Решение по дело №1710/2019 на Районен съд - Кюстендил

 

                                                                                  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                  №............................

                                                           гр. Кюстендил, 24.02.2020г.

 

                                                    В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

                Кюстендилски районен съд, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди  и  двадесета  година , в състав :

                                                                  Председател: Пламен Деянов

         При Секретаря: Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от съдия Деянов  АНД  № 1710  по описа за 2019  година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         „МИ- АН- СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 205475997,  със седалище и адрес на управление  гр.Кюстендил, ул.“*** “№**,ет.** представлявано от С. Я. обжалва наказателно постановление № 30-0000580/11.11.2019г. ,издадено  от  Началник  ОО“АА“ Кюстендил, с което  на дружеството, на осн. чл. 97, ал.1, пр. последно, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение по чл. 12,ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 год. на МТИТС във вр. с чл. 91Б , ал.1, т.1 от ЗАвПр. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и  недоказаност на нарушението.  Твърди се  неправилно прилагане на материалните норми. 

          Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата  и моли НП да бъде потвърдено.

         Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

         С АУАН бл.№ 267001/21.10.2019г. е привлечено към административно-наказателна отговорност „МИ- АН- СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 205475997, в качеството на „превозвач“, който притежава Лиценз за международен  автомобилен превоз на товари за чужда сметка  или срещу възнаграждение / Лиценз на Общността/ с № 20899 от 29.05.2019 г./ който не е представил документи свързани с транспортната му дейност за период от 01.06.2019 год.до30.09.2019 год. подробно описани в писмо с изх. № 12-00-00-1172 от 02.10.2019 год.

          Според описаното в АУАН и НП – нарушението е установено при извършена на 21.10.2019 г. проверка на  дружеството- превозвач.

         По делото АНО е представил писмени доказателства – писмо до фирмата с което я задължава да представи за проверка поисканите от АНО документи,както и пълномощно на името на Д.Х. с адрес ***.  В АУАН актосъставителят е дал правна квалификация на  нарушението – чл. 12, ал.5 от наредба Н -14 от 27.08.2009 год.,като в последствие в издаденото НП същото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 12, ал.5 от наредба Н -14 от 27.08.2009год.на МТИТС във вр. с чл.91Б, ал.1,т.1 от ЗАвПр.

         На 19.11.2019 г., издаденото НП е връчено на С. Я. като преди това издадения АУАН от актосъставителя С.И.К. е  връчен на Д.Р.Х., без да са посочени причините за това и в какво качество същата го е получила. Липсва и писменото и съгласие/ изрично задължение/ да предаде АУАН на отговорното лице-собственик или управител на фирмата.

          По делото са представени доказателства относно материалната компетентност на наказващия орган. Събраните гласни доказателства  потвърждават описаното в АУАН. Към административнонаказателната преписка не е приложено и  съдът няма как да цени като годно доказателствено средство твърдяното в АУАН и НП обстоятелство ,че лице с име С. Я.** е управител на фирма, която е станала обект на проверка от ОО“АА“ гр. Кюстендил. Очевидно лицето Я. е лице с чужд но не и български произход. По делото АНО не е установил по надлежният ред ,че е възможно и законосъобразно да провежда производството си с това лице на български език но го е провел очевидно без наличието на съответните доказателства именно на този език. Нормата на чл.21 от НПК е императивна и съгласно същата наказателното производство в Република България следва да се провежда на български език.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

         Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

         Съдът счита, че  са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, които  опорочават проведеното пред административнонаказващия орган производство.

          

 

 

 

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че неправилно е било прието в хода на извършената  комплексна проверка, че превозвачът  „МИ- АН- СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 205475997, в качеството на „превозвач“, възможно да е извършил нарушение на  разпоредбата на чл.

