Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
гр. Перник, 02.10.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров административно дело № 81 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIX от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл. 144 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „***“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „***“, бл. ***,
представлявано от Е.С. – управител, чрез адв. И.М. – ПАК, съдебен адрес:***,
офис 3 срещу Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 30
2023-1/01.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност началник на отдел „МДТ“ при община Р.,
в частта в която за ППС марка „***“ модел „***“, с рег. № РК *** ВХ, партида ***
са определени задължения в общ размер на 907.72 лв, от които 868.00 лв. – данък
върху превозното средство за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. и 39.72
лв. лихви за просрочие, изчислени към дата 01.02.2023г., потвърден с Решение №
001/28.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност началник на отдел „МДТ“ при община Р..
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован. Счита, че неправилно
административния орган е определил дължимия за процесното ППС данък, като за
товарен автомобил, тъй като съгласно свидетелството за регистрация на
въпросното ППС - част 1, същото е определено като специален автомобил. Счита,
че предвид характеристиката на ППС, като специален автомобил, дължимия данък
следва да бъде определен по реда на разпоредбата на чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ, във
вр. с чл. 58 от Наредба за определяне размер на местните данъци на община Р. (Наредбата).
По изложените доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени АУЗД,
в оспорената част. Претендира присъждане съдебни разноски.
В проведеното на 14.09.2023 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. И.М. ***. Процесуалният представител поддържа
жалбата, представя писмена защита, с допълнително изложени доводи по съществото
на спора, претендира разноски, съгласно списък по реда на чл. 80 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК. Моли съда да отмени административния акт, в оспорената
част.
В проведеното на 14.09.2023 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – началникът на отдел „МДТ“ при община Р.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Ж. – САК.
Процесуалният представител оспорва жалбата, счита че при определяне размера на
данъка на превозното средство общината действа в условията на обвързана
компетентност и данъчното облагане следва да бъде осъществено съгласно
разпоредбата на чл. 54 от ЗМДТ. Счита, че ангажимент на дружеството е да
уведоми общината за настъпилата промяна в характеристиката на автомобила и след
като тази информация е достигнала до административния
орган едва след издаване на оспорения акт, то размера на данъка е определен
законосъобразно. Представя писмена защита, в която развива подробно становище
по съществото на спора, излага аргументи относно приложното поле на разпоредбите
регламентиращи реда, начина и размера при определяне данъка върху превозните
средства, претендира разноски, съгласно списък по реда на чл. 80 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, моли съда да потвърди оспорения акт.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, след
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление без регистрационен номер и адресат от дата 30.01.2023г. (лист
13), подадено от Е.С. –
управител на „***“
ООД, ЕИК ***, е стартирало производството по установяване на данъчни
задължения на дружеството жалбоподател.
По повод подаденото заявление е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 30 2023-1/01.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност началник на отдел „МДТ“ при
община Р. (лист 14-16). Същият е съобщен на адресата си на дата
08.02.2023г., видно от разписка (лист 17) и е оспорен по административен ред, в
частта, в която за ППС
марка „***“ модел „***“, с рег. № РК *** ВХ, партида *** са определени
задължения в общ размер на 907.72 лв, от които 868.00 лв. – данък върху
превозното средство за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 и 39.72 лв. лихви
за просрочие, изчислени към дата 01.02.2023г.
Във връзка с
подадената жалба, с Решение № 001/28.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност началник
на отдел „МДТ“ при община Р., обжалваният АУЗД е потвърден в оспорената част.
Решението на
началника на отдел „МДТ“ при община Р. е съобщено на адресата си на дата
21.03.2023г., видно от известие за доставяне (лист 27) и е оспорено по съдебен
ред, със жалба входирана директно пред Административен съд – Перник с вх. рег.
№ 839 от 22.03.2023г.
По делото са приобщени като
доказателства: Разпечатка
на декларация по чл. 54 ЗМДТ
за притежавано пътно превозно средство без леки автомобили от 21.01.2022г.
