Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4098 29.11.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17822 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 367 от ТЗ вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR).
Ищецът „Топалов
Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Хаджи Димитър“ № 12, вх. Г, ет. 3, ап. 46, представлявано от у. К.П., чрез
пълномощника а. В.И. е предявил против „Клартис Лоджистикс“ ООД, рег. №
510 535 750 ТР на гр. Хавър, Ф., със седалище бул. Гравил № 64,
Хавър, Ф. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8000 евро, представляваща сбор от дължими
възнаграждения по сключени между страните договори за международен превоз,
ведно със законната лихва считано от 08.11.2017г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се
твърди, че между страните съществували договорни отношения, като въз основа на
четири заявки от 12.07.2016г., 19.08.2016г., 29.08.2016г. и 17.10.2016г.
ответното дружество възложило на ищеца извършване на международни превози на
стоки. По заявка от 12.07.2016 товарът бил взет от Ф., гр. А. и е бил доставен
в гр. Пловдив на 25.07.2016, като договореното възнаграждение било в размер на
2000 евро. По заявка от 19.08.2016 товарът бил взет от Ф., гр. А. и е бил
доставен на 29.08.2016 в гр. Пловдив, като договореното възнаграждение било
размер на 2000 евро. По заявка от 29.08.2016 товарът бил взет от Ф., гр. А. и е
бил доставен на 07.09.2016 в гр.Пловдив, като договореното възнаграждение било
в размер на 2000 евро. По заявка от 17.10.2016 товарът бил взет от Ф., гр. А. и бил доставен на
24.10.2016 в гр. П., като договореното възнаграждение било в размер на 2000
евро. От страна на дружеството-ищец били издадени надлежни фактури на ответника
в качеството на заявител на услугите. Поради неплащане на фактурите между страните
била водена кореспонденция по ел. поща, вследствие на която ответникът предложи
поетапно плащане на дълга, в частност с имейл от 10.02.2017, но такова плащане
не последвало. Твърди, че датата на падежа на плащането била идентична за всяка
една от заявките, а именно 45 дни от датата на получаване от ответника на
съответната фактура. Ищецът поканил ответникът да заплати дължимите по договора
суми, като поканата била получена от последния на 18.09.2017г. В условията на
евентуалност твърди, че длъжникът изпада в забава след получаване на поканата
на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По изложените в исковата молба съображения моли за
уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не е
депозирал писмен отговор и не се явяват в първото по делото заседание, редовно
призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратените до него съобщение изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 29.10.2018 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си, е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че исковете са вероятно основателни.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск следва да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати
сумата от 8000 евро - главница, представляваща сбор от дължими възнаграждения
по сключени между страните договори за международен превоз въз основа на четири
заявки от 12.07.2016г., 19.08.2016г., 29.08.2016г. и 17.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от считано от 08.11.2017г. до окончателно
изплащане на вземането.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплатят на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в
размер на 625,86 лева, 50 лева – държавна такса за допускане на обезпечителна
мярка, 3000 лева – адвокатско възнаграждение, 545,52 лева – разноски свързани с
преводи на съдебни книжа. Следва да бъдат присъдени и разноските направени за
връчване на съдебните книжа 115,36 евро и 250 евро – разноски за налагане на
обезпечителна мярка. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Клартис Лоджистикс“ ООД, рег. №
510 535 750 ТР на гр. Хавър, Ф., със седалище бул. Гравил № 64,
Хавър, Ф., да заплати на „Топалов
Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Хаджи Димитър“ № 12, вх. Г, ет. 3, ап. 46, представлявано от у. К.П., сумата
от 8000 евро - главница, представляваща сбор от дължими възнаграждения по
сключени между страните договори за международен превоз на стоки, въз основа на
четири заявки от 12.07.2016г., 19.08.2016г., 29.08.2016г. и 17.10.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 08.11.2017г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Клартис Лоджистикс“ ООД, рег.
№ 510 535 750 ТР на гр. Хавър, Ф., със седалище бул. Гравил № 64,
Хавър, Ф., да заплати на „Топалов
Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Хаджи Димитър“ № 12, вх. Г, ет. 3, ап. 46, представлявано от у. К.П.,
направените по делото разноски в
размер на 4221,38 лева и сумата от 365,36 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца книжата,
предназначени за връчване на ответника- настоящото решение и призовката за
страната- за извършване на легализиран превод на френски език в едноседмичен
срок от получаването, като се укаже на ищеца, че до представяне на преводите,
настоящото решение няма да бъде изпращано за връчване на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