чл. 12, ал.5 от наредба Н -14 от 27.08.2009год.на МТИТС във вр. с чл.91Б, ал.1,т.1 от ЗАвПр. Но АНО е следвало да установи това по редът на ЗАНН а не както го е сторил, чрез участието в процеса на лице без представителна власт. Този извод се налага от анализа на представеното заверено копие на пълномощно на името на Х.. Въпреки ,че то е заверено нотариално никъде него не е делегирана представителна власт даваща право на Х. пълноценно да участва в производствата по АНП. Уведомяването на последната да представя документи на чужда фирма, не води до еднозначното и задължаване в уречения от АНО ден и час тя да стори това.Подобно задължение тегне само и единствено спрямо управителя на фирмата или изрично упълномощено от него лице. Х. няма такова качество.

         Затова съдът счита, че липсата на  

 

 

 

 

 

 

 

обективно, безспорни и категорични доказателства за твърдяното от АНО не само не го подкрепят но го оборват в цялост. Затова и ф 

 

 

 

актическата обстановка отразена в акта и НП не се подкрепя от останалите доказателства по делото. При това не без значение за изхода от делото е, че и при разпита на извършилите проверката служители на АНО не бе възможно да се установи безспорно това дали е налице нарушение и кои са доказателствата относно съществуването му.

          

 

 

 

По изложените съображения, съдът намира за не доказано осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение от обективна страна.

          

 

 

 

При служебна проверка относно процесуалната законосъборазност на атакуваното НП, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения опорочили го в крайна степен. Нито в АУАН нито в атакуваното НП е посочено безспорно, кои кога къде и как е установил подобно нарушение. Сочат се дата без да се държи сметка за вписаното възражение и декларираната фактическа невъзможност да се представят документите на датата посочена от АНО.

         В същото време посоченото деяние, така, както е описано, не фигурира в нито една от трите хипотези на сочената като нарушена разпоредба на  чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Тази разпоредба не предвижда наказание за този, който е допуснал или разпоредил непредставянето на документи по време на проверка а е нещо съвсем различно. Обективно в хода на проверка в офиса на фирмата да не съществуват търсените документи. По този начин административнонаказващият орган е нарушил от една страна разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е налице пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така както би следвало, съобразно съдържанието на нарушената норма от ЗАвП, а от друга страна съответно са налице нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно неконкретизиране на законовите разпоредби, които са били нарушени с оглед наличието на повече изпълнителни деяния и хипотези, съдържащи различен състав на административно нарушение в разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Това са съществени пропуски на императивни разпоредби, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. За да се гарантира в пълнота правото на защита на жалбоподателя, същият е следвало да научи нарушената от него виновно административна разпоредба, с посочване на конкретния и цифров израз, за да организира адекватно защитата си и реализира ефективно правата си.

         С тези нарушения е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН са безусловно императивни, тъй като осигуряват правото на защита на жалбоподателя. Очевидно отговорността на проверяваното дружество е ангажирана при неизяснена фактическа обстановка, при явно смесване на фактически състави на административни нарушения и най-вече при неяснота в коя именно хипотеза на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр попада твърдяното нарушение, както и че АУАН и НП са съставени при нарушаване на императивни разпоредби на ЗАНН и ЗАвПр, в резултат на които нарушения издаденото НП се явява незаконосъобразно. Не на последно място АУАН е връчен на лице без представителна власт, което не е било длъжно да се съобразява с разпоредбите на ЗАНН и да служи като пощенска кутия в посредничество между АНО и проверяваното дружество.

         Констатираните от настоящата инстанция нарушения по ЗАНН представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

 

         Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                 

                                                    Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ    ИЗЦЯЛО    НП №№ 30-0000580/11.11.2019г. ,издадено  от  Началник  ОО“АА“ Кюстендил, „МИ- АН- СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 205475997, със седалище и адрес на управление  гр.Кюстендил, ул.“*** “№**,ет.*** представлявано от С. Я. ,  с което  на дружеството, на осн. чл. 97, ал.1, пр. последно, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение по чл. 12,ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 год. на МТИТС във вр. с чл. 91Б , ал.1, т.1 от ЗАвПр.     

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд   гр.Кюстендил   .

                                                                                Районен съдия :