(лист 19), с основание коригираща, за автоматизирана смяна на номера по данни
от регистъра на МВР/КАТ, с данъчно задължено лице „***“ ООД, ЕИК ***, партиден
№ ***, превозно средство 07 товарен автомобил, рег. № РК *** ВХ, дата на
промяна на обстоятелствата 19.01.2022г., отразена от автоматизираната система
по данни от регистъра на КАТ/МВР; Разпечатка на декларация по чл. 54 ЗМДТ
за притежавано пътно превозно средство без леки автомобили от 19.05.2021г.
(лист 20), с основание придобиване на ППС, с данъчно задължено лице „***“ ООД,
ЕИК ***, партиден № ***, превозно средство 07 товарен автомобил, рег. № СА***ХК,
отразена от автоматизираната система по данни от регистъра на КАТ/МВР; Заповед
№ 576 от 28.07.2021г. на кмета на община Р. (лист 18), с която на Д.И.А. на
длъжност началник на отдел „МДТ“, са делегирани правомощия на орган по
приходите; Лиценз за международен превоз на товари № 13318, издаден на „***“
ООД, ЕИК *** (лист 56) и Свидетелство за регистрация част 1 за специален
автомобил рег. № РК *** ВХ, от дата 19.01.2022г. (лист 60).
По делото е
назначена, изслушана и приета без възражение от страните съдебно - техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Е.Л.З. – лицензиран оценител на машини и
съоръжения. При изготвянето на експертизата, вещото
лице след като се запознава с приложените по делото документи, в това число и
такива получени от КАТ/МВР – Перник и „*** България“, на база на издадени по
делото съдебни удостоверения (лист 53 и 54), заключава, че:
Процесният автомобил е произведен през 2003г. с техническа
характеристика вид „товарен автомобил“. Същият е закупен „втора
ръка“ от дружеството жалбоподател на дата 17.05.2021г., с рег. № СА *** ХК.
Автомобилът е преминал на „технотест“ (нотифицирана техническа служба Е34/В) на
Р. България към WP.29 на ИКЕ-ООН), в гр. София и е извършено техническо изпитание, като е констатирано,
че автомобилът отговаря на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3
от 18.02.2013г. за изменение на конструкцията. С Удостоверение за изменение на
конструкцията на регистрирано пътно превозно средство № А023300/31.12.2021г., издадено от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (лист 69-72), е одобрено изменението на
конструкцията на процесното ППС и е променена техническата му характеристика,
от „товарен“, на автомобил със „специално предназначение“ – превозно средство
за пътна помощ. Във връзка със заявление № 221158000977/19.01.2022г. (лист
72-73), подадено от жалбоподателя до органите на КАТ/МВР-Перник, е променен
регистрационния номер на автомобила, от рег. № СА *** ХК, на РК *** ВХ,
променени са и данните за ППС, от вид „товарен“, на автомобил със „специално
предназначение“, изложеното се установява и от Справка по историята на ППС с рег. №
РК *** ВХ, изготвена на 31.07.2023г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Перник (лист 73), част от приложенията по експертизата. От представеното заключение се установява още, че ППС марка „***“ модел „***“, с рег.
№ РК *** ВХ е преоборудвано в пътна помощ, за транспортиране на аварирали
тежкотоварни автомобили и може да се използва само за тези цели. Вещото лице е
констатирало също, че към момента на физическия оглед на процесното ППС, същото
не е обозначено с надпис „Пътна помощ“ и няма данни за автомобила да е издавано
разрешение за извършване на съответната дейност.
Така даденото заключение настоящия
съдебен състав, кредитира, като компетентно,
безпристрастно и обективно, изготвено
от експерт, с необходимите
професионални знания и опит. Направените от експерта изводи се подкрепят изцяло от фактическата обстановка,
установена в хода на съдебното производство.
При така установеното от
фактическа страна, Административен съд – Перник, приема от правна страна
следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършват по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ изрично е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите. Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове,
издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК е предвидено друго. Съгласно
чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК ревизионният акт (или в случая АУЗД по чл. 107,
ал. 3 от ЗМДТ) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е изцяло уважена. В случая е проведено задължителното оспорване по
административен ред на първоначалния акт – процесния АУЗД, като с Решение № 001/28.02.2023г. на Д.И.А.
на длъжност началник на отдел „МДТ“ при община Р., актът е
потвърден изцяло.
