Решение по дело №720/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към Решение от 07.02.2024 г. по НАХД № 720 по описа на СРС, НО, 109-ти
състав за 2024 г.

Софийска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК срещу А. Н. Г., ЕГН **********, за това, че като
управител и представител на търговско дружество „ХХХХХ, със седалище и
адрес на управление гр. ХХХХХ, в 30 дневен срок от спиране на плащанията,
считано от 08.05.2017 г. до 07.06.2017 г. включително, не е поискала от СГС
да се открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Първоначално с Постановление от 30.12.2022 г. и на основание чл. 375
от НПК прокурор при Софийска районна прокуратура е внесъл предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК спрямо обвиняемата по досъдебно
производство № 15092/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 48
878/2018 г. по описа на СРП, с което е било образувано НАХД 16655/2022 г.
по описа на СРС, НО, 112-и състав. С Протоколно определение от 01.06.2023
г. на 112-и състав, НО, СРС наказателното производство е прекратено и
делото е върнато на СРП за изясняване на нови факти, които са от решаващо
значение за правилното решение на делото. С Постановление от 04.07.2023 г.
прокурор при Софийска районна прокуратура е внесъл предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК спрямо обвиняемата по досъдебно
производство № 15092/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 48
878/2018 г. по описа на СРП, с което е било образувано НАХД 9296/2023 г. по
описа на СРС, НО, 108-ми състав. С разпореждане от 25.07.2023 г. на 108-ми
състав, НО, СРС, делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
допуснато процесуално нарушение. Разпореждане от 25.07.2023, постановено
по НАХД 9296/2023 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав, е потвърдено с
Определение от 08.09.2023 г.на СГС, НО, XVII въззивен състав. С
протоколно определение по НАХД 14846/2023 г. по описа на СРС, Н. О., 109
състав, производството по делото отново е било прекратено поради
констатация за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в противоречия между посочената в постановлението за привличане на
обвиняем и предложението на СРП за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание дата на
изпадането на управляваното от нея дружество в неплатежоспособност, което
е от значение за преценката дали и ако да, кога е извършено
инкриминираното престъпление. С Постановление от 10.01.2024 г. е
образувано производството пред настоящия съдебен състав.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
1

Защитникът на обвиняемата – адв. Т., поддържа, че от събрания по
делото материал не се установява по ясен и безспорен начин фактическата
обстановка, поради допуснати редица съществени процесуални нарушения от
страна на СРП, които водят до препятстване правото на защита на
обвиняемата. Поддържа, че по делото не се установява коя е началната дата
на спиране на плащанията и кога дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Моли съда да признае обвиняемата за невиновна
поради недоказаност на вмененото й престъпно деяние.
Обвиняемата А. Н. Г., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание.
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът установи
следната фактическа обстановка:
Обвиняемата А. Н. Г. е родена на ХХХХХ г. в гр. П., българка, с
българско гражданство, неосъждана, ЕГН: **********.
Считано от 25.10.2013 г. обвиняемата Г. била едноличен собственик на
капитала и заемала позицията „управител“ в дружеството „ХХХХХ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ХХХХХ. Считано от
31.10.2013 г., дружеството е регистрирано по ЗДДС на 31.10.2013 г.
На 11.11.2016 г. била издадена Заповед за възлагане на ревизия №Р-
22002216007888-020-001/11.11.2016 г., изменена със Заповед № Р-
22002216007888-020-002/17.02.2017 г с проверяван субект „ХХХХХ, ЕИК
*********. Извършената данъчна ревизия била за установяване на
задължения за данък добавена стойност (ДДС), като проверяваният период
бил от 01.09.2014 г. до 30.06.2015 г. и за корпоративен данък за периода
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. В хода на ревизията от дружеството били
изискани и били представени счетоводни документи, като било установено,
че същото не е извършило декларирани облагаеми доставки, които е
фактурирало към клиентите си. Ревизионното производство приключило с
издаването на Ревизионен акт № Р-22002216007888-091-001/28.04.2017 г.,
изд. от ТД на НАП – София. С ревизионния акт били установени задължения
за довнасяне общо в размер на 226 184.88 /двеста двадесет и шест хиляди сто
осемдесет и четири и 0.88/ лева – по ЗЗДС за период 01.09.2014 г. – 30.06.2014
г., по ЗКПО за период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., декларации образец 6 за
период м.07.2015 г. – м.02.2016 г. и СД по ЗДДС за период м.07.2015 г. –
м.12.2015 г. Издаденият ревизионен акт бил връчен на дружеството
02.05.2017 г, видно от л. 49 на пр.пр. 48878.
Видно от Справка от Софийски градски съд (СГС), Търговско
отделение от 12.06.2019 г., в периода от 25.10.2013 г. до 11.06.2019 г. не е
било образувано производство по несъстоятелност по отношение на
„ХХХХХ.
Тази фактическа обстановка се установи от гласните доказателствени
средства, писмените доказателства и доказателствени средства, ведно с
цялата документация от ревизионното производство, приобщена под опис,
2

