба небрежност като МОЛ по отношение на повереното му имущество и следва да понесе отговорността за констатираните липси. Моли решението на РС В. Т. да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор ответникът С. А. С. оспорва жалбата. Счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Районен съд В. Т. е сезиран с иск от ДА "Д. Р. и В. З." против С. А. С., който Агенцията основава на твърденията, че при извършена инвентаризация по сметка 3029.18 "Амбалаж" в складова база гр. Дебелец назначената комисия констатирала несъответствие в зачислените на ответника в качеството му на МОЛ стоково-материални ценности, а именно липса на 450 калъфи големи брезентови и излишък на 440 калъфи брезентови малки. След извършване на компенсация окончателният резултат бил липса на 10 бр. калъфи големи брезентови. В начет по сметка на МОЛ била отнесена сумата 3182.85 лв., формирана след компенсация на липсите с излишъците - от разликата между стойността на липсващите големи и излишните малки калъфи и стойността на 10 бр. големи калъфи. Твърди, че С. носи пълна имуществена отговорност за липсите, защото проявил груба небрежност, като не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество. Излага, че МОЛ не е присъствал при извършване на инвентаризацията поради ползването на отпуск за временна нетрудоспособност, като отказал да бъде представляван от упълномощен от него представител, при което оперативно-инвентаризационната комисия е съвместила двете функции по представителство и контрол.

Ответникът е оспорил исковата претенция. Счита констатациите на Комисията по инвентаризацията за дискредитирани поради обстоятелството, че той не е участвал при проверката поради отпуск по болест. Излага, че не е извършено преброяване на калъфките - големи и малки, за да бъде установено дали липсите действително касаят големи калъфки, а излишъците малки, предвид констатацията за липси почти еднакви с излишъците, както и че описаните калъфки били заприходени преди 40-50 г. и съответно били амортизирани и негодни за употреба и подлежали на бракуване.

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.101 ЗДС, Районен съд В. Т. е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за констатираните при извършени инвентаризации липси на заприходени му материали, тъй катое разколебана материалната доказателствена сила на констатациите в инвентаризационните описи поради неспазване на установения ред за извършване на инвентаризации в отсъствие на МОЛ или упълномощено от него лице, поради това, че сметка "Амбалаж" не е била в предметния обхват на възложената на Комисията проверка, че не е установено по безспорен начин наличието на липси, защото калъфите не са измерени и разделени на големи и малки, а са отчетени само според записванията, че не е установен и размерът на вредата, не е доказано ответникът да е действал при груба небрежност.