Резултатът от проведеното задължително обжалване на оспорената част по
административен ред на процесния АУЗД, подадената жалбата, повод за образуване
на настоящото съдебно производство, в рамките на предвидения преклузивен
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, от процесуално легитимирано лице – адресат на акта, обосновава наличието
на правен интерес от оспорването, което налага извод, че жалбата е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Задължението за данък върху превозните
средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т.
1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5
от ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за данък върху превозните средства приложимият ред е регламентираният такъв в
ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци,
така и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена
от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал. 3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на
задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1
и 3 от ДОПК
е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед
на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В случая със Заповед № 576 от 28.07.2021г. на
кмета на община Р. (лист 18), на Д.И.А. на длъжност началник на отдел „МДТ“, са
делегирани правомощия на орган по приходите при установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такса битови отпадъци по ЗМДТ и обжалването на свързаните с тях актове. От изложеното следва, че процесния административен
акт е издаден от компетентен орган.
В съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 4 от ДОПК ръководителят – началник на отдел „МДТ“ при община Р.,
е имал компетентност да се произнесе по
законосъобразността на АУЗД.
Спазена е установената форма, с посочване на
фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт
съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху процесното ППС, притежавано от жалбоподателя е определено за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. в общ
размер, като е посочена главницата и
лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г.,
ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При
издаване на АУЗД не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават отмяната му на това основание.
Съдът обаче счита,че оспорения акт страда от пороци
свързани с неговата материална законосъобразност и аргументите затова са
следните:
В чл. 52, т. 1 от ЗМДТ е предвидено, че с данък върху превозните средства
се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България. Съответно условията и реда за регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства,
са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
В чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ е регламентирано, че Собствениците на превозни средства,
с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им
адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен
срок от придобиването им
Според ал. 7 на същия член, служителят
на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и
обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
Според чл. 54, ал.1 (нова
– ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ЗМДТ, размерът
на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на
данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. В ал. 2 е предвидено, че данните
по ал. 1 се
предоставят от Министерството на финансите на общините: (т.1) ежедневно – чрез
изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на
финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на
съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или (т. 2) ежемесечно – на
електронен носител.
Освен това в чл. 5а (нов – ДВ,
бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), ал.1 от ЗМДТ е
регламентирано, че общините предоставят ежедневна информация по електронен път
на Министерството на финансите за: 1. идентификационните данни за задължените
лица по този закон;
2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и
отчетните им стойности; 3. правата на собственост и ползване върху обектите на
облагане; 4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон и др. Според ал. 2 и ал. 3 на чл. 5а от ЗМДТ, информацията по ал.1 се предоставя по
ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите,
която се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и
Националното сдружение на общините в Република България.
Законът за местните данъци и такси
не посочва реда, по който могат да бъдат извършвани промени или корекции в
софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната
община, когато те не съответстват на данните от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.
По силата на препращащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, изр. последно от ЗМДТ, приложение следва да
намери регламентираното в Глава единадесета
от ДОПК производство по регистрация на задължените лица. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ДОПК, регистрацията се извършва чрез служебно вписване на
данни в регистъра, а според ал. 4 служебно
вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал. 3, се извършва с протокол
по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или
извършени констатации след проверка на орган по приходите.
По безспорен начин по делото се установява,
че в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи, процесното ППС е регистрирано към дата
19.01.2022г. като „специален автомобил“. Това е видно, както от представеното
по делото Свидетелство
за регистрация част 1 за специален автомобил рег. № РК *** ВХ, от дата
19.01.2022г. (лист 60), така и от заключението на СТЕ, което изрично установява, че в
информационната система на КАТ – Перник процесното ППС, към дата 19.01.2022г.,
е с променен регистрационен номер от рег. № СА *** ХК, на РК *** ВХ и променени
данни за ППС, от вид „товарен“, на
автомобил със „специално предназначение“, изложеното се установява и от Справка по историята на ППС
с рег. № РК *** ВХ, изготвена на 31.07.2023г. от служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Перник (лист 73).
Видно от
представената по делото Разпечатка на декларация по чл. 54 ЗМДТ
за притежавано пътно превозно средство без леки автомобили от 21.01.2022г.
(лист 19), с основание коригираща, в същата не е отразена промяната на „вида“
на процесното ППС, а само промяната на рег. № на същото, въпреки че такава
реално е извършена към дата 19.01.2022г., което се доказва по безспорен начин
от приобщените по делото доказателства.
В случая е налице разминаване между данните за вида на процесното ППС от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и
тези, отразени в софтуерния продукт за администриране на местните данъци и
такси на Община Р., предоставени
на общината от Министерството на финансите.
Настоящият съдебен състав, счита че компетентен да
извърши корекцията на така установеното разминаване е служителят на общинската
администрация, който разполага с правата и задълженията на орган по приходите.
Именно този служител е оправомощен от закона да изисква документи,
удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Закона не вменява задължение на жалбоподателя да представи и пред
общинската администрация доказателства за извършената промяна, тъй като
посочената информация следва да бъде отразена по служебен път, чрез в софтуерния продукт за администриране на местните
данъци и такси на Община Р., предоставени
на общината от Министерството на финансите.
По изложените съображения на този орган на основание чл. 173, ал.2 от АПК следва да бъде изпратена административната преписка за извършване
на корекция по данъчната партида ***,
на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Р., ул. „***“, бл. ***, представлявано от Е.С. – управител и ново произнасяне.
Съдът намира, че на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 ДОПК,
следва да вземе предвид новите факти от значение за
делото, осъществени след издаване на оспорения акт, но преди приключване на
устните състезания.
Видно от АУЗД за определяне на данъка върху процесното ППС, за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., преди
издаването му жалбоподателят е подал заявление № 221158000977/19.01.2022г. (лист
72-73), до органите на КАТ/МВР-Перник, за промяна на регистрационния номер на
автомобила, от рег. № СА *** ХК, на РК *** ВХ, както и за промяна на данните за
ППС, от вид „товарен“, на автомобил със
„специално предназначение“. Във връзка с подаденото заявление е издадено Свидетелство за
регистрация част 1, представено в производството пред съда, официален документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от което е видно, че ППС с рег. № РК ***
ВХ, към дата 19.01.2022г. е регистрирано като вид „специален автомобил“. В тази връзка е налице
доказан факт, в съдебното производство, че през проверявания период, процесното ППС
е автомобил със специално предназначение и е следвало да се обложи по реда на чл. 55, ал. 8 ЗМДТ. ( В този смисъл Решение № 9978 от 16.07.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 3953/2010 г., I о.).
Обстоятелството, че първоначално в община Р. процесното ППС е било регистрирано като товарен автомобил, не обосновава
данъчното облагане да бъде извършено на тази база, тъй като при промяна на
обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се
изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗМДТ
данъкът върху превозните средства се определя в зависимост от вида на
автомобила, а не от това как е деклариран. В тази връзка определеното задължение, с оспореният АУЗД, не отговаря на
изискванията за определяне на данък за процесното ППС – специален автомобил.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваният
АУЗД е неправилен и
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и направеното своевремено искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 1050 лв., от които 50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока,
Така мотивиран на основание чл. 160, ал.1
и ал.2 ДОПК и чл. 173, ал.2 от АПК, във вр. с § 2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 30 2023-1/01.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност началник на
отдел „МДТ“ при община Р., в частта в която за ППС марка „***“ модел „***“, с
рег. № РК *** ВХ, партида *** са определени задължения в общ размер на 907.72
лв, от които 868.00 лв. – данък върху превозното средство за периода от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. и 39.72 лв. лихви за просрочие, изчислени към дата
01.02.2023г., потвърден с Решение № 001/28.02.2023г. на Д.И.А. на длъжност
началник на отдел „МДТ“ при община Р..
ИЗПРАЩА административната преписка на
компетентното Длъжностно лице в отдел „МДТ“ при община Р., за извършване на корекция по данъчната партида ***, на „***“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „***“, бл. ***,
представлявано от Е.С. – управител, съобразно
задължителните указания, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Р., ул. „***“, бл. 24, ет. 5, ап. 12, представлявано
от Е.С. – управител, разноски по делото в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението на основание чл. 160, ал. 7,
изр. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: /П/