справки от Търговски регистър, справка за съдимост и др.; съдебно-
счетоводните експертизи, приобщени в хода на съдебното следствие по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав не намира противоречия в показанията на
свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които да налагат
обсъждането им поотделно съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК, поради което съдът ги кредитира.
По делото са налични писмени доказателства за съществуването и
функционирането на процесното дружество, както и за паричното задължение
към държавата.
Видно от изразеното в заключителната част на изготвената в хода на
досъдебното производство ССчЕ, вещото лице възприема за начална дата на
спиране на плащанията и изпадане на дружеството „ХХХХХ в трайна
неплатежоспособност 17.05.2017 г. – датата на влизане в сила на РА № Р-
22002216007888-091-001/28.04.2017 г. Ако се приеме датата на изпадане в
неплатежоспособност, посочена в заключението на тази експертиза, съгласно
чл. 626, ал. 1 от ТЗ управителят е бил длъжен в 30 дневен срок от спиране на
плащанията да подаде заявление до СГС за обявяване на дружеството е
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, като
заявлението е трябвало да бъде подадено в периода от 17.05.2017 г. до
16.06.2017 г. Съдът приемазаключението на изготвената експертиза като
изготвено от специалист в съответната област и обосновано.
Ключов момент от делото се явява определянето на началната дата на
неплатежоспособността, за да се прецени дали и ако да – кога е извършено
инкриминираното престъпление.
В рамките на досъдебното производство е било допуснато изготвяне на
още една ССчЕ, която, при съобразяване на допълнителните доказателства
събрани по делото, да отговори на допълнителни въпроси и да посочи точната
дата на спиране на плащания от страна на дружеството. В мотивационната
част на повторното заключение се посочва, че дружеството „ХХХХХ е
спряло плащанията и съответно изпаднало в неплатежоспособност на
08.05.2018 г. – 6 месеца след датата на връчване на съобщението за
доброволно изпълнение, която е според същото заключение е 08.11.2017 г.
Съдът кредитира заключението на тази експертиза като пълно, обосновано и
съобразено с наличните доказателства по делото, като съобразява
обстоятелството, че при нейното изготвяне са били съобразени повече
обстоятелства отколкото при изготвянето на предходната експертиза, поради
което съдът възприема заключението на повторната такава. Според
постановлението на държавното обвинение тази невъзможност, установена в
повторната ССчЕ чрез направени експертни изводи, е послужила на СРП да
определи като начален срок на задължението по чл. 227б, ал. 2 НК именно
08.05.2017 г., респективно краен – 07.06.2017 г. Видно е, че посочената дата
от вещите лица в заключенията и на двете, изготвени по делото експертизи, е
3

различна от тази в постановлението на СРП, като последната не кореспондира
с нито едно от приложените по делото доказателства.
Съществен източник на информация относно факти, включени в
предмета на доказване се явява заключението на изготвената в хода на
съдебното следствие съдебно – счетоводна експертиза, която задача била да
отговори на въпроси свързани с цялостното финансово – икономическо
състояние на търговското дружество - кой е точния момент на възникване на
ликвидността и изискуемостта на публичните задължения на дружеството
произтекли от ревизионния акт, точния им размер, бил ли е уведомен
управителя и на коя дата, точния момент на спиране от страна на дружеството
на обслужване на задълженията, кой е точния момент на спиране от страна на
дружеството на обслужване на задълженията. От него става ясно, че въз
основа на констатации вещото лице е определило началният момент на
неплатежоспособността на „ХХХХХ, за настъпил на 08.11.2017 г., а РА
влязъл в сила на от 18.10.2017 г. В направеното експертно заключение вещото
лице конкретизира, че дружеството е имало ликвидни изискуеми задължения
още през 2016 г., декларирани от самия управител пред НАП с нарочни
декларации, които са налични по делото. В своето заключение вещото лице е
изложило подробна обосновка на ползваните източници на информация,
ведно с методите за достигане до изведените резултати. Доколкото е позовано
в цялост върху изследваните доказателствени материали по делото и е
убедително защитено, респ. не провокира съмнения за некомпетентност,
заключението следва да бъде възприето като част от доказателствената маса,
върху която съдът изгражда своите изводи по съществото на настоящия казус.
Съдът кредитира изцяло заключението като точно, ясно, професионално и
безпристрастно.
В мотивационната част на постановлението на СРП от 10.01.2024 г. е
посочена като начален срок на задължението по чл. 227б, ал. 2 НК дата
08.05.2017 г.
Съобразно обвинителната теза и с оглед заключението на ССчЕ,
назначена в хода на съдебното следствие, настоящият съдебен състав намира,
че обвинителната теза съдържа неточност, произтичаща от некоректно
фиксирания от държавното обвинение момент, в който дружеството е спряло
плащанията си и е изпаднало в неплатежоспособност. По делото не се явява
доказан по несъмнен начин този посочен в постановлението за привличане
нато обвиняема и постановлението с предложение за освобождаването и от
наказателна отговорност с приложение на чл. 78а от НК момент, а той е
определящ при преценката дали към посочената от прокуратурата дата е
извършено инкриминираното престъпление.
Обстоятелството относно датата на извършване на деянието е въпрос по
същество на наказателното производство, който следва да бъде решен с акта,
постановен по същество. Отсъствието на конкретика относно изведената като
време на деянието дата прави изборът й произволен, създава противоречие в
4