По делото е безспорно установено, че ответникът С. А. С. е имал качеството МОЛ в складова база "Дебелец и Габрово", считано до 17.02.2014 г., когато служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. С нарочни заповеди на Директора на ТД „Д. Р.” гр. В.Т. на определени оперативни инвентаризационни комисии е възложено да извършат инвентаризация на стоково материалните ценности - СМЦ, заведени на отчет на МОЛ С., по счетоводни сметки 3210.14 и 3210.13 - З. на ДР-МР-ВВ. Ответникът, който е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, е уведомен за предстоящата инвентаризация на съхраняваното от него имущество в складова база Дебелец и е поканен, ако предвид здравословното си състояние не може да се яви лично, да посочи упълномощен от него представител за предаване на материалите. Отказът му да упълномощи такъв е изричен с писма -"молба" от 30.05.2013 г. и "отговор" от 29.05.2013 г. Отправено е запитване до Кметство гр.Д. относно възможност да изпратят представител, който да присъства на инвентаризацията, но оттам е отговорено, че поради ограничения брой служители и продължителния период на проверката, не могат да осигурят такъв. При извършване на двете инвентаризации съответно в складовите бази в Г. и в Д. МОЛ С. не е присъствал, което не е спорно по делото. На инвентаризациите в гр. Дебелец и в гр. Габрово съгласно двете заповеди на Директора на ТД „Д. Р.” гр. В.Т. функциите на МОЛ при приемането на наличните СМЦ, водещи се отчет на С., са изпълнявани от определени лица, които не са членове на инвентаризационната комисия. Видно от инвентаризационните описи за склад Габрово е отразен наличния в амбалаж, като са посочени калъфи брезентови големи - 450 бр. калъфи брезентови големи скъсани и 474 бр. калъфи брезентови малки, а за склада в гр. Дебелец е отразено наличието на 117 бр. големи и 332 бр. малки калъфи, т.е. общо 567 бр. големи калъфи и 806 бр. - малки. Констатациите са на база простото преброяване на СМЦ, без да е извършена проверка относно действителния брой на големите и малките калъфи, за което свидетелства св. Вукадинов. Не е спорно обстоятелството и това се установява от представения инвентаризационен опис по инвентаризация, извършена през 2011 г. и от изготвена от МОЛ С. справка от м.01.2013 г., че преди процесната инвентаризация наличността на брезентови калъфи е била както следва: 1017 бр. големи и 366 бр. малки. От представените картони за движение на амбалажа се установява, че двата вида калъфи в посочените по-горе количества са били налични към м.08.2009 г. и тогава са прехвърлени счетоводно по дебита на счетоводна сметка "Амбалаж", като няма данни след тази дата да е имало някакво движение на тези СМЦ. При съпоставка на данните от преброяването и от счетоводните записвания е констатирана липса на 450 бр. големи калъфи /1017 бр. - 567 бр./ и излишък на 440 бр. малки калъфа /806 бр. - 336 бр./, при което с протокол за компенсация на липси с излишъци е извършена компенсация, като от общата отчетна стойност на липсващите калъфи е приспадната общата отчетна стойност на излишните калъфи и получената сума от 2894.66 лв. е отнесена в начет за сметка на МОЛ С.. Заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава, че с оглед водещите се на отчет на МОЛ С. СМЦ и установените при инвентаризациите различия, математически правилно е извършена компенсирация на липси с излишъци. Вещото лице е посочило, че поради спецификата на изделието липсват аналози на пазарни цени, на които да са продадени такива калъфи, но към датата на установяване на липсата стойността за изработване на нови калъфи е 46 лв. без ДДС за изработване на малък калъф и 59лв. без ДДС за изработваÝе на голям калъф. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че има калъфи, които са негодни за употреба - скъсани и прогнили, като не им е правена преоценка и обезценяване. Данните за състоянието на калъфите се потвърждава от разпитаните свидетели Т. и В.

Тази фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд, който въз основа на нея е формирал правните си изводи, подробно изложени и обосновани, и съдът в настоящия му състав изцяло ги споделя и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Правната квалификация на спорното право е иск по чл.101 ал.1 ЗДСл., с който кумулативно е съединен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. За уважаването на иск на посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да устнови, че ответникът има качеството Д. служител по смисъла на чл.2 ал.1 ЗДСл., че на същия при или по повод изпълнение на служебните му задължения са поверени парични или материални ценности, за чието опазване той носи материална отговорност, че е налице е липса на поверено имущество, която липса е с неустановен произход, т.е. няма яснота относно причините за нейното появяване и поради тази липса за Държавата са настъпили вреди в определен размер. 3а разлика от имуществената отговорност на работниците и служителите по трудово правоотношение, имуществената отговорност на държавните служители винаги е пълна, но може да бъде ангажирана само когато вредата е причинена при или по повод изпълнение на служебните задължения умишлено или при груба небрежност. Поради спецификата на трудовата функция на МОЛ - да съхранява и отчита повереното му имущество и с оглед характеристиката на липсата като недостиг на СМЦ с неустановен произход, действа презумпция, че липсата е причинена от отчетника. В тежест на последния е да докаже, че не е причинил вреда или че не я е причинил виновно. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. №/ 2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.

В настоящия казус безспорно е установено единствено, че ответникът е Д. служител, на когото са поверени СМЦ в това число големи и малки брезентови калъфи, които не представляват Д. Р. и/ или военновременен запас, но са помощно средство, предназначено за съхраняване на материали за Д. Р. и/ или военновременен запас. Другите елементи от фактическия състав, обосноваващ ангажирането на пълната му имуществена отговорност, не са доказани по делото. От събраните доказателства не се установява наличието на липса на сочените в исковата молба СМЦ - 10 бр. големи брезентови калъфи. Това е така от една страна, защото са дискредитирани констатациите от инвентаризацията поради неспазването на утвърдените вътрешни правила за реда на провеждане на инвентаризацията при невъзможност на МОЛ да участва в нея, а от друга, поради методиката, използвана от Комисията, за установяване на наличностите в складовете в гр. Дебелец и гр. Габрово.

Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации - чл.10 изискват когато МОЛ, чието участие при инвентаризацията е задължително, не може да вземе участие поради обективни пречки, да присъства упълномощен негов представител, а при отсъствието на такъв - представител на местната власт или назначена за целта комисия, която да го представлява. В случая са били налице предпоставките за назначаване на нарочна комисия, но такава не е назначена. Действително, определено е лице, което да представлява МОЛ, но по този начин не е удовлетворено изискването на Вътрешните правила, тъй като Комисията е колективен орган и именно на такъв е възложено да представлява МОЛ и да охранява неговите интереси.

По отношение на използваната методика за установяване на активите и пасивите в складовете, избраната такава от Комисията чрез просто преброяване на СМЦ, не аргументира безпротиворечив и несъмнен извод за наличието на липси. Съгласно § 1 т.5 от ЗСчет. "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Съгласно чл.12 от Вътрешните правила проверката на наличностите се извършва чрез претегляне, преброяване, измерване или изчисление, като методът се определя в зависимост от вида на активите. Видно е, че в случая при преброяване на калъфите е направена констатация за наличието на изключително голям излишък от малки калъфи и почти съвпадаща с излишъка липса на големи калъфи - разликата между двете е 10 бр. При тази констатация, съобразявайки данните от картоните за движение на конкретните СМЦ, сочещи, че след 2009 г. - момента на зачисляването им на ответника МОЛ С. - нови калъфи - нито големи, нито малки - не са заприходявани, нито са отпускани/ разходвани наличните стари, което и прави напълно необяснимо наличието на някакви излишъци още повече в толкова голям размер, Комисията е следвало да извърши реална проверка относно действителния брой големи и малки калъфи чрез измерването на всеки отделен калъф. Фактически резултатът от тази проверка би установил, какви са били действителните СМЦ, зачислени на ответника през 2009 г., с оглед обстоятелството, че при приемането им това е станало въз основа на предходните счетоводни записвания относно наличните големи, респ. малки калъфи, а не е извършено измерване колко от предадените калъфи са били големи, и колко - малки. Последващите инвентаризации също не са правили проверка на вида на калъфите, а са обосновали своите констатации само на преброяване на актива. След като не е извършено измерване, не може да бъде установено, колко големи и колко малки калъфи са зачислени на МОЛ С., дали липсват големи или липсват малки калъфи, което има стойностно изражение в размера на липсата и съответно в размера на причинената вреда, претендирана за репариране от ответника.

Извън горното, следва да се държи сметка, че липсата е недостиг от неустановен произход, а в случая доказателствата по делото сочат, че основната част от процесните СМЦ са много стари, заприходени са преди 1993 г. и голяма част от тях са изгнили, повредени, явно негодни за употреба по предназначението им и подлежащи на преоценка и бракуване. Т.е. налице е напълно възможна причина за липсата на така констатираното минимално количество СМЦ - калъфи, а именно унищожаването им поради амортизация и вследствие на условията на съхранение в складовете, за което ответникът няма вина, още повече в изискуемата от закона форма на умисъл или груба небрежност.

Изложеното аргументира съда да приеме заявената искова претенция за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на Д. служител с отчетнически задължения за причинена вреда на Държавата, изразяваща се в липси на поверени му СМЦ, за неоснователна. Като е достигнал до същия правен извод Районен съд В. Т. е постановил правилен съдебен акт и като такъв същият следва да бъде потвърден.

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв., за заплащането на които е представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВАРешение №/ 25.01.2016 г. по Гр. дело № / 2015 г. по описа на РС В. Т..

ОСЪЖДА ДА „Д. Р. и В. З.” – гр. С., ул. „М.” № 3, да заплати на С. А. С. с ЕГН *, с адрес гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 10, сумата 600 /шестстотин/ лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение по ВГр. дело № 153/ 2016 г. по описа на ВТОС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: