Решение по дело №51326/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2222
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211110151326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2222
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110151326 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно
основание по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.
Предявени са искове за признаване за установено по отношение на
ответниците П.Б. и С.Б., че ищците СТ. СТ. П. и СЛ. Г. П. са придобили по
давностно владение собствеността върху празно дворно място с площ около 760
кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор находящ се в
гр. София, местност „М л – Запад“ с административен адрес Столична община,
район „Витоша“, ул. „Р и“ № , при съседи на имота: ул. „Р и“ с идентификатор с
идентификатор ; ПИ с идентификатор – СОУ за деца с увреден слух „Дечо
Денев“ и ПИ с идентификатор 1610.
Твърди се в исковата молба, че ищците са съпрузи, като по време на брака
им, на 29.05.2006 г. ищецът С.П. сключил с ответника П.Б. предварителен договор
за покупко-продажба на процесния недвижим имот, представляващ празно дворно
място. По силата на договора С.П. влязъл във владение на процесния недвижим
имот, което владение е упражнявано непрекъснато за периода от сключване на
предварителния договор до настоящия момент. Навеждат се твърдения, че през
месец август 2021 г. на ищеца С.П. била връчена нотариална покана от страна на
ответника П.Б. с искане да освободи процесния недвижим имот. Ишцовата страна
твърди, че ответникът П.Б. е регистрирал пред общинската администрация имота
като свой. Посочва се, че ответницата С.Б. също оспорва спрямо ишците
собствеността на недвижимия имот с твърденията, че той е съпружеска
имуществена общност. Претендират разноски.
В законоустановения срок ответникът П.Б. подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът признава, че с ищеца
е сключен предварителен договор. Посочва, че недвижимият имот е негова
1
собственост. Признава, че е изпратил нотариална покана с искане ищецът да му
върне владението върху недвижимия имот.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищците е да установят
правото си на собственост върху описания имот, придобито на основание
давностно владение – упражняване на фактическа власт върху имота, което
законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го
своят/, както и изтеклия период от поне 10 години на непрекъснато упражняване
на фактическата власт
С проекта за доклад, обективиран в определение № 543/10.01.2022 г. и
приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно
заседание на 10.03.2022 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото са отделени фактите, че между ищеца С.П. и ответника П.Б. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот, както и че ищецът е упражнявал владение върху имота, като е бил поканен
от ответника да му предаде владението.
Отделените като безспорни факти се установяват и от събраните по делото
доказателства. Видно е от приетия предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, че на 29.05.2006 г. ответникът П. Б. Б., като продавач, и ищеца
СТ. СТ. П., като купувач, са уговорили в срок до края на м. ноември 2006 г. да
сключат окончателен договор за продажбата на процесния имот празно дворно
място с площ около 760 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Р“ № , заедно с
всички насаждения, подобрения и приращения в този имат за сумата от 114 000
евро. Посочено е, че към датата на подписване на предварителния договор
купувачът заплаща на продавача капаро в размер на 11 400 евро. В чл. 4 от
договора е удостоверено, че в деня на подписването на договора /29.05.2006 г./
продавачът предава владението върху имота на купувача, като договорът служи
като протокол за доброволно предаване на владението.
Видно е от приетата по делото нотариална покана рег. № г. по описа на
нотариус А Ш с район на действие СРС, че ответникът П. Б. Б.е поискал от ищеца
С.П. в срок до 18.08.2021 г. да му предаде обратно владението върху процесния
имот.
Събрани в производството са и гласни доказателдствени средства чрез
разпита на двама свидетели – М У и С К, които сочат, че от 2006 г. ищците са
упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. И двамата
свидетели сочат описание на имота, както и че същият е ограден от почти всички
страни. Свидетелстват, че имотът се използва от ищците за паркинг, като
свидетелят Костадинов споделя, че съвместно с ищеца П. са имали намерение да
направят платен паркинг.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за пълни,
логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
За установяване на претенцията на ищците, че са собственици на процесния
имот и за уважаване на предявения иск, претендиращият собствеността по
давност следва да е упражнявал фактическа власт в период не по-малък от 10
години без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца,
2
като е демонстрирал спрямо собственика на вещта, че е осъществявал
фактическата власт с намерението да я свои, като съществените признаци на
владението съгласно чл. 68 ЗС са два: обективен и субективен, логическо
следствие от което съобразно теорията и практиката, изведени по логически път и
от опитните правила, са владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно.
Ищците не доказаха към момента на установяване владение върху имота /м.
май 2006 г./ за тях да е съществувало правно основание, годно да ги направи
собственици. Предварителният договор за покупко-продажба на имота, сключен
на 29.05.2006 г., също не представлява такова основание, тъй като за настъпване
на целения вещно-транслативен ефект следва да бъде сключен окончателния
договор за прехвърляне на собствеността в предвидената от закона нотариална
форма – чл. 18 ЗЗД. Владелецът по предварителен договор за покупко-продажба е
недобросъвестен, макар и да се ползва от редица допълнителни права в сравнение
с обикновения недобросъвестен владелец – арг. от чл. 70, ал. 3 вр. чл. 71 и чл. 72
ЗС. Ето защо за придобиване собствеността на имота поради изтекъл в негова
полза давностен срок, следва да се установи владение от поне 10 години.
В случая от приетия по делото предварителен договор се установява, че
владението върху имота е предадено на ищците на 29.05.2006 г., като от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че считано от този
момент владението не е прекъсвано и смущавано до настоящия момент. Тоест,
налага се извод, че ищците са осъществявали фактическа власт върху имота за
период от време, който от 29.05.2006 г. до изпращането на нотариалната покана от
ответника /същата е съставена на 30.07.2021 г., без да е ясна датата на връчване/, е
около 15 години, тоест по-дълъг от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 69
ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Законовата презумпция не беше оборена от ответниците по
делото.
Поради изложеното съдът намира, че всички елементи от фактическия
състав на спорното материално право са установени по делото. Установи се от
приетото по делото удостоверение за семейно положение от 07.10.2021 г., че
ответниците са съпрузи, поради което и двамата са пасивно легитимирани да
отговарят по предявените искове. Исковете следва да бъдат уважени като
основателни и доказани.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва
да бъдат присъдени направените разноски в производството в размер на сумата от
1280,32 лв. съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК /480,32 лв.
държавна такса и 800,00 лв. адвокатски хонорар/.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на П.
Б. Б., ЕГН: ********** и С. ТР. Б., ЕГН **********, че СТ. СТ. П., ЕГН
********** и СЛ. Г. П., ЕГН: ********** са собственици въз основа на
придобивна давност на празно дворно място с площ 760 кв.м., представляващо
3
урегулиран поземлен имот с идентификатор , находящ се в гр. София, местност
„М л – З“ с административен адрес: Столична община, район „В“, ул. „Р и“ № 69,
при съседи съгласно скица на поземления имот, издадена от СГКК – София, както
следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П. Б. Б., ЕГН: ********** и С. ТР. Б.,
ЕГН ********** да заплатят на СТ. СТ. П., ЕГН ********** и СЛ. Г. П., ЕГН:
********** съдебно-деловодни разноски в размер на 1280,32 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4