описанието на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението и
отнема възможността на санкционираното лице да се ориентира относно
темпоралните параметри на вмененото му противоправно поведение.
Датата на деянието не би могла да бъде извеждана по тълкувателен път
или по предположения, като в настоящия случай се явява недоказано по
несъмнен начин обвинението за извършване на инкриминираното
престъпление на посочената от СРП дата 07.06.2017 година. Посоченото
обстоятелство се явява елемент от обективната страна на нарушението,
очертаващ неговите темпорални измерения, като невъзможността да бъде
ясно определен и доказан по несъмнен начин съществено накърнява правото
на нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата
отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Престъплението е квалифицирано от прокурора по текста на чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съгласно тази разпоредба, с наказанието по ал. 1
/лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лв./ се наказват и лицата,
които управляват и представляват търговското дружество или кооперация,
ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да
открие производство по несъстоятелност.
От посочената разпоредба е видно, че субект на престъплението по чл.
227б, ал. 2 от НК са лицата, които управляват и представляват търговското
дружество. Безспорно е по делото, че обвиняемата А. Н. Г. е притежавала
качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „ХХХХХ,
считано от 25.10.2013 г. Следователно тя е субект на престъплението именно
в това й качество, в каквато насока е налице съдебна практика със
задължителен характер – ТР № 5/22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2014 г.,
ОСНК. Обвиняемият е годен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от
НК, инкриминиращ съставомерното бездействие на лицето, което „управлява
или представлява“ търговското дружество. Поради това законосъобразно
може да се ангажира за бездействието му наказателна отговорност по 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В процесния случай това би било възможно само след
като е безспорно установено по делото кога са спрели плащанията по
публичноправните задължения към фиска. В случая задължение именно на
обвиняемата е било да поиска от съда откриването на производство по
несъстоятелност в 30 дневен срок от спиране на плащанията. Престъплението
по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК е формално, на просто извършване и същото
се изразява в противоправно бездействие, което се проявява два пъти –
веднъж при спиране на плащанията на търговското дружество и втори път
при необявяване на неплатежоспособността пред съда от управляващия и
представляващия дружеството, в срок от 30 дни. Изпълнително деяние се
изразява в непредприемането на действия от посочената категория лица по
отправяне на искане за откриване на производство по несъстоятелност в
5

съответния окръжен съд в 30-дневен срок, считано от спиране на плащанията.
Тъй като Наказателният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „неплатежоспособност“, то същото се извежда от Търговския
закон. Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ - неплатежоспособността е обективно
реално състояние на търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо,
безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, породено
или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение,
свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно
вземане. Самото спиране на плащанията е външен израз на
неплатежоспособността и се предполага както в този, така и в случаите,
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори.
Престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е умишлено, като може
да бъде осъществено само при форма на вина – пряк умисъл.
Отнесено към конкретиката на настоящото производство,
гореизложеното налага извода за липса на фактически и правни основания за
ангажиране на отговорността на обвиняемата Г. за извършено престъпление
по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Безспорно бе установено, че обвиняемата е
имала качеството на управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството „ХХХХХ, което я прави годен субект на престъплението. На
следващо място безспорно бе доказано наличието на ниска ликвидност, както
и наличието на задължения на дружеството.
Но не бе доказано по несъмнен начин, че именно на посочената от СРП
дата дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал.3, изр. първо от НПК, съдът
разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението.
Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения, а според чл. 2 съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Умисълът за престъплението, следва да се изведе от обективно
отразените фактически действия/бездействия на дееца в процесния случай.
Доколкото в случая не се доказва по несъмнен начин извършването на
инкриминираното престъпление с формулираните от СРП негови параметри
от обективна страна, е безпредметно обсъждането на извършването му от
субективна страна.
Поради изложеното и на основание чл.304 НПК съдът призна
обвиняемата А. Н. Г. за невиновна и я оправда по внесеното и обвинение за
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и предвид
императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
6

разноски следва да останат за сметка на държавата.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	679
Дата:	7 февруари 2024 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20241110200720
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 януари 2024 г.

Решение по дело №720